Joomla Software solutions Template

Payday loan

Начало > Лекции > Обща теория на правото

Колективни правни субекти (юридически лица). Видове.

Представителството. Държавата като особен субект на

правото.

СУБЕКТИ НА ПРАВОТО.

КОЛЕКТИВНИ (НЕИНДИВИДУАЛНИ) ПРАВНИ СУБЕКТИ.

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО.

І. НЕИНДИВИДУАЛНИ СУБЕКТИ НА ПРАВОТО

1. Понятие за неиндивидуални (колективни) субекти на

правото.

Правната теория използува доктриналното деление на

правните субекти на индивидуални и неиндивидуални

(колективни). Това деление не е легално и е твърде

условно. Категориите \"индивидуални\" и

\"неиндивидуални\" не са общоприети. Редица учени (като

акад. В. Ганев) предпочитат да говорят, да речем, за

обществени \"групировки\" и \"обществени единства\".

Други предпочитат да назоват тези субекти \"първични

(оригинерни)\", т. е. това са хората, човешките

индивиди, тъй като те са в основата на другия вид

субекти на правото, и \"производни\", т. е. това са

социалните образувания, социалните структури, човешките

общности.

2. Същност и характерни черти на неиндивидуалните

субекти на правото:

Не всички човешки общности (съвкупности от хора,

социални образувания) биват признати за субекти на

правото. Такива са само тези от тези общности, които

отговарят на следните родови (общи за всички правни

субекти) и видови (присъщи само на индивидуалните

субекти на правото) характерни черти:

а) родови черти:

- външна обособеност, различаемост,

индивидуализируемост;

- възможност да се извършват разумни действия чрез

другиго, т. е. чрез представител;

- притежаване на законни, на признати и защитавани от

правото, интереси;

- активно участие като субект в обществените отношения;

- признаване от страна на позитивното право като субекти

на правото чрез възлагане на юридически права и

задължения само и доколкото е необходимо това за

удовлетворяване на законните интереси. Това всъщност е

най-важния формален белег, критерий за неиндивидуалните

субекти на правото.

б) видови черти:

- те има ограничена правосубектност, а не универсална,

както е при индивидуалните субекти, т. е. не могат да

придобиват всякакви права и задължения и то във всички

правни отрасли, а само някои права и задължения, при

това само в тези правни отрасли, в които спецификата им

позволява това;

- при тях има пълно съвпадение на качествата

\"правоспособност\" и \"дееспособност\" в едно общо,

неприсъщо на индивидуалните субекти, качество, наречено

\"праводееспособност\" (нарича се още \"правомощие\",

\"компетенция\"), което качество е неизменно за

неиндивидуалните правни субекти през целия период на

съществуването им;

- те имат ограничена деликтоспособност, изразяваща се в

това, могат да носят само гражданскоправна и

административноправна юридическа отговорност, но не и

дисциплинарна и наказателноправна юридическа

отговорност.

3. Причини за възникване на неиндивидуалните субекти на

правото:

Някои от най-важните причини, обуславящи неизбежното

възникване и съществуване на неиндивидуалните субекти на

правото, са:

а) обективното съществуване на законни интереси, общи за

две и повече човешки същества, които интереси изискват

да се даде на общността от тези индивиди общо средство

за защита на нейните спецефични общи интереси,

изразяващо се в общи субективни юридически права и

задължения, а оттам и свързаното с това признаване на

тази общност за самостоятелен субект на правото;

б) обществено-икономическите потребности, особено силни

при развитието на капитализма, когато се появява

неотложната необходимост за създаване на такива

неиндивидуални субекти на правото, каквито са търговски

дружества (първото акционерно дружество е за създаване

на Суецкия канал);

в) развитието на правната култура, изразяващо се в

преминаването от индивидуално към общонормативно

регулиране на обществените отношения чрез използуване на

абстрактно формулирани предписания. Тези абстрактно

формулирани правни предписания дават възможност на свой

ред да се използуват пределно общи категории като

субекти на правото и по този начин да се адресират

юридически права и задължения не само към отделни

човешки индивиди.

4. Историческо развитие на неиндивидуалните субекти на

правото.

Първоначалните субекти на правото са били

неиндивидуалните. Първите по време неиндивидуални

субекти са родови, териториални и религиозни социални

образувания. Едва в по-късен етап отделният човек става

носител на юридически права и задължения. Така например

правото на собственост първоначално е принадлежало само

на неиндивидуални правни субекти и едва впоследствие е

могло да бъде придобивано и от индивидуални субекти на

правото.

В древния свят има голямо разнообразие от неиндивидуални

субекти на правото (държавата, религиозни организации,

корпорации, муниципии, социетас и пр.), но те не са

имали качеството юридическо лице. Това качество се

появява едва през ХІХ век и с него настъпва златния век

на развитие на неиндивидуалните субекти на правото, тъй

като с него те вече могат наистина да придобиват и

упражняват юридически права и задължения на свое и от

свое име.

5. Нормативна уредба у нас на статута на

неиндивидуалните субекти на правото.

В българското законодателство тя се съдържа в зависимост

от вида на неиндивидуалния субект на правото в ЗЛС,

ЗЮЛНС; ЗДА, ТЗ, ЗК, ЗПП, ЗЗД, ЗЧит, ЗВероизп. и др.

Разнообразието на неиндивидуалните правни субекти в

България обуславя и разнообразна правна уредба на

статута им.

Първата по време правна уредба на юридическите лица се е

съдържала в т. нар. Пруски областен законник от началото

на ХІХ век.

6. Основни теории за неиндивидуалните субекти на

правото:

Макар и да съществуват от най-дълбока древност,

неиндивидуалните правни субекти стават обект на сериозно

научно внимание едва от ХІХ век. Оттогава датират и

повечето основни теории за тяхната същност. Такива

теории са:

а) фикционна (създадена от папа Инокентий ІV и развита

от Фр. Савини) - това е основната, най-важната теория за

същността на неиндивидуалните субекти на правото. Според

нея тези субекти са правна фикция, която позитивното

право допуска с оглед на обществения интерес;

б) органична (Гирке) - това е втората по-важност теория

за същността на неиндивидуалните субекти на правото.

Според нея тези субекти са реално съществуващи

обществени организми, подобно на биологичните организми

(хората), които позитивното право следва да признае;

в) безсубектна - теория на целевия патримониум (Бринц);

г) институционна;

д) реалистична;

е) отрицателна;

ж) еклектична;

з) нормативистична (Х. Келзен).

7. Видове неиндивидуални субекти на правото:

Критериите за разделянето им на видове могат да бъдат

най-различни. Сред най-важните деления са:

а) според това дали са органи на държавата или не:

- държавни;

- недържавни;

б) според това дали са съвкупности от хора или не:

- организации от хора (корпоративни);

- организации на хора (фондации, учреждения);

в) според целта на дейността им:

- стопански;

- нестопански;

г) според това дали имат членствен състав:

- корпоративни;

- учрежденски;

д) според типа на функциите си:

- частни;

- публични;

е) според това дали притежават властнически правомощия:

- властнически;

- невластнически;

ж) според това дали притежават възможност да продобиват

права и задължения в един или повече правни отрасли:

- едноотраслови;

- многоотраслови;

з) според това дали са създадени от индивидуални правни

субекти или от неиндивидуални правни субекти:

- първични;

- производни;

и) според това дали и каква регистрация от страна на

държавата изискват за да се считат за правно валидно

възникнали:

- нуждаещи се съдебна регистрация - търговски дружества,

кооперации, политически партии, читалища и пр.;

- ненуждаещи се от съдебна регистрация:

- създадени по силата на нормативен или правоприложен

юридически акт - държавни агенции, етажна собственост и

пр.;

- създадени по силата на реализационен юридически акт -

граждански дружества, движения, клубове и пр.

й) според конкретния предмет на своята дейност:

- обществени;

- политически;

- стопански;

- религиозни и пр.;

к) според това дали притежават качеството \"юридическо

лице\" - (това е най-важното деление):

- притежаващи качеството \"юридическо лице\" (като

търговски дружества, кооперации, партии, фондации,

обществени организации и пр.);

- непритежаващи качеството \"юридическо лице\" (като

граждански дружества, етажна собственост и пр.).

8. Същност на \"юридическото лице\" (ЮЛ).

Това е правна категория, въведена от Жан Боден през

ХVІІІ век. Тя е по-тясна по смисъл от категорията

\"неиндивидуалните субекти на правото\". Често пъти

обаче някои я използуват като синоним на категорията

\"неиндивидуален субект на правото\". В този случай

категорията ЮЛ се използува в широк смисъл. Нейният

точен смисъл, обаче, е значително по-тесен - ЮЛ е само

качество на някои от неиндивидуалните субекти на

правото.

Категорията ЮЛ идва като обобщение на такива предходни

юридически категории от древността, като корпора,

социетас, университас, солидация, муниция, персона

фикта.

Понастоящем ЮЛ е правно качество на някои неиндивидуални

субекти на правото, позволяващо им те да придобиват

имуществени права и задължения на собствено име, да имат

собствена имуществена сфера, свои имуществени интереси,

свой патримониум, различни от тези на съставляващите ги

или управляващи ги субекти на правото.

ЮЛ е легална категория, а \"неиндивидуален субект на

правото\" само доктринална юридическа категория, което

обуславя много по-голямата популярност и употреба на

категорията ЮЛ и погрешното й отъждествяване с

категорията \"неиндивидуален субект на правото\".

9. Държавата като особен субект на правото.

Държавата е първия и най-важен неиндивидуален субект на

правото. Същевременно тя като субект на правото има свои

особености, специфики, характерни черти, различаващи я

коренно от останалите неиндивидуални субекти на правото.

Тези особености са в три насоки:

а) държавата създава позитивното право и същевременно е

негов субект. Тя е единственият субект на правото, който

изцяло и самостоятелно определя своите правомощия и

компетенции;

б) държавата като цяло е субект на правото, като нейните

органи едновременно са и органи на държавата като субект

на правото, и самостоятелни неиндивидуални правни

субекти субекти на правото. По принцип всеки

неиндивидуален субект на правото има свои органи,

представляващи негова структурна част, изразяваща

неговата разумна воля, насочена към защита на неговите

законни интереси. Органите на другите неиндивидуални

субекти на правото по начало не са самостоятелни субекти

на правото, тъй като не изразяват своя воля и от свое

име, а на и от името на друг правен субект - този, към

който принадлежат. Единственото изключение са органите

на държавата, които изразяват своя воля и от свое име,

освен от името на държавата;

в) държавните органи имат квази-качество \"юридическо

лице\". То е квази, непълно, нецялостно, защото то не

включва най-важното имуществено правомощие на

юридическите лица - това да придобиват лично право на

собственост от свое име и за своя сметка. Вместо това

държавните органи придобиват право на собственост и

някои други имуществени права от името и за сметка на

държавата като субект на правото.

10. Създаване, развитие и прекратяване на

неиндивидуалните субекти на правото.

Неиндивидуалните правни субекти съществуват от момента

на своето учредяване до момента на приключване на своята

ликвидация, респективно вливане или сливане в друг

правен субект. Значимите обстоятелства в тяхното

съществуване (като създаване, промени, прекратяване) се

създават под влиянието на определени юридически факти

(средства, начини), които са най-различни с оглед

многообразието на колективните субекти на правото.

Сред основните начини за извършване на тези промени са:

а) двустепенен:

- вземане на съответното решение по установения

нормативен ред от страна на ръководните органи на

колективния субект, и

-последващо вписване в съдебен регистър на взетото

решение относно различните значими обстоятелства в

развитието (като създаване, седалище, адрес на

управление, предмет на дейност, начин на управление,

начин на представителство, ликвидация, несъстоятелност и

пр.) на неиндивидуалните правни субекти - такива са

търговските дружества, кооперациите, политическите

партии, читалищата, обществените организации, и пр.;

б) едностепенен, като тук има два основни варианта:

- вземане на съответното решение по установения

нормативен ред от страна на ръководните органи на

колективния субект без да е необходимо последващо

вписване в съдебния регистър - това е приложимо спрямо

неиндивидуалните правни субекти, които не се нуждаят от

съдебна регистрация тъй като са създадени и съществуват

само по силата на реализационен юридически акт, каквито

са гражданските дружества, някои движения, някои клубове

и пр.;

- постановяване на нормативен или правоприложен

юридически акт (закон, постановление, решение и пр.),

включително и последващите му изменения, в който

компетентен държавен орган се произнася относно

различните значими обстоятелства в развитието на

неиндивидуалните правни субекти, без да е необходимо

този акт да се вписва в съдебен (но може да има

административен регистър с удостоверително значение)

регистър - такива са държавните органи (министерства,

държавни агенции и пр.), етажната собственост и пр.

ІІ. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

1. Същност на представителството:

а) дефиниция - това е възможността на един правен субект

да извършва по пълномощие или по силата на закона

правомерни правни действия за друг правен субект от

негово име и с непосредствено действие за него;

б) неизбежност на съществуването на представителството -

изискват го времето, разстоянието и умението, поради

което съществуват два основни вида представителство:

- представителство по необходимост (при малолетни,

непълнолетни, поставени под запрещение);

- представителство по целесъобразност (например при

адвокатското представителство);

в) сфери на недопустимост на представителството - те

рядко се посочват легално, поради което тези сфери се

определят доктринално и извеждат се чрез тълкуване:

- упражняване на лични неимуществени права (женитба,

родителски права, активно и пасивно избирателно право);

- упражняване на права и задължения с оглед на личността

(явяване на изпити, преподаване);

- изпълнение на задължения за материални (трудови)

действия (случаят с т. нар. заместване, което е различно

от представителството);

- извършване на неправомерни действия;

- изтърпяване на юридическа отговорност.

г) кой правен субект може да бъде представител на друг

правен субект - само дееспособен субект на правото може

да бъде представител на друг правен субект. Няма пречки

неиндивидуален субект на правото да бъде представител на

индивидуален субект на правото. Няма пречки и едно лице

може да бъде едновременно представител на две и повече

лица за едно и също правно действие, а две лица - на

едно лице за едно и също правно действие.

2. Теории за представителството:

Теоретичното осмисляне на представитеството започва през

ХІХ век. Оттогава са трите основни теории за него:

а) фикционна (Фр. Савини) - според нея представителят е

пратеник, приносител на волята на представлявания.

Представителят в нито един момент не изразява своя воля.

Меродавна е само волята на представлявания;

б) репрезентационна (Р. Йеринг) - според нея

представителят не е просто пратеник, а изразява своята

воля в съответствие с дадените му указания от страна на

представителя. Представителят изрязява своята воля, а не

просто волята на представлявания. Меродавна е само

волята на представителя (тя е възприета у нас);

в) теория на сътрудничеството (Митайс) - според нея са

важни са волите и на представляващия, и на

представлявания. Меродавни са и двете воли.

3. Отграничения на представителството от сродни правни

явления.

Представителството следва да бъде отграничено от сходни

правни явления:

а) пратеничеството - пратеникът не е оторизиран по закон

или по пълномощие да изразява волята на друго лице, той

само оказва техническо съдействие за нейното

представяне, изразяване;

б) посредничеството - посредникът не изразява волята на

договорящите се страни, те сами се договарят;

в) договора в полза на трето лице - договарящите се

страни не извършват правни действия от името на третото

лице, а само в негова полза;

г) воденото на чужда работа без пълномощие - водещият

чужда работа не е законен представител или представител

по пълномощие, а неговите действия подлежат на

одобряване за да имат ефект в патримониума на третото

лице;

д) техническото съдействие - не са представители

преводачите, стенографите и пр., тъй като те не

изразяват чужда воля и не извършват правомерни правни

действия от името и за сметка на друго лице, а само

подпомагат изразяването на волята на другите правни

субекти;

е) т. нар. \"сламен човек\" - това е лице, което само

номинално, формално, официално, но не и фактически, не и

реално, придобива права и задължения. Всъщност тези

права и задължения са с истински носител друго лице;

ж) пазача - той не изразява чужда воля, не договаря

правни сделки, а само подпомага упражняването на правата

и задълженията на друго лице;

з) косвеното представителство - при него представителят

придобива първо правата и задълженията за себе си, от

свое име, след което ги прехвърля на представлявания.

Правата и задълженията не възникват директно в

патримониума на представлявания, а косвено - като

минават през патримониума на представителя.

4. Основания за възникване на представителството.

Съществуват две основни групи основания:

а) по волята на представлявания - в този случай говорим

за т. нар. \"упълномощаване\". Това е доброволно

възлагане, делегиране на право за извършване на

правомерни правни действия (придобиване на права или

изпълняване на задължения) от страна на представлявания

в полза на представителя. В резултат на упълномощаването

възниква т. нар. представителна власт. Възможно е в

редица случаи да има преупълномощаване от страна на

упълномощения (представителя) в полза на преупълномощено

лице. Упълномощаването може да се оттегля по начина, по

който е създадено. Упълномощаването се извършва

най-често с помощта на специален акт-документ, наречен

\"пълномощно\";

б) по силата на юридически акт или на юридическо събитие

- такива, например, са назначаване на представителна

длъжност в държавна агенция, избор за ръководител

(управител, изпълнителен директор и пр.) на

неиндивидуален субект на правото, по силата на

административен акт, по силата на съдебен акт (съдебно

решение за определяне на настойник или попечител или пък

за назначаване като прокурист), по силата на членство,

по силата на раждане на дете и пр.

5. Видове представителство:

а) според основанието на своето възникване:

- договорно (доброволно);

- законово (задължително);

- органно (на ЮЛ);

б) според това дали е за осъществяване на права или на

задължения:

- активно;

- пасивно;

в) според срока на своето действие (относително е това

деление):

- временно (с определен срок);

- постоянно (с неопределен срок или продължителен срок);

г) според обема на представителната власт:

- пълно (тук влиза при упълномощаването и случая с т.

нар. генерално пълномощно) - за осъществянето на общо

определени права и задължения;

- ограничено - за точно осъществяването определено право

или задължение.