Joomla Software solutions Template

Payday loan

САЩ — от американското могъщество • до унижението в Техеран (1945-1980)

„Справедливият курс"

Съединените щати навлизат в следвоенния период с нови ангажименти към света и с нова администрация. На 13 април 1945 г., ден след смъртта на Рузвелт, полага клетва тридесет и третият президент на САЩ Хари Труман. Преходът между войната и мира открива нова фаза в борбата между привържениците на социалната реформа и умереното държавно регулиране в духа на либералния „нов курс"и техните противници сред американския политически елит, защита­ващи индивидуалната свобода и предприемчивост. По традиция, запазила се и през следващите три десетилетия, първите имат преобладаващо влияние в Де­мократическата партия, а вторите доминират в Републиканската партия. Президентът Труман представя пред Конгреса законодателна програма за ново обществено осигуряване, нов закон за заетостта и за ново обществено строител­ство. Тези идеи, известни под името „справедливият курс", са потвърдени и раз ширени по-късно в ново послание до Конгреса.

На изборите през 1948 г. президентът Труман е преизбран, a Демократи­ческата партия възстановява мнозинството си в Конгреса. Изборите са съпро­водени с появата на краткотраен феномен в американската политическа практи­ка - формирането на движение за създаване на „трета партия" в лицето на ляво-либералната Прогресивна партия и на нейния кандидат за президент Хенри Уолъс.

Макартизмът

В началото на 1950 г. на събрание на Републиканската партия сенаторът Джоузеф Макарти произнася реч, в която обвинява администрацията в съществуване на мащабен комунистически заговор за проникване в правителството и в която се твърди, че само в Държавния департамент работят 205 „скрити комунисти". Подозрителността и шпиономанията се засилват след началото на Корейската война. Започват проверки на лоялността, масова кампания в печата срещу либерални политици, бизнесмени и интелектуалци. Духът на „лов на вещици", на страх, на подозрителност и доносничество обхваща ця­лата държавна администрация. Макартизмът поражда съпротива и през 1954 г. специална резолюция на Сената го отхвърля.

Десетилетието на Айзенхауер

През ноември 1952 г. след напрегната предизборна кампания за президент на САЩ е избран кандидатът на Републиканската партия ген. Дуайт Айзенха­уер. Бившият командващ съюзническите войски в Европа получава 33,9 млн. гласа срещу подадените 27,3 млн. гласа за кандидата на демократите Едлан Сти- вънсън. Двубоят между двамата се повтаря при аналогични резултати и на изби­рателната кампания през 1956 г.

Десетилетието „Айзенхауер" има за свое символично начало подписване­то на примирието от Панминджон, сложило край на войната в Корея (1953), и драматичен финал, маркиран със свалянето на американския разузнавателен са­молет У-2 над гр. Сверддовск, близо до Москва, на 2 май 1960 г. След смъртта на Сталин през март 1953 г. започва бавен процес на преосмисляне на крайни­те форми на противопоставяне на СССР и САЩ. Такова съдържание имат чети­ристранните преговори на външните министри в Женева през 1954 г. и съвеща­нието на ръководителите на СССР, САЩ, Великобритания и Франция отново в Женева на следващата година.

Национализацията на Суецкия канал и последвалата Суецка криза от ок­томври—ноември 1956 г. ангажира Съединените щати в събитията в района на Близкия изток. Превратът срещу правителството в Йордания (1957), граж­данската война в Ливан, революцията в Ирак (1958) са най-ярките примери на сблъсъка на новия арабски национализъм и желанието на американската адми­нистрация да го постави под свой контрол. Все по-ясно се осъзнава геополитическото значение на добива, транспортирането и преработката на основните енергийни източници на XX век - суровия нефт и природния газ.

Бойкотът в Монтгомъри

В края на 1955 г. в гр. Монтгомъри (Алабама) започва бойкот на автобуси­те с фиксирани за чернокожи места и началото на движението срещу расовата сегрегация* в южните щати. Широка известност получава и случаят „Литъл Рок" през 1957 г. Национални гвардейци от едноименния град в щата Арканзас възпрепятстват достъпа на чернокожи ученици в училище за бели. Този конф­ликт, прераснал в гражданско неподчинение, масови погроми и изпращане на фе­дерални части, е отправна точка за появата на организацията Конференция на християнското ръководство на Юга начело с 27-годишния баптистки пастор Мартин Лутър Кинг.

Хилядата дни на президента Джон Кенеди

(док. 8)След 8-годишно републиканско управление Америка остро чувства нужда­та от но поколение ръководители, от нови идеи, от нов динамизъм. Републи­Kанската партия излъчва за свой кандидат вицепрезидента Ричард Никсън, сре­щу когото Демократическата партия противопоставя сенатора от Масачузетс Джон Фицджералд Кенеди. В заключителната си реч на конгреса на демократи­те той дава следната характеристика на програмата си „Нови хоризонти": „Вре­ме е ново поколение ръководители, нови хора да пристъпят към решаване на но­вите проблеми, използвайки нови възможности." На 8 ноември 1960 г. с минимално предимство от 106 хил. гласа за тридесет и пети президент на САЩ е избран Джон Кенеди.Три месеца след встъпването в длъжност новият президент претърпява пър­вото си и най-болезнено поражение. С одобрението на администрацията на Ай-зенхауер американските специални служби разработват операции, които трябва да предизвикат бомбардировка над Хавана, десант на 2000 души и в крайна смет­ка сваляне на кубинското ръководство начело с Фидел Кастро. След двудневни сражения на 17 и 18 април 1961 г. дебаркиралите части са разбити. Президентът Кенеди отказва да включи в операцията части на американската морска пехота и по този начин да изостри кризата с тежки за мира последствия.

Карибската криза (док. 9,10,11)В края на 1961 и началото на 1962 г. отношенията между САЩ и Куба до­пълнително се изострят. Президентът Кенеди одобрява плана „Мангуста", кой­то предвижда серия от диверсионни актове, а официално продължава политика­та на търговски санкции и пълна изолация на новата кубинска власт.В средата на 1962 г. съветското ръководство взема решение за разполагане на балистични ракети на кубинска територия. На острова е изпратен и 40-хиляден съветски военен контингент. Тези действия се извършват в условията на дълбока секретност, което засилва американските подозрения за подготвяна „съ­ветска агресия" и пряка заплаха за американските национални интереси.

На 22 октомври Кенеди представя преки доказателства за разполагането на съветски ракети в Куба. САЩ обявяват военноморска блокада на острова и при­веждат в състояние на пълна бойна готовност ядрените сили в Европа. Следват десет кризисни дни, които за първи път след края на световния конфликт създа­ват реална обстановка за размяна на ядрени удари между двете свръхдържави и ескалиране на един регионален проблем до мащабите на ядрена война.

През ноември 1962 г. е договорено изтеглянето на съветските ракети и во­енен персонал от Куба срещу демонтирането на американските ракетни установ­ки, базирани в Турция.

Берлинската криза

След поредица от декларации през лятото на 1961 г. правителството на ГДР въвежда режим на гранични контролно-пропускателни пунктове със Западен Берлин и започва изграждането на Берлинската стена. Това поставя началото на Берлинската криза, която през октомври с. г. изправя за първи път един сре­щу друг съветски и американски танкове на един изстрел разстояние в самия център на Европа. Урегулирането на кризата чрез тайни послания, разменени между Дж. Кенеди и съветския ръководител Никита Хрушчов, не води до трай­но решение на проблема. Берлинската стена остава до 1989 г. символ на „сту­дената война ".

,Великото общество"

На 22 ноември 1963 г. в Далас президентът Джон Кенеди е убит. Положи­лият клетва като 36-и американски президент в този най-трагичен за Америка ден, бившият вицепрезидент Линдън Джонсън надделява срещу републиканския кандидат на следващата година. Предизборната му програма под мотото „ Вели­кото общество " защитава пакет от либерални реформи в борбата с бедността, за слагане край на упадъка на големите градове, за гарантирани равни права и настъпление срещу расовата сегрегация.

Краткотрайният подем на демократите скоро е заменен от нарастващо об­ществено недоволство, от задълбочаваща се криза на моралните ценности, от взрив на расовите вълнения, от заплашително увеличаващ се бюджетен дефи­цит. Втората половина на 60-те години е времето на студентските протести срещу войната във Виетнам, на масовите походи до Вашингтон, на убийст­вото на Мартин Лутър Кинг и на сенатора Робърт Кенеди през 1968 г

70-те години - от триумфа до унижението

Десетилетието, в което Съединените щати отпразнуват своята 200-годишнина, има символични хронологически граници. Неговото начало е датата 20 юли 1969 г., когато „Аполо-П" каца на Луната и на нея за първи път стъпва човешки крак - астронавтите Нийл Армстронг и Едуин Олдрин. Символичният финал на десетилетието също не съвпада с календарните рамки - това е 4 ное­мври 1979 г. сутринта, когато ислямски революционни гвардейци превземат по­солството на САЩ в Техеран и задържат повече от 440 дни американски дипломати и морски пехотинци като заложници.

Наситеното време между триумфа и унижението на една велика нация дава шанс на управлението на три администрации - тези на президентите Ричард Никсън (1969-1974), Джералд Форд (1974-1977) и Джеймс (Джими) Картър (1977-1981).

Най-синтезирана характеристика на десетилетието за американските анга­жименти в света дава Никсън: „към нови форми на лидерство, а не отказ от ли­дерство". След подписването на примирието в Париж през 1973 г. от Виетнам е изтеглен и последният от 2 594 000 американски войници, взели участие в тази война. Ричард Никсън поема риска да постави ново начало и в руско-американ-ските отношения, характеризирани през 70-те години като разведряване. Стра­тегически предимства за Съединените щати имат и подписаните през 1978 г. в Кеймп Дейвид документи „Рамки за мира в Близкия изток" и „Рамки на мирния договор между Египет и Израел", под които стои подписът на президента Кар-тър. Ядрената модернизация на ракетите със среден радиус на действие, новата вълна на енергийната криза, съветската интервенция в Афганистан и американ­ският отговор с доктрината „Картър" затварят десетилетието с втората вълна на „студената война".