Joomla Software solutions Template

Payday loan

Прабългарите – Европейският път на конния народ

Терминът “прабългари” не е възникнал исторически. Той не е присъства на нито един паметник, а е създаден за обозначаване на “българите” преди създаването на първата българска държава.

1. Произход и прародина на прабългарите
Прабългарите заедно с хуните, аварите хазарите и др. са част от тюрко-алтайската етно-лингвистична общност. Те населяват обширни територии в Азия на север от Китай до степите в Североизточен Казахстан. През 1-2 век заради безкрайните войни на хуните в тези територии започва голямо раздвижване. Тюрко-алтайската общност се разпада и прабългарите се придвижват на запад. За пръв път в Европа българите населяват земите на север от Кавказ между Азовско и Каспийско море, където изпитват силно персийско влияние заради граничещите им племена. Религията, културата и езика търпят промени.
2. Прабългарите през великото преселение на народите в Европа

През втората половина на 4ти век част от прабългарите се присъединяват към хуните в движението им на запад, а друга част остават, разширяват границите и засилват властта си в Приазовието и установяват контрол над Северното Черноморие.
Онези прабългари поели с хуните достигат до днешна Унгария. Почти век прабългарите са едно от най важните звена в хунската империя. След смъртта на хунския хан Атила, империята му се разпада и прабългарите все по често започват да се открояват със своя политика. През 5ти век панонските българи са наети от Византия и воюват успешно срещу остготите. След тяхното оттегляне към Италия, прабългарите започнали да атакуват незащитените територии на Империята. Бързите и опустошителни походи и конните отряди на прабългарите били истински кошмар за ромейското население. Прабългарите бродели в земите на юг от р. Дунав, от Адреатичеко до Черно море.
Към средата на 6ти век възникнала вражда между две основни български племена – утигури и кутригури. Подклажданата от византийската империя враждада отслабила взаимно племената, и те били завладяни от аварите. Също като хуните, аварите били номадски преселници от Азия и прабългарите играли ключова роля в аварските нападения срещу Византия. След неуспеха на тези нападения аварите изгубили мощта си и панонските българи открито заявили желанието си да владеят степната империя. Въпреки това аварите запазили властта си над западните райони, но земите на север от Черно Море започнали свое самостоятелно съществуване.

3. Степното начало на българската държава – Велика България

Подобно на прабългарите живеещи в Панония, прабългарите живеещи по Северното Черноморие попаднали под властта на номадски народ наречен Тюрки. В края на 6ти век степната империя на прабългарите се разцепила на две. В началото на 7ми век един могъщ прабългарски род начело с Органа поел война срещу тюрките и прабългарите си извоювали самостоятелността. Племенника на Органа – Кубрат продължил делото на чичо си и не само отхвърлил властта на тюрките напълно, но и установил контрол над другите прабългарски племена и така поставил началото на Става Велика България.
Още с възникването си тя привлича вниманието на  Византия като потенциален съюзник във войната срещу персийската империя. През 635г. Хан Кубрат сключва договор за съюз и сътрудничество с Византия и бива покръстен. Византия се задължава ежегодно да праща на Стара Велика България богати дарове символизиращи предаността и верността на прабългарите. Държавата на прабългарите и Византия запазили добрите си отношения чак до средата на 7ми век.

Хан Кубрат починал между 660 и 665 година и след неговата смърт държавата била изправена пред сериозна криза. Върховна власт над прабългарите поел най – големия син на Кубрат – Батбаян. Другите му синове Котраг и Аспарух също имали участие в управлението. По същото време, от изток се появило племе, подобно на прабългарското – хазари. Батбаян водел война с тях близо 20 години, но накрая териториите му били покорени. Докато хазарите завладявали земите на изток, Аспарух и Котраг завладявали нови територии на североизток и югозапад. Около реките Кама и Волга, Котраг създал държава с център гр Велики Болгар и с името България.
Третият син Аспарух завладявал територии на юг през реките Днепър, Днестър, Прут, Серет до делтата на река Дунав. Станалото раздвижване отслабило и разединило още повече Аспаруховска и Котрагска България, но прабългарите запазили традицията на  държавното си минало – общото име България.
4. Социалнополитическо и стопанско развитие на прабългарите

Прабългарите са номади и скотовъдството определя начина им на живот. Те са били в постоянно движение, заради жизнената необходимост от нови земи за изхранване на многобройният добитък. Поради това те участват в много войни и се утвърждава родът като социална единица. Родовият старейшина на вероятно се е наричал хан и неговата власт е огромна и неоспорима. Не всички родове били еднакви по мощ и сила разбира се, затова по слабите признавали мощта на по силните и често дори приемали тяхното име. Организацията на рода и племето е на йерархичен принцип и всички членове трябва да се подчиняват на строга дисциплина. Дори най малкото провинение се наказва със смърт. (кражба, прелюбодейство и др.)

Скотовъдството е основното препитание на прабългарите номади. Те целогодишно се придвижвали със стадата си в търсене на нови земи и си правели временни селища. Те се състояли от юрти.

Към края на 6ти век по богатите прабългари продължили традицията на скотовъдството и номадският начин на живот, но по бедните родове започнали да се установяват и да търсят други начини за прехрана различни от скотовъдството. Така прабългарите се запознали със занаятите. От Византия и Персия те научили занаяти като строителство, обработка на кожи, керамика и др.

5. Религиозни вярвания

Според най – старото вярване на прабългарите – тотемизма, всеки човек произхожда от някакво животно или тотем. Това животно било покровител на рода. Тези животни били считани за свещени. Например кучето, конят, вълкът, соколът, змията, заекът и други.

Прабългарите отдавали огромна почит на своите мъртъвци. Те ги погребвали в често зидани гробници в които слагали всичко, което е принадлежало на мъртвеца и ще му служи в задгробният живот – оръжие, съдове, храна, кон и др. Вождове и старейшини били погребвани богато и пищно.

Богът на прабългарите е Тангра. Според тях той е вечен, безплътен и без образ и всяко живо същество има в себе си частица от него. Затова при жертвоприношенията на животни, кръвта им не се леела, а се събирала в съдове.

Прабългарите смятали че ханът е върховен първожрец, посредник между небето и земята с чудодейни сили. И макар да вярвали че всеки човек има божествена частица в себе си, владетелят имал най – много. Специално жреческо съсловие наречени шамани били важна част от прабългарските племена. За шаманите се смятало че имат магически сили и за това били част от всяка битка и сражение за да се грижат за бойният бух на войската.

6. Военно изкуство

Доброто развитие на занаятите подхранило войската с висококачествено и ефективно снаражение. Нямало лък който да стреля по далеч от прабългарския и копие или сабя по здрави от прабългарските.

Основната опора и мощ на прабългарите в битка това била конницата. Конниците били бързи, маневрени и ловки и така правели врага напълно безпомощен. Всеки един войн водел със себе си от три до седем коня и често прабългарите водели големи стада добитък и така армията им изглеждала по голяма. Заради издръжливите си коне, прабългарите изминавали огромни разстояния за отрицателно време а това било неоспоримо предимство. При прабългарите дори жените и децата били обучени да се сражават от най – ранна възраст.

Воюването по родове било широко застъпено. По този начин дисциплината била съзнателна и всички родове си помагали по скоро от морален дълг, отколкото от задължение наложено чрез заповеди.

Прабългарите имали и добро защитно въоръжение. Използвали брони, ризници, щитове, шлемове, а често слагали брони и на конете си.