Joomla Software solutions Template

Payday loan

Облигационно отношение. Видове. Относителност. Претенция, дълг и отговорност. Интересът на кредитора.

1. Понятие за облиг. отношение - Няма легално определение, но има една доктрина на дефиниция - облиг.отношение е правна връзка между равнопоставени гражданскоправни субекти, по силата на която едната страна, наречена Кредитор има право да иска от другата страна, наречена Длъжник, определено поведение (една престация).

2. Особености на облиг.правоотношение:

А. Страните са равнопоставени. Те могат да бъдат отделни ФЛ; ЮЛ или държавата, но са равнопоставени.

Б. В облиг.отношение страните са Кредитор и Длъжник. Кредиторът е активната страна, а длъжникът пасивната. Кредиторът има право на креанса (вземане).

Договорът е съглашение между две страни, а не между две лица. В понятието могат да се включат едно или повече ФЛ и/или ЮЛ.

Обикновено в облиг.отношение кредиторът е едновременно и длъжник. Почти винаги статусът на кредитора се удвоява. Същото важи и за длъжника.

Кредиторът като титуляр на креансата има право да иска определена престация от длъжника.

3. Предмет на облиг.отношение - определено поведение на длъжника. Относно предмета на облиг.отношение се застъпват две теории.

I теория - предметът е определено поведение - действие или бездействие на длъжника. Поведението зависи от договора.

II теория - предмет на облиг. отношение е определеният резултат, който се дължи от длъжника. Напр. Най-важното е не дали лекарят е лекувал, а дали е излекувал. Но ако пациентът след лекарската помощ не е здрав нищо ли не трябва да дължи за услугата? Според Проф.Попов спорът е чисто теоретичен. Той поддържа теорията за смесеност — престацията може да бъде и определено поведение, и определен резултат.

4. Видове облиг.правоотношения:

A. В зависимост от задълженията, които съдържат облиг.правоотношения са едностранни и двустранни.

Ако правата се само за кредитора, а задълженията само за длъжника, това правоотношение е едностранно - напр.заем за послужване; влог; залог; заем за потребление. Тези договори са реални, така че не е задължение на заемодателят за послужване да предаде вещта. Това предаване е част от фактическия състав на договора.

Ако задълженията са разположени и за двете страни, то облиг.отношение е двустранно.-продажба, размяна, заем.

Б. С оглед на своя предмет облиг. отношения са такива с предмет:

♦    Баге - да се даде нещо;

♦♦♦ Расеге - да се направи нещо;

♦    N011 &сеге - да не се прави нищо;

В. С оглед на източника на облиг.отношения те биват договорни и извъндоговорни

Договорните обикновено са нормирани в закона, тези отношения обикновено са уредени в диспозитивни норми и ако страните не се отклонят от тях договорното съдържание има минимумът определен в закона.

Извъндоговорните облиг.отношения са тези, които възникват без знанието на страните, поради което правата и задълженията се определят от закона.

Г. Според това дали прехвърлят право на собственост или само учредяват вещни тежести облиг. отношения биват транслативни и учредителни. При транслативните се прехвърля право на собственост - напр.продажба, а при учредителните само ограничено вещно право.

5. Относителност на облиг.право - Облиг. отношение, когато го свързваме с отделните видове облиг. права го разглеждаме в тесен и в широк смисъл на думата. Така е застъпено и в австрийската и немската теории.

Проф.Кожухаров смята, че ОП е един бином, който обхваща една право и едно задължение. Т.е. облиг.отношение е едно просто отношение. Това просто отношение е съпроводено от странични права и задължения и затова трябва да се разглежда като облиг. отношение, в широк смисъл. Другите права и задължения, които гравирали около едното право и едното задължение, напр. При наема, според Проф.Кожухаров били:

1. наемателят да извърши дребните поправки, а наемодателят- основния ремонт.
2. Наемателят може да пренаеме вещта, т.е. да я даде под наем;
3. Наемателят и наемодателят могат да развалят договора.

Не може да споделим това разбиране за облиг.отношение в широк смисъл, защото:

1. Пренаемането не се включва в главния договор. То може да се извърши чрез нов договор със страни — наемателя и трето лице.
2. Развалянето на наемния договор е възможно при неизпълнение. Това е нов юридически факт, който е нов и не е инкорпориран, в наемното отношение.
3. По въпроса за поправките и ремонта трябва да се спомене, че те са допълнителни условия в договора, вследствие договорната автономия.

А с какво се характеризира субективното облиг.право? - защото в този въпрос става дума за неговата относителност.

1. То има временен, преходен характер. По това се различава от вещното право на собственост. Купувам апартаменти и мога 50 години да упражнявам вещно право на собственост върху него. Докато наемът може да трае до 10 години. При реалните договори СОП(субективното облиг.право) на кредитора е още по-кротко - с постигане на съгласие вещта се предава.
2. Предмет на СОП е имуществено право, защото му съответстват задължения, които имат парична стойност и само по изключение неимуществени права също (чрез тях се въздейства върху определената вещ). Но чрез СОП обикновено се създава вещно право.

Критерият е дали упражняване на СП може да се реализира имуществена облага, нещо което се подава на парична оценка. При това няма значение дали обектът на правоотношението е материален или не.

3.    СОП е притегателно право. Критерият е дали за осъществяването на СП е необходимо
определено поведение от задълженото лице. То в някои случаи е съпроводено с
потестативни права, които възникват след като не се изпълни задължение. Типичните
СОП са притезателни.

За упражняването на притезателните права е необходимо носителят на задължението да осъществи или да спазва продължително време дължимо поведение. В съдържанието на притезателните права се включва възможност да се изисква от задълженото лице определено поведение.

1. СОП е прехвърлимо право.
2. СОП е делимо право, когато престацията е делима.
3. Естествено СОП е елемент от облиг.отношение.
4. Облигационното субективно право (СОП) е относително. Защото, докато вещното право
   е абсолютно, то СОП е относително. То е само по отношение на конкретно определено
   лице. При вещното право всички са длъжни да не пречат на собственика да упражни
   правата си. При СОП креансата (т.е.вземането) на кредитора се свежда до едно протягане
   на ръка и очакване купувача да плати цената. Затова СОП има винаги конкретен адресат
   - това е длъжникът на конкретното правоотношение.

При вещното правоотношение център е вещта. Титулярът иска от всички останали да не му се пречи да упражнява правото си на собственост. Когато говорим за този център имаме предвид трите правомощия на правото на собственост. А при облиг. правоотношение център е протегнатата ръка. Относителността на ОП има две изключения, които го потвърждават:

1. Дублиране - според чл.22 може да се сключи договор и в полза на трето лице. Това
   означава, че облиг.отношение поражда права, както за страните, така и за третото лице
   (бенецифиера);
2. Всяко трето лице е длъжно да се въздържа да пречи на длъжника да изпълни
   задължението си. Ако трето лице пречи на длъжника недобросъвестно, то дължи
   обезщетение за причинените вреди и без да е длъжник - чл.21/1/;

Претенция

Претенцията е спорен въпрос. Според една група автори претенцията е самото субективно право. А когато дойде падежа това право можеш и да го упражниш. До падежа субективното право е в покой, но след падежа минава в бойна готовност.

Според други автори претенцията е ново субективно право, т.е. право на иск от процесуален характер. В резултат на падежа субективното право се е трансформирало в ново право- в претенция. Но може ли кредиторът да упражнява това право, което е ново? - не може единствено съда може.

Според нас първата теория трябва да се сподели — претенцията е форма на проявление на СОП.

Дълг

На субективното право съответства задължение, т.е. дълг. Ако не се изпълни задължението за титуляра на субективното право възниква правото на взискване. Взискването е материалното право на кредитора да иска изпълнение.

Отговорност

Взискването означава, че длъжникът носи отговорност. Отговорността на длъжника е с цялото му имущество - чл.133. с него той обезпечава всички свои евентуални кредитори, съразмерно техния дял.

Може ли да има отговорност без задължение? - да, при поръчителство; ипотека; залог.

Може ли да има задължение без отговорност? - да, при погасителната давност.

Интереси на кредитора

Интересът на кредитора е всичко това, което не накърнява неговата правна сфера. Това са имуществени и лични неимуществени права.

Имущественият интерес е свързан с имуществото на длъжника - право на собственост и други вещни права, авторски и патентни права.

Състоянието на подчиненост на имуществото на длъжника под взискването на кредитора съставлява неговата имуществена отговорност.

Неимущественият интерес - чл.52 - отговаря се за неимуществени вреди и обезпечението се определя от съда по справедливост.