Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)За свободата |
![]() |
![]() |
![]() |
Думата свобода е разнородно понятие. През епохите тя се е тъкувала различно, а също така значението й се е пречупвало през призмата на хиляди човешки погледи и всяка една от тях е показвала по някакъв начин видоизменен образ.Но да се вгледаме в един от многото видове свобода- свободата на един народ, била тя физическа или духовна.В днешно време народностната независимост се приема като даденост. За разлика от сега, преди стотици години робството по нашите земи не е било такъв отминал спомен, свободата толкова сива, забравена, нищожна. Този безценен дар е бил възвеличаван, бленуван и същевременно далечен в робската орис на България. Безкрайни страдания, мъка, нищета и духовна опустошеност са били синоним на петвековното, гибелно иго. Ето как поетът проронва своите скъпоценни сълзи за ужасяващата участ на страната ни чрез тези стихове: „... Пет века посърнала, боса и гола, във медни бакъри сълзите си ля. Пет века изпраща моми в Андола, пет века чеда за войводи люля! Пет века погребва бойци без ковчези, пет века тамян над гробове кади! Пет века гусла на жабите веза, пет века, о майко, пет меча в гърди! Пет века, пет дълги- предълги кервани, пет тежки гемии със сълзи и мъст... Пет века окови в теб бяха ковани, пет века поиха с кръв твоята пръст...” Така всеки Истински Българин се прекланя пред гордите чеда на България, дали живота си за нея с една свидна мисъл, с една осмисляща живота цел, с един висок идеал- свободата на родината!Народът повдига своя дух и този на бойците и отдава дължимата им почит, като ги възпява: „... Повдигнал ми сей, мамо капитан Никола, Капитан Никола, мамо, капитанско чедо, аскер да събира, мамо, все отбор юнаци, все отбор юнаци, мамо, с пушки и маждараци. След него се пишат, мамо, сербез лясковчани, сербез лясковчани, мамо, джамбаз ряховчани, джамбаз ряховчани, мамо, луди еленчани, луди еленчани, мамо, голи дряновчани, фудул тевненчани, мамо, хайдут гбровчани...” Възпявайки подвизите им , те се превръщат в горящи факли....Като огнени жалони в робската тъма по дългия и мъчителен път към независимостта. Героите като Капитан Никола са организирали над сто заговора, бунта и въстания.Така на всеки пет години народът ни е напомнял за своето съществуване- напомнял- не, а по най- внушителен начин предявявал правата си за свободен живот, обливайки тези свои свещени права в потоци от кръв.В тази трудна борба значителна роля имат тези, които разпространяват просветата- учителите.Те разпалват огъня на знанието в ума на учениците си и го превъплъщават в пожар за жажда на свобода в сърцето. Паметни учители ще останат: Сава Доброплодни, Йордан Джинот, Сава Филаретов, Ботьо Петков, Димитър Миладинов, Бачо Киро Петров, Анастасия Димитрова, Рада Казалиева, Неделя Петкова и много други, които са се борили не само с поробителя, но и с невежеството. Образованието е един от най- ярките лъчи светлина в робската мъка и тъга.Наравно с него застават още два много важни фактора- религията и революционерите. Защо ги поставям наравно? Нали именно религията учи народа да не се бунтува, а да се примирява с робските мъки?! Поставям вярата до велики личности като Ботев и Левски именно защото тя е една от ръководните сили движещи света с любовта, която даряват, защото тя е един от белезите на българското, защото тя е крепила и макар косвено тя е подтиквала народа да прекрати това безчиство случващо се в Христовата земя!!! Революцията?! Нима тя по свой начин не отрича Христовите закони!? Не!!! Тя само подклажда пламъка, който другите два фактора запалват. Но както казва Монтескьо: „Грешат ония, които мислят, че народ, който изживява революция е лесно да се победи; напротив- той е в състояние да побеждава другите.” Един от най- ярките примери за това е България, която макар и нищожна в сравнение с Османската империя, извоюва своята независимост с помощта на един силен „приятел”. Така краят на 18 век и първите десетилетия на 19 век се ознаменуват със събития, които оказват съществено влияние върху националното утвърждаване на българския народ. В няколко последователни руско- туски войни ( 1768-1774, 1787- 1791, 1806-1812) Османската империя претърпява сериозни поражения... България окончателно свързва надеждите си за освобождение с Русия. Не един наш поет показва възгледите си, че русите са последния шанс за свобода. Към тях се присъединява и Иван Вазов като пише: „... затуй врага си ти страшиш, кога те гледа и на карта, затуй зовеш се ти Света, затуй те любим кат баща и чакаме като месия: затуй си ти Русия!” Именно тази вяра е един от важните фактори, за да не изгубим своя народостен дух и народно самосъзнание. Така на онзи величав и кървав 24 април 1877 година с издадена в Кишинев прокламация на император Александър ІІ, Русия обявява война на Османската империя. Заедно с Русия в битките се впускат български доброволци, местни грузинци , арменци, а към края на военните действия се присъединява и Сърбия. Добровлците ни са част от Българското опълчение, формирано през 1876 година от генерал Фадеев. За негов командир е обявен генерал Столетов. След епични сражения и хиляди жертви, с помощта на Русия, България завоюва правото да нарича себе си свободна!С благодарност винаги ще си спомняме за : Княз Николай Николаевич, изправил се срещу ордите на Мухтар паша, генерал Драгомирович, борил се срещу Осман паша край Свищов и Никопол, фелдмаршал Гурко ,разположил войските си около Стара планина в защита на Шипченския проход, генерал Радецки и много други герои, борили се за свободата. След безкрайни мъчения на 3 март 1878 България е обявена за държава. Дълъг е пътят към свободата- през хиляди премеждия, хиляди страдания, хиляди смърти!Но той е и героичен, и славен, осеян с много подвизи. Път към свободата, но и път към безсмъртието.Великата саможертва на цял един народ, която отваря портите към бъдещето, вечно ще топли сърцата и изпълва душите ни! Поклон пред волята, силата и смелостта на Майка България!
|