Joomla Software solutions Template

Payday loan

Робството и неговото значение за Америка

Историята на африканския народ започва с робството. От 1619 година до Официалното обявяване на края на Гражданската война през 60-те години на 19-ти век афроамериканците били използвани и можели да пренесат във времето една малка част от своето богато африканско историческо наследство. За повече от 20 години, афроамериканците не могат да направят нищо друго освен да се борят за своето оцеляване.

Първите африканци са заведени в Америка и по-точно, във Вирджиния, през 1619 година. Но тогава робството тепърва започва да се развива. Някои смятат , че малкото африканци, които живеят в Америка през 80-те години на 17-ти век, се използват за чираци. Други историци твърдят, че повечето от тези ранни афроамериканци са всъщност роби, но широкоразпространеното разбиране за робството като система не е разпространено все още.

През 17-ти век, по-голяма част от робите са американски индианци. От 1650 до 1750 година, робското население постепенно се променя от индианци в африканци. Неустойчивия  и неопределен правен статус на афроамериканците през 60-те години на 17-ти век започва да се разглежда като робски кодекс. В много страни се издават закони, които правят роби до живот всички представители на раси, различни от бялата. До 1680 година робите са утвърдени като крепостници с малко на брой легални права.

Процъфтяващата търговия с тютюн прави всичко това възможно. Тютюнът, непознат в Европа до средата на 16-ти век, изисква огромни плантации на Юг, и робският труд, непознат до тогава, се установява, за да могат робите да обработват земите. Търговията с роби през Атлантическия океан насилствено довежда най-малко 12 милиона африканци в земите на днешните Съединени Щати. Около 80% ( 7 милиона) биват експортирани през 18-ти век.

Към края на 17 век робските бунтове започват да стават все по-чести, особено в Ню Йорк. Едновременно с това, американското особен вид робство продължава да се развива, става все по-непосилно и нечовечно. През 1761 започват да се развиват първите анти-робски чувства у хората, когато започват борби срещу това, един човек да има права над друг. Това продължава, като постепенно се усилва през следващия век. През 1777, Вермонт е първата територия от САЩ, а през 1780 Пенсилвания - първият щат, които премахват робството.

През това време, Юга все още разчита на робството и идеи за премахването му не се обмислят. Въпреки това, през късните години на 18 век, щатовете от Горен Юг – Мериленд, Северна и Южна Каролина -  които по това време притежават мнозинството от роби в Америка - забраняват бъдещия внос на роби в страната. В много отношения, робството започва все повече да намалява.

През 1878, ратификацията на Конституцията помага да се систематизира и затвърди установената традиция за робството. Законът “три-пети” е резултат от компромис – за намеренията и на данъчната система, и на представителството, робите се считат за три/пети граждани. Освен това, Конституцията одобрява робството за още 20 години.

През следващите десетилетия, идеите за социално и политическо равенство на Революционната Война и Възраждането помагат да се разпространят аболиционистичните движения. Хората започват да се замислят за икономика: заради години на засаждане на тютюн, земята се е износила, и много плантатори разбират, че финансово по добре за тях е да освободят робите си. Този прогрес бива веднага пресечен от навлизането на машината за отделяне на семената от влакната на памука, а тя прави земеделието много по-доходоносно. Според източници, един роб може да изчисти една бала от памук на ден без машината и 50 със нея. Производството на памук разцъфтява бързо, особено в Южните Щати: Алабама, Мисисипи и Джордия. Робството се възражда.

През 1793 година влиза в сила Закона за робите бежанци. Той дава право на робовладелците да взимат роби, които са избягали в територии, населени със свободни хора. Законът се оказва неочаквано нещастие за робското население, тъй като гарантира тяхната неспособност да избягат. Също така този закон предвещава епоха, през която в много страни бива въведено робството. В тези страни, в които робство не съществува, го приемат и подпомагат запазването му като система.

През 19 век робството съществува под добре позната на американците форма. В Юга гъмжи от памучни плантации с роби, държани в изключително непосилни за тях условия. През 1808 вносът на роби е обявен за незаконен, но това само променя механизма на размяна на роби, вместо да помогне да се премахне робството.

За да се отложи една по-ранна гражданска война, Мисури и Майн се признават към съюза през 1820 година - единия като робски щат, другия като свободен щат. Границата между щати, в които е позволено робството, и щати, в които не е, е вече толкова ясна, че това решение е решаващо в поддържането на баланса в Сената.

Междувременно, потисничеството в Юга се задълбочава. През 1822 г. Денмарк Веси, роб в Южна Калифорния, е въвлечен в план за масивно робско въстание и след това  бива убит. Като резултат са въведени нови по-сурови общо-приети правила за робите.

Скоро след това аболиционистични движения на Север започват да създават напрежение. Под влиянието на желанията и насоките на Уилям Лойд Гарисън и Теодор Уелд, северното мнение и отношение по въпроса става все повече засилващо се в насока против робството.

Също така много и все по-чести военни действия избухат против робството. През 1831 г. робско въстание, предвождано от Нат Търнър, се утвърждава като най-кървавият робски бунт в историята, където 55 бели биват убити. Недовоството на Търнър изпробва противодействащите, ефективно привършващи аболиционистични дискусии на Юг, след което се достига до дори още по-обтегнато влияние и натиск върху робското население.

Става ясно, че аболиционизмът на робството нама да бъде постигнат само с услията на робите – Северът трябва да бъде намесен. През 1847 г. Фредерик Дъглас започва публикуването на аболиционистичен вестник – “ Тhe North Star”. Дъглас безспорно се превръща в най-влиятелната афроамериканска фигура от периода преди войната. Образован, лишен от наивност, простота, начетен и ерудиран, той е бивш роб, успял да избяга, научил се сам да чете и пише и незабавно се превръща в централна фигура за Северното аболиционистично движение.

До този момент въпросът за робството е характерен и въвлечен във всеки национален конфликт. Споразумението от 1850 признава Калифорния  за свободен щат, но също така позволява Законът за робите бежанци да бъде засилен. По същото време Хариет Тъбман поема длъжността и възобновява Подземния Проход, който представлява серия от защитени къщи и има за цел прехвърлянето на роби от Юга към Севера.

Аболицистичното движение набира мощни сили и се разгръща с публикуването на романа на Хариет Бийчър Стоув “Чичо Томовата Колиба” през 1852 г. Неговата проста история подпомага пробуждането на американците и прозирането на злините на робството.

Преимуществото се връща на страната на привържениците на робството с решението на Дред Скот през 1857 г. Скот е роб, успял да избяга на Север. Решенията се придържат към идеята, че въпреки успешното му бягство в район не поддържащ  робството, той все още бива приет като нечия собственост и трябва да бъде върнат на неговия предишен притежател.

През 1859 г. полемиката става жестока за пореден път. Джон Браун и 21 последователи пленяват федералния арсенал на Харперс Фери (Вирджиния) с намерението да избухне робско въстание в името на аболиционизмът.

През 1861 се стига до връхна точка, когато Южните Щати решават да се отделят и образуват Конфедерацията. Президентът Абрахам Линкълн залага на Гражданската Война като настоява борбата да бъде за запазване на съюза, а не за освобождаване на роби. Неговата позиция спечелва благоразположението на стратегически решаващите робопритежаващи щати, които избират да останат в съюза. Известният историк Хоуърд Зин твърди : “ Линкълн не е непременно аболиционист. Лично той намира робството за отвратително, но неговото прекратяване не е първият приоритет на президента. Той е адвокат и има юридически поглед върху робството : Конституцията не дава на правителството правото да се намесва с робството в щатите.”

Все пак Линкълн успява да премахне робството в района на Колумбия, която технически не е щат през 1862 г. Скоро след това следва и Прокламацията за Еманципация. В срока за осезаеми резултати Еманципацията не представя почти никакви, след като робството не е буквално премахнато след нейното издаване. Но все пак тя носи със себе си голяма морална сила , превръщайки войната в морално опълчение.

Формалното премахване на робството идва с 13тата Поправка на Конституцията. През 1865 Юга е убедително победен в Гражданската Война и около 6 декември същата година Поправката е ратифицирана. Тя гласи:

Нито робство или неволен сервитут, приети като наказание за престъпление, за което съответната личност трябва да бъде навреме осъдена, трябва да съществуват на територията на Съединените Щати или което и да е друго място, което е под властта на тяхната юрисдикция.

Конгресът трябва да има правото и силата да привежда в действие този член при подходящото законодателство.

19 юни 1865, още познат като “Juneteenth”, е приет като датата, когато последните роби в Америка са освободени. На тази дата ген. Гордън Грейнджър отива в Галвенстън, Тексас и издава Обща Заповед Нр.3. Това се случва две години и половина след като Прокламацията за Еманципация е подписана.

Като социален манталитет обаче робството се запазва, преминавайки в брутална расова дискриминация и сегрегация. Те имат и своята ужасна обществена полиция – Ку Клукс-Клан. Тези дълбоко оскърбителни за човешкото достойнство форми на обществени взаимоотношения господстват още цяло столетие – едва към края на 60-те години на миналия век те са, в общи линии, преодолени.

Робството влияе на цялата нация е на социално-политическо ниво. То разединява нацията, започвайки от около 1820 продължавайки до 1860 г. В същото време се стига до там, че робството разрушава политически партийната система на страната. Защитниците и противниците на робството са в разрез и понякога буквално се борят на пода на Конгреса. По времето на Споразумението от 1850 Югът започва да негодува за разделението. Робството е извънредно дискутирано в републиката още преди войната и разединява страната още преди 1850 г. То не би сторило това ако съществуват истински крайни институции. Мисурското споразумение (1820) е важно събитие, което очертава политиката преди войната, следователно робството не е периферен приоритет за развитието на Америка до 1850 г.

Робството има силен отзвук за Юга и Севера в разнообразие от икономически, социални и политически аспекти. То е важно за Юга най-вече зарди памукът. Той е също важен и за Севера, така че робтвото има икономически последствия и там. То също така е отговорно за социалното напластяване на Юг, и също така причинява социално политическия хаос на нацията още от преди 1850 г.