Joomla Software solutions Template

Payday loan

ХИМИЧНИ ПРОЦЕСИ ПРИ МУМИФИЦИРАНЕТО В ДРЕВНИЯ ЕГИПЕТ

Ще започнем с това, че понятието “мумия” има няколко значения. Според арабския пътешественик Абдел-Латиф (12 в.) думата “мумия” (Mumiya или Mumiyai) има арабски произход и означава асфалт, или еврейска смола, както и веществото, което се отделя от скалите в Лизмиевата планина (Дерабгерд, Персия). Тази мумия имала лечебни качества например при лекуване на рани и счупени кости. Поради това тя била ценен обект на търговия и в Европа до 16 – 17 в., та дори до 19 век. “Мумия” наричали също костите и ноктите, отрязани от жив човек, за които се вярвало, че представляват негово въплъщение и поради това се поддавали на заклинания и магии. Най-после “мумия” означава балсамирано тяло в Древния Египет. Често пъти се прави разлика между естествена мумия, респ. мумифициране, и изкуствена мумия. Естествени са мумиите, които се запазват от разлагане под влияние на благоприятните условия на околната среда – горещ, сух, стерилен въздух и пясък. Под влияние на такива естествени влияния, присъщи особено на сухия климат на Нилската долина, телата на починалите се запазват продължително време без никаква предварителна подготовка.

При изкуственото мумифициране тялото на покойния се подлага на специална продължителна обработка, за да се запази по възможност непроменен външният му вид. До изкуствено мумифициране египтяните прибягвали от чисто религиозни съображения. Те вярвали, че смъртта не означава краят на човешкото съществуване, а само преминаване в друг (естествено, по-добър) свят. Но за да може покойният египтянин да живее и след земната си смърт, трябва да се изпълнят две условия – първо, тялото му да бъде запазено изцяло от гниене и, второ, неговата душа да получи всичко необходимо за отвъдния свят (храна, напитки, покъщнина и оръжие). Така покойникът можел да отиде на “онзи свят” според материалното си благополучие и да бди над совите потомци като отплата за техните жертвоприношения.

Във втория том на своята “История” Херодот от Халикарнас (ок. 484–425 пр. Хр.), наречен “баща на историята “, описва умението на специални хора, които се занимавали с балсамирането на умрелите в зависимост от имотното състояние на техните роднини: “Когато им донесат мъртвеца, те показват на близките на покойника три дървени оцветени образеца на мумии и обясняват, че първият е най-хубавият, понеже така и така ..., вторият е по-лош и по-евтин, а третият е най-евтин. После казват кой колко струва и питат по кой образец да балсамират мъртвеца.”

С течение на времето технологията на мумифицирането в Древния Египет се развива. Отначало специалистите в тази област успяват само да запазят общата форма на тялото, докато по-късно те добиват умението да съхраняват по съвършен начин дори чертите на лицето. Ученият Хауърт Картър, който открива недокосната мумията на фараона Тутанкамон, отбелязва, че лицето на владетеля било толкова добре запазено, че съвпадало почти напълно с изображението на посмъртната маска, позната от репродукции на всички хора по света. Трябва да съжаляваме, че до наши дни не са достигнали писмени паметници, които да ни дадат информация за цялостния процес на балсамиране. От папирус, описващ балсамирането на аписи (египетските свещени бикове), е запазена само втората част, в която се описва мазането с мехлеми и увиването с ивици ленен плат. От древните историци по-пълно описание на процеса мумифициране дават Херодот и Диодорос Сикулус (80–29 г. пр. Хр.)

Според Херодот съществували три начина за мимифициране в зависимост от благосъстоянието на мъртвия. Тленните останки на богатите били обработвани по следния начи: най-напред изваждали мозъка през ноздрите с помощта на крива желязна тел, след което изпълвали черепната кутия със смолоподобна течност. После изваждали вътрешностите, а стомашната кухина изплаквали с палмово вино, засипвали я със стрити благовония (мира, майчин лист, канела и др.) и след това я зашивали. Важен етап било поставянето на тялото за 70 дни в разтвор на натриева основа. Накрая измивали трупа, увивали го в ленени бинтове, напоени с гума, и съхранявали мумифицираното тяло в дървен саркофаг. Мумифицрането на хората от средната класа се състояло от вкарване на кедрово масло в стомаха на мъртвия с помощта на клизма, поставяне на трупа за 70 дни в разтвор от натриева основа и по-късно отстраняване на клизмената течност. Вътрешностите на най-бедните били изплаквани със сок от ряпа, след което телата също престоявали 70 дни в разтвор на натриева основа.

Според Херодот натриевата основа изпълнявала ролята на сушител. Това обяснение, приемано за вярно дълги години, е погрешно и причините за това са поне две. От една страна, разредената натриева основа няма нужното дехидратиращо действие, което притежава висококонцентрираната луга, и прилагането на разреден разтвор ще доведе само до изравняването на електролитната концентрация на разтвора и на клетъчната течност. Използването на концентрирана натриева основа за 70 дни пък ще доведе до пълното разрушаване на тялото – мазнините ще се осапунят, а белтъците ще се разрушат поради образуване на соли на аминокиселините с натриева основа и ще се стигне до разграждане на протеиновите макромолекули.

От друга страна, в древния Египет едва ли е имало метод за производство на натриева основа в нужното количество и концентрация. Наистина каустификацията не е откритие на новото време. Още в папирус от 3-ото хилядолетие пр. Хр. е описан метод за получаване на луга от пепел. Продуктът бил разредена калиева основа. За получаването й дървесната пепел била екстрахирана с вода, при което водата се насища с калиев карбонат. Полученият разтвор бил пропускан на капки през съд, в който имало парченца калциев оксид. Откога обаче е познат този метод и дали по подобен начин е била получавана и натриевата основа, не е известно, макар че натриевата основа е била със сигурност позната на египтяните. Според някои автори в скални гробове близо до Хеопсовата пирамида са намерени съдове от алабастър от времето около 3000 г. пр. Хр., които съдържат 3 %-на натриева основа. Според същите автори вътрешностите на царица Хетеферес били съхранени в алабастрова кутия с разтвор от натриева основа. По всяка вероятност  в тези случаи става дума за разтвор на натриев карбонат. Изходното вещество за третирането с натриев карбонат (природна сода) се среща в Египет в големи количества. На 80 km южно от Александрия в Долен Египет има безотточни езера, чиито води съдържат 0,04 %-на сода. При изпаряване на наситени солени разтвори в зависимост от температурата се получават карбонати с различно съдържание на вода в кристалната решетка. Тъй като египетските езера са богати на натриев хидрогенкарбонат, твърдите отлагания се състоят предимно от натриев сескикарбонат (Na2CO3.NaHCO3.2H2O). Безводната сода може да бъде добита както чрез нагряване на монохидрата (Na2CO3.H2O), така и на сескикарбоната, при което се отделят вода и въглероден диоксид. Какъв е бил точният химичен състав на содата за мумифициране, все още не е известно.

Въпреки че начинът на балсамиране претърпява промени с течение на хилядолетията, мумифицирането на богатите било извършвано по следния начин: след отстраняване на мозъка през носа и на вътрешните органи (с изключение на сърцето) посредством срез кухините били изплаквани с палмово вино, след което били оставяни празни или били изпълвани със содено-смолни пълнежи. После тялото било покривано със суха сода. Този процес траел около 40 дни. След това мъртвият бил измиван със содов разтвор, содено-смолният пълнеж бил заменян с пълнеж от смола, лен или стърготини, напоени със смола или тиня от Нил, след което в кожата били втривани миро, канела и други ароматни съставки. После очите, ушите и стомашният срез били заливани с пчелен восък, тялото било увивано в ленени бинтове, предварително напоени с каучук и смола. Накрая лицето на мумията било покривано с маска и тялото било поставяно в ковчег със същата форма. В някои случаи в отделни съдове били съхранявани вътрешностите. Балсаматорите увивали вътрешните органи с ленен плат, а после ги поставяли в специални съдове (канопи) и ги заливали с масла. По подобен начин били балсамирани и животните. С течение на времето били направени известни изменения в мумифицирането – временно отстраняване на сърцето (ХІІ династия), поставяне на пакети под кожата, които придавали на тялото естествена форма (ХХІ династия), използване на асфалт (вероятно едва в персийско и птолемейско време). От гледна точка на химията етапите на мумифицирането изглеждат по следния начин: отстраняване на меките органи, които се разлагат бързо (мозък, вътрешности), и изплакване с палмово вино за стерилизиране. За сушене на тялото била използвана сода, която има хигроскопични и консервиращи свойства. Използвана в тогавашната си безводна форма (Na2CO3.0,7 H2O), тя адсорбирала до 10 % вода, без да изглежда влажна.

Изсушаващото действие на содата нараства при използването на слама и стърготини, които, от една страна, разрохкват содата, а от друга – също адсорбират вода. Обработването на тялото с масла, смоли и подправки също има своя смисъл. Тези съставки са богати на дъбилни вещества – действието им във връзка с консервирането на трупа е свързано със свойствата им да утаяват белтъците, да правят кожата устойчива на гниене, да ограничават подуването. Помадите и смолите имат не само козметично действие, но и предотвратяват достъпа на микроорганизми. Важни сведения за вероятния ход на мумифицирането предлагат изследванията върху мумиен материал. Цената на това обаче е разрушаване на находката. Ето защо в последно време за изследване на мумифицирането се прилагат съвременни химични и физични методи – химически анализ на пепел от мумии, изследване на лена и определяне на състава и строежа на багрилата, електрофоретични изследвания на тъканни проби, рентгенови снимки, компютърна томография, електронномикроскопско преценяване на степента на рехидратация на части от тялото.

Химичните анализи на мумиите показват, че количеството на маслените киселини в тях намалява с нарастване на възрастта на мумията. Направените изследвания на маслените разтвори от съдове с вътрешни органи доказват наличието както на пчелен восък и смоли, така и на дълговерижните алкани пристан и фитан, които се съдържат в асфалта. Сравняването с пробите от съвременни находища показва, че асфалтът от канопите е от Мъртво море, а асфалтът от мумиите – от Ирак.

От средната степен на полимеризация на целулозата на ленените бинтове, която се определя от измерване на вискозитета на целулозните разтвори, специалистите са успели да определят възрастта на лена. Докато в ранен Египет за украсяване на лена била използвана разликата в естествените оцветявания на влакната, около 1900 г. пр. Хр. започнали да боядисват лена първоначално с минерални багрила, а по-късно – и с растителни. Така ленено платно от 1900 г. пр. Хр. е оцветено в червено с червена креда, а платно от 900 г. пр. Хр. е обагрено с червено с брош, в синьо – с индиго, в кафяво – с акациеви шушулки. В последния случай като байцващо средство е доказано желязосъдържащо съединение.

Електрофоретичните изследвания показват, че ДНК на някои мумии е напълно разградена и материалът може да се подложи на генетични проучвания. Подобни изследвания, направени на мумиите на Семенх-ка-ре и Тутанкамон доказват, че и двамата имат кръвна група А и съдържат серумния антиген MN, което предполага роднинство между тях.

Рентгеновите изследвания и компютърната томография предлагат следната информация: данни за пола, за възрастта, на която е настъпила смъртта, за прекарани заболявания, а също за техниката на мумифициране. Направените рентгенови изследвания показват изключително увредено състояние на костите на мумиите. Вероятно това е свързано със стремежа на балсаматорите да отстранят най-пълно лесноразложимите участъци, но е и възможно тези увреждания да са следствие от работа на небрежни балсаматори или да са дело на иманяри. Проведените електронномикроскопски изследвания на тъканни проби на възраст 2500 г. доказват наличието на спори от гъби, някои от които са силно отровни. Правят се и опити за рехидратация на части от телата на мумии.

За някои от разказаните изследвания обширни сведения наскоро ни дадоха статии в природонаучния печат, например в немското списание “Хеми ин унзере цайт”. Специалистите са на мнение, че близкото бъдеще ще доведе до нови открития върху мумифицирането и балсамирането в древния свят.