Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакскобургготски

(26 февруари 1861 - 10 септември 1948)

Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha е роден на 26 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена. Син е на австрийския генерал принц Август фон Сакс-Кобург-Гота (1818–81) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), дъщеря на последния френския крал Луи-Филип. Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Там посещава училището за кадети, след което достига до лейтенант във Втори полк на Австрийските хусари, чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си Август, през 1879 г. пътуват до Бразилия, и резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883/8).

Българската история разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви.

Кризата , в която страната  изпада след скъсването на дипломатическите отношения с Русия и абдикацията на княз Александър Батенберг, достига до краен предел. Отсъствието на княза се превръща в национална криза. През лятото на 1887г бълг. делегация убеждава Фердинанд да приеме короната. На 25 юни (7 юли) той е избран за български княз. Три дни по късно е съставено правителството  на К. Стоилов, който трябва да организира посрещането на новия княз. На 30 юли новият владетел на държавата стъпва на бълг. земя във Видин на 2 август полага клетва пред ВНС във Велико Търново.

Русия не подкрепя избора на новия княз. И кризата между отношенията на двете страни навлиза в нов етап. Правителството на К.Стоилов е разпуснато и на негова място е назначено това на Стефан Стамболов на 20 август 1887г.

Срещу правителството на Стамболов и Фердинанд се организира значителна опозиция . Тя се дели на “нелегална ” и “легална”.

Най- влиятелната опозиционна фигура е П.Каравелов. Той и привържениците му НЕ признават избора на Фердинанд и са за поддържането на отношенията с Русия. Той е за свикването на ново ВНС , което да избере нов княз , също така е и за търсене на пътища за помирение с Русия.

Привържениците на Драган Цанков  са също против присъединяването на Фердинанд  в България. Но те са изгонването му с руска помощ и установяване на пълно руско влияние в Княжеството. Цанков е в емиграция и работи в Цариград и Петербург.

1)Нелегална

Принадлежат Бившите съединисти от Източна Румелия начело с М.Маджаров , Ст. Бочев. Обявяват се против въоръжената борба за сваляне на правителството на Стамболов и изгонването на княза.

2) Легална

Д-р Васил Радославов и привържениците му. Те приемат избора на княза  и се обявяват против правителството на Стамболов. Представителите на това течение се стремят да спечелят благоговението на княза и да се представят като единствената алтернатива на управлението на Стамболов.

Против Фердинанд и Стамболов е и духовенството, а войската не им е категорично предана.

Правителството на Стамболов се опитва да усмири своите противници с терор и насилие.

В продължение на няколко години Русия полата усилия да отстрани Фердинанд и да помогне  на русофилите да завземат властта. В тези свои стремежи тя среща упорита съпротива от страна на Англия и Австро- Унгария.

1) Императора на Австро - Унгария Франц Йосиф признава (макар и неофициално ) княз Фердинад (1891)

2) През 1892 това прави и кралица Виктория (Англия.)

Въпреки всичко Фердинад се нужда е от международно признание. Позициите на Русия в Европа се засилват и той обръща поглед към нея. При едно от посещенията си във Виена, без да предупреди Стамболов , той води разговори с руския посланик. Князът изразява желание да подобри отношенията си с Русия при условие , че бъде признат за законно избран. След като научава за преговорите, Стамболов подава оставка (15-ста подред) и Фердинанд я приема.

На 18 май 1894г. К.Стоилов сформира нов кабинет , а на 19 май идва на власт. Стоилов се стреми да спазва конституцията и при управлението му отпадат всички нейни поправки от времето на Стамболов .с разумен поход в усилията за възстановяване на парламентарната демокрация той създава обстановка, в която са отстранени много от причините  за сблъсъците на политическите сили. Стоилов играе немалка роля за утвърждаване на либералната демокрация в България.

Въпреки че в края на мандата си правителството на К. Стоилов изпада във финансови затруднения, свързани с голямото строителство и неблагоприятните за селското стопанство климатични и пазарни условия , в края на ХІХв и началото на хх  Б-я се оформя като най- динамично развиващата се държава.

След провъзгласяване на Независимостта(22 септември 1908) на България в църквата Свети Четиридесет мъченици през септември 1908 Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство. През 1912 се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия. През 1914-1915 под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се присъединява на (6 септември 1915). Въпреки военните успехи на фронта, България претърпява 2 национални катастрофи — след Междусъюзническата война 1913 и след Първата световна война. Скоро след пробива на фронта в Македония при Добро поле и капитулацията на България на 30 септември, цар Фердинанд абдикира на 3 октомрви 1918 в полза на сина си - княз Борис Търновски, или цар Борис III и напуска завинаги страната.

Жени се два пъти. Първият му брак на 8 април 1893 г. във вила Пианоре край Виареджо, Италия е с италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска, от която има четири деца:

цар Борис III (1894-1943)

княз Кирил Преславски (1895-1945)

княгиня Евдокия (1898-1985)

княгиня Надежда (1899-1958).

Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на Надежда.

Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860-1917), от която няма деца.

Според някои източници през 1947 г. Фердинанд получава от епископ съгласие да се венчае за 3-ти път - за Елизабет Брезек - дъщерята на иконома на неговия дворец „Св. Антон“ в Словакия.

До смъртта си живее в град Кобург, Германия, известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години предприема прoдължително научни пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай, както и Източна Африка.

.