Home История История славянобългарска - анализ, структура, съдържание, преписи, извори

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
История славянобългарска - анализ, структура, съдържание, преписи, извори ПДФ Печат Е-мейл

Историята е написана през 1762г., след едногодишни събирания и търсения на извори от страна на автора – добре познатият ни Паисий. Тя се състои от две предисловия, седем глави и едно послесловие.

І. ПЪРВО ПРЕДИСЛОВИЕ

Първото предисловие Паисий нарича “Полза от истории”и заимства от Мавро Орбини, когото монахът нарича Маврун. В нея накратко е изложена ползата от знанието на историята – антична и средновековна, като са дадени конкретни примери. Паисий пише,  че всички древни и велики империи са изчезнали, надявайки се,  че това ще стане и с Османската Империя и усведомява,  че простите народи, като евреите са се съхранили, защото са пазели своя език, вяра и култура. Паисий вижда в това спасението на народа си.

ІІ. ВТОРО ПРЕДИСЛОВИЕ

Второто предисловие е озаглавено “Предисловие к хотещим читати”, което на съвременен български език се превеждачкато “Предговор за тези, които искат да  четат”. То представлява пламенен призив за отстраняването на гъркоманията, насадила се в  чорбаджии, калугери и попове. Предполага, че българите се гърчеят, защото гърците са по-развит от тях народ. Споменава,  че има и по-развити народи от гръцкия, като френски, немски и австрийски, но не е видял нито един грък, който иска да стане германец, французин или австриец.

Освен това, тук, Паисий излага и мотивите си да напише творбата.

ІІІ. ИЗЛОЖЕНИЕ

Изложението е представено чрез заглавие “Истори ческо събрание на

Българския народ” и представлява седем глави, посветени на историята на българската църква през Средновековието.

Започва като повеч ето средновековни хроники – с описание на  библейския потоп, за да внуши идеята за древен произход на народа ни.
ІV. ПЪРВИТЕ ПЕТ ГЛАВИ

В първите пет глави, Паисий изложил накратко политическата история на Българската и СръБската Средновековна държава. Накрая излага хронологичен списък на тринадесет

Български царе и по две думи за останалите, на

Блягайки в/у цар Асен І, с мотива,  че както той е възстановил България от византийско, така и ние тряБва да я оттървем от турско роБство.
V.
Следващаите глави са посветени на Кирил и  Методий и приносът и1м в духовния и културен европески свят.

VІ. ИЗВОРИ

  1. ДОМАШНИ ИЗВОРИ

Изворите, които Паисий използва са домашни и  чужди. Домашните са тези, които събира от Атонския, Хилендарския, Зографския и  Рилския манастир.

Сред тях той използва нелегално някои сведения. Така например, той Използва грамотите на Иван Шишман и Иван Александър, който са ментета.

Грамота на Иван Шишман от Рилския Манастир.

VІІ.  Чужди извори

Най-многобройни сред Паисиевите извори са  чуждите. Първото е руските преводи на Цезар Бароний – “Деяния церковная и гражданская”, демек “Църковна и гражданска история“. Ползва и съчинението на дубровнишкия абат Мавро Орбини – “Царството на славяните” /Il Regno digli Slavi/, за да намери информация за сръбските крале. Тези извори били преведени съкратено на полски език от йезуита Пьотр Скарга и използвани от Паисий.

Мавро Орбини е основател на панславизма и илиризма – според него славяните са илири, автохтонно население на Балканите. Паисий също споделя тази идеология, упреквайки го за неговото твърдение,  че българи, сърби и другите балканци са един и същ народ.

VІІІ. НОВИТЕ ИСТОРИИ
След написването на “Историята”, мнозина родолюбци се захващат да я преписват и разпространяват. Първи от тях е поп Стойко Владиславов /Софроний Врачански”/. Освен преписите обаче се появяват и преразкази на творбата. До края на века има над 30 преработки.

ІХ. ПОЛЗА

Паисий пръв на чертава насоките на националната идеология – създаване на новобългарска просвета и култура; борба за независи1ма църква; възстановяване на българската държава.

 

WWW.POCHIVKA.ORG