Home История Безсмъртни предтечи

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Безсмъртни предтечи ПДФ Печат Е-мейл

Безсмъртни предтечи

ІХ столетие след Хр., е време на пробуждане и укрепване на славянския свят. Именно тогава в очертаните от меча си земи, славянските народи гордо осмислят самостойността си и високо извисяват съзнанието си да бъдат равни на своите съседи. В епохата на народностното съзиждане, водени от съпротивата срещу чуждоземния духовен гнет, с чувство за принадлежност към богато минало и решени да утвърдят държавно единство, на славяните са необходими официална религия и разбираем език в управлението, църквата и училищата. За да се създаде книжовност тогава, равна на латинската и гръцката, са необходими огромна подготовка, велики философи одухотворени от велика идея... И само сред славяните от Византия могат да се родят синовете на Лъв и Мария, които в кипящия народностен подем, полагат основите на славянската книжовност...

- Кирил – роден около 830 год. в Солун, на 14 години вече говори няколко езика, завършва през 847 г. Магнаурската школа, наричан от всички „Константин Философ” заради изключителната си надареност; блестящ дипломат, чрез когото се открива бляскава кариера. Изпратен с мисия при сарацините в Багдад, той бляскаво доказва, че вярата на хората не маже да се дели на възвишена и несъвършенна. А борбата за вяра в ония далечни години е борба за светоглед. Той философски прозира, че всеки човек служи на определен дълг. И тогава прави своя достоен избор, посветен на славянското слово. Той се оттегля в манастира Полихрон – в планината Олимп, в Мала Азия.

- Методий – той изкарва дълги години сред своите събратя като управител на област около р. Струма – този велик администратор – с очи на храбрец и осанка на ..........!......... внезапно се отказва от блестящата си кариера на държавен служител за да стане монах и да „беседва с книгите”, защото вече е прозрял, че укрепващото съзнание трябва да бъде подкрепено.

- през 852 год. двамата братя се събират в Манастира „Полихрон”. – Предстои им епичен конфликт, който те ще разрешат с възхитителна смелост. Една мисъл не им дава покой: „Щом всеки народ говори на свой език, защо Писанието трябва да бъде изложено само на 3 езика: еврейски, гръцки и латински? Така то е достъпно само за малцина, а народите тънат в мрак. Нима всеки народ и всеки език не са благословени, щом са от бога дадени?”

Но ако словото не се облече в писмени знаци, то загива, а записаната дума не пропада. Славяните трябва да общуват с другите народи, да изразяват волята и мислите си, не само на думи , а и на пергамент... За философа и филолога Кирил часът е ударил! Настана време да прогледнат още народи! Трябва само да се отплахне черната завеса, която прегражда пътя на светлината към очите на славяните. Тази мисъл пълни с радост душата на Кирил, укрепва ръката му при начертаването на чуждите знаци, които ще направят зреещи милиони хора, а  цели народи – безмъртни! Във всеки изписан знак Кирил влага нещо от живота на милионите свои братя по земите от Алпите до Урал. Той начертава 38 писмени знака – и това е първата славянска азбука – сътворявана близо 8 години – глаголицата. В паметната вечер на 855 год. Кирил остава на страна пачето перо, хвърля последен поглед на пергаментовия свиток и го подава на брат си Методий. Годината е наистина паметна, защото тогава една безумно смела мисъл раздира кобната нощ на средновековието. Тази мисъл издълбава първата пукнатина в каменния зид на догматизма. И времето неотменно ще разширява тази пукнатина, докато най-сетне в лицето на славяните не пламне ярка светлина. В тъмнината на средновековието един нов Прометей изтръгва искра от вечния огън, от вечния човешки стремеж към светлината, за да я даде на своя народ и на света. От искрата скоро лумва огън, който осветява пътя на славянството към бъдещето – бъдеще, за което славянските  народи се оказаха достойни.

В оная паметна вечер на 855 год. двамата братя се прегръщат и мълком сключват оня необикновен съюз, който им дава сили да извървят докрай пътя на Славянски първоучители и на Апостоли на нашата писменост.

Още от първия миг славянската книжовност се превръща в основа на пътя към самосъзнание, към етическа и народностна принадлежност и равноправие със съседите. Така, воден от мисълта за културно самоопределяне; за достойно съществуване, всеки народ е велик. И в това се състои и великото общочовешко значение на Кирило-Методиевското дело. Двамата братя са оня здрав стълб, около който са групирани славяните; те са и представители на славянските народи пред Бога...

Братята чудесно разбират, че началото на славянска книжовна школа е поставено в манастира „Полихрон”, но все още школата в монастира е начинание само на няколцина единомишленици, а за да се превърне в историческо значимо завоевание делото трябва да се обмисли политически и да се постави на широки организционни принципи. Братята с гениална прозорливост отгатват това и тръгват към Моравия. Те работят неуморно във Велиград като са едновременно наставници и учители, без отдих, оттам се отправят към Рим, за да защитят каузата си. Минавайки през Венеция разгромява в блестящ диспут триезичниците. „ Не пада ли дъжд за всички еднакво? И слънцето не грее ли за всики? Не дишаме ли въздух всички еднакво? И защо не се срамувате като признавате само три езикаи като повелявате всички други народи да бъдат слепи и глухи?...” – думи на велик хуманист, спечелил си име на необикновенно просветен човек.

Кирил умира в Рим на 14.ІІ.869 г., само на 42 години. В предсмъртния си час, той изрича: „ Ей брате, двамата бяхме впрегнати да орем една бразда. Аз падам, защото завърших своя живот, а ти не изоставяй учението сред славяните... В Рим погрбението му е извършено, като подобава на папа. От този момент Методий до смърта си през 885 год. се изявява като безспорно смел, готов на самопожертва, поборник за славянската кауза. Преживял униженията на немския затвор в Бавария, гонени и отново воз..........  този велик месионер умира във Велиград през 885 год. Той успява да преведе на славянски Стария и Новия завет; до края на живот си той е автор и наставник и свещенослужител. След смърта му учениците им Климент, Наум и Ангеларий пристигат в Плиска при княз Борис, който отдвана „жадувал за такива мъже”, защото народът му трябва да стане монолитен, единен, а България равноправна на съседит. Писменността би помогнла българите да се сдобият с реалното право на политическо съществуване. А само книжовността, биха накарали българите здраво да стъпят на краката си; да бъдат това, което са; да станат това, което историята им е отредила. Тука н..тревожното небе над България се появяват искрите на 2-те книжовни школи: Охридската - на чело с Клемент и Преславската – начело с Наум. Учениците на Климент скоро достигат 3500 души.

Словота, на което  двамата братя, са дали вечен живот – славянският език става официален в българсата държава. От 893 година нататък ще се служи и проповядва, със славянски букви ще пишат държавните актове. Мечтата на братята става действителност. И нищо, че ни разделят 11 века от тогава Апостолите Кирил и Методий сякаш не са в миналото, а са наши съвременниците, защото те първите хвърлят искрата на демократизиране на културата. Това определя и епохалното величие на делото им и ги прави безсмъртни.

„Гордей се български народе,

че в твойто лоно се роди

духът на Кирил и Методий

и с тая слава – прибъди.”

Тяхното дело е в основата на Златния век на българската книжнина; век свързан с името на цар Симеон, достоен приемник на славянсските първоучители, който прави всичко възможно на двамата просветители да се разпространи далеч зад предлите  на България, уверен още тогава, че славянството има велико бъдеще.

И в годините на петвековното робство делото им е пора на нродния ни дух.

„Но винаги духът народен

опора търсеща у Вас

О Мъдреци! През десет века

все жив остана ваший глас!”

И така от първия 11 май 1857 година, когато за пръв път в Пловдив е тържествено чествано славното им дело до ден днешен кичим портретите им с венци  и цветя – израз на почетта и преклонението на поколенията през великото им дело.

Така е било, е и ще пребъде, защото Историята доказа великата мисъл на, на която славянските Апостоли посвятиха живота си:

„Народността не пада, там дето знанието живей!”

 

WWW.POCHIVKA.ORG