|
Дарение (Donatio). Дарение по повод смърт.
1. Дарение (Donatio)
Юридически акт, по силата на който едно лице се обеднявало с някаква част от своето имущество в полза на друго лице, на което искало да окаже щедрост. При дареднието на обедняването на едната страна (дарител) съответства обогатяването на другата страна (надарения).
Извършеното от дарителя дарение трябвало да бъде прието изрично или мълчаливо от надарения. Изисквало се и дарствено намерение (animus donandi) на дарителя.
Дарението не е правна сделка, може да се изърши чрез един акт на прехвърляне на собственост (mancipatio, traditio), чрез един договор за поемане на задължения (стипулация), така и чрез едно опрощаване на дълг (acceptilatio). Дарствения акт е с безвъзмезден характер – по това се отличава. При Константин става правна сделка, вписват се при губернатора или магистрата, за да се осигури публичност.
2. Дарение по повод смърт
Дарение по случай на смърт било подчинено на условието надареният да преживее своя дарител и имало окончателен ефект след смъртта на дарителя. Извършва се независимо от съставянето на каквото и да било завещание от страна на дарителя – по това се различава от заветите. Това дарение се считало направено или под прекратително, или под отлагателно условие. Важно ограничение е подчиняването на даренията на правилата на т. нар. Фалцидиева четвърт. Наследодателят нямал право да засегне законната част на наследника не само чрез завещание в полза на heredes extranei, чрез учредяване на завети, но също така и чрез дарение mortis causa.
Римско вещно право
1. Видове вещи
- res corporales/res incorporales
- res extra commercium >> res extra commercium divini iuris
>> res extra commercium humani iuris
- res in commercio
- res mancipi/res nec mancipi
- res mobiles/res immobiles
- делими/неделими
- потребими/непотребими
- единично/родово определени
- заместими/незаместими вещи
- главни/второстепенни
- плодове
2. Владение – фактическо господство на едно лице над дадена вещ
2.1. Определение, значение, развитие
2.2. Придобиване и изгубване на владение
2.3. Видове владение и защита (владения, които се ползват и такива, които не се ползват)
2.4. Интердикти
3. Собственост – юридическо господство над дадена вещ
3.1. родова -> фамилна -> индивидуална частна собственост; пълна юридическа власт, отношение между собственика и вещта, а не между собственика и останалите правни субекти;
3.2. Видове собственост:
- квиритска собственост;
- бонутарна собственост;
- перегринска собственост;
- провинциална собственост.
3.3. Собственост, ограничения за упражняването на собственост;
3.4. Първични начини за придобиване на - придобивна давност: узукапия и praescriptio longi temporis
- завладяване – на безстопанствени вещи
- придобиване на съкровище
- съединение – 1) на движими (главна и второстепенна); 2) на движими с недвижими; 3) на недвижими.
3.5. Производни начини за придобиване на собственост:
- mancipacio – 5 души;
- in iure cessio – съдебен магистрат;
- traditio – прехвърля се самото владение.
3.6. Защита на собствеността
- rei vindicatio (квиритска собственост);
- actio publiciana (преторска собственост)
- actio negatoria (при претендент за сервитут)
- actio regundorum (за уреждане на границите)
4. Права върху чужда вещ
4.1. Лични сервитути – свързани с определено лице
- плодоползване
- употребление
- обитаване
- учредяване, погасяване, защита
4.2. Поземлени сервитути – свързани с определен недвижим имот (господстващ или служещ)
- видове: полски и градски;
- учредяване: mancipacio или ins cessio, квазитрадиция;
- погасяване;
- квазивладение.
4.3. Суперфиция и арендни отношения
Римско облигационно право
Обща част
Римско облигационно право
Обща част
>> Същност, източници и класификация на облигациите по РП
1. Историческо развитие – при заема (nexum) и при деликтите; sponsio;
2. Определение
3. Същност и класификация (цивилно и естествено задължение)
4. Неизпълнение – action in personam
5. Източници – контракти и деликти
>> Римската облигация
1. Престация
2. Промяна на структурите на облигационното отношение
- новационна делегация; прокурация за собствена работа; цесия.
3. Солидарност – активна и пасивна
4. Изпълнението ма облигационните отношения
5. Забава
6. Погасяване независимо от изпълнението
6.1. Компенсация
6.2. Новация
6.3. Делегация
6.4. Погасяване
6.5. Невъзможност за изпълнение
>> Договорът в РП
1. Същност и класификация- признато от цивилното право съглашение, прикрепено с иск, който поражда облигационна връзка.
2. Класификация
2.1. Формални и неформални
2.2. Едностранни, двустранни, многостранни, несъв. двустранни
2.3. Относно бъдеща вещ и договор на простия шанс (хазарт)
3. Основни и допънлителни елементи на договорите
3.1. Съгласие между контрактуващите
3.2. Пороци – грешка, измама, насилие
3.3. Представителство – пряко и косвено
3.4. Условие и срок
...
Римско облигационно право
Специална част
1. Формални договори
1.1. Нексум (заем)
1.2. Вербални договори
1.2.1. Стипулация (едностранен абстрактен договор на стриктното право)
1.2.1.1. Кореална – активна и пасивна
1.2.1.2. Акцесорна (поръчителство)
1.2.1.3. Наказателна – чиста и кумулативна (2 стипулации)
1.2.2. Dictio olotis – договор за зестра
1.2.3. Iusinrandum liberti – един освободен роб обещава да работи за бившия си господар определен брой дни
1.3. Литерални договори (вписване в часова книга)
1.3.1. transeriptio a persona im personam (нов длъжник)
1.3.2. transeriptio a re in personam (задължение)
Процеси:
1) Легисакционен - устна форма; първа фаза: претор; втора фаза: заклет съдия;
2) Формуларен - смесена форма (писмена формула; устен и свободен изказ, устно решение); първа фаза: претор, формула; втора фаза: заклет съдия;
3) Служебен когнитивен процес - писмена форма; писмена искова молба от ищеца; възражение на ответника; пред съдебния магистрат; вече се допуска обжалване, три инстанции.
Съдилища:
- Граждански;
- Наказателни;
- Духовни;
- Военни;
- Административно-финансови.
Граждански процес - състезателен
1) Предявяване на иск
- реиперсекуторни искове - търсене на възстановяване на отнето право;
- пенални - наказване за гражданскоправно нарушение;
- вещни;
- персонални - облигационни права.
2) Възражение/ексцепция
- прескъвателни
- отлагателни
3) Доказателства
доказват се само положителни факти; тежестта на доказване падала върху, този който твърдял нещо
- най-голяма тежест: официални документи издадени от органите на публичната власт;
- частни документи, заверени от служебни лица;
- едностранни документи.
Съдебното признание и клетвата не били решаващи вече.
4) Съдебно решение
При легисакционния и формуларния процес - устно; нямало възможност за обжалване.
Щом вече влезе в законна сила, има силата на пресъдено нещо.
|
