Joomla Software solutions Template

Payday loan

Българският народ под Византийска власт

След възхода на България, когато става политически хегемон на Европейския югоизток , започва бавен упадък на българската държава. При цар Самуил България укрепва , но след смъртта му 1018г губи своята независимост. Византия сменя властта си и на власт е К. Багренородни, а след него е Никифор II имащ за цел да завладее България. Византия подстрекава княз Светослав да нападне България с цел двата славянски народа да отслабнат в битката. 968г княз Светослав образува първи поход срещу България, завзема 80 крепост, сменя политиката и кара печенегите да нападнат Киев. През 969г за втори път Светослав навлиза в България  - завзема я, в плен попада българският цар Петър умира и е погребан в манастир. На престола застава Борис II.  Йоан Цимисхи също тръгва на поход срещу България с цел да я завладее. На 05.04.971г Византия завзема Преслав, източна България, в плен попадат царя и семейството му и атакува Дръстър, където се е укрепил княз Светослав. След 3 месечна обсада го пускат да се оттегли за Киев, но го убиват печенегите. Свободни са западно-българските земи, управляване от четиримата братя синове на Кумит Никола.

Завладяване на България от византийците: Успехите на Византия във войните срещу арабите и Армения й дали възможност да прехвърли част от войниците си на Балканския п-в .Император Василий II започва походи целящи обезсилването и завладяването на България.През 1001-1004г. била превзета източната половина на Българското царство, а от западната част във византийски ръце попадат Бдин(Видин) и Скопие.Част от българската аристокрация, подмамена от обещанията на византийския император,предала без съпротива крепостите.

Началото на 11в. този период е характерен с възхода на Византия и двубоят в България. Император Василий II  започва своите походи срещу България с цел да я завладее. През 1002г Византия си връща Тесалия и южна Македония , атакуван Видин с 8 месечна обсада и накрая го превземат. Превзети са Скопие, Перник , започва нападението на българските крепости и градове.Непрекъснатите войни водят до отслабване на държавата. Битката  с Византия се води при село Ключ на 29.07.1014г. българите претърпяват катастрофално поражение.

1014г. Василий II потеглил с голяма армия срещу България. На 29 юли българската войска била обкръжена. Пленена била 15-хилядна българска войска. За да сломи окончателно духа на своя противник , Василий II се отнася изключително жестоко към пленниците. По негова  заповед на пленените български войници били избодени очите, като на всеки 100 души бил оставен по един едноок , за да ги води. С тази безчовечна постъпка той си спечелва прозвището „Българоубиец” .Цар Самуил не успява да преживее поражението си при с.Ключ – при вида на ослепените си войници той получава удар и умира на 6 окт 1014г.

С неговата смърт започнала мъчителна агония на Българското царство. Гаврил Радомир(1014-1015) не се оказал в състояние да предотврати разрухата и настъпилия разкол в редовете на аристокрацията. Византийците превзели последователно Прилеп, Щип, Острово, Воден и Мъглен.

През 1018 Василий II потеглил на своя последен поход за завладяване на България. Той тържествено влиза в столицата на Самуилова България – Охрид, която според Йоан Скилица „ бил столица на България, където се издигали дворците на българските царе и се съхранявали богатствата им”. С това е сложен краят на една упорита и продължителна борба на българския народ срещу Византийската империя. През март 1018г капитулират царицата, патриархът, ичиргубоилът и другите български войводи.

В този период България е окончателно завладяна от византийците. До март 1019г борба срещу чуждата власт водят престолонаследниците Пресиян, Алусиян и Аарон, както и войводите Ивац, Никулица и Сермон.

Залезът на Първото българско царство представлява естествен резултат от неговия упадък, настъпил със започналата криза в българската държава след управлението на цар Симеон. Династичните борби сред българската аристокрация , както и разпространението на богомилството оказва допълнителен дестабилизиращ ефект. Походите на киевския княз Светослав на Балканите предизвикани от византийската дипломация , също се оказват съдбоносни за отслабването на Първото българско царство. Византия успява за един дълъг период да уреди проблемите с арабите на източната си граница и да съсредоточи цялата си военна мощ в походите на император Василий II  срещу България. В същото време страната ни се намира в международна изолация и не успява да привлече надеждни съюзници, независимо от направените в това отношение опити. Последица от всички тези негативни за България фактори е включването на българските земи в пределите на Византия. В периода на 1018-1185г българските земи се намират в състава на Византийската империя, а българският народ съставлявал част от нейните поданици. Василий II Българоубиец два пъти отпразнува най-тържествено своя триумф. Покоряването на България той смятал за най-голямото постижение на своя живот.

Българският народ под византийска власт: През 11-12в. българският народ изостава в своето развитие. Дълго време той е бил принуден да възстановява претърпените в борбата срещу византийските завоеватели загуби.

Административни  и църковни промени в покорените български  земи: В завладените територии византийците постепенно налагат своята военно-административна система, иззели от ръцете на българското духовенство върховното управление на църквата и по-късно изменили данъчната система. В хода на самото завоевание те започнали да налагат в покорените бг области своята военноадминистративна организация. Земите между Дунав и Балкана са включени в тема  Паристрион(Поддунавие), с първоначален център Велики Преслав, а след това Дръстър. Югозападните български предели са обособени в тема България с център Скопие, а по-късно – Средец. Северозападните придунавски области образуват тема на придунавските градове със средище Срем. Южните бг земи са включени в съществуващите отпреди византийски теми.

Самостоятелната българска патриаршия е понижена в архиепископия с център Охрид. Управлението на Охридската архиепископия преминава изцяло в ръцете на византийското духовенство.

Влошаване на положението на българското население: Не изминават и 10 години от завладяването на българските земи и наредбата на Василий II се  забравя напълно.Въвежда се византийската данъчна система в много по-големи размери и в по-тежки форми, отколкото в другите области на империята. Високи стават таксите и по-тежки натуралните задължения. Замяната на натуралните данъци с парични води до засилване на данъчния гнет и до ограбване на селското население. Към бедите причинявани от византийската власт се прибавят и чуждите нашествия в българските земи. През 11в. източните им предели непрекъснато са опустошавани от печенегите, узите и куманите, а югозападните области от норманите. През българските земи преминават в 1096-1097г преминават и участниците в Първия кръстоносен поход. За да се снабдят с храни, кръстоносците често нападали българските селища и ги подлагали на разграбване. Засилването на духовния гнет над покореното население намира израз в

подмяната на българското висше духовенство изцяло с византийско. Богослужението в градовете започнало да се извършва на гръцки език. Системно започнало унищожаването на българската книжнина.

Причините за падането на българския народ под византийска власт са следните:

-          След продължителни Симеонови войни , държавата и народа отслабват.

-          Вътрешните междуособици при цар Петър отслабват централната власт.

-          Богомилството като форма на съпротива срещу феодалния строй водят до отслабването на съпротивните сили на България.

-          Отслабват я борбата на болярите.

-          Отслабват я чуждите нашествия и по този начин България става лесна плячка за Византия.

-          Човешкият и материалният потенциал на Византия надвишава българския.               Именно поради тези причини за цели два века няма българска държава, но има                                                                         български народ, който се бори за възстановяване на българската независимост, в името на която българите вдигат множество въстания срещу чуждото владичество.