Joomla Software solutions Template

Payday loan

УВОД

Историята на древния Изток обхваща изключително продължителен период от време. В общия ход на развитието на човешкото общество отделни племена и народи достигали в различно време едно или друго ниво на организация и културни постижения. Ето защо, началото на историята на древния Изток не е начало на историята на племената и народите от посочените географски райони, а определен етап от тяхното цялостно историческо развитие. Крайната граница на историята се свързва с времето на завоеванията на Александър III Македонски в последните десетилетия на IV в. пр. н. е.

Протекло в продължение на около 4 000 години, историята на древния Изток се отличава с изключително голямо многообразие на периоди, процеси, форми и особености на развитие. За това време се появили и развили десетки общества и държави. Някои от тях съществували твърде кратко, а други – по-дълго, като достигнали до значителен разцвет.

ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

I. Увод

Египетската цивилизация възникнала  през IV хилядолетие пр.н.е. и просъществувала в продължение на няколко хилядолетия.

1.Географски и природни условия

Древната египетска цивилизация възникнала и се обособила по голяма част от поречието на река Нил в Североизточна Африка. Древните египтяни разбирали много добре възможността за цялото си съществуване с условията, които реката и долината около нея осигурявали. Климатът на юг в т. нар. Горен Египет представлявал непрекъснато лято със силна дневна суха топлина и по-хладни нощи. Климатът в Делтата бил по-различен. Под влиянието на Средиземно море той бил по-влажен, мек и по-прохладен.

2. Извори

Много голямо значение сред запазените текстове имат летописите на някои от фараоните. Важно значение като исторически извори имат литературно-повествователните текстове и произведения. Сведенията на писмените източници се допълват в много отношения от паметниците на материалната култура и произведенията на изкуството.

1. 3. Хронология и периодизация

По периодизацията на Манетон германският египтолог Лепсиус разделил египетската история на три царства: Старо, Средно и Ново. На тази основа египетската история се периодизира по следният начин:

- Додинастичен период

- Архаичен период

- Старо царство

- Първи междинен период

- Средно царство

- Втори междинен период

- Ново царство

- Късен Египет

II. Политическа история

1. Възникване на египетската държава

Обикновено се приема, че обединението на Египет и образуването на единна египетска държава се осъществило през последните 2 столетия на IV хилядолетие пр. н. е.  Египетската държава била първоначално примитивен съюз на номи и родово-племенни етноси. Обединението на Северен (Долни) и Южен (Горен) Египет поставило началото на дуалистичния характер на държавата.

2. Старо царство

С управлението на III династия се сложило началото на т. нар. Старо царство. политическата история на Старото царство се отличава с две главни особености – непрекъснати войни със съседните страни и народи и оформяне и развитие на управленческата власт.

2.1. Египет по време на III и IV династии.

Хронологическото разположение на династията във времето е обикновено между началото на XXVIII и средата на XXVII в. пр. н. е. Като начало на управление на династията се приема най-често времето 2778 – 2723 г. пр. н. е. за основател на тази династия се смята Джосер I.

Продължителността на управлението на IV династия се приема от 110 до 160 години във времето най-често от 2723 – 2563 г. пр. н. е. Фараоните, аристокрацията около тях и висшите жречески слоеве се обогатили от постоянните успешни завоевателни войни, както и за сметка на населението в страната.

2.2. Египет по време на V и VI династии

Пета династия управлявала страната около 140 години между 2563 – 2413 г.пр.н.е. Основател на династията бил фараонът Усер(а?)каф, който се приема за син на първожреца на бог Ра.

Най - често се приема че VI династия била на власт около 160 години от около 2423 до 2263 г. пр. н. е. Освен с войни фараоните от тази династия са известни и с голямото строителство на храмове.

3. Средно царство

За окончателен обединител на Египет се приема практически Ментухотеп I, представител на XI Тиванска династия. Той се смята за създател на т.нар. Средно египетско царство, което просъществувало около три столетия. Това време се определя като по-висок етап в общото историческо развитие на древния Египет.

4. Ново царство

Периодът на Новото царство бил твърде продължителен в сравнение с предходните състояния на обединената египетска държава като Старо и Средно царство. Той просъществувал около пет столетия през което време държавата се управлявала от 3 династии – XVIII, XIX и XX.

По време на Новото царство Египет станал голяма и силна държава. Фараоните имали силна лична власт. Те водили постоянни и продължителни войни, като трупали в страната грамадни количества богатства, материални блага и роби.

4.1. Египет по време на XVIII династия

Фараоните от XVIII династия управлявали Египет от 1580 до 1314 г. пр. н. е. Яхмос I е първият фараон от тази династия. Той възстановил единната египетска държава и предприел успешни мерки за нейното укрепване и териториално разширяване.

Последен представител на XVIII Тиванска династия бил Коремхеб. При него настъпила пълна реставрация на старите порядки и били отменени всички изменения, свързани с реформата на Аменхотеп IV.

4.2. Египет по време на XIX династия.

Сети I (1312 – 1298г. пр. н. е.) успял да възстанови до голяма степен позициите и влиянието на Египет в земите на североизток до Сирия. По негово време държавата отново се превърнала в голяма военно –политическа сила. Сети I бил наследен от Рамзес II.

Началото на XX династия било поставено от фараон Сетнах(1200 – 1198 г. пр. н. е.) Той успял да заздрави централната власт и да възстанови реда в държавата. Тази политика била продължена  и от сина му Рамзес III. След Рамзес III упадъкът на Египет продължил постепенно и по време на следващите фараони от XX династия.

5. Късен Египет

Отслабването на египетската държава довели до управление на страната и от етиопска династия. След XX династия египетските държавни формации загубили напълно властта и контрола над много територии на юг. След завършването на управлението на XXV Етиопска династия, Асирия не успяла да установи военна хегемония в Египет. Властта преминала в номарсите от град Саис. През 525г. пр. н. е. Египет бил завладян от персите.

След унищожаването на персийската държава от Александър III Македонски, Египет попаднал вече в сферата на други държавно политически конфигурации.

III. Стопански, обществен и държавен живот.

1. Египетските градове

Основна организационна форма на живот била общината. Тя  представлявала фактически система от група селища, обединени по икономически интереси ни обстоятелства около едно средище.

2. Египетската държава

Египетската държава представлявала монархия, при която върховната власт била на фараоните. Те били собственици на цялата държава с всички нейни природни и стопански ресурси. Важна роля в организацията на египетската държава имала войската.

3. Стопански живот

Основни култури на земеделието били пшеницата и ечемикът. Скотовъдството основна стопанска дейност главно в Делтата. В животновъдството имало голямо разнообразие. Увеличило се и разнообразието на професионалните дейности. През епохата на Новото царство в Египет се разпространило желязото, което дало нови, още по-големи възможности за изготвяне на различни произведения с широка употреба. Развила се и търговията.

4. Египетско общество

То представлявало пъстра картина от множество социални слоеве. Появата и засилването на имущественото и общественото неравенство обособили нова т. нар. имуществена аристокрация. Египетското население може да се приема като състоящо се на имуществена основа от средни и бедни слоеве и социални низини, свързани с различни стопански и други дейности.

IV. Култура

Според източниците се знае, че писмеността възникнала приблизително през последните столетия на IV хилядолетие пр.н.е.

1. Религия

Основната характеристика на най-древните известни форми на религиозно мислене в Египет се определя от фетишизма и тотемизма. Отличителна особеност на ранните религиозни древноегипетски вярвания били възникването и развитието на различни култове.

2. Писменост и литература

Писмеността в древния Египет възникнала в дълбока древност. Най-напред възникнало т. нар. пиктографско писмо, при което всеки знак представлявал рисунка и означавал определено конкретно понятие. От него произлязло т. нар. йероглифно писмо, при което отделните знаци били по-опростени и стилизирани рисунки. По-късно се появил и т.нар. иератично писмо, което представлявало система от опростени знаци. Най-късно се появило т. нар. демотично писмо, при което отделните знаци имали до голяма степен стойност на фонеми и букви. Писмеността се намирала почти изцяло в ръцете на жреческите слоеве във всички периоди от съществуването на древния Рим.

3. Строителство и изкуства

Египетското строителство и архитектурата имали подчертано религиозен характер през всички епохи. Строителството на пирамиди било типично главно за времето на Старото и Средното царство.

Скулптурата достигнала най-високи постижения през Новото царство. Творческите резултати в областта на портретната скулптура били несъмнено много големи. Развитието на релефа и стенописа започнало главно през втората половина на Старото царство. През следващите епохи на Средното и Новото царство продължили да бъдат основата на масово използваните украси на храмове, дворци, гробове и други.

4. Научни знания

Важна роля за значителните достижения в областта на различните научни знания играели своеобразните училища в големите храмове. Познанията в отделните области не били систематизирани и обособени в отделни области и дялове. Високи нива на развитие достигнали математиката и астрономията. Твърде големи били и познанията в областта на природните науки, главно земеделие, животновъдство, познанията за заобикалящия растителен и животински свят, географските познания и други.

ДРЕВНА МЕСОПОТАМИЯ

1. I. Увод

Една от най-ранните цивилизации в историята на човечеството възникнала в югозападната част на Азия. Този район се обозначава в литературата и като Предна Азия, а древните гърци го нарекли Месопотамия.

1. Географски и природни условия

Тази обширна територия се характеризира с различни географски и природни условия. В южната си част била обширна равнина, докато в северната се отличавала с хълмисти и ниско и средно високи планински местности.

2. Население

В продължение на няколко хиляди години в древността в Месопотамия имало голяма етническа пъстрота, но основната етническата характеристика се определя от две общности – шумери и акади.

1. 3. Извори

Изворите за историята на древна Месопотамия, които са запазени до наши дни от отделните исторически епохи, са от различно естество. Запазена е само малка част от богатото творчество на древните народи на писмени и веществени произведения.

1. 4. Хронология

За приблизително две столетия са постигнати много съществени научни резултати по установяването на хронологията на историята на Месопотамия и целия древен Изток, като са използвани различни методи.

1. II. Историческо развитие до началото на II хил. пр. н. е.

Най-ранното историческо развитие на населението на Месопотамия се проследява главно по археологически път. Науката разполага с повече сведения едва за края на IV хил. пр. н. е., когато се появяват и първите писмени текстове.  Ранната история на Месопотамия до края на IV хил. пр. н. е. се свързва изцяло с три енеолитни археологически култури – Ел-Обеид, Урук и Джемдет Насър.

III. Старовавилонско царство

Образуването, ранната история и началото на издигането на Старовавилонското царство съвпадало по време с най-голямото издигане на царството Ларса и хегемонията на тази държава в Южна Месопитамия. Една от ариергардните аморейски групи се настанила в малкия северноакадски град Вавилон и през 1894г. пр. н. е. образувала малка държава, известна като Старовавилонско царство.

IV. Средновилонско царство

Изворите за Средновавилонското каситско царство са значително по-малко и по-неточни отколкото за други периоди от историята на Месопотамия, затова и неговото начало не може да се конкретизира с абсолютна точност. Обикновено се приема, че първият известен със сигурност каситски цар, който управлявал Вавилон, бил Агум II.

V. Митани

В протежение на XVI в. пр. н. е  формиралите се  малки държави в Северна и Северозападна Месопотамия се обединили в единна държава, чието име било  Митани. Не се знае със сигурност с името на кой владетел се свързва образуването на държавата.

VI. Нововавилонско царство

През IX в. пр. н. е. халдеите завладели Вавилон и голяма част от южна Месопотамия. От онова време държавата с център град Вавилон се приема като халдейски Вавилон или халдейско царство, което, сравнено с предходните периоди било т.нар. Нововавилонска държава (царство).

VII. Култура

Културата на Щумер и Акад станала достояние на цяла Месопотамия, а по-късно оказала влияние и на културното развитие на съседните на Месопотамия народи.

1. Религия

Религиозният живот се отличавал с разпространяването и практикуването на различни религиозни системи.

1.1. Шумерска религия

Почитали се два вида божества  - космически и местни. Сведенията от най-ранните епохи показват, че религиозните вярвания и представите на шумерите за боговете били антропоморфни.

1.2. Акадска религия

Културно-историческите връзки между шумери и семити били силно изразени и в областта на семитските вярвания и в религиозния живот. Шумерските имена на боговете били заменени със семитски.

2. Писменост

В края на IV хил. пр. н. е. в Шумер се оформило т. нар. клинописно писмо. То се разпространило и еволюирало при акадите и другите семитски народи.

3. Литература

Най-ранните форми на шумерската литература били свързани с развитието на устното народно творчество. По-късно, през III хил. пр. н. е., се появили и първите литературни произведения. Приемници на шумерската литература били акадите и другите семитски народи.

4. Строителство и изобразителни изкуства

Писмени и други източници свидетелстват за интензивно и широко строителство на народите от Месопотамия през различните епохи.

Изкуствата в Месопотамия постигнали най-високи постижения през т.нар. старовавилонски период.

5. Научни знания

Математиката имала значителна роля в живота на Месопотамия, като били създадени няколко системи за смятане – десетична и шестдесетична. Много широко развитие получила и астрономията. В Месопотамия била създадена и първата астрономическа карта на небесните тела.

АСИРИЯ

1. I. Увод
2. 1. Природо-географски условия

Първоначално Асирия се простирала между Арменските планини на север и долното поречие на реката Долен Заб и вливането й в Тигър на юг. Вследствие асирийската държава се разширила териториално и в различно време обхващала големи райони от Месопотамия и съседните й територии.

1. 2. Население

Обикновено се приема, че най-ранното население в този район от края на късните праисторически епохи се отнася към етническата група на т.нар. субареи. Ранното население на Асирия било тясно свързано и с хуритите.

1. 3. Извори

Повече са сведенията за по-късните епохи. Писмените извори могат да се разделят на няколко категории. Много важно значение за политическата история имат летописите има асирийските царе.

1. 4. Периодизация

Историята на Асирия се периодизира традиционно на три основни периода: Староасирийски период, Средноасирийски период, Новоасирийски период (или Късноасирийски).

1. II. Политическа история
2. 1. Староасирийски период

Времето от най - ранните епохи, когато се осъществявало заселването на семитите по тези места, се нарича обикновено Староасирийски период.

1. 2. Средноасирийски период

Обхваща най-общо втората половина на II хил. пр. н. е., когато се осъществило и Първото военно-политическо издигане на Асирия в Предна Азия.

1. 3. Новоасирийски период

Той се отнася към времето на първите 4 столетия на I хил. пр. н. е. преходът от Средноасирийския към Новоасирийския период бил около век и половина.

1. III. Характерни особености на Асирийската държава

Характерът на държавната организация и на царската власт били типични за древния Изток по онова време. Властта на асирийските царе достигнала до абсолютизъм и представлявала развит до крайна степен древноизточен деспотизъм. Стопанският живот в Асирия се отличавал в известна степен от общите особености на стопанството на страните от класическа Месопотамия. Занаятите били сходни по характер с другите страни на древния Изток.

МАЛА АЗИЯ

1. I. Увод
2. 1. Природни условия

Мала Азия представлява естествен географски проход от южната част на Азия към Европа през Проливите и Балканския полуостров. Поради тази причина тя е била плацдарм на нахлувания и разселвания на множество народи в различно историческо време от Европа към Азия и обратно.

1. 2. Население

Основното население на Мала Азия през последните столетия на III хил. пр. н.е. се формирало от т. нар. хати и хурити.

1. II. Държавата на хетите

Питхана и Анита се приемат от съвременната наука като най-ранните известни хетски царе. Царуването на двамата владетели не е датирано засега и се отнася предполагаемо най-често към XVIII в., а според някои изследователи и към XVII в. пр. н. е.

1. III. Централна и западна Мала Азия през II - I хил. пр. н. е.
2. 1. Троя

Троя се намирала на изключително благоприятно и много важно стратегическо място, свързано с подстъпите към „входа” на пролива Хелеспонт – единствения морски път от Егейско море на север към Мраморно море, а от там и до Черно море.

1. 2. Фригия

Фригите били една от големите индоевропейски племенни общности в Мала Азия след края на хетската държава от времето на последните столетия на II и през първата половина на I хил. пр. н. е.

1. 3. Лидия

Лидийската държава възникнала на запад от реката Халис и обхванала постепенно основните територии на цяла Западна Мала Азия. Столица на Лидия бил град Сарди.

ИЗТОЧНО СРЕДИЗЕМНОМОРИЕ

1. I. Увод
2. 1. Природни условия и население

Сирия се наричала територията, разположена на изток до западното поречие на река Ефрат, на север до планината Тавър, на запад до Средиземно море, на юг до Палестина и на югоизток до т.нар. Сирийска пустиня.

1. 2. Извори

Много важно значение имат сведенията в гръцката историография и в по-малка степен и в историографията от римско време. Херодот е един от съществените гръцки автори, който отразява много страни от миналото на народите от страните около Източното Средиземноморие.

1. II. Политическа история
2. 1. Сирия

През втората половина на III хил. пр. н. е. в Сирия се появили и започнали да се утвърждават първите ранни държавни формации. Те били малки държави, които представлявали обединение на неголяма територия около градски център.

1. 2. Финикия

Приема се, че най-рано обособилият се център на обществен и държавен живот за Финия, както и за целия район на Източното Средиземноморие, бил град Бибъл. Той бил разположен в средата на финикийското крайбрежие.

1. 3. Палестина

До средата на II хил. пр. н. е. на територията на Палестина нямало процеси и тенденции за териториално обединение и за едно или друго държавно - политическо единство. Основните територии на Палестина и намиращите се в тях градове - държави попаднали за дълго време под египетската военно - политическа хегемония и египетско господство.

1. III. Култура
2. 1. Религия

За няколко хиляди години културата в страните около Източното Средиземноморие имала многостранен характер поради широкия етнически състав на населението по тези места.

1. 2. Литература

Литературното творчество на множеството градове - държави от големия район на Сирия остава до голяма степен практически неизвестно. Няма намерени достатъчно литературни текстове.

1. 3. Строителство и изкуства

Археологическите проучвания дават възможност да се добият известни знания за строителството на дворци и храмове и на някои жилищни сгради.

В областта на изобразителното изкуство финикийците, а също и другите народи, нямали много оригинални достижения и пресъздавали предимно египетски, хетски, хуритски, вавилонски и други сюжети и мотиви.

ПЕРСИЯ

1. 1. Природни условия и население

Древна Персия постепенно се разпространила по цялото Иранско плато. Природните условия позволявали да се развива скотовъдството, а земеделието било по-слабо изразено. Основното население на Иранското плато през II хил. пр. н. е. били каситите.