Home История Византийско изкуство, 5-12 век

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Византийско изкуство, 5-12 век ПДФ Печат Е-мейл

В основата на Византийското изкуство лежат гръцко-римските художествени традиции, в които се влива ново съдържание. Реализмът на античното изкуство е замесен от предноазиатски политически и религиозни догми, които определят основната тематика на изкуството на Византия и установяват принципите на неговата иконография и естеството на неговите изразни средства.

Изкуството на Византия по начало е абстрактно- нереално. В многовековната му история се очертават три главни периода на развитие, които стоят в тясна връзка с обществено-икономическото и културното развитие на византийската държава и византийското общество.

През първия период VІ-ІХ век византийското изкуство достига бляскав възход по време на император Юстиниан І и отразява величествени постройки и образи на държавната мощ и тържеството на християнството. Създават се монументални базилики от елинистически тип “Св. Димитър” в Солун, “Св. Аполинарий” в Равена, куполи и базилики- “Св. София” в София и в Солун, т.нар. Еленска базилика при Пирдоп, черкви с кръгъл и многоъгълен план-“Св. Сергей и Вакх” в Костантинопол, и черкви с кръстовиден план- “Св. Апостоли” в Цариград. Стените на дворците, обществените сгради и черквите са украсявани с мозайки, а ръкописите- с миниатюри. По улиците на Костантинопол и на други големи градове, били поставяни мраморни и бронзови релефи и статуи, много от които от античен произход.

Втория период се отнася към ІХ-ХІІ век, когато държавата отново засилва своята политическа, военна, икономическа и международна мощ. През това време в архитектурата преобладавакръстокуполната черква, много по-малка от базилика, но с изящи и логически пропорции. Живопистта- мозаична, фрескова, миниатюрна и иконопис, се отличава с висока техника и голямо майсторство в композицията и колоритка, но все още запазва своя тържествен и условен характер. В нея се появяват антични мотиви или се копират антични пърообрази. Кръглата статуя изчезва, но релефната пластика се задържа през целия период- мраморни изделия, изделия от слонова кост.

Третия период в историята на византийското изкуство обхваща времето от ХІІІ век до падането на Константинопол под турска власт. Преобладава все още кръстокуполната черква. Вътрешните стени на черквите се покриват изцяло със стенописи- мозайката е вече рядко явление. Тематиката на по-старата религиозна живопис се разширява с нови сюжети, в които се включват драматични мотиви из живота на Исус Христос. Композициите се оживяват от многобройни и раздвижени фигери, които живеят и се вълнуват от човешки чувства и страсти. Художниците проявяват усет към действителността и се стремят да я отразят в своите произведения. Пластиката обаче е в пълен упадък. След 1453г. Византийското изкуство продължава да живее в Атонските манастири и други религиозни центорве, като подражава или копира своите образци.

Културата и изкуството на Византия оказват силно влияние и върху развитието и формите на средновековната култура и изкуство на други народи, в това число и на балканските славяни- българи и сърби.

Византийското изкуство изцградено от ІV-VІ век, било предназначено за задоволяване главно на интересите и вкусовете на господствуващата класа независимо от това, че е било плод преди всичко на творческите сили на народа. Подобно на науката и културата то имало сложен характер. В основата му лежали гръцко-елинистичните и римски традиции, които то доразвило и обогатило по-нататък. За неговото оформяне допринесли разнообразни източни влияния от Сирия, Армения, Месопотамия и Мала Азия. Силна роля играела и християнската религия със своя специфичен философско-художествен светоглед, който се наложил в областта и на строителното изкуство, и на живопистта, и на склуптурата.

Изкуството създадено в ранна Византия, не е продължение на античното изкуство, а е ново творение, което представлява органическа цялост и самостойно създание на византийския гении.

Поради обстоятелстовото, че ранна Византия представлявала сбор от различни племена и народности, някои от които имали зад себе си вековно културно развитие, формите и съдържанието на изграденото през ІV-VІ век изкуство били твърде разнообразни.

Независимо от царуващото разнообразие в ранна Византия се е изграждал единобединяващ и насочващ център в областта на изкуството, който бил нейната столица Цариград и символизирал единството на империята и в него били съсредоточени най-висшите органи на светската и царковната власт. Архитекткурните и художествени традиции на византийската столица, създадени през този период, се превърнали в направляващи норми, по които трябвало да върви развитието на изкуството в отделните сектори.

Византийската архитектура през ІV-VІ век била поставена до голяма степен в услуга на църквата. След като християнството станало официална религия, започнал усилен строеж на храмове в цялата империя. Имало стремеж те да се изграждат колкото се може по-монументални, за да действат на въображението на хората както със своите размери, така и с пощната си вътрешна обстановка.

Усилено строителство на църкви имало още по времето на Константин І (306-337г.), но за съжаление до наши дни от изградените храмове, до нас не е достигнало нищо с изключение на църквата “Рождество Христово” във Витлеем.

Най-ранните храмове са били строени по образци на античната архитектура в базиликална форма с нейните особености. През ІV-V век започнали редица структурни промени- били въведени арките, колоните започнали да се заменят със стълбове, появил се сводестият покрив, а след това и куполът. Създала се нова форма- кръстовидната куполна църква, която била със свободен или с вписан кръст.

През V-VІ век строежът на храмове в създадения стил продължил с още по-усилен темп. Голям дял в това строителство се падал на днешните български земи. Тогава е била построена църквата “Св. София”, т.нар. “Стара Митрополия” в Несебър, “Червената църква” при Перущица и др. “Св. София” била изградена при съчетаване на различни типове постройки и станала по такъв начин оригинална сграда, каквато нямало в останалите провинции на Византия.

Живопистта във Византия през този период отразява в сюжетно и в стилно отношение съществуващата смесица между гръцко-елинистически традиции, източни елементи и влияния на християнската религия. Разнообразието в областта на изобразителното изкуство се засилва и от обстоятелството, че Византия по това време представлява многонародностна и многоплеменна държава. За характера на живопистта може да се съди по главните видове паметници- художествени миниатюри върху различни книги със светско или религиозно значение, фрески и мозайки по подовете или стените на храмовете, изображения върху различни тъкани.

Миниатюрната живопис е била силно развита в Египет и Сирия, а през VІ век станала популярна и в Костантинопол. Някои от миниатюрите са били с антична тематика, и в стил напълно в духа на миналото. Силно разпространение получили и тези с религиозно съдържание. Още през ІV век в Сирия е било изработено обширно илюстровано издание на най-важните моменти от библията. Главни центрове на този род минтиатюри били Александрия и Антиохия.

Изображенията върху тъкани с различно предназначение са били широко произвеждани в ранна Византия и особенно в големите градове. Голяма часто от тях са били тъканите идващи от Египет. Подобно на миниатюрите и тъканната живопис, която била много популярна, оказала въздействие за формиране на монументално църковно изобразително изкуство. И в нея били създаденитипове на лица и сцени от “светото писание”, които могли да бъдат използвани за зографите и майсторите на мозайката в християнските храмове.

Византийците били големи майстори на мозаичната техника и я развивали още през този ранен период до съвършенство. Особено разпространена била техниката да се правят изображения с мозайки по подовете на обществени сгради и на дворци. За пример може да бъде посочена мозаичната украса на пода на двореца на Кабр Харим, изработена в края на ІV век. Тематиката е чисто светска и издава елинистически тенденции- селски сцени, играещи деца, различни животни и др. в подобен дух са и мозайките в големия дворец в Контстантинопол произхождащи от ІV-V век.

Чрез мозаичните изображения с  религиозна тематика се създали основите на монументалната иконография, която получила през следващите столетия особено голямо разпространение не само във вид на мозайки, но и на фрески и отделни икони върху дървена материя. Началото на иконографското изкуство са се създали още в раннохристиянските катакомби. Поради силното влияние на сирийски традиции иконографията носи белези на сирийската школа.

За разлика от живопистта склуптурата в раннса Византия нямала особено развитие. Продължена бчила традицията от римската епоха да си правят барелефи върху колони и статуи на отделни императори. По-известни са били статуите на Константин І и Юстиниан І, а най-прочутите барелефи били на ТеодосийІ и Аркадии, които не са запазени до днес.

За сметка на изчезващата монументална склуптура силно развитие през този период имали дребните склуптурни творби, изработвани главно от слонова кост. Особено популярни били т.нар. консулски диптихи- малки, изящно украсени с изображения плочки от слонова кост, които били подарявани на висши сановници.

Силно развито по това време било бижутерийното изкуство. С голямо изящество от злато и сребро са били изработвани различни предмети, много от които богато украсени с орнаментални сюжети от античната митология и “светото писание”.

За развитието на изкуството през VІІ-ІХ век се знае твърде малко. По време на бурните събития и войни с араби, славяни и българи, строителството било значително затруднено и едва след прекратяване на големите опасности започва период на възход.

Както и през предишната епоха, архитектурата била в услуга на религията. Продължил строежът на църкви в духа на архитектурния стил от V-VІ век. Като по-важни църкви изградени тогава са “Св. Андрей” (сега джамия “Ходжа Мустафа”) в Цариград и “Успение Богородично” в Никея.

Изобразителното изкуство се развивало в духа на отбелязаните вече традиции. След започване на иконоборческата политика настъпил рязък прелом, като се забранило изобразяването на Христос, Богородица, на апостолите и на други лица от “светото писание”. В продължение на 100 години с малки прекъсвания иконоборческата политика сложила край на църковната иконография.

В замяна на религиозната живопис започнало да се развива изобразителното изкуство със светска тематика и с богат орнаменталин характер. В изображенията липсва какъвто и да е религиозен елемент. В украсата преобладават геометричният принцип и силната стилизация, свойствени на източното изкуство.  След победата на иконоборчеството картини и фрески със светска тематика били унищожени. Новото изкуство създавано от императорите-иконоборци представлявало до голяма степен продължение на елинистичните традиции, като същевременно се възкресявали и портретните традиции на римската епоха. Изобразителното изкуство с религиозна тематика се запазило в миниатюрите.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG