Joomla Software solutions Template

Payday loan

В начолото на ХХ в. големите индустриални държави натрупват икономическа и военна мощ, с която претендират за хегемония в света. В хода на борбата за надмощие те създават две коализации – Антантата и Тройния съюз, коите се готвят за премерване на силите.

1.Мотиви за участие в Първата световна война – „Обикновеният французин например и до днес смята, че световната война е за освобождението на Елзас и Лотарингия, още повече, че англичани и американци идват точно в Източна Франция, за да разгромят германците на елзаско-лотарингския фронт. А други и до този час са убедени, че войната е за „тържеството на демокрацията”, представлявана, разбира се, от Антантата: тя освобождава света от кошмара на пруския милитаризъм, освобождава национално чехи и словаци, полчци, хървати, словенци, румънци и т.н…Но не тези са конфликтите, които са първични и основни в световната война…Основата на световната война е икономическото противоречие  между Англия и Германия. Това нерешимо обществено противоречие е динамичният момент от тази война.”

Първата световна война – време на безпрецедентно насилие. Първата световна война е един от феномените на цивилизацията на ХХ в. Тя продължава повече от четири години. В началото на войната участват 8 държави, а в края – 33 държави и 75% от населението на Земята. В армиите на Англия и на Франция воюват контингенти от техните африкански и азиатски колонии. САЩ се включват във военните действия на страната на Антантата през април 1917 г. Военните действия се водят по суша, въздух и море в Европа, Азия и Африка. Армиите използват модерно оръжие, включително картечници, танкове, самолкети, бойни отровни вещества, кораби и подводници.

2.Начало на химическата война – „За начало на химическата война може да се смята 22 април 1913 г., когато немците употребяват срещу французите като бойна отрова газаобразен хлор. Жълтозеленият обляк е насочен срещу френските позиции на фронт от 6км.”

3.Бойната авиация в Първата световна война – „По време на първата световна война Русия разполага с 263 самолета, предимно чуждо производство. Постъпили на въоражение и оригинални руски конструкции, между които е тежкият „Иля Муромец”. Въздушните сили на Германия разполагат с 232 самолета „Албатрос” и „Таубе”. Френската авиация има 138 самолета, а английската – 56.. е резерв се намират съответно 100 и 200 машини. На 14 август германски цепелини бомбардират Антверпен, в резултат на което са разрушени напълно 60 сгради и около 900 са силно повредени.”

„Войната – пише А. Тойнби – изнася на повърхността дивия субстрат на човешкия дух, помита традиционните обичаи, съградени от поколенията на цивилизацията..” Тя развушава мирното ежедневие на милионо хора и техните възгледи за класическата добродетел, т.е. за човечност, великодушие и широта на мисълта. Това са ценности на класическия либерализъм и либерална държава.

Съдбата на класическия либерализъм. До войната е повечето страни държавата гарантира правата на човека, вкл. Правото да избира къде и как да живее, с какво да се занимава, къде и кога да пътува по света. Всеки може да напуска или да се завръща в страната си без специални разрешения. Само в Русия и в Турция съществува ограничен контрол.

В условията на войната обаче държавите въвеждат военно положение с паспортен и граничен режим. При военновременната икономика ресурсите се разпределят чрез държавни поръчки и централно планиране, а не чрез пазарите и цените. Правителствата мобилизират ресурсите за военни нужди чрез съчетание на по-високи данъци, чрез  облигационни заеми и инфлация. Трудоспособното население подлежи на мобилизация в промишлените предприятия. Военното положение изисква строг обществен ред, лична отговорност, подчинение на интересите на държавата, извънредни данъци, удължен работен ден, усилване на репресирания апарат – полия и армия. Ето защо Първата световна война разрушава класическия либерализъм и като теория, и като политика. Воюващите държави поддърват силна централна власт и дори след войната запазват правото на контрол на всички обществени и икономически процеси.

4.Войната променя живота на хората – „Дажбите за хляб и картофи…стават все по-оскъдни. Слад като добивът на картофи през 1916г. (в Германия – б.р.) едва достига половината от 1915 г., хората започват да използват рапица като техен заместител. Гладът става все по-непоносим и тъй като войната продължава хората в Германия започват да се примиряват. В края на 1916г. Райхстагът приема закон за отечествена помощна служба…т.е. преустройство на цялото производство на боеприпаси и цивилна служба за всички негодни да ходят оръжие от навършилите 17 до навършилите 60 години, насочвайки по този начин всички сили на родината за нуждите на войната.”

5. Краят на класическия либерализъм във Великобритания – „Мнозинството от гражданите за първи път се превръщат в активни граждани. Животът им се ръководи  с нареждане отгоре: от тях се изисква да служат на държавата вместо да се занимават изключително със собствените си дела. Пет милиона влизат със съоръжените сили, много от тях по принуда. Някои индустрии са съкратени или закрити, други биват изкуствено поощрявани. Спъва се гласността на мненията.”

На 11 ноември 1918 г. страните от Антантата подписват примирие с победена Германия. С този акт те скагат край на Първата световна война. Победителите са изтощени, но и не напълно удовлетворени. Победителите са разочаровани и решени на реванш. Надеждите, войната да разреши трайно потиворечията между големите инсутриални държави, не се оправдават. Тя остава в спомените на поколенията като „голямата война”.