Joomla Software solutions Template

Payday loan

Националноосвободително двицение на блгарите в Македония и Oдринска Тракия

(1878-1912)

Увод:Първите прояви на съпторива с/у решинията на Берлинския конгрес се изразявали в широка петиционна кампания чрез която бълг.население изразявало несъгласието си със стремежа на Великите сили да ревизират Санстефанския мирен договор както и чрез воръжени форми(чиято първа проява е КресненскоІРазлошко в-е от 1878-1879).

Обеденението на бълг.народ се превръща в основна задача на бълг.външна политика на свободното Княжество България  непосредствено след 1878.Но Обединението станало и основе проблем на б-те  извън пределите на Б-я.В този смисъл се заражда НОД на б-те от Македония и Одринска Тракия което според  Димитър Роцев в третата бълг.държава преминава през 4 основни етапа

1. 1878-1885-борбата се водела под идеята с бълг.население. Съединението увенчава с успех тези усилия макар и частично-през 1885 Княжество Б-я и Източна Румелия.Така Съеденението е част от обединителния процес.
2. 1885-1912Нод създава свои организации има свои изявени водачи и се води въз осна на идеята за присъединяване на Македония и Одринско към свободната бълг.държава чрез автономното им начало. Връхна изява е Илинденско-Преображенско в-е от 1903
3. 1912-1918-Б-я води 3 войни за осъществяване на нац.обединение.
4. 1918-1944 отново се връща  идеята за автономното начало на Македония .

По проблема за НОД в Макдеония и Одринска Тракия има голяма по обем няучна литература. Най-голяма стойност имат изследванията на Дойно Дойнов,Димитър Гоцев,Константин Пандев,Константин Пашутски и др. Има голям брой документи доказващи бълг.характер на двете области през разглеждания период, разглеждащи дейност на бългекзархия в тези земи създаването на организациите живота и дейността на нак-видните им водачи и т.н. Например бълг.характер на Македония и Одринско се доказва от такива докменти като:

1. Сулиманския ферман от 28.ІІ.1870 с който се учередява самостоятелната Бълг.екзархия
2. Протоколите на Цариградската конференция от 1876
3. Решенията на Санстефанския и Берлинския договори от 1878
4. Многобройните изследвания на учени ,етнографи,записки на авантюристи пътешественици,кореспонденти на в-ци и др.Например  подробно изследване на Македония и Одринска Тракия Прави бълг.историк и етнограф Васил Кънчов.Според чл.23 от Берлинския договор  трябвало да се провеждат реформи в македония и Одринска Тракия. Официялната турска власт обаче не предприема изсискваните от договора позитивни проблеми и за това  положението на б-те в Македония и Одринска Тракия след 1898 не се различавало от това положение от преди Руско-Турската война от 1877-1878.Икономическото положение на бълг.от тези земи останало част от жялостната стоп.система на империята.Това проличавало особено силно в поземлените отношения-било наследено икон.състояние  от преди 1878.Промишлеността трудно си пробивала път по-голямо значение имало занаятчийското производство много трудности имало и пред развиването на търговията .Стоп.инициатива на българите е спирана от многобройните данъци отлагания тъй като българите си оставали основни данъкоплатци.Непосредствено след събитията през 1878 допълнителни трудности за бълг.население в Македония и Одринско създава разбойничеството многобройните  турски бежанци.Берлинския конгрес и Кресненско-Разложко  въстание поставя началото на бежанското движение към свободните бълг.територий. Положението на б-те в Северна Добруджа и в западните покрайнини не е по-леко-започва постепенно румънизация на Сев.Добруджа и денационализация на б-те а в Западните покраинини местните сръбски власти подлагали на преследвания българите които проявявали нац.си самосъзнание.

Единствен представител на б-те от Македония и Одринско пред турскаа власт остава Бълг.екзархия.Княжеството в своите отношения с Високата порта се стремело да я поддържа. В това отношение имат прявителствата  на Стефан Стамболов и Константин Стоилов –те извоюват берати за владици в редица Македонски епархии.В останалите епархии на Македония и Одринско  Екзархията имала свои наместници. По този начин Бълг. екзархия успяла да обхване почти всички земи населени с бълг. население и чрез дейността си поддържала у него чувство за принадлежност към бълг. етнос  и се грижела за възпитанието на нац.самосъзнание и родово чувство. В кр. На ХІХв екзархията разполагала със 7 митрополита ,20 архиерейски манестници,21 църковни общини ,1180 църкви,89 параклиса,43 манастира. От общо около 1 мил и 600 хил българи околко 1 мил и 200 хил екзархисти. Екзархията има и важна роля и в развитието на учебното дело в тези земи. Поддържали се старите и се изграждали нови училища. Българите се учели в гимназиите в Солун и Одрин в класните у-щя  в градовете;Българско било духовното у-ще  в Прилеп и търговското у-ще в Солун. Така Екзархията поддържала истинска мрежа от у-ща.Общо до балканските войни функционирали 12 бълг.гимназии.Поддържането на национално самосъзнание било възможно и чрез съществуването на гимназията,просветните и женски дружества неделните курсове театралните представления поддържани от Бълг.Екзархия.

Така от 1878 до 1912  Екзархията има важна роля в областта на запазването на принадлежността към бълг.църква култура и просвета.Преобладаващата част  от революционните дейци получават образованието си в просветната мрежа на екзархията.

Цариградската гръцка патриаршия също водела борба  за запазване на влиянието си в тези земи. В резултат на усилията и част от б-те останали в лоното на патриаршията. Скоро след 1878г било поставено началото на сръбската пропаганда в Македония. Особено активно в това отношение е друцеството „Св.Сава“в Белград  което се занимава с разпространението на сръбски учебници  сред бълг.население.

Въпреки тези усилия обаче през  периода 1878-1912 бълг.населявали компактно Македония и Одринско.В кр на ХІХв според статистиката Македония има 2 мил. 258 хил 224 жители от които 52% са българи 22% турци, 10%гурци, 5%албанци около4% валси и около 6% евреи, цигани и др.

Разочарованието на бълг. население в македония и Одринско след Берлинския конгрес постепенно преминава в желенасочена съпротива и борба за свобода. В тази насока действат 3 основни фактора:

1. Широко обхваната патриотична дейност  на Екзархията в жърковното дело и образованието
2. Политиката на правителствата в свободното Княжество Б-я
3. Революционната организация която изразявала въоражената форма на съпротива с/у оставянето на Македония и Одринско в земите на Османската империя

Още през  80-те год на ХІХв е имало действия на отделни чети които продължили въоръжената съпротива след Кресненско-Разложко в-е. В кр.на 80-те и нач.на 90-те год на ХІХв са направени първите опити за основаване на революционни  кръжоци и студентска дружба с участието Пепе Тотев, Даше Ргуев.Началото на организираната ревоционна дейност се поставя през 1893 в Солу, тогава се поставят основите на вътр.революционна организация изградена по примера на БРЦК.

Целите и били:

1. Отказа от директно присъеденение към свободното Княжество Б-я
2. Борба за автономия на М-я с доминиране на бълг.елемент

Първоначално в организацията се предвиждало участие само на българи.Важна роля за идейното и организационно укрепване на ор-ята за разпространение на идеите и:имали Даме Груев и Гоце Делчев.Дейността на ор-ята се съдържала в изграждане на революционни комитети, събиране на оръжия литература,изграждане на складове и куриерска служба. През 1895 се полага началото и на революционна ор-я в Одринско която се занимава със същата дейност.

През 1896 силите се обединяват на конгрес в Солун. Революционната ор-я възприема наименованието БМОРК (комитети). На Солунския конгрес били изтаботени и приет Устав и правилник на БМОРК.Целите които се поставят са:

1. Постигане на пълна пол.автономия на Македония и Одринско с усилията на бълг.население чрез разпространяване на революционни идеи
2. Подгоровка на повсеместно въстание

Ръководени от личности като Даме Груев и Гоце Делчев БМОРК възприемат много от елементите на НОД преди Освобождението-съобразени със специфичните условия

Организацията на БМОРК е централизирана- Солунският комитет поел функциите на централен ,а местните комитети трябвали да се съобразяват с неговите решения.

По примера на ВРО на Левски са изградени тайна поща и полиция.Представлиели на БМОРК в София са Гоце Делчев и Георги Петров.Първоначално новата революционна ор-я е в изострени отношения с Екзархията която е за мирни средства при решаването на бълг.нац.въпрос.

По късно БМОРК се преименува във ВМОРО. За да подчертае стремеца си да обедини всички съпричастни на делото без оглед на тяхната нац.принадлежност.В кр.на ХІХв дейността на ВМОРО брзо се разширява:

1. Изгражда се широка комитетска мрежа
2. Организират се канали за връзки със свободното Княжество
3. Формира се четническият институт формира се въоражени чети за отпор с.у груцките и сръбските чети защита на бълг.население и др
4. Масовизиране на ор-ята
5. Орез 1897 е създадена още една организация –Българско Тайно Революционно Братсво начело с Иван Гарванов който се обединява скоро с ВМОРО. През 1901 порадо разлротоя пт турските власти и арести на членовете Солунския ЦК и местни комитети (така наречени Солунска афера)начело на ЦК застанал Иван Гарванов. През 1902 е извършена промяна в тактиката на ВМОРО чрез т.нар „ Гоцев устав“ според който организацията била за пълна пол.автономия с участието на всички народности; и член на ор-ята можел да бъде всеки Македонец и Одринец. Това дало възможнст за по нататъшно масовизиране на ВМОРО.

Успоредно с ор-ята в Македония и Одринско и в свободното Княжество  са предприети усилия за създаване на пол.формация със същите цели и задачи.Наченките на ор-я в Б-я били поставени още с идването на бежанците в Княжеството . първите им изяви са свързани с подгоровката на митинги дружества чети и др. По  Македонския въпрос бълг.правителства не остават безучастни.Напримр политиката на Стефан Стамболов е насочена към поддържане на добри отношения с Турция и подпомагане на Бълг.Екзархия.В тази насока действа и пр-вото на Константин Стоилов. В кр.на ХІХв бил изграден ВМК (върховен Македонски комитет)който от 1900 год започнал да се нарича ВМОК. Начело на него застава Трайко Китанчев. Първоначалните му цели са свързани с пол.автономия на населението в Македония и Одринско чрез мирни акции ВМОК поддържал връзки с правителството и Княз Фердинанд. Постепенно комитетът се ориентирал към въоражена борба. Израз на това са изпращането на чети в Македония и Мелнипката акция от 1895.

Още през 1896 Върховният комитет разработил и проект за пол.автономия на Македоия и Одринско и реформи на базата на чл.23 от Берлинския договор. Проектът  бил одобрен и приет от Вътр.ор-я още на Солунския и конгрес през 1896. Върховният комите се характеризирал с честа смяна на ръководството-ген.Данаил Николаев,Йосив Ковачев,Борис Сарафов,ген.Иван Цанчев оглавявали ВМОК по различни време.

Свое Специфично място в практическите изявина революционно настроените дейци в Княжеството имало създаването и дейността на дружество „Странджа“. Първоначално то си поставя просветно-културни задачи,но както повечето революционни задачи извършва еволюция на идеите си към въоръжена борба. Първоначалните цели на дружеството „Странджа“били културно-просветна дейност сред бълг.население  Одринска Тракия.През 1900 год обаче дружеството се обеденило с ВМК във ВМОК и целите на обединената ор-я били пол.автономност на б-те в Македония и Одриско

МОД в Македония и Одринска Тракия

↙            ↘

Мирни средства                      въоръжени средства

І. Българска Екзархия                              І. В македония и Одр.Тракия

1. църк.дело                                1. ВРО-ср.на 90-те год

2. образоване                        2. БМОРК-ти 1896,Солунски конгрес

3. ВМОРО(ТМОРО)

ІІ В княжество Б-я

1. ВМК

2.Дружество „Странджа“

3.ВМОК-1900г-с честа смяна на ръководствата

ВМОРО и ВМОК имат сложни отношения помеждуси-Опити за взаимодействие с Върховен комитет са направени от представителите на Вътр.организация в София-Гоце Делчев и Георги Петров. Но м/у двете организации се очертават редица различия по въпроса за приоритета в освободителните акции .Според ВМОРО населението от двете области трябва да има приоритет а според ВМОК водеща роля в борбата трябва да има свободното Княжество,което въз-основа на армията си да извърши нац.обединение.Стремежите на ВМОК да оглави борбата водят до появата на понятието върховизъм.Той се появява особено силно докато ВМОК е под ръководството на ген.Иван Цонев склонен към прибързани акции поради непознаването на условията (това проличава при Мелнишката акция )и намиращ се под влияние на княза и правителството. В този случай ВМОК служи повече на пол.конюнктура в момента от колкото на НОД в Македония и Одринско.В резултат на неразбирателство  и съперничество  м/у ВМОРО и ВМОК се стига от открита борба за надмощие м/у тях а по-късно и до кървави сблъсаци м/у четите на двете организации убииства на лидери и т.н.

В периода 1902-1903 нац.освобод.движение в Македония и Одринско реализира върховите си изяви,но същевременно получава и големи разочарования в резултат на заблуди и неточно оценяване на обстановката. Първата голяма заблуда  идва от подобряването на българо-руските отношения.Тържественно посрещане на княз Фердинанд в Петербург  буди надеждата че руското пр-во ще подкрепи бълг.нац.кауза в тези зами. През есента на 1902 и Горноджумайското в-е подбудено от ВМОК. Решението за в-е е прибързано-то е резултат от амбициите на върховния комитет и на пол.ситуация(присъствието в Б-я на руска делегация по случай 25 год от сраженията при Шипка).Пр-вото на Д-р стоян Донев е против акцията и не я подкрепя. Горноджумайското в-е  е бързо и жестоко потушено.Това нанася удар и в/у Вътрешната ор-я  има много жертви  нов бежански поток идва към Княжеството. Разочарованието идва не само от неуспеха,но и от позицията на Русия под чийто натиск правителството на Стоян Данев забранява ВМОК и формирането на чети по територията на Княжеството докато Сърбия получава владишко място в Скопие.Така митът за ролята на освободителите е накърнена а революционното двицение  губи своя тил в Б-я. В момента те искат спокойствие на Балканите и кървавата македонска драма не предизвиква дори опити за по-сериозни реформи.

Въпреки сложната обстановка и всички аргументи „против“,орез януари 1903 на Солунския конгрес на ВМОРО под председателството на Иван Гарванов се взима решение за подготовка и избухване на в-е през пролетта на 1903.Решението  предизвиква множество спорове защото е взето в отсъствието на най-влиятелните водачи на движението.

Прелюдията е впечатляваща и кървава-тя е свързана с действията на Солунските атентатори през април 1903. Те взривяват „Банк Отоман“ и подпалват френския параход ГвадалКивир. Солунските атентатори  са последвани от репресии от страна на властите при което са арестувани и членове на ЦК . Междувременно организацията преживява още един удар през 1903 при село Беница загива Гоце Делчев. Въпреки всичко подготовката за в-ето не е спряна. През май 1903 се провежда конгрес на Битолски революционен окръг под ръководството на Даме Груев. Решава се  че отстъпление от взетото решение не може да има и се проектира в-ето да избухне  на 2.ХІІІ (Илинден). Подобна е и позицията на проведения през юли 1903  конгрес на Одрински революционен окръг  на който се решава в-ето да избухне на 19.8(преображение). На 2.8.1903 (Илинден) избухва в-ето в Битолско.  То бързо получава масов х-тер. Въстанниците преземат райони от Битолската,Пернишка , Костурска , Охридска,Прилеп и Кичевска кааза.В гр.Крушево се установява временно управление чрез т.н Крушевска република. Подготвя се възвание към турското население. В останалите окръзи на Македония има засилена дейност на чети-особено активни са техните действия в Серско.Като основна жел въоражените отряди си поставят продължителната съпротива и привличане  вниманието на европейската общественост.

На 19.8.1903г възтава и Стандженско. В-ето в Одринска Тракия започва с освобождаването на Странджанските села. Революционните отряди превземат Ахтопал  и Ввасилико(Мичурин), но нямат успех при превзимането на Малко Търново. За няколко седмици въстаниците контролират значителни територи в Одринско.В-ето няма никакви шансове за успех с/у редовната турска армия. Главният щаб в Македония руководен от Даме Груев и Борис Сарафов ясно осъзнават това. В-ето от 1903 напомня Априлската епопея от 1876 и показва приемственост в бълг. освободително движение. В-ето е жестоко потушено защото съотнощението на силите е в полза на Османската империя:

1. Съотношението  не е в полза на замислената революционна акция
2. Прибързано обявяване на в-ето
3. Не взима участие населението от всички краища на Македония и Одринско има действия само в отделно окръзи
4. Населенитто е оставено само В борбата с/у Османската империя-липсва помощ от свободното Княжество.
5. Неблагоприятна международна обстановка- и Великите сили не подкрепят в-ето
6. Не е мибилизирано в достатъчна степен Македоно-Одринската емиграция.

Въпреки неуспеха ,Илинденско-Преображенско въстание от 1903 е имало последствие в няколко насоки

1. Великите сили разбират че намесата им провеждане на реформи в европейска Турция е наложителна и неизбежна. За това няколко месеца по късно Русия и Австро-Унгария изработват т.н Мюрщегска програма за реформи.

2. Сърбия и Гърция се възползват от неуспеха на в-ето и засилват позициите си в Македония чрез свои въоръжени отряди и издигане на идеята за делене на областта.

3. самото Княжество Б-я се оказва в сложно положение.То не може да подкрепи в-ето защото е изложено на опасността от пълна международна ор-я от страна на Великите сили и на съседите си. Затова бълг.пр-во призовава европейските държави за провеждане на реформи в Турция след каето започва модернизация и превъоражаване на бълг.армия. По-дълбоко се налага убеждението че пътят към нац-обединение минава през война с Османската империя.

На 3.Х.1903 Австро-Унгарския император се срещат в Мюрцщег. Приема се т.н.Мюрцщегска програма-съвестен проект за реформи в европейската част на Турция,главно в Македония.Повод  за реформения проект е изострянето на обстановката след Илинденско-Преображенското в-е. Проектът  предвиждал смесен Руско-Австрийски контрол в/у дейността на административната власт и по слец.при въвеждането на реформите реорганизация на жандармерията и полицията,на местната администрация и съдебни институции,обезщетения за пострадалото по време на в-ето население,отказ от употреба на нередовни войски в Македония. Проекта си поставил за цел запазването на статуквото в Македония чрез известно подобряване положението на население.Той бил одобрен от останалите Велики сили а след известно колебание на Мюрцщегския реформен проект среща силна съпротива от турската власт и на практика не довежда до подобряване положението на населението.На 26.ІІІ.1904 отношенията м/у Б-я и Т-я се подобряват чрез сключеното м/у тях съгласие:

1. Т-я дава амнистия на участниците в Илинденско-Преображенско в-е и възможност за връщане на бежанците по родните им места.
2. Б-я трябва да възпрепятства на преминаването на чети в Македония.

След разгрома на Илинденско-Преображенско в-е революционното движение е разтърсвано от противоречия в резултат на което настъпва разцепление на ВМОРО:

1. Десница-Иван Гарванов,Христо Мя/атов,Борис Сарафов-те са за централизация на организацията .

2. Яне Сандански,Христо Черпопеев,Георчи Петров(повицата,има силно позиции в серско и Струмишко.за децентрализация на ор-ята .Дете крила се обвиняват за неуспеха на в-ето ,а привържениците им не показват желание за компромис.Това проличава на Рилския конгрес през 1905 на който дейците от ВМОРО правят неуспешен опит за изглаждане на противоречията.Смъртта на Даме Груев през 1906 лишава ВМОРО от авторитетен водач. Скоро след това с убийствата на Иван Гарванов и Борис Сарафов се поставя начало  на поредица от убийства и атентати  сред македонските дейци а това води до отслабване на организацията.

След 1903 се засилва четническото движение на Гърция и Сърбия които се възползват от усложнената обстановка за да засилят пропахандата в Македония.

На 28.ІХ.1907 е сключено ново руско-австрийско споразумение във виена което предвижда Мюрцщегския реформен проект да продължи да се осъществява до 1914 и изисква от султана да продължи до тогава пълномощията на военни и граждански чинове на европейската администрация в Македония.Отправени са също  и съвместни ноти до Б-я С-я и Г-я с искане да се прекрати изпращането на въоръжени чети в Македония.

-         Младотурската революция в Македония 1908. Идеите на младотуррците довели до кратък период на примирие в организацията. Постепенно от ВМОРО се оформят две пол.партии-Бълг.конституционни клубове и Народнофедеративна партия(бълг.секция). Много  скоро обаче младотурците се отказват от идеята за равноправие на всички народности и ВМОРО се ориентира към въоражена борба-главно чрез четнически действия. Избран е нов ЦК на ВМОРО начело с Тодор Александров,Петър Чаулев и Христо Чернопеев. В  тактиката си ВМОРО изпозва и атентати. Връхна изява в действията и в навечерието  на І Балканска Война са опитите за в-е в Щип и Кочани през 1911 -1912 последвани от жестоки кланета.  НОД в Македония и Одр.Тракия 1878-1903 е неразделима част от Новата Бълг.история въплащава стремежа на Б-те останали извън свободното Княжество да се върнат в състава на единна бълг.нация и е свързано с жертвата на хиляди българи за реализирането на тази цел.Създава се мащабна революционна ор-я –ВМОРО,която се превръща в истинска опора на българщината и организира Илинденско-Преображенско в-е през 1903 което е връхна изява в революционните борби до веините.В съшото време Бълг.екзархия и правителства предприемат опити за мирно решение на проблема с положението на б-те в тези земи Екзархията насочва своите усилия предимно в църковно просветно дело за поддържане на бълг.самосъзнание и родово чувство. Въпреки че редица български правителства предприемат успешни стъпки по нац.въпрос като цяло не се оформя ефикасна и единна програма до войните. В този период Б-я е неподготвена за война и няма международна подкрепа в климат на силен балкански шовинизъм и затова неините пол.мъже не можеха да се намесят пряко със въоръжени средства за решаване на македонския въпрос в своя полза.

В НОД се появяват два центъра които със своите конфликти и въоръжени стълкновения създават трудности във воденето на успешна борба особено след 1903 год.

В този смисъл единственият възможен начин за решаване на македонския въпрос, за по нататъшна ревизия на Берлинския диктат остава войната.През първото десетилетие на ХХв бълг.армия е моденизирана и превъоръжена готова да участва в борбата  за връщане  на Македония и Одринска Тракия към свободна Б-я. Особено в І-та Балканска война през 1912-1913 бълг.армия постига зачителен успех  по фронтовете с/у Турция и връщането на тези земи(М-я и О-ко ) изглежда реално.Но последвалата ІІ Балканска (Междусъюзническа) за пореден път донася  разочарование на българите. Отново значителни територии населени с българско население остават извън свободното царство.НОД в М-я и О-ко продължава и след войните като основната цел се запазва борба за единство на нацията една държава едно възможно общо бъдеще.