Joomla Software solutions Template

Payday loan

Стефан Стамболов – българския Бисмарк

(1887 – 1894г.)

1. 1. Българската криза (1886 – 1887г.):

На 09 август 1886г. група офицери русофили, начело със зам. военния министър Анастас Бендерев и началника на военното училище Петър Груев, извършват държавен преврат, детронират Батенберг и го изпращат в Германия.

В отговор група русофоби, начело със Стефан Стамболов, извършват контрапреврат и канят обратно Батенберг. Той се връща, но тъй като Русия остро се противопоставя, съставя регентски съвет, в който влизат Стефан Стамболов, Сава Муткуров (бивш военен министър) и Петко Каравелов (който по – късно е заменен с Георги Живков).

В края на август Батенберг окончателно напуска България. Стефан Стамболов преценява, че България губи международния си авторитет без държавен глава и започва търсенето на нов български княз. Великото народно събрание предлага датския принц Валдемар, но под натиска на Русия той отказва. Руската кандидатура на грузинския княз Мингрели не е избрана от Великото народно събрание, поради което Русия къса дипломатическите си отношения с България за около десет години. На 02 август 1887г. за български княз е избран немския принц Фердинанд Сакскобурготски. Изборът става без съгласие на Великите сили и Турция, което предвещава тежка дипломатическа криза. Първата стъпка на Фердинанд е да одобри правителството с премиер Стамболов, съставено от туко – що сформираната от него Народно либерална партия.

1. 2. Управлението на Стефан Стамболов:

• Икономическа политика – Стамболов е първият, който разработва и прилага цялостна програма за развитие и модернизация на България:
  • Предприема специални мерки за насърчаване на отечественото производство;
  • Осигурява безлихвени кредити от западните банки за производителите и предприемачите;
  • Развива акционерното, банковото и застрахователното дело;
  • Развива пътната и железопътната мрежа на страната;
  • Разкриват се над осемдесет предприятия на хранително – вкусовата промишленост;
  • През 1892г. за първи път производителите показват стоките си на панаира в Пловдив;
  • Духовна политика:
    • 1888г. – открито е първото българско висше училище Софийския университет „Климент Охридски”;
    • 1891г. – приет е първият цялостен закон за народната просвета; открит е паметникът на Васил Левски и са положени основите на музейното дело в България (Етнографския музей);
    • Социална политика – открити са селските здравни служби и са положени основите на пенсионното дело у нас;
    • Международна политика – русофобска с ориентация към Англия и Австро – Унгария. Стамболов правилно се насочва, че в бъдеще не Турция, а Сърбия и Гърция ще пречат на решаването на българския национален въпрос в Македония. Поради това той подобрява отношенията с Турция и издейства два берата (султански указа) за български свещеници в Скопие и Охрид;
    • Цената на ускорената модернизация:
      • Приемане на антиконституционни закони;
      • Управление чрез насилие (започват и политическите убийства);
      • Изборите се провеждат с манипулации;
      • Въвежда се политическа цензура;

В края на управлението си Стефан Стамболов придобива чувство за непогрешимост, характерно за всички диктатори;

• Стамболов и Фердинанд – през 1894г. Фердинанд приема петнадесетата оставка на Стамболов. Година по – късно (1895г.) Стамболов е съсечен в центъра на София от агенти на двореца;