|
Трети март и българската национална идея днес
Ако силно желаеш нещо, го правиш, а ако не искаш – търсиш причина.
народна мъдрост
3 март – един от най-светлите празници в календара и безспорно този от тях, който народът ни трябва да тачи най-много. Това е денят, в който е подписан Санстефанският мирен договор, и чрез него българската национална идея - обединение на българите (свободните и тези, останали под чуждо владичество) - е осъществена.
На тази дата аз празнувам най-накрая увенчалия се с успех няколковековен стремеж на българите към Свободата. Като всеки родолюбец аз отбелязвам годишнината от края на османското иго по подобаващ начин – на площад Народно събрание. Отбелязването на празника по този начин оставя незабравими спомени у мен. Пукането на автоматите, изреждането на имената на знаменити наши сънародници – това са мигове, предизвикващи у мен чувства, които не мога да опиша. И все пак смятам, че те представляват разновидности на националната гордост, която в дни като Трети март се надига у мен. И как да не съм горд. На този ден завършва наиионално-освободителната ни борба с подписването на Санстефанския мирен договор. Идеята за освободителната война е начената от Русия след извършените жестокости след Априлското въстание. Руският император Александър ІІ успява да убеди австро-унгарския император Франц Йосиф в необходимостта от защита по военен път на православните християни в границите на Османската империя. Уговорката е, че австро-унгарските интереси на Балканския полуостров ще бъдат запазени, съседните на Османската империя страни ще получат териториялтни придобивки, на полуострова няма да се създава голяма славянска държава, като сверите на влияние на двамата императори ще се разпределят по меридианите. От всички тези факти личи решимостта на Александър ІІ да води война със султана, целяща освобождение на България, а с това – доизграждането на едно стабилно балканско крило (Сърбия, Гърция и България), което по-късно да изиграе решаваща роля при настъпление на руски войски към заветната им цел – Проливите. И при всичката тази “външно-политическа корист” на руския император, аз все пак смятам, че тази война може да се нарече хуманна. Тя е имала огромно значение за обществено-политическото, икономическото и културното развитие на българското общество по-нататък. В огромната си част руските войници и офицери влизали в сраженията не със съзнанието, че обслужват царските интереси, а с мисълта, че помагат на своите православни братя - християни. Дори и само от тази гледна точка тази война заслужава най-висока оценка и признание от българския народ. Това признание идва предварително. След идеята на Ростислав Фадеев за организиране на българско опълчение, в организационните му центрове в Кишинев и Плоещ се стичат около четири хиляди души. Бойното кръщение на опълченците ни е в битката за отбраната на Стара Загора, когато опълченците – около три хиляди и петстотин на брой, се изправят срещу дванадесет – петнадесетхилядна турска войска. Със своята упоритост българите разколебават Сюлейман паша и той не организира офанзива срещу тях. След тази битка (въпреки отстъплението) генерал Гурко нарича опълченците ни “герои”. И те наистина са герои, защото те са българите, преки участници в материализирането на българската национална идея. Днес, за съжаление, идеята за обединение е само хипотетична, тъй като няма ясен план за постигането й. Единият вариант е да търсим мирно решение на проблема с другите балкански държави, но го отхвърлям засега като възможност, тъй като за осъществяването на това начинание се изисква голяма външно-политическа мощ, от която ние с нашата слаба (неотстояващата позициите си) външна политика, сме далеч. Другият вариант е по военен път, ала по този начин бихме предизвикали сложна и непредвидима международна обстановка, която може да вземе обрат, както в наша полза, така и в изключително неблагоприятна посока. Третият вариант аз бих го нарекъл приказен. Той се състои в случването на чудо – част или всички територии, населявани от наши сънародници да ни бъдат дадени просто ей така. Да, но нещата в съвременния свят не идват просто ей така и не падат от небето.
И все пак смятам, че нацията ни ще върви и даже вече върви по един възходящ път. За мен е факт (пък и не само за мен), че след по-малко от две години ще бъдам членове на най-големия икономически съюз в света – Европейския съюз. Той ще доведе в България нови инвеститори, ще увеличи конкуренцията. От своя страна малките производители ще се присъединят към големите фирми. Всички тези фактори ускоряват процеса на преструктуриране на стопанството ни към пазарно. Освен това ЕС повишава стандарта на живот в страните-членки, където той е нисък. Типичен пример за това е Ирландия, която преди присъединяването си е една от най-изостаналите страни в Европа, а сега е най-проспериращата. Аз смятам, че ние българите не падаме по-долу от ирландците и даже можем да ги надминем.
Българската национална идея може да бъде постигната, ако всички българи се обединим около нея. По пътя на осъществявянето й (аз вярвам, че има такъв, какъвто и да е той) трябва да си спомним за случилото се на Трети март, да вярваме в себе си и в успеха, да се стремим към него с всички сили. Ако направим всичко това, то целта е постигната, защото няма такава сила, която да спре не един, а много хора към нещо, което те силно желаят.
|
