Joomla Software solutions Template

Payday loan

Биографии

Тема 1

Биография на Натанаил Охридски

Натанаил Охридски - роден през 1820 г. в с. Кутчевица, Скопско. Завършва висше образоване в Русия, където установява много връзки със славянофилите. През 1874 г. става охридски митрополит и поема водачеството на НОД в Македония. По негова инициатива е свикано съвещанието на 8 Септември 1878 г,. на което  е взето решението за въстание.

Биография на Ал.Батенберг.

Александър Батенберг (1857 - 1893) Роден през 1857 г. в семейството на хесенския принц Александър Йозеф фон Батенберг и полската графиня Юлия Хауке, той получава военно образование в Потсдам. В Руско - турската война взема участие като офицер в руската армия. След преврата през 1886 г. отпътува от България и се завръща в Германия и сключва брак, като приема титлата и фамилията на съпругата си графиня Хартенау. Те имат две деца: Крум-Асен и Цветана. Скоро се установява в Грац и там продължава военната си кариера, като достига до чин генерал от австро-унгарската армия. Престоят в студените и влажни окопи на сливнишката позиция по време на Сръбско-Българската война разклащат здравето му и на 5. ноември 1893 г. умира от перитонит. По негово желание тялото му е пренесено в България и след опело в катедралния храм “Св.Крал”, на 14. ноември с големи почести е погребан в църквата “Св.Георги” в София. Народното събрание единодушно гласува пожизнена пенсия на вдовицата му в размер на 40 хил.лв. годишно.

Тема 2

Биография на Т. Бурмов

Тодор Бурмов (1834-1906) е роден в с. Нова махала, дн. квартал в Габрово. Завършва духовна академия в Киев. През 1860 г. се установява в Цариград, където редактира и сътрудничи на много вестници и списания. Включва се в църковно-националните борби през Възраждането. След Освобождението е последователно вицегубернатор на Пловдив и първият българин-губернатор на София.

Биография на Др. Цанков

Драган Цанков (1828-1911) е роден в гр. Свищов. През Възраждането принадлежи към т. нар. просветителско течение в националноосвободителното движение. Поддържа униатството в България. След Освобождението е един от водачите на Либералната партия. Два пъти е министър-председател на страната. По време на режима на пълномощията се бори за възстановяване на потъпканата конституция. През 1883 г. възглавява  течение в ЛП, което е за споразумение с консерваторите.

След неуспеха на преврата срещу княз Александър I (1886) емигрира от страната. Връща се след края на първия стамболовистки режим (1894). Участва в създаването на Прогресивнолибералната партия1899 г. По време на самостоятелното управление на ПЛП (1901-1903) е председател на НС. След това поради напреднала възраст се оттегля от политическия живот на страната.

Биография на П. Каравелов

Петко Каравелов (1840 - 1903) е роден в Копривщица. Произхожда от заможно търговско семейство, брат е на големия български писател и революционер Любен Каравелов. В първите години на свободна България П. Каравелов се изявява като изтъкнат държавник и партиен водач. Четири пъти е министър-председател на България, като винаги поема властта по доверие на парламентарното мнозинство. Регент заедно със Стефан Стамболов и Сава Муткуров. От 1896 до смъртта си е лидер на създадената от него ДП.Наричан “ветеран на българския парламентаризъм”.

Тема 3

Биография на А. Богориди

Алеко/Александър Богориди (1823 - 1910 г.) е роден в град Котел. Баща му Стефан/Стефанаки  Богориди се издига и става висш турски сановник - губернатор на остров Самос след Одринския мир (1829 г.). Той участва активно и в църковно-националната борба. С негово съдействие през лятото на 1849 г. излиза султански ферман, който разрешава да се построи български храм на подареното от Богориди място в квартал Фенер в Цариград. Синът, Алеко Богориди получава висше образование в Париж. Много години е турски дипломатически чиновник. Новото му назначение го заварва като посланик на Високaта порта във Виена.

Биография на Захари Стоянов

Захари Стоянов (1850-1889) е роден в с. Медвен (Котелско).Остава без образование, но благодарение на своя талант израства като именит български писател,публицист и общественик. Участник е в националноосвободителното движение, един от апостолите на Априлското въстание.След Освобождението той описва талантливо и правдиво революционните борби от последните възрожденски години. Най-известната му книга е "Записки по българските въстания". Захари Стоянов е близък приятел на Ст.Стамболов,а по-късно член на Народнолибералната партия.През 1888 г. е избран за председател на Народното събрание.

Тема 4

Биография на Ст.Стамболов

Стефан Стамболов (1854 - 1895) е роден в Търново. На 18 години е свързан вече  с националноосвободително движение, апостол заедно с В.Левски и Ат.Узунов в българските земи, а в последствие и техен заместник, член на БРЦК, организатор на Старозагорското въстание, участва в дейността на Гюргевския революционен комитет и апостол на Първи окръг в Априлското въстание, деец на БЦБО, със заслуги за изграждане на българското опълчение, руски военен кореспондент по време на Освободителната война. След Освобождението е един от ръководителите на Кресненско - Разложкото въстание, член на Либералната партия, депутат, доброволец в Сръбско - българската война.  Председател на  IV ОНС (1884-1886 г.), регент.

Биография на К.Стоилов

Константин Стоилов (1853 - 1901) е роден в Пловдив в заможно семейство. Учи в Робърт колеж в Цариград.Първенец е на училището и известно време преподава в него.Завършва право в Германия - Хайделберг,а след това изучава френско гражданско право  в Париж .Приет е за член  на една от германските масонски ложи .

Строител е на възстановената българска държава. Депутат е в Учредителното събрание, водач на Консервативната партия. Известно време е частен секретар на княз Александър I и началник на политическия му кабинет.Министър е в няколко кабинета. През 1886/87 г. участва в делегацията, която търси княз на България. Той е един от създателите на “обединената опозиция” срещу режима на Ст. Стамболов.

Д-р Стоилов минава за един от най-културните български държавници.Ползва свободно английски,френски,немски,турски и гръцки език.

Тема 5

Биография на Ал.Малинов

Александър Малинов (1867-1938) е роден в с. Пандакли, Бесарабия. Завършва гимназия в Болград  и право в Киев. Преселва се в България и работи като съдия, прокурор  и адвокат. Включва се в обществено-политическия живот и. се налага като лидер на ДП. На три пъти е министър-председател на България Взема дейно участие в подготовката и обявяването на независимостта. След войните участва в създаването на Конституционния блок и Демократическия сговор. Наскоро след преврата на 9 юни 1923 г. се разграничава от правителството на Ал. Цанков. Под негово ръководство се образува Народния блок, който идва на власт 1931 г. Умира по време на предизборен митинг през 1938 г.

Биография на Ив. Гешов

Иван Евстратиев Гешов (1849-1924) е  роден в Пловдив. Следва финансови и политически науки в Манчестър (Англия). През 1972 г. се завръща в Пловдив и се занимава с търговска дейност. Сътрудничи на английския вестник “Таймс” като изпраща дописки, в които описва жестокостите на турците по време на Априлското въстание.

След Освобождението се включва в политическия живот на Източна Румелия -  лидер е на Народната (съединистката ) партия, депутат в Областното събрание и пръв негов председател.. През 1883 г. се премества в София и поема управлението на БНБ. Участва в много кабинети като министър. През 1901 г. след смъртта на д-р К. Стоилов е определен за лидер на НП. Министър - председател е на коалиционното правителство на народняци и прогресивни либерали (март1911- юни 1913).В това си качество взема непосредствено участие в дипломатическата подготовка на Балканската война и ръководи страната по време на самата война. Освен с непосредствената си политическа дейност Ив. Евст. Гешов  е и дългогодишен председател на Българското книжовно дружество (1898-1924),  и на Българския червен кръст (1899-1924).

Тема 6

Биография на Д.Груев

Дамян Груев (1871 - 1906) е роден в с. Смилево - Битолско.Учи в родното си село,а по-късно в Солунската българска мъжка гимназия. Заедно с други българи става стипендиант на Великата школа в Белград.Скоро той и другарите му разбират нечистите помисли на сръбската пропаганда в Македония и бягат в България.През есента на 1889 г.  той продължава образованието си като студент по история в София. През пролетта на 1891 г. ,след убийството на министър Хр.Белчев, Д.Груев е изключен и се завръща в Македония. Учителства в Битоля, родното си село Смилево  и Прилеп.

По негова инициатива в Солун се полагат основите на ВМОРО.Утвърждава се като един от първите организатори и идеолози на българското националноосвободително движение в Македония и Одринско.Своята дейност развива под прикритието на екзархийски учител и училищен инспектор.През август 1900 г. е арестуван и хвърлен в Битолския затвор.Оттук той продължава да ръководи движението.Две години по-късно турските власти го изпращат на заточение в крепостта Подрум кале (Мала Азия).От затвора излиза през пролетта на 1903 г. и веднага се включва в борбата.Той е фактическият  ръководител на въстанието в Битолски революционен окръг.След претърпяното поражение Д.Груев остава сред пострадалото население в Македония.През 1906 г. загива.

Биография на Г.Делчев

Гоце Делчев ( 1872 - 1903) е роден в гр.Кукуш,Македония.През 1887 г. завършва класното училище в родния си град и от есента на следващата година постъпва в  Солунската гимназия.След няколко години  нуждите на Македония и неговото влечение към военното дело го отвеждат в София,където постъпва във Военното училище. Г.Делчев е изключен от него малко преди да бъде произведен в офицерски чин (1894 г.).Веднага заминава за родния си край  и става учител в Щип. Активно се включва в дейността на създадената вече Вътрешна организация.Възприема идеите на В.Левски за масова революционна борба,за създаване на комитетска мрежа сред народа и др.Той извършва огромна работа за масовизиране на движението,участва в изработването на Устав и Правилник на ВМОРО,основава и ръководи четнически институт.Той е задграничен представител на организацията в София (1896-1901 г.),подвижен член на ЦК и главен ревизор на четите.Загива в сражение с турски войски при с.Баница в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание.

Тема 7

Биография на В. Радославов

Васил Радославов (1854-1929) е роден в Ловеч. Завършва правни науки с докторат в Хайлделберг (Германия). Активен участник в обществения и политически живот на възстановената българска държава. Един от ръководителите на старата Либерална партия, след разпадането й оглавява нейно крило, което запазва старото име. Като министър на вътрешните работи (1899-1903) нарежда на войската и полицията да смажат селските бунтове. Министър -председател на България в навечерието и по време на Първата световна война. Съдейства за въвличането на България в Първата световна война на страната на ЦС. След Солунското примирие бяга в Германия, където и умира.

Тема 9

Биография на Ал.Стамболийски

Александър Стамболийски (1879-1923) е роден в с. Славовица, Пазарджишко.Учи в земеделското училище в с.Садово и  завършва Лозаро-винарско училище в Плевен. През 1900 г. заминава за Германия, където следва агрономство две години в Хале и Мюнхен.Заболява тежко и се връща в България.След оздравяването си навлиза активно в политиката.  Развива активна журналистическа дейност.Редактор е на в."Земеделско знаме".

Изиграва водеща роля в създаването и укрепването на организираното земеделско движение в България.Под негово ръководство се изработва програмата на Съюза, приета на неговия VII конгрес (1905).

Стамболийски води упорита борба срещу личния режим на Фердиненд.Принципен противник на участието на България във войните.За острия си протест срещу включването на България в ПСВ е осъден е на доживотен затвор, но го излежава само няколко години. Освободен е по-време на Войнишкото въстание и на 27 септември е избран за председател на Радомирската република.

Министър-председател в периода 1919-1923 г.