Joomla Software solutions Template

Payday loan

Думата свобода е разнородно понятие. През  епохите тя се е тъкувала различно, а също така значението й се е пречупвало през призмата на хиляди човешки погледи и всяка една от тях е показвала по някакъв начин видоизменен образ.Но да се вгледаме в един от многото видове свобода- свободата на един народ, била тя физическа или духовна.В днешно време народностната независимост се приема като даденост. За разлика от сега, преди стотици години робството по нашите земи не е било такъв отминал спомен, свободата толкова сива, забравена, нищожна. Този безценен дар е бил възвеличаван, бленуван и същевременно далечен в робската орис на България. Безкрайни страдания, мъка, нищета и духовна опустошеност са били синоним на петвековното, гибелно иго. Ето  как поетът проронва своите скъпоценни сълзи за ужасяващата участ на страната ни чрез тези стихове:

„... Пет века посърнала, боса и гола,

във медни бакъри сълзите си ля.

Пет века изпраща моми в Андола,

пет века чеда за войводи люля!

Пет века погребва бойци без ковчези,

пет века тамян над гробове кади!

Пет века гусла на жабите веза,

пет века, о майко, пет меча в гърди!

Пет века, пет дълги- предълги кервани,

пет тежки гемии със сълзи и мъст...

Пет века окови в теб бяха ковани,

пет века поиха с кръв твоята пръст...”

Така  всеки Истински Българин се прекланя пред   гордите  чеда на България, дали живота си за нея с една свидна мисъл, с една осмисляща живота цел, с един висок идеал- свободата на родината!Народът  повдига своя  дух и този на бойците и отдава дължимата им  почит, като ги възпява:

„... Повдигнал ми сей, мамо капитан Никола,

Капитан Никола, мамо, капитанско чедо,

аскер да събира, мамо, все отбор юнаци,

все отбор юнаци, мамо, с пушки и маждараци.

След него се пишат, мамо, сербез лясковчани,

сербез лясковчани, мамо, джамбаз ряховчани,

джамбаз ряховчани, мамо, луди еленчани,

луди еленчани, мамо, голи дряновчани,

фудул тевненчани, мамо, хайдут гбровчани...”

Възпявайки подвизите им , те се превръщат в горящи факли....Като огнени жалони в робската тъма по дългия и мъчителен път към независимостта. Героите като Капитан Никола  са организирали над сто заговора, бунта и въстания.Така  на всеки пет години народът ни е напомнял за своето съществуване- напомнял- не, а по най- внушителен начин предявявал правата си за свободен живот, обливайки тези свои свещени права в потоци от кръв.В тази трудна борба значителна роля имат тези, които разпространяват просветата- учителите.Те разпалват огъня на знанието в ума на учениците си и го превъплъщават в пожар за жажда на свобода  в сърцето. Паметни учители ще останат: Сава Доброплодни, Йордан Джинот, Сава Филаретов, Ботьо Петков, Димитър Миладинов, Бачо Киро Петров,  Анастасия Димитрова, Рада Казалиева, Неделя Петкова и много други, които са се борили не само с поробителя, но и с невежеството. Образованието е един от най- ярките лъчи светлина в робската мъка и тъга.Наравно с него застават още два много важни фактора- религията и революционерите. Защо ги поставям наравно? Нали именно религията учи народа да не се бунтува, а да се примирява с робските мъки?! Поставям вярата до велики личности като Ботев и Левски именно защото тя е една от ръководните сили движещи света с любовта, която даряват, защото тя е един от белезите на българското, защото тя е крепила и  макар косвено тя е подтиквала народа да прекрати това безчиство случващо се в Христовата земя!!! Революцията?! Нима тя по свой начин не отрича Христовите закони!? Не!!! Тя само подклажда пламъка, който другите два фактора запалват. Но както казва Монтескьо:

„Грешат ония, които мислят, че народ, който изживява революция е лесно да се победи; напротив- той е в състояние да побеждава другите.”

Един от най- ярките примери за това е България, която макар и  нищожна в сравнение с Османската империя, извоюва своята независимост с помощта на един силен „приятел”. Така  краят на 18 век и първите десетилетия на  19 век се ознаменуват със събития, които оказват съществено влияние върху националното утвърждаване на българския народ. В няколко последователни руско- туски войни ( 1768-1774, 1787- 1791, 1806-1812) Османската империя претърпява сериозни поражения... България окончателно свързва надеждите си за освобождение с Русия. Не един наш поет показва възгледите си, че русите са последния шанс за свобода. Към тях се присъединява и Иван Вазов като пише:

„... затуй врага си ти страшиш,

кога те гледа и на карта,

затуй зовеш се ти Света,

затуй те любим кат баща

и чакаме като месия:

затуй си ти Русия!”

Именно тази вяра е един от важните фактори, за да не изгубим своя народостен дух и народно самосъзнание. Така на онзи величав и кървав 24 април 1877 година с издадена в Кишинев прокламация на император Александър ІІ, Русия обявява война на Османската империя. Заедно с Русия в битките се впускат български доброволци, местни грузинци , арменци, а към края на военните действия се присъединява и Сърбия. Добровлците ни са част от Българското опълчение, формирано през 1876 година от генерал Фадеев. За негов командир е обявен генерал Столетов. След епични сражения и хиляди жертви, с помощта на Русия, България завоюва правото да нарича себе си свободна!С благодарност винаги ще си спомняме за : Княз Николай Николаевич, изправил се срещу ордите на Мухтар паша, генерал Драгомирович, борил се срещу Осман паша край Свищов и Никопол, фелдмаршал Гурко ,разположил войските си около Стара планина в защита на Шипченския проход, генерал Радецки и много други герои, борили се за свободата. След безкрайни мъчения на 3 март 1878 България е обявена за държава.

Дълъг е пътят към свободата- през хиляди премеждия, хиляди страдания, хиляди смърти!Но той е и героичен, и славен, осеян с много подвизи. Път към свободата, но и път към безсмъртието.Великата саможертва на цял един народ, която отваря портите към бъдещето, вечно ще топли сърцата и изпълва душите ни!

Поклон пред волята, силата и смелостта на Майка България!