Home История История на българското училище

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
История на българското училище ПДФ Печат Е-мейл

1. Образованието и педаготическата мисъл в средновековна България

1.1 Поява и начално развитие на българските училища.

Условия за поява на първите български училища

Възпитанието възниква едновременно с възникването на обществото.То се за-

ражда в процеса на труда.За да подготвят децата за  обществено- трудов живот,

възрастните им предават своя опит и своите знания .Значителна роля   за това

предаване играе и наклонността на подрастващите да   подражават на   възраст-

ните.

В развитието на обществото училищата възникват с появата на класите и дър-

жавата.Съществени условия за възникването на училищата са значителното развитие на производителните сили,съществуването на класи,създаването на държавно ръководство,заинтересувано от възпитателното въздействие в опреде-

лена насока,и наличието на писменост и книжнина,чрез които пръснатото идей-

но богатство всред населението се съсредоточава у определени групи и лица.

Икономическия строй на първото класово общество във всяка страна е базата , върху която възниква училището като надстройка.Училищата се появяват като органи на господстващата класа,чрез които тя предава  на подрастващите основ-

ните положения на своя мироглед,за  да формира у тях поведение съобразно  своите интереси.

Подобен произход имат и първите български училища.Те възникват като органи на държавното управление в образуваната и съществуваща вече българска държава.

По нашите земи съществува възпитание преди още да са възникнали специални образователни учреждения,каквито са училищата.Възпитание има още през епохата на родово-общинния и  робовладелческия строй.Децата на древните славяни и прабългарите се възпитават в родовете и семействата.Под  надзора и при съдействието на възрастните те усвояват трудовете навици ,езика, схващанията и приетите начини на поведение в тогавашното общество.

Известно е че славяните и прабългарите минават в развитието си направо от родовообщинния към феодалния строй.В България феодализмът се установява  през 18 и началото на 19век.Феодалния строй е първото класово общество в развитието на народа ни.Затова за разлика от много други страни ,първите български училища са органи на българската феодална класа,която има в ръцете си държавното управление,и съдействат за укрепване на феодалното общество.

Редица условия за появата на българските училища са налице в славяно-българската държава още преди приемане на християнството като държавна религия.

Още преди покръстването ,класовото разделение по нашите земи е голямо.Основната маса от населението се състои от дребни селски собственици, обединени в общини,които владеят общо част от земята.Налице е обаче и военно-племенна аристокрация-славянска и прабългарска,чиито представители притежават големи мения и значително богатство-добитък,злато и предмети за разкош.Тая аристокрация раздава земите си за обработване под аренда на селяните ,а в много случаи възлага домашната работа  и на роби-военнопленници.Това прави възможно съществуването на хора,които да се пос-

ветят на книжавна и учителска дейност.

От друга страна ,още преди официалното приемане на християнството у нас има стегната държавна организация,чрез която може да се действа организирано върху населението.Чрез държавното ръководство управляващата аристокрация влияе върху идейното развитие и формиране на населението.

Приемането на християнството като държавна религия спомага много да се установи  феодализмът в страната ни и да  се засили  нуждата от училища.Поне-

же то оправдава идеологически господството на феодалната  класа,тя е заинте-

ресувана от  разпространението му и чрез училищата.

Друга съществена предпоставка за появата на българското училище е създаването на славянска писменост  и книжнина.Докато българите и славяните са си служили с ,,черти и резки,, , както съобщава Черноризец Храбър,не е можело да има славянски и български училища.Заедно с азбуката ,славяните се сдобиват и с книжнина.Наред с това у тях възниква и учебно-преподавателска дейност,което ще рече-училище.

Важна роля за развитието на учелища в България играе съседството ни с Византия.През ранното средновековие  тя е високо издигната за онова време държава,в която се пази значителна част от културното наследство на древния Рим и древна Гърция.През тази епоха Византия се намира на много по-високо културно равнище от западноевропейските страни.На сравнително голяма висота се намират и училищата й.В редица византийски  градове има висши училища.(история на бълг.образование-с1970 3-4 страница)

Характерно за византийската култура и образованост е съчетаването на богословието със светската наука,на църковнохристиянски възгледи с антично-

класически идеи.Както във висшите,така и в елементарните византийски училища се четат текставе не само от библията ,но и от съчиненията на старите гръцки писатели.

В цялост обаче официално признатите култура и образование във феодална Византия оправдават експлоататорските обществени отношения.

Българските училища по онова време се уреждат по византийски образец именно поради обстоятелството ,че културата и образованието във Византия се намират на голяма висота и по съдържание отговарят на интересите на годподстващата класа в тогавашна България.

Първите български училища се откриват след приемането на християнството.Българската църковна организация ,която включва в себе си и училищата ,се създава по византийски образец.Първите български учители са ученици на Кирил и Методий,получили образованието си във византийско училище.Учебното съдържание в първите български училища  се извлича от византийските богослужебни книги ,използвани и там за учебни цели.Придворната школа в Преслав се създава ,за да играе тук ролята ,която Магнаурската играе във Византия.Начините на обучение ,практикувани от първите наши учители ,не са могли да се различават много от ония,прилагани във византийските училища.

Въпреки това още през 9 век българските училища играят друга обществена роля.В тях обучението се води на славянски език.Чрез тях се създават свещенослужители и грамотни хора,които помогват за освобождаването на българската църква  и въобще на духовния живот у нас от опеката на византийските църковни ръководители.Българските училища ускоряват създаването на славянобългарска култура,от чиито постижения се ползват и други славянски народи.

1.2. Значение на Кирило-Методиевото дело за появата на българските училища

Без създаване на славянската писменост и книжнина не биха могли да възникнат  и славяно-българските училища.Кирил и Методий създават система от писмени знаци за записване на славянска реч и превеждат от гръцки на славянски език важни богослужебни книги.Създатели са на глаголическото писмо.Със своята дейност те правят възможна учебно-преподавателската дейност на славянски език.

Макар да са изпратени като мисионери на византийската управляваща класа, Кирил и Методий извършват дела,които са от значение за по-нататъшното развитие на цялото славянство.Прогресивния характер на делото им личи най-вече от тово ,че надмогват средновековното схващане,според което духовната култура  може да се твори само на латински,гръцки и еврейски език.С усъвършенстване на славянските писмени знаци  и създаването на славянска книжнина ,те дават възможност на славяните да се ползват от плодовете на тогавашната феодална култура,подпомагат борбата на славянските народи против чуждите домогвания и им дават възможност да създадат своя самобитна култура,своя образованост и свое училище.Тяхното демократично дело има огромно значение за  възникването на славянобългарско образование и учебно дело(и-я на бълг.образ. 5 стр.)

1.3.Първите български училища и школи

Първите български училища се създават след приемането на християнството като държавна религия през 60-те години на 9 век.Те възникват като органи на българската феодална държава ,чрез които тя укрепва своето господство над селското население и отбива домогванията на византийската управляваща аристокрация,която се стреми да покори българския народ чрез църквата,просветата и училищата.

Веднага след официалното приемане на християнството у нас нахлуват много византийски мисионери ,проповедници,свещеници и учители,които разпространяват новото учение на гръцки език.Цялата държавна организация започва да се преустройва по византийски образец.Създава се църковна организация,каквато не е съществувала преди.Чрез нея византийските управляващи кръгове се месят пряко във външните работи на България.Тия кръгове гледат на покръстването като средство за духовно заробване на населението в пределите на българската държава.

Българската феодална класа начело с Борис (852-888)вижда надвисналата опасност и започва да води борба за нейното отстраняване.Тя се стреми да направи България независима от Византия и в религиозно отношение,което по онова време има голямо политическо значение.С оглед на това Борис иска независима българска църква ,богослужение на славянски език и духовенство,което да излиза от средата на местното население.Чрез независима българска църква и славянска книжнина Борис иска да затвърди положението си на владетел и господството на българското болярство,което го крепи.

Ръководен от интересите на управляващата феодална класа ,която не иска да бъде изместена от византийската феодална аристокрация,Борис се бори за създаване на славянска книжнина и култура,която да стои наред с гръцката и латинската.Тоя стремеж към самостоятелна българска църква,книжнина и култура помага да се зароди българското училище.

С оглед на това след покръстването Борис изпраща няколко българчета да се учат във византийски училища.За това той посреща изгонените от Моравия ученици на Кирил и Методий –Климент,Наум и Ангеларий-като скъпи желани гости.В тях той вижда хора ,чрез които ще може да осъществи своя план за независима българска църква и славянска книжнина и просвета.Подкрепени от княза ,те стават основоположници на българското училище.Съгласно плана за широка дейност в областта на просветата Климент отива да работи в Македония, където основава Охридската просветна школа,а Наум остава в Мизия ,където възниква Преславската школа.Просветната и книжовна дейност на тези две школи е от голямо значение за по-нататъшното развитие на културата и образованието не само у нас ,но и в други славянски страни.

1.3.1. Охридската школа.Охридската просветна школа възниква в областта Кутмичевица,западна Македония,населена със славянско население,но разположена в периферията на тогавашната българска държава и силно изложена на опасността да бъде погърчена .Нейн създател е Климент,наречен Охридски,изпратен там от Борис.Целта на тази школа е била да подготвя църковни служители(свещеници,певци,дякони и др.),които да извършват църковната служба и да разпространяват християнството на славянски език.

Като добър организатор и ръководител на школата се проявява Наум,който замества Климент след преместването му в Преслав,където става глава на българската църква.

Център на Охридската школа е училището на Климент.Благодарение на необикновената си енергия и безспорните си учителски и организаторски дарби Климент успява да организира в сравнително кратко време училища и в много други селища на областта Кутмичевица,от които излизат грамотни хора.В житието му се казва,че той имал 3500 ученици.(стр.7)

Училището на Климент има два курса: 1 )долен ,първоначален-за неграмотни,в който се учи четене ,писане,малитви,църковни песни и обяснения на четенето,и 2)горен-за по-подготвените,с които Климент ,,прекарва повече време и им разкрива по-дълбоките места от своето писание,,.

За учебните методи ,прилагани в първите български училища,знаем малко.(стр.7)

Климент развива широко проповедническа и разяснителна работа всред непросветеното славянско население в Кутмичевица.При своите обиколки из областта той държи проповеди ,учи клира на църковен ред,псалмопеене и молитви,а норода,,утвърждава във вярата,,.

В дейността и словата на климент прозират няколко основни ръководни педагогически идеи.

Цялата му дейност се основава на убеждението ,че родния език е от съществено значение за образованието на децата.(стр8)

1.3.2. Преславска школа.Първоначалният организатор на Преславската школа е Наум.,също ученик на Кирил и Методий.След като столицата на България се премества от Плиска в Преслав,център на школата става новата столица.Самият цар Симеон е нейн вдъхновител и ръководител.

За разлика от Охридската школа,която е предимно просветна,Преславската е предимно книжовна.На Преславската школа се възлага задачата да създаде славяно-българска книжнина ,да преведе и приспособи най-важните богослужебни книги,за да може богуслужението в българските църкви да се извършва на славянски език.Тази школо спомага за развитието на българското образование преди всичко косвено –чрез създаване на книги за идейно въздействие.Чрез своята дейност представителите на Преславската школа внасят нови за онова време идеи,обогатяват езика на българите и славяните,разширяват техния умствен кръгозор,влияят върху развитието на ума им и формирането на мирогледа им.Обществената роля и на Преславската школа е да крепи идеологически царя и болярите ,да оправдава и защитава феодалните отношения.У представителите на Преславската школа липсва и оная близост с народа,която се забелязва у представителите на Охридската школа.

Пряка документация за учебно-възпитателната дейност на представителите на Преславската школа липсва ,но няма никакво съмнение ,че в Плиска,Преслав и околните манастири е имало училища.Знае се ,че в 893г. Борис събира в Преслав народен събор ,на който между другото се решава да се въведе като официален  език славяно-българския,като се изостави окончателно гръцкия.Това решение не може да бъде взето ,ако няма вече значителен брой хора ,които са се учили и знаят да четат и пишат на славянски.(стр9)

За книжовно-просветната дейност на Преславската школа имаме твърде много сведения.При цар Симеон тази школа се издига до положение на придворна академия,в която се пишат и превеждат книги,които са принос не само за българската ,но и в обществената култура.

Цар Симеон е най-просветения българин и един от високообразованите мъже в Европа по онова време.Той добива образование в прочутот Магнаурско училище в Цариград заедно с византийските принцове,където учи ритори-ка,логика  и други светски науки.Под негово покровителство ,а отчасти и по негово поръчение книжовниците от Преславската школа превеждат от византийската книжнина ония произведения ,които са силно идеологично оръжие в ръцете на господстващата класа..(стр.9)

Просветната и книжовна дейност на Охридската и Преславската школа съдейства много за развитието на патриотизмът у българите,за обединявани на българския народ в едно етническо цяло.Създадената българска феодална култура през тава време определя  съдържанието на нашето образование и през следващите седем-осем века.С нейното възникване българите играят важна роля  в развитието на другите славянски народи.Чрез тази култура те дават първия принос в общочовешката културна съкровищница.(стр10)

1.4. Антифеодалната възпитателна дейност на богомилите

На двете основни класи във феодална България-земевладелческата аристокрация и зависимо селячество-съответстват две противоположни  по цели възпитания.Църквата дава просвета и възпитание в интереса на феодалните господари,а богомилското движение –в интерес на ограбваното селячество.

Във феодалната българска държава официалните училища са възпитателни и образователни институти в служба на феодалната аристокрация(цар ,боляри и висше духовенство).Те са тясно свързани с църквата ,намират се най-често при храмовете или в манастирите и имат за главна задача да подготвят свещенослужители.Господстващ мироглед е ребигиозният.Вън от църквата в рамките на държавната организация няма нито книжнина ,нито наука,нито изкуство,нито просвета.Църквата определя идеалите,добродетелите,официални-

те схващания и се грижи за тяхното разпространение.Тя определя и целите и подчинените на тези цели методи и средства на учебното възпитание.(стр11)

По идеология богомилството е ерес,т.е. религиозно-християнско учение ,което се отклонява от догмите на официалната църква.В същност обаче то е социално,революционно движение с ясно подчертан антифеодален характер.В него се изразява напластената омраза и острия протест на селячеството против феодалните господари.(стр12)

1.4.1. богомилско възпитание и образование. Целта на възпитанието у богомилите личи от етичните им схващания.Възпитателния идеал на богомилите  е скромния човек,който изкарва прехраната си със собствен труд,има здрав усет за човещина ,уважава човека,независимо от социалното му положение ,страни от богатите и властващите и понася твърдо изпитанията и лишенията,за да отстои разбиранията си.За него също така жената е човек,който заслужава уважение.Той се отвращава от всяко убийство  и осъжда войната.У него е жива идеята за равенството на хората.Готов е да се бори словесно против заблудите,разпространявани от църковните служители.За идеите си може и да умре.(стр.13)

Няма данни ,които да доказват съществуването на богомилски училища у нас ,но косвено стигаме до заключението ,че всред богомилите е имало поне временни учебни групи.Грамотнастта е била масово явление всред богомилите.Връзката между българските и западни богомили е била не само пряка,чрез хора ,но и писмена.Във всяка богомилска община е практикувано публично четене: един чете текст от евангелието,а другите присъстващи следят текста.(14)

Макар да имат отрицателно отношение към държавата и феодалната власт,богомилите участват най-дейно в борбата на българския народ срещу византийските поробители за защита на самостоятелността на българските земи.През византийското робство ,когато византийската феодална власт се стреми да унищожи старобългарската куртура,задушава всяка духовна проява на българското население и прави опит да го погърчи,богомилите запозват българската грамотност и писменост и поддържат народностния дух у българите чрез апокрифната книжнина.Те са и основния елемент във въстаническите движения за освобождаване на България от византийско робство.(14

1.5. Просвета и училища във възстановената българска феодална държава

Във феодалния строй само част от привилегированата класа получава образование.Зависимото селско население е най.често неграмотно и невежо.Училищата служат на държавата  и църквата.В тях попадат отделни деца и от експлоатираните класи,но те се учат пак да служат на интересите на господарите.

Във възстановената българска феодална държава голяма част от училищата се намират в манастирите.Една от главните им задачи е да пазят и разпространяват официалната християнска религия,крепителка на феодализма,която е застрашена от сектите.За да се запазят учениците от влиянието на еретиците,както и да се създадат у тях християнски навици  и добродетели,те живеят заедно с учителите си в манастира.

През второто българско царство отделни училища е имало и извън манастирите.В житието на българина Ромил Видински ,писано от неговия ученик Григорий ,се споменава за извънманастирско училище във Видин през 14 век.

През 14 век във възстановената българска феодална държава има два вида училища-елементарни и по-високи.

В елементарните училища се учи четмо и писмо,църковно пеене и църковен ред.Заедно с това се полагат грижи и за усвояване на християнски добродетели.

По-високите училища допълват познанията ,давани в елементарните.(16)

Изучава се и реторика и философия,които са също необходими за бъдещия защитник на официалното християнство и за висшия духовник.В някои от тези висши школи(особено в тия на патриарх Евтимий)се набляга много и на филологията.Държи се и на физическия труд като средство за нравствено усъвършенстване.На монасите-ученици се препоръчва да имат всякога ,,работа в ръцете си и молитва на устата си,,.

Във втората половина на 14 век в нашите по-високи училища добиват вид на научни институти,в които се разработват проблеми из областта на богословието, философията  и филологията.През времето на Иван Александър се пишат и превеждат твърде много книги.

Забележителните по-високи училища от това време са школите на Теодосий и патриарх Евтимий.

1.5.1. Килифаревската школа.Основател и ръководител на Килифаревската школа е  Теодосий Търновски,който е най-добрия учител на Григорий Синаит. След като обикаля години наред  значителен брой манастири у нас и във Визан-

тия , известни като културни центрове, към 1350 г. Теодосий се връща в България и се установява в Килифарево.

Типът човек,който тази школа иска да създаде ,е верния служител на официалното мистично православие,безропотния изпълнител на църковните догми и нареждания.

Ръководните идеи на представителите на Килифаревската школа са психастски. Самата школа прилича много на Санаитовата школа в Парория.И тук издигат мистиката и с даваното възпитание отчуждават хората от обществения и политически живот,правят ги пасивни,затворени в себе си и глухи за страданията на народа.

Килифаревската школа е и книжовно огнище.В нея учител и ученици пишат, преписват и превеждат книги.

За високото   равнище на учебно-възпитателната работа в Килифаревската школа говори фактът,че от нея излизат такива високообразовани за времето си хора,като иеромонах Дионисий, Патриарх Евтимий и монахът Киприян, отпосле Киевски митрополит.Най –известния и най-заслужил за развитието на нашата средновековна култура е патриарх Евтимий ,който основава нова школа.(стр17)

1.5.2. Търновска школа. Основателят на школата, Евтимий, е една от най-големите личности на средновековна България.Произхожда от болярски род.Получава обширно за времето си образование,притежава голяма енергия и  творчески полет на мисълта ,оформя се и като силен нравствен характер,което проличава най-вече от държанието му в Търново по време на  обсадата и превземането на града от турците.

След като ходи в Цариград и Света гора,Евтимий се връща в България ,групира около себе си млади монаси и основава школа.Първоночалния център на школата е манастирът,,Св.Троица,, ,близо до Търново, а по-късно –градът Търново.

Макар да е продължение на Килифаревската школа ,Търновската школа е значително по-различна от нея.Тя не е толкова място за аскетични подвизи,колкото просветна и книжовна дейност.При възпитанието центърът на  тежестта пада на просветната и книжовна дейност,а не на мистичното себевглъбяване.Типът човек,който Евтимий иска да създаде ,е свързан повече с народа  и  се стреми да бъде негов ръководител и покровител.Освен това той владее изкуството да пише и преписва книги.

В школата се учат и разработват теология,реторика,логика и философия.Тя се очертава като висше училище и културен разсадник на тогавашна България. Разработката на филологически въпроси стои в тясна връзка с обширната книжовна дейност ,вършена в школата.Евтимий си поставя  като главна задача да замени старите преводи на много църковни книги с нови,изчистени от допуснатите преди грешки.С оглед на това той поправя и средновековния правапис.

Евтимий продължава своята учителска ,просветна и книжовна  дейност и като заточеник.Около него се събират монаси-ученици,които той учи на просветна и  книжовна дейност.Тук пише или редактира  много свои книжовни трудове . Знаем,че той оставя значително книжовно богатство,което се състои от литургични книги ,похвални слова,жития и послания.С тая си дейност Евтимий цели да окуражи българина в тежките години на робството,да подхранва у него надеждата за духовна и политическа независимост.

От школата на Евтимий излизат високообразовани за времето си личностти като Григорий Цамблак,отпосле Киевския митрополит ,тракиецът Андроник и Владислав Граматик.

След просветния подем в края на 9 и началото на 10век.,вторият период в  развитието на нашия народ,когато в страната ни цъфти книжовен и просветен живот е 14 век.Тогава у нас се създава духовна култура,аристократична по характер и религиозна по съдържание,която в известни отношения надминава онази от времето на Симеон.Особено ценен е приносът на Търновската школа в областта на езикознанието и книгописанието.Българската феодална култура и  образованост не достигат по-висока степен на развитие от достигнатата през 14в.Задачата на просветните огнища през следващите столетия на килийно-религиозно образованост е да запазят духовната култура,книжовните традиции и елементарната образованост ,създадени и давани в манастирските училища преди завладяване на България от  турците.(19)

1.6. Българското образование под турска феодална власт

Падането на българския народ под турско владичество влошава условията за  културен живот и образованост у нас.

Книжовният живот у нас пада на ниско равнище ,тъй като малкото останали живи високоолразовани книжовници избягват в чужбина.Заедно с това отпада и възможността да се добие по-високо образование у нас.По нашите места се запазват само елементарни манастирски и църковни училища,наричани килийни.

С падането на българите под турска власт се изменя характерът и на българската култура.Доката преди това тя е предимно аристократична  и е предназначена за господстващата класа ,сега става по-демократична  и е предназначена за широките маси.

В манастирите и църквите по българските земи се служи на славянски език,пазат се славянски книги.В тях е скрито скъпо за народа идейно наследство.Просветната и книжовна работа,която се върши там ,е от голямо значение за запазването на народността ни.

През първите векове на турското феодално владичество българските училища съществуват само при манастири и църкви.Даваното в тях елементарно образование  е сравнително по-демократично от онова,давано в манастирските и църковни училища преди завладяването на страната от турските феодали.

1.6.1. Манастирските училища от времето на турското феодално владичество се характеризират с това,че в тях постъпват да се учат на четмо и писмо не само младежи ,които се подготвят за свещеници и монаси ,но и лица,които се отдават след това на други занимания(,,граматици,, , занаятчии,търговци).В някои манастири се подвизават монаси, ,,граматици,, и ,,даскали,, ,които учат ,,дяците,, не само на четене и писане ,църковно пеене и църковен ред,но и да пишат и преписват книги и да рисуват икони(зография).

Между много манастири ,които стават просветни огнища през епохата на турско владичество ,най-голяма известност получават Рилският и Хилендарският.

1.6.2.Софийска школа.През16 век в София съществуват няколко училища при църкви ,от които излизат граматици,свищеници,преписвачи на книги,иконопис-

ци и книжовници.Софийските учители и книжовници от това време продължават традицията на патриарх Евтимий.С просветната си и книжовна дейност те целят да създадат българи,годни да се съпротивляват твърдо срещу асимилаторските домогвания  на поробителя и готови да се жертват за своята вяра и народност.

Възпитателните и образователни средства ,които те използват са богослужение-

то ,проповедта,обучението и перото(книжнината).

Влиянието на Софийската просветна школа върху околното българско население е голямо.(20)

1.6.3. Училища на католишката пропаганда. В края на 16 век  и в началото на 17 век сред българското население по нашите земи се кровежда силна католишка пропаганда ,под чието влияние се създават в редица селища католишки училища за български деца.Пропагандата се ръководи от Ватикана (Рим),но служи на политическите стремежи на Хабсбургите(Австрия).До известна степен я подкрепя и част от българския народ,защото тя подхранва надеждата за освобождение от тягостното турско робство.

Наред с мисионерската дейност и проповедта,откриването на църкви и богуслужебни церемонии,пропагандата преследва целите си и с откриването на училища и провеждането на обучение.Отначало мисионерите изпращат българчета да се учат и възпитават в католишки училища на Запад и най-вече в Рим,но след това откриват католишки училища у нас.Такива училища е имало в градчето Чипровец и околните села Копиловци,Желязна  и Трънчевица(Миха-

Иловградско).Имало е и на други места.

Чипровското училище е най-известното и най-добре уредено по оново време.То цъфти особено много,когато негов ръководител е Иван Лилов.Той е българин , получил образованието си в Рим.Преподава на учениците не само славянски,но и латински език.Запознава ги с граматиката и смятането.

Езикът на обучението в тогавашните католически училища у нас е смесица от български ,хърватски и босненски езици.На този език се пишат и се издават учебниците,по които се учи.Наричат го илирийски език.

В католишкия манастир край Чипровец се открива и по-горно училище,в което постъпват да се учат ония юноши,които са завършили начално католишко училище.Наричат го ,,семинариум,,.Основната му задача е да подготвя разпространители на католицизма.В него се изучава теология,философия и логика.

За уждите на католишките училища се издават и първите български печатни учебни книги.(21)

1.6.4. Килийни училища.Най-типичните български училища през епохата на турското феодално владичество са килийните.Почти до 40-те години на 19 век децата на българския народ се учат да четат и пишат в килийните училища.В продължение на близо четири и половина века робство те са единствените чисто български училища.Изменението им става много бавно.Отначало те съществуват само при църкви и манастири .Със засилването обаче на българското занаятчийство се появявят килийни училища и при занаятчийските работилници ,а също и по частните домове на ,,граматици,,и,,даскали,,.Учители в тях не са вече само монаси и таксидоти,но и шивачи,кръчмари и всякакави грамотни хора.

Всеки грамотен човек може да стане,, даскал,, ,стига да има ученици,които да желаят да се учат при него.За откриване на училище не е необходима специална  покъщнина,тъй като учениците сядат върху постелка на пода или върху столчета,които носят от къщи.Всяка стая може да бъде превърната в училище.

Броят на учениците в килийните училища не е голям-рядко стига до двадесет или тридесет.Обучението е индивидуално-учителят занимава всеки ученик поотделно .Срещу това той получава възнаграждение от родителите в зависимост от споразумението.Всеки ученик минава постепено от  урок на урок и от книга на книга.

Обучението по четене става по синтетичната метода.Ученикът научава отначало буквите с техните наименования,след което минава към сричането на гласни със съгласни и едва тогава към четене.

След като започне да чете,ученикът изучава най-първо часослова,наречена наустница,тъй като се изучава от всеки ученик наизуст.

Обучението по писане не винаги върви успоредно с това по четене.Има килийни ученици,станали после свещеници,които знаят да четат ,но не знаят да пишат.Писането става на панакида(изгладена четвъртита дъска с дръжка),кожа или кора от дърво.Пише се с паче,пуйче или орлово перо.Мастилото се приготвя от бъз или шикалки.(22)

Обучението по смятане  минава за мъчна работа,която не е за всеки.Учи се –и то не във всички килийни училища –главно  събиране и изваждане и само в редки случаи умножение и деление.Означаването на числа с букви затруднява много смятането.

Чрез,, килийната  наука,, и ,,килийното образование,,поробеното българско население поддържа будно своето верско и народностно съзнание.

У нас килийното образование получава сравнително широко разпространиние през 17 и 18 век.Като в най-значителни просветни и книжовни центрове са градовете.

Не само през 16,но и през 17 и 18 век. София стои на челно място по своята книжовна и школска дейност.Във Враца има също така училища и даскали още от 17век.През поменатите два века,които до неотдавна минаваха за ,,тъмна епоха,, ,се подвизават граматици и даскали и в Самоков,Сливен,Казанлък,Стара Загора,Плевен,Видин,Карлово ,Калафер  и други.Българската книжовност се поддържа през това време и в селища като Търново ,Арбанаси,Пазарджик,Плов-

див и Асеновград,които се смятат за погърчени или намиращи се под силно гръцко влияние.

През 17 и 18 век славянобългарската грамотност е разпространена твърде много и по селата ,особено в ония,които се намират около градовете с книжовна традиция и около манастирите.От селата отиват хора в градовете и манастирите да се учат ,а от градовете и манастирите отиват често в селата свещеници ,таксидиоти и даскали.

В Котел има килийно училище още в началото на 18 век.Към средата на тоя век тук има общо селско килийно училище,в което се учи Софроний Врачански. По това време има килийно училище още през 17век.През 18 век има килийни училища и в Елена ,Тетевен,Ловеч,Етрополе и Панагюрище.

Има сведения за килийни училища и в с.Хаджир или Свежен(Карловско), Стрелча,Три кладенци,Ставерци,Кунино и много други.

Според непълни данни през 17 и 18 век в страната ни има повече от двеста и  седемдесет селища ,в които се поддържа грамотност и книжовност.При това положение съвсем неправилно е да се смята ,че тия два века са ,,тъмна епоха,,в нашето историческо развитие.

Килийната образованост господства в България до широкото разпространение на на взаимните училища след 1835година.Но и след това килийните училища се запазват в някои селища.(23)

2. Образованието и педагогическата мисъл през епохата на българското възраждане и борбите за национално освобождение

2.1. Възникване на идеята за светско образование .

Новобългарско просветно движение

Появата на светското образование  у нас е неразделно свързана с възникването и оформянето на българска буржоазна класа ,с формиране на национално съзнание и образуване на българската нация.В образователно отношение Сред-

новековието не може да отиде по-далеч от манастирското и килийно училище. Светските училища са възрожденски училища.Условията за тяхното възникване са всички ония общественоикономически промени,които настъпват през епохата на националното ни възраждане.Известна роля за тяхното възникване имат и чуждите влияния-на европейското просветителство ,на гръцкото и сръбското възраждане и на борбите за народна просвета в Русия.

Обществено –икономическите преобразувания у нас през последните десетилетия на 18 век и първите десетилетия на 19век поставят българите в ново,по-благоприятно за тях положение . Възникналата  българска   търговско-

Промишлена буржоазия се нуждае вече от нови разбирания и полезни знания. Старата черковна ,,килийна наука,, не я задоволява. Тя чувства остро нуждата от знания по аритметика,география,история, граматика на говоримия език,чужди  езици и природни науки,които килийното училище не може да и даде.Новобъл-

гарските светски училища възникват тъкмо за да отговорят на тази нужда.

Те играят голяма роля за пробуждането на българския народ и оформянето му в нация.

Преди да открие български светски училища ,нашата млада търговско-промишлена буржоазия праща децата си да се учат в гръцки училища. В началото на 19 век българската буржоазия е още слаба,за да може да организира свои светски училища ,поради което тя се обръща към гръцките.Към тези училища я тласкат и стопанските и интереси: господството на гръцкия търговски капитал налага по онова време гръцкия език за официален търговски език в Отоманската империя.

В гръцките училища българските младежи се натъкват на силна пропаганда,която величае гръцкия народ и подценява другите-най-вече българския. Тя стреми да погърчи колкото се може повече от негръцкото хрис-

тиянско население в турската империя.

Много българчета ,произхождащи из средата на зараждащата се българска буржоазия,излизат от там с разклатено народностно съзнание.От гръцките реформени училища излизат обаче и много образовани българи,които играят значителна роля за в нашето възраждане.(25)

Откриването на български възрожденски училища е съпроводено с борба срещу гръцко-фанариотската пропаганда и просвета всред българите.Тия учили-

ща се откриват от хора,които съзнават опасността от фанариотско църковно иго,от шовинистичната пропаганда на гръцката буржоазия и от гърчеенето на част от българската буржоазия.

Цялото новобългарско просветно движение се засилва с възмъжаването на българската буржоазия и разширяване на движението за самостоятелна българска църква.За укрепването му играят роля и сдруженията на българските занаятчии,които са един от главните и постоянни източници на средства за издръжка на училищата.

Идеята за българско светско образование е налице още у Паисий Хилендарски.

Нуждата от светско училище ,в което българските деца да ,,обогатят своя разум,, със знания ,,за своя и на други умна наслада и полза,,е изтъкната ясно в ,,История славянобългарска,,.(26)

Със засилване на търговията и разрастване на знанията у нас през второто и особено през третото десетилетие на 19 век се оформя възрожденско просветно движение ,което се бори за ново българско училище,в което да се преподава и учи светска наука и говорим български език.(27)

Новобългарското просветно движение води до заменяне на килийните училища с обществени ,взаимни училища и на килийната учебна програма с нова –светска по характер и енциклопедична по съдържание.Неговите представители се борят за опростена и лесна метода на обучение ,която прави ученето достъпно за всички деца.

Начело на това просветно движение стои д-р Петър Берон ,автор на знаменития ,,Рибен буквар ,,(1824),който е голямо събитие в развитието на българското образование.

Д-р Петър Берон е първият български възрожденски просветител,първият педагогически писател,който овладява и провежда в България новите буржоазни педагогически идеи.(28)

Берон отхвърля черковните книги и се застъпва за разнообразно светско учебно съдържание.Препоръчва взаимното обучение.Застъпва се за награждане на обучението към равнището на учениците ,за достъпност на преподаваната материя.Обръща внимание на девическото образование и го цени.

Милее за училищата не само в своя роден град Котел,но и цялата страна.Дава средства за откриване на девически училища в Котел,Сливен,Одрин,Търново , Елена и упътване за тяхното уреждане.(29)

Въвежда в училищата три вида учение-гимнастиката-имаща за цел да поддържа в изправност физическото здраве;педевтиката-или нравственото възпитание , което има за цел да облагороди страстите,които пречат на хората за се проявявят ката човеци   и дидактиката и съответното на нея умствено възпитание,което има за цел да обогатят подрастващите с представи и понятия за заобикалящия ги свят и развиват мисленето им.

2.2. Поява и развитие на взаимните училища

С развитието на градския живот,килийните училища правят опит да се приспособят към новите образователни нужди.В програмата на някои от тях се предвижда да бъдат давани  и светски познания .Наред с частните килийни училища се появявят и обществени килийни училища,ръководени и издържани от българските общини.В тях преподават по-подготвени учители и обучението е подобрено.Въпреки че са крачка напред в развитието на образованието ни,те не могат да задавалят нуждите на на българските търговци и занаятчии от ново образование.Те си остават училища с черковно-религиозно образователно съдържание и средновековни методи на обучение.

След второто и третото десетилетие на 19 век ,когато българската буржоазия е достатъчно укрепнала материално,за да може да издържа свои училища,у нас  възникват така наречените славяно-гречески  или елино-български училища,в които децата на българските търговци и богати занаятчии изучават гръцки език и придобиват светски знания.В тия училища обучението се води често на гръцки език.Учители са образовани гърци или българи,които са получили гръцко образование и познават добре гръцки език.Методът на обучение ,практи-

куван в тия училища ,е взаимният(белланкастерският,алилодидактичният),който  е широко разпространен у гърците.(30)

В Свищов подобно елино-българско училище се открива в 1815 година .

За разлика от появилите се след 1835 година български взаимни училища тия елино-славянски  или славяно-гречески училища не са органи на новобългарското просветно движение.Те обслужват онази част от българската боржуазия,която се намира в орбитата на гръцкото културно влияние,чувства нуждата от знанието на гръцки език и държи за гръцката образованост.

Сравнение с килийните училища,съществуващи по онова време ,елино-българските стоят много по-високо.

2.2.1. Габровското училище.Габровското училище ,открито на 2 януари 1835 ,е първото обществено училище със светско образователно съдържание,което действа като орган на боржуазното новобългарско просветно движение .С неговото откриване започва нова епоха в развитието на българското образование-епохата на светските обществени взаимни възрожденски училища. Тая епоха трае приблизително до 1868 година,когато у нас започва да се въвежда  класно-урочна системана обучение  под името звучна метода.С откри-

ването на Габровското училище се осъществяват идеите на Паисий,Софроний  и Берон за българското светско образование.То играе ролята на разсъдник на новобългарски взаимни училища,чрез които се разгаря процесят на българското национално пробуждане и възраждане.(31)

За разлика от килийното училище ,в което се учат малък брой деца,с всяко едно от които се занимава учителят,взаимното училище е масово и значително по-сложно организирано.В него се учат всички желаещи деца от селището,без родителите им да плащат на учителя.Училището се издържа от обща каса ,в която се събират пари от частни дарения,вноски на еснафските сдружения,наеми от обществени имоти ,събиране на пари с дискус в църквата и други.Училището се помещава в специална сграда ,строена нарочно за това.Учителите са хора,за които учителството е постоянна професия.Те биват пазарявани от изборни училищни настоятелства и работят под нодзора на цялото селище.

Чиновете на учениците са наредени един зад друг в голям салон ,на предния край на който има естрада за учителя.Учиниците от всеки чин образуват отделение.Най-напред стоят начинаещите ученици.Върху писалищната на предните чинове има вдлъбнатина ,насипана с пясък,по който началните ученици се учат да пишат.

Върху стените на залата са накачени подред таблиците ,които играят ролята на днешните учебници.Те са закачени високо,за да могат да се гледат и четат едновременно от много ученици.Пред всяка  таблица има железен полукръг,който не позволява на учениците да пипат таблицата и да я цапат.

Учителят ръководи ,надзирава и обучава децата с помощта на по-възрастните и съзнателни ученици.Най-важните му помощници са главните надзиратели, дверниците(вратарите),показателите и надзирателите.Главният надзирател се назначава всеки ден и се грижи за реда и държанието на учениците.Дверникът следи кои ученици влизат и излизат от учебната стая.Показателите помагат за обучението на начинаещите и малко напредналите ученици.Надзирателите са по-възрастни ученици ,които водят децата от къщи до училище и обратно.(34)

Животът и учебните занятия във взаимното училище протичат твърде механично.всичко се извършват по команда.За всяко отклонение се налагат наказания.Учениците се наказват и за незнание.

Учебното съдържание се определя от таблиците.В тях има знания из областта на езикознанието,нравоучението ,хигиената,антропологията,физиката,географи-

ята,аритметиката и други.След таблиците някои ученици учат българска граматика,аритметика и краснопис.

Писането се учи заедно с четенето.Отначало се пише на пясък,после на плочи и накрая върху хартия.Обучението по четете става по синтетичната метода.Буквите се изговорят  а, бе , ве ,ге ,де  и т.н.

Поради нарастване на на търговско-промишлената класа през 30-те,40-те и 50-те години на миналото столетие взаимните училища се разпространяват много бързо.Между отделните селища се явява назпреварване за отваряне и уреждане на училища.

Още на другата година след откриване на Галровското училище се откриват взаимни училища в Копривщица,Свищов,Трявна,а през следващите години –в  Казанлък,Елена,Сопот,Панагюрище,търново ,София ит.н.Отначало почти всички ,завършили Габровското училище ,стават учители в новооткритите взаимни училища.

Българското население на градаве и села участва активно в уредбата на училищата.

Българските възрожденски училищта възникват и се развиват без каквато и да е помощ от страна на турското правителство.

Към средата на 19 век във всички градове и по-големи села има взаимни училища.(35)

2.2.2.Начални девически училища. При господството на феодалните отношения жената се намира в много унизително положение,което в България било подхранвано и от робството.През епохата на килийните училища има отделни случаи,когато момичетата пасещават училище,но общо взето се смята , че ,,за момоичето е срамота да се учи,,.С развитието на търговията и занаятите, тоя възглед за жената постепено се изменя.

През 1840 година в Плевен се открива първото обществено девическо училище.

Такива училища възникват във Враца(1843),Свищов(1845),Ловеч и другаде . През 1843 година в Панагюрище се основава ,,женско школо,,,което има собствена сграда.

По-нататъшното развитие на началното девическо образование върви сравнително бързо ,но все пак по-бавно от развитието на мъжките училища.

2.3. Руското влияние върху развитието на българското учебно дело

Културните връзки  между руси и българи са налице още от 9 век .До 15 век българите влияят върху русите ,докато след това русите влияят върху българите.

Руското влияние трае и през цялото турско робство.(36)

Към края на 18 век в странат ни се внасят много църковни книги,исторически и теологически съчинения и славянски буквари.

При съставяне на своите учебници първите наши учебникари се ползват главно от руските.Тогава България воюва срещу гръкоманията и влахоманията.С отваряне на Габровското училище и настаняване на българчета да се учат в руски учебни заведения ,се нанася решителен удър върху останалите две течения.

Руското общество спомага с пари за образованието на млади българчета.

След като се връщат в родината си ,почти всички възпитаници на руските училища стават учители.Идването им бележи нов етап в развитието на нашето просветно движение.Те откриват първите класни (главни,горни,високи)училища в страната ни.

Главните (горни,класни)училища ,които те откриват, се организират и уреждат по руски образец.

Програмите на класните училища зависят от образованието на даден учител,което е получил в Русия.В училищата ,отваряни от семинаристи са застъпени изключително хуманитарни науки и езици,докато в програмата на училищата ,откривани от завършилите други учебни заведения, се набляга е на  физикоматематическите науки. В някои програми се срещат твърде специални учебни дисциплини(псахалня, догматично богословие и други). В училището в Елена се преподава словесност  ,психология и логика.(37)

В програмата на всички училища обаче фигурират езици,свещена история,география,аритметика, всеобща и българска история.В много училища се учи физика и естествена история.

Новото методично отношение ,което носят у нас училищата на руските възпитаници,е това  че учителят разказва на учениците уроците и иска от тях също така да ги разказват свободно. Във взаимните училища,където се учи таблици ,все още всичко се започва дума по дума.В класните учелеща учениците си държат записки ,по които учат.

Заедно с изменение методите на работа в нашите училища става омекотяване и на дисциплинираните средства.Наказанията за незнание се изоставят.

Въпреки че българските класни училища от средата на 19 век приличат по програма и начин на обучение на руските ,между тях има съществени различия в основните организационни принципи.

По онова време ,когато  българчетата следват в руските учебни заведения, съсловнастта е характерен белег на цялата руска образователна система.Руските класни училища не са били общодостъпни ,доката българските класни училища се оформят още отначало като учебни заведения,в които всички ученици се смятат равни. Освен това руската училищна система по онова време е централистично устроена ,а българската е силно децентралистична.Руските училища са официални учреждения ,предназначени да служат на господстващата класа,докато българските училища  възникват в отделните селища  като органи на възрожденското движение.

Вниманието на руското правителство към образованието на българчета се засилва след Кримската война (1856). В град Николаев се открива южнославянски пансион,чиито потомци са главно българчета.

От руски възпитаници са открити и нашите първи класни девически училища. От Русия се пренася у нас и звучната метода за начално четене и писане ,която измества взаимната.

От руската педагагическа мисъл черпят още преди Освобождението и нашите съставители на учебни книги и методически ръководства.(38)

Много българи се учат като стипендианти в Русия в семинарии и духовни академии,но се влияят от руската прогресивна мисъл и когато се върнат в родината си не стават духовни лица, а учители и просветни дейци.(39)

2.4. Поява и развитие на класните училища

Българските класни училища въмникват като продължение на взаимните .Там, където има подготвен учител ,се съставя програма за онова ,което ще се учи през първата година след завършване на взаимното училище,после за втората и т.н. Така възникват класовете,които се оформят след това в горно,класно училище. Разбира се ,класни и средни училища се явяват там,където обществено-икономическите условия в селището позволяват това.

Българското класно училище преди освобождението отговоря на днешния среден курс на общообразователните училища и представлява преходен тип училище от първоначалното към средното .Курсът му трае 2-3-4 години.

Първото класно мъжко училище у нас е открито от Найден Геров през 1846 година в Копривщица. Програмата му се покрива с оная на долните класове на руските реални гимназии. В нея се включва още българска история и търговски познания(по онова време Копривщица върти голяма търговия). Ученето става по записки ,които учениците пишат под ръководството на учителя.

Второто мъжко класно училище в България възниква през 1847 година в Пазарджик.Учител в него е също руски възпитаник-Никифор Попконстантинов. След това откриват такива в Калофер(1848-Ботьо Петков), в Елена(1849-Никола Михаиловски),в Сливен,Търново, Карлово, Габрово,Калипетрово,София и други.

В 1850 година Найден Геров открива класно училище в Пловдив,което се развива до Освобождението в шестокласно средно училище .Още от рано курсът на науките в Пловдивското училище се приближава до курса на руските гимназии.Развитието на това училище става в жестока борба с гърцизма в града. При него в 1858 година за първи път се отпразнуват денят на Кирил и Методий като празник на българската просвета.

Развитието на българските училища у нас получава особено силен тласък след Кримската война и издаването на хатихумаюна. (39)

След 60-те години на миналото столетие българските класни училища служат вече и на идеала за политическото ни освобождение.

До Освобождението страната ни се покрива с мрежа от първоночални и класни училища,които имат твърде различен курс по години.Две от класните училища се развиват в пълни средни учибни заведения,след завършването на които може да се следва в чужди университети.Българска гимназия се открива и в Болград (Русия),в чиято околност ,както и в самия град има много български изгнаници.

Българските класни девически училища също са дело най-вече на българи,получили образованието си в Русия.

Първото девическо училище в България е открито в Шумен през 1856 година. Отначало то има само един клас.По-късно се развива първо в трикласно ,а по-нататък и в четирикласно.

Габровското класно девическо училище (открито в 1862 година) и Старозагор-

ското (открито в 1863)   се развиват още преди Освобождението до петокласни училища,които подготвят учителски кадри за началните девически училища.

До Освобождението у нас се откриват девически класни училища във всички по-големи градове. За тяхното откриване и поддържане се грижат най-често самите жени,организирани в женски дружества. В селата обаче консерватизмът е силен и девическите училища не са на висота.

Програмите на българските девически училища  отпреди Освобождението приличат много на онези в мъжките училища.В много класни девически училища се изучава ръкоделие,шев,домакинство и повече пеене.Старозагорско-

то училище взима поръчки за шев и отвън.При него има практически курс и за извънредни ученички.

Подобно на мъжките ,девическите училища се оформят още отначало като общонародни безплатни автономни и носещи особеностите на учителките и селището.

Появата на класните училища-мъжки и девически-дава силен тласък за културното развитие на народа ,повишава националното съзнание на българите и засилва стремежа им за свобода.

Създаването на пълни средни училища ,чиито питомци могат да следват в чуждите университети ,отвежда мисълта към идеята за учредяване на българско висше училище.(40)

Към края на 60-те и началото на 70-те години на миналото столетие в България се въвежда и разпространява така наречената звучна метода.Това е нов начин за начално обучение по четене и писане ,а именно синтетичния или аналитико-синтетичния метод.При него децата заучават и обработват всеки звук поотделно,след което минават към сливане на звуковете в срички и думи. Въвеждането на този начин на обучение означава обаче и организационна преодоляване на взаимното обучение. С неговот въвеждане децата и от първоначалното училище се разделят на класове ,наречени отделения,всяко от които се помещава след това в отделна стая и се воде от отделен учител.

До Освобождението звучната метода получава широко разпространение.

Още до освобождението в България възникват и специални училища. Обществено-икономическият живот се усложнява и диференцира толкова много, че прави необходима появата на тези училища.Първото специално училище е Шипското педагогическо училище на Йосив Ковачев,открито през есента на 1868 година.Неговата цел е главно да подготвя добри учители.В него се преподава и учи педагогика и методика,има хоспитиране и практика. До Освобождението то подготвя випуск.(41)

През 1874 година се открива богословско училище в манастира ,,Петър и Павел,, край Лясковец, а през 1876 година и в Самакав.

През 1873 година в Свищов се открива търговско училище.

През епохата на националното възраждане българския народ създава образователна система,върху която се основава училищната организация  след  Освобождението.С право българското просветно дело ,създадено от народа при робски условия на живот,учудва представителите на западните страни ,които идват у нас като анкетьори след Априлското възтание и кланитата в Батак.

Българското възрожденско училище играе много голяма роля за създаване на българската книжнина и литература,за появата и развитието на издателства и библиотеки,за създаването на български театър и българско музикално дело. Българските читалища възникват като самобитни културни институти за образованието на възрастните.(42)

2.5. Педагогическите схващания на нашите предосвобожденски революционери

Възгледите на българските революционери преди Освобождението за възпитанието и образованието се най-прогресивните схващания в България за  онова време.

Най-характерното в педагогическите възгледи на предосвобожденските рево-

люционери е това,че те свързват възпитанието и образованието с революционната борба за политическо освобождение на страната.(43)

,,Книжовното,, учение трябва да служи на революционния идеал.С оглед на него трябва да се пишат и учебници.Заради този идеал училищата трябва да стоят настрана от църквата ,която учи на покорство.

Българските предосвобожденски революционери не отричат ползата от образованието.Но  еважно то да служи на революционни идеи.

Педагагическите схващания на нашите предосвобожденски революционери са едни от най-прогресивните за времето си .Те са тясно свързани не само с борбата на българския народ за национално освобождение ,но и с борбата на всички отрудени и експлоатирани хора. С това именно те се приближават до педагогическите схващания на Маркс и Енгилс и до тия на руските революционни демократи.

Схващанията на българските революционери преди Освобождението оказват голямо въздействия върху готвещата се за освобождение на страната българска младеж.В навечерието на възтанията те дават насока на учебно-възпитателната работа в много български училища.

3. Образованието и педагогическата мисъл през периода на капиталистическо господство

3.1. Развитие на българското образоване от освобождението до края на първата световна война

Освобождението на България от турска власт внася дълбок революционен пре-

лом в есторическото развитие на българския народ.(ист.на бълг. образован. стр.52)

В областта на просветната политика консерваторите се застъпват за професионализация на образованието с цел да ограничават широката просвета на народните маси.Либералите,напротив ,са за общообразователни училища,за издигане културното равнище на народа. Те се застъпват за широка просвета ,за общозадължителност и безплатност на образованието.Това искане е прогресив-

но ,въпреки че либералите не го защитават последователно и докрай.В първото училищно законодателство е отразена политиката на либералите.( ист.на бълг. образован. стр.53)

Непосредствената грижа и контрол върху училищата се упражнява от окръжните училищни инспектори.Те се грижат за правилното протичане на учебно-възпитателната работа  в училище,за материалното подобряване на училищата ,подбират учители.

Организацията на народното образование има следния вид: първоначални учи-

лища с тригодишен курс,средни-двукласни,и главни-четирикласни училища. Първоначалните училища се откриват във всички селища на страната . Те са задължителни .Целта им е да дадат начална грамотност,както и да развият у децата ,,религиозни и нравствени понятия,,.

Средните (двукласни)училища се откриват в по-богатите общини.В тях се дава по-широко образование.

Четирикласните или главните училища се отварят в по-големите градове.Пър-

вите им два класа са еднакви по програма и учебните предмети с двукласните училища.В горните класове се изучава руски  и български език,история, география,физика,геометрия.

Първоначалните,двукласните и четирикласните училища се издържат от общината .

В по-големите градски центрове държавата отваря реални и класически  гимназии.Тяхната задача е да подготвят младежи за други специални училища и университети в чужбина.

Училището ва селището се откриват според преобладаващия класов състав на населението.В по-бедните селища се откриват първоначални,средни или най-

много главни училища.Гимназии има там,където са по-крупните търговци , забогатяващи занаятчии и издигащи се индустрии.

3.1.1. Учебно дело в Източна Румелия

Съгласно решението на Берлинския конгрес Южна България се отделя като автономна област с турски наместник.Създават се три вида училища:първостепанни начални (с четиригодишен курс),които се откриват и издържат от общините ; второстепенни начални (с две годишен курс ),над първостепенните,откриват се в общини с над две хиляди души ; граждански училища (с четиригодишен курс заедно с второстепенното училище или с двего-

дишен  курс без курса на второстепенните училища)които се откриват в общини с повече от пет хиляди жители. (ист.на бълг. образован. стр.54)

Откриват се и средни училища с два курса:долен-четиригодишен , и горен-три-

годишен.Такива училища има в Пловдив и Сливен.

В Казанлък се отваря и педагогическо училище за подготовка на учители в първостепенните,второстепенните и гражданските училища.

От професионалните училища най-изтъкнато е практическото земеделско училище в Садово.

През 1882г. се открива и текстилен курс в Сливен ,който по-късно прераства  в средно техническо училище.

Тази училищна система също отговаря напълно на класовото разслоение на населението .

Освен български училища в Източна Румелия съществуват и голям брои народни училища:турски ,гръцки,еврейски,арменски и други,които са на само-

издръжка .Обучението в турските училища е на много ниско равнище.

Общата тенденция е да се засили общообразователния характер на училището-

една от чертите на политиката на либералите. (ист.на бълг. образован. стр.55)

3.1.2 .Законът на Живков

През 1885г. се създава ,,Закон за обществените и частните училища,,.Законът предвижда да се дава известна практическа насоченост на образованието в главните трикласни училища. ( ист.на бълг. образован. стр.56)

Министър на просветата в кабинета на Стамболов е Георги Живков .През 1891г. той създава закон за народната просвета,в който са отразени новите нужди  и политически задачи на българската буржоазия.Законът на Живков е в сила 17 години.Основните му положения могат да се дведат до следното :

1.Училищната система се централизира.Върховният контрол на училищата принадлежи на държавата .По този начин се осигурява единно ръководство на народното образование.Идеята на законодателя е да се подчини училището по-

непосредствено на буржоазната държавна политика. (ист.на бълг. образован. стр.57)Но буржоазната държава преследва свои цели.Тя иска да постави учителите под строго подчинение на държавната власт.

Училищните настоятели са също назначени,а не изборни.С тази мярка се потъпкват демократичните традиции от епохата на Възраждането народът сам да избира органите ,които ще се занимават с училищни дела.

2.Законът съгласно конституцията ,както и преди това предвижда задължителност на началното образование.Това изискване ,разбира се е прадиктувано от нуждата да се даде на рабатниците елементарна работност и определено равнище на умствено развитие,което се изисква от усложнения начин на машинно производство.Но обективно и тази мярка довежда до известен положителен резултат-помага да се повиши образователното равнище на народа.

3.Курсът на началното образование се увеличава от три на шест години.С увеличение на курса се целе да се удължи времето на ,,нравствено въздействие,, върху подрастващите ,т.е. да им се втълпява по-продължително буржоазната идеология  и нравственост ,а заедно с това да се подготвят по-добре ,,за живота,, т.е. за унези изисквания и условия ,които се създават при катаклизма.Но удълженият курс пна начално образование е все пак необходимо заевовоние,защото помага да се повиши равнището на общообразователната подготовка.

4. В закона намира отражение развиващият се заедно с капитализмът  буржоазен национализам.В програмите се дава много място на обучението  по  български и старобългарски език,българска история,отечествена география.На училището се поставя задачата да създава ,,общ националин дух,,,т.е.  да подчинява подрастващите на политиката на българската буржоазия. ( ист.на бълг. образован. стр.58)

5. Законът на Живков  допуска и откриването на чужди училища в България.

В закона се казва ,че се откриват и детски училища за деца от три до шест години,чиито родители са заети в производството. ( ист.на бълг. образован. стр.59)

3.1.3. Разпространение на хербартианството

Към реакционните реформи в учебната политика се прибавя и проникването и разпространението на хербарианството в българските училища.Основната цел според хербартианците е възпитаването на ,,нравствена личност,,,т.е. да се насаждат черти на експлоататорския морал,да се възпитават послушни крепители на капитализмът.Методите: заплаха ,надзор,сурови наказания.Обуче-

нието е ,,възпитаващо,,.Процесът на обучение протича по определен шаблон , който хербартианците наричат,,формални степени на обучение,,.Следва се: под-

готовка към урока,преподаване на новия материал,свързване на новото с онова, което учениците са научили по-рано,схващане и обобщение на казаното и извличане на съответните изводи. ( ист.на бълг. образован. стр.60)

3.2. Развитие на българското образование от края на първата световна да 1944 година

3.2.1. Учебното дело и педагогическата мисъл през управлението на

БЗНС (1920-1923)

Министър на просветата през време на управлението на БЗНС е Стоян Омарчевски .Негова е идеята за трудово училище,в което трудовото възпитание да се дава предимно на деца на трудещи се,трябва да се основава на ръчнозанаятчийски труд.Усвояването на трудови навици е необходимо,но то трябва да служи на задачата за всестранно развитие на личността.Но задачата на   ,,трудовото възпитание,, и на ръчния труд в училището не е само да подготвя за професия ,а да помогне и за всестранното развитие на творческите сили на децата .Трудовото обучение трябва да бъде подчинено на задачата за даване на пълно политехническо образование на подрастващите ,а след това да ги подготви и за дадена професия.

Омарчевски споделя само дребнолуржоазните разбирания.Той иска училището да се ориентира към стопанските нужди на страната.За тази цел се дава преднина на професионалното образование пред общото,въвеждат се в училищата трудови полудни,дни и седмици,въвежда се ръчната работа като учебен предмет. ( ист.на бълг. образован. стр.68)

През 1921 г. Ст.Омарчевски прави нови реформи в Закона за народната просвета.

1.Основното (първоначално и прогимназиално )образование става задължител-

но .Завършилите успешно прогимназията ,както и допълнителните курсове, имат право да продължат образованието си.

2.Омарчевски открива редица професионални училища ,в които се изучава ръчния и занаятчийски труд.Откриват се 16 вида професионални училища: земеделски , рибарски , занаятчийско-железарски , столарски ,  домостроителни, каменоделски, кошнечарски , грънчарски , тъкачески , девически , стопански , кожарски , килимарски , шивашки , обущарски , печатарски и търговски.От това се вижда ,че образованието се поставя в служба на развитието на дребнобуржоазното занаятчийско производство. ( ист.на бълг. образован. стр.69)

3. С този закон се прави за първи път опит да се съберат всички училища  под ведомството на Министерството на просветата.

4. Законът внася и изменения и в структурата на гимназиалното образование. Създават се два курса на гимназията : долен-тригодишен ,наречен реалка, и горен-двегодишен курс. Завършилите реалката могат да продължат олразованието си в средните професионални училища и в горния курс на гимназията.

5. Реформата засяга и висшите учебни заведения и културни институти.Откриват  се три нови факултета : агрономически ,ветеринарен и богословски.Предназначението на първите два е да се подготвят специалисти за земеделското стопанство и животновъдство . Музикалното училище се превръща в музикална академия , а художествено - индустриалното училище – в художествена  академия. ( ист.на бълг. образован. стр.70)

3.2.2. Просветна политика на БКП

БКП  поставя следните задачи:

1. Въвеждане на безплатно и задължително общо политехническо образование за всички деца от дватат пола до 17 годишна възраст.

2. Създават се ясли,детски градини ,приюти и други.

3. Пълно осъществяване на единно трудово училище с преподаване на роден език и със съвместно обучение на децата от двата пола,безусловно светско. (ист.на бълг. образован. стр.75)

3.2.3. Българското образование през периода на фашистка диктатура

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG