Периоди на политическата история на римската държава

Историята на древния Рим изучава възникването, развитието и упадъка на робовладелското общество отначало върху територията на Апенинския полуостров, а от IІв.пр.н.е и в страните от цялото Средиземноморие. Със социално-икономическите отношения е свързана периодизацията на политическата история на римската държава. Епохата на ранноробовладелските отношения съвпада с края на така наречения царски период/VІв.пр.н.е/ и ранната римска република/V-ІІІв.пр.н.е/. Първият период на класическото робство/ІІ-Ів. пр.н.е/ съвпада с епохата на късната република и гражданските войни. Вторият период-І-ІІв. от н.е, е периодът на ранната империя,или така наречения принципат. ІІІв.от н.е. епоха на политическа криза и на обща криза в робовладелския начин на производство. Периодът ІV-Vв. в историята на римската държава се смята за период на домината, когато се усилва властта на имератора.

Културни паметници на древния Рим

Извори за историята на древния Рим са паметници на материалната култура, древни писмени паметници и литературни паметници. Паметници на материалната култура на римляните първоначално са открити по долното течение на р.Тибър. Там са намерени и паметници на други племена населявали Апенинския полуостров и крайбрежието на Средиземно море. Тези паметници ни позволяват да се запознаем с техническото равнище на римляните, с особеностите на икономиката и социалните отношения, както и с идеологията и политическата история на древна Италия и Рим. Триумфалните арки, останките от селскостопански комплекси - вили, развалините на огромния амфитеатър - Колизея, и на други сгради от същия тип ни позволяват да си представим конкретния, развиващ се материален свят на древноримското общество. Големият брой склуптори, мозайки, фрески и други паметници на изкуството, покъщнина, оръжие, вериги за роби и т.н ни дават възможност да си представим външния вид на римляните, техните обичаи и бит. Важен източник за историята на римската държава са и многобройните надписи, те са разнообразни и разноезични. Най древните от тях са написани на етруски език. По-голямата част от надписите достигнали до нас са на латински език, най-старите от тях не са много. Повечето надписи са от епохата на империята/І-ІІІв. от н.е/. Латинските надписи могат да бъдат разделени на официални и частни. Пример за официален надпис е съобщението за сенатския декрет от 186г.пр.н.е. Многобройни са и частните надписи, надгробни, посвещения на богове, устави и т.н; повечето от тях дават ценен материал за битовата история, социално-икономическите отношения, идеологията, юридическата практика. Най-известен е Бурунитанския надпис от Северна Африка. Древните текстове са били записвани и на папироси. Текстовете на папиросите се отличават с голям брой подробности и частни сведения. Друг важен исторически източник са надписите върху монети. Те помагат за точното датиране на събитията, отразяват политическия строй и идеологията на епохата.

Повечето от най - старите римски паметници били унищожени при нашествието на галите около 390 г. пр. н. е. Възстановените части на известния летопис “Великите анали” били издадени от великия понтифекс Муций Сцевола през 126 г. пр. н. е. в 80 книги, но и те не са достигнали до наши дни. Поетът Квинт Ений е описал в стихове историята на Рим от неговото основаване до края на III век пр. н. е. В края на III и началото на II век Квин Фабий Пиктор написал в проза на гръцки история от възникването на Рим до края на Втората пуническа война. Той и другите римски историци от III и II век пр. н. е. обикновено се наричат стари аналитисти, към тях спада и видният римски политически деец Марк Порций Катон Стари( 234 - 149 г. пр. н. е.). Чертите на римския бит от III - II век пр. н. е. са отразени в произведенията на Плавт, Теренций, Луцилий.

Флавиите (69 – 96)
Между 69 и 96 управляват последователно Веспасиан и двамата му сина Тит и Домициан — династията на Флавиите. Преди да стане император, Веспасиан е военачалник, постигнал забележителни успехи във войните на Изток. Флавиите продължължават тендинцията от предишните десетилетия и се опират все повече върху армията, отколкото на Сената и остатъците от републиканските институции. Монархическият характер на управлението става все по-неприкрит, което предизвиква враждебността на римската аристокрация, особено при управлението на Домициан.

Флавиите успяват да стабилизират публичните финанси, да потиснат бунтовете в провинциите и дори да постигнат известно териториално разширение в Германия и Британия. Финансирани са големи обществени строежи като Колизея в Рим. Жителите на Испания получават римско гражданство.

Домициан

Тит Флавий Домициан е последният римски император от династията на Флавиите. Домициан е син на Веспасиан и неговата съпруга Домитила и брат на Тит, когото наследява на императорския престол през 81г. от н.е.

Ранен живот

Според Светоний, Домициан прекарва детството си в нищета и порок. В дома му нямало нито един сребърен съд, а бившият претор Клодий Полион пазил и нерядко показвал собственоръчно написана бележка от Домициан, в която той обещавал да прекара с него нощта. Според други, негов любовник бил и Нерва, неговият приемник на императорския пост. След смъртта на баща си през 79 г. той дълго се колебал дали да не подкупи войската и през цялото време на управлението на брат си, правил явни и тайни заговори срещу него. След като Тит починал през 89 г. след тежко боледуване, Домициан не му оказал никакви почести и често го обиждал в своите речи.

Император

Домициан е провъзгласен за император от преторианците. За да запази благоразположението им, започнал масова практика на раздаване на подаръци. Организирал пищни представления. Всичко това обаче повлияло зле на хазната и Домициан възобновил конфискуването на собствеността на най-богатите. По време на неговото управление римската империя запладяла земите между горното течение на Рейн и Дунав. Това били т.нар. "Десетинни поля", които били заселени с римски колонисти.

Денарий с лика на Домициан

През първите години на царуването си Домициан се преструвал, че се отвращава от кръв. Този тиранин, който по-късно „принесъл в жертва“ на зверовете в амфитеатъра хиляди християни, в началото на царуването си поискал да забрани жертвоприношенията с волове.

По същото време направил и други такива добри дела. Опростил всички дългове към държавата, които били по-стари от пет години. Този човек, чиято дясна ръка по-сетне били доносниците, благодарение на които убивал богатите граждани и обсебвал имуществото им, когато стъпил на престола, почнал да преследва доносниците. „Един владетел, който не наказва доносниците, всъщност ги поощрява!“ — казвал той.

Всичко това било в началото. Такива били в началото и Калигула, и Нерон. Но по-късно смъкнал овчата си кожа и показал какъв вълк се криел под нея. И се хвърлил с две ръце да трупа пари. С особено настървение преследвал аристократите. Защото аристократите били недоволни и с мъка понасяли да имат над главата си за господар на държавата и света един плебей, сина на един мулетар!

За разлика от баща си и брат си, като се опирал на воините, Домициан влязъл в конфликт със сената. За да не загуби властта той се обкръжил с доносници. Възобновил практиката за масови раздавания на подаръци сред преторианците и най - бедната част от римското население. За попълване на хазната Домициан възобновил системата за конфискуване собствеността на най - богатите сенатори. За да укрепи икономическото положение на Италия, Домициан забранил разширяването на лозята, като изисквал от земеделците да възстановят площите със зърнени култури. При управлението на Домициан римските войски завладели крайната югозападна част на Германия, земите между горното течение на Рейн и Дунав. Тия така наречени "Десетинни полета" били заселени с римски колонисти и защитени от североизток с укрепена погранична линия - лимес. Римските провинции на Балканският полуостров се озовали под заплаха. Към края на I в. от н. е. разлагането на родово- племенният строй у дакийските племена станало причина да се създадат обединения , възглавени от военния вожд Децебал. Той нанесъл тежки поражения на граничните римски войски. Домициан лично възглавил похода срещу даките и техните съюзници. След жестоки боеве, водени с променлив успех, римския император бил принуден да сключи с Децебал мирен договор. Римляните водели тежка борба и в далечна Британия, където римския военачалник Публий Валерий Агрикола покорил редица племена на територията на днешна Англия. По - неуспешни били действията на римляните при източната граница, опитът да се завладеят проходите към брега на Каспийско море завършили с пълен неуспех. Военните неуспехи на Домициан подкопали неговият авторитет.

През 89 година след жестоки боеве Домициан бил принуден да сключи с даките мирен договор, по силата на който те се задължавали да не нарушват границите на империята, а Домициан се задължавал в замяна на това да им дава ежегодно голям паричен подарък. Този договор, станал причина за възмущение и недоволство от императора в Рим.

На източните граници на империята, войските претърпели неуспех. Опитали се да завладеят проходите към брега на Каспийско море, но били отблъснати. Тези военни неудачи подкопали авторитета на Домициан и през 89 г. легионите провъзгласили за император легатът на провинция Долна Германия -Антоний Сатурнин. Въпреки, че потушил този бунт, Домициан знаел, че много от сенаторите са съпричастни със Сатурнин и са против него и започнал масови екзекуции. Убивал консулите и сенаторите по най-смешни поводи. Така например убил Салвий Коциан понеже… празнувал на рождения ден на чичо му, императора Отон; убил Метей Помпейан, защото четял на хора от народа публичните речи на Тит Ливий; освободения роб Епафродит — защото помогнал на Нерон да се самоубие; Хелвидий — защото представил на театралната сцена Парис — Домициан сметнал, че с това Хелвидий искал да припомни на римляните танцьора Парис, любовника на жена му, когото Домициан собственоръчно бил убил.

С течение на годините станал толкова жесток, че наказвал „заговорниците“, сиреч враговете си, по нов начин — изгарял подкоремните им части и им отсичал ръцете.

Домициан, последният от рода на Флавиевци, но нито първият, нито последният кошмар на древния свят, бил висок, атлетически сложен, красив мъж, с големи очи и благо изражение. Така ни го описва Светоний. Ала след някаква болест, която прекарал, краката му станали хилави, а с годините и поради заседналия живот коремът му нараснал извънредно много и косата му окапала. Останало му обаче благото изражение на лицето. То било толкова „благо“, че веднъж сам той казал в Сената:

— Моята честност личи и по делата ми, и по… лицето ми!

Личали наистина, и то толкова добре честността и благостта на това чудовище, и аристократи и народ така хубаво ги чувствували, че когато „заговорниците“ го убили, върховното и древно събрание на patres conscripti — Сенатът — веднага гласувал трупът на убития да се хвърли в Тибър от скалата, от която още от стари времена хвърляли труповете на убитите роби, да се разтрошат на парчета всичките му статуи, да му се отнемат всички титли и занапред името му никога да не се споменава в римската история и в политическия живот.

В отличие от баща си и от брат си Домициан бил голям мързеливец. Не обичал да се движи пеша или на кон, а само на носилка. Не четял, не пишел, не размишлявал много-много и не ядял кой знае колко, но затова пък много обичал жените. Цялото си време прекарвал в компания с красиви жени. Това била цялата му гимнастика — „любовна гимнастика“, както сам казвал.

Когато станал император, Веспасиан направил свои съуправници двамата си синове — Тит и Домициан. Тит бил сдържан, но Домициан злоупотребявал много с властта, която му дал баща му; продавал държавните длъжности и се показал толкова разпуснат в нравите си, че хората още оттогава си знаели какво ще стане един ден, ако той се качи на трона.

Когато Веспасиан умрял, Тит, и като първороден син, и като прославен военачалник, трябвало да наследи баща си. Ала бездарният и страхлив Домициан се опитал да плати двойно повече на преторианците, за да провъзгласят него за император вместо брат му. Но тъй като не успял да нагласи работата, започнал тайно да действува против брат си. Разправял, че в завещанието си баща им Веспасиан определял двамата братя да царуват заедно, но Тит фалшифицирал завещанието — твърде обикновени неща за епохата на римските диктатори и императори.

И когато Тит легнал болен, всички смятали, че Домициан го отровил, или пък разправяли, че го посъветвал да се окъпе със сняг и тази баня го пратила в гроба.

Това нищожество Домициан, този зъл, мързелив и коварен човек, през първите години на царуването си, като се чудел как да убива времето си, се затварял всеки ден по един час в стаята си, ловял мухи и ги… нанизвал. Де да можел да продължи все това си забавление — да убива мухи! Защото по-късно, когато сребролюбието му го направило алчен, а страхът — жесток, убивал хората като… мухи! И както Светоний ни казва — „проявявал голяма изтънченост в зверствата си“.

Веднъж поканил в двореца един прочут през онази епоха актьор, турил го да седне до себе си, отрупал го с подаръци, а сетне го изпратил до дома му с почетен ескорт. А на другия ден… го разпънал на кръст!

Никога не произнасял смъртна присъда без съжаление — или по-скоро си давал вид, че съжалява. И за да покаже добротата и великодушието си, позволявал на жертвите сами да си изберат каква смърт им… харесва най-много!

Домициан мразел благородниците, защото те го презирали, както казахме, заради народния му произход. Но това съвсем не означава, че обичал народа. Във всеки случай имал голяма полза от омразата си към благородниците — убивал ги и конфискувал имуществата им. Върховният официален представител и защитник на благородническата класа бил Сенатът. И затова Домициан най-често избирал жертвите си от „патрицианството“ и от Сената. Но не пренебрегвал и… народа. Не само че не обичал народа, но и го избивал. Ето едно доказателство за това — Домициан предприел едни от най-жестоките гонения срещу християните. А обикновено християните били бедни хора от народа. Преследвал ги и ги избивал „на стада“ за безбожие! Но нито той, нито пък някой друг от гонителите им знаел какво представляват християните и в какво вярват. И нито той, нито другите се интересували от това. Всички считали християните за магьосници, които извършват човешки жертвоприношения, за кръвосмесители и рушители на божествения порядък. Веднъж довели при него неколцина християни и когато той ги запитал какво работят, те му показали мазолестите си длани и му отвърнали:

— Земеделци!

„И тогава — казва Зонарас — Домициан разбрал, че християните не са опасни хора и дал заповед да се прекратят гоненията.“

Трети поред представител на династията на Флавиите, Тит Флавий Домициан решава през 81 г. сл. Хр. да построи нов дворец на Палатинския хълм. Сградата, издигната от императорския архитект Рабириус се състояла от две крила - официално, Домус Флавиа, и частно, Домус Аугустана, и в продължение на три века остава престол на императорската власт... Флавиевият дворец се разгръщал около двор, в центъра на който имало осмоъгълен фонтан. Фрагменти от стени и колони все още маркират мястото на три от залите на север. Първата, базиликата, приютявала императорския трибунал. Във втората, тронната, се издигали 12 гигантски статуи от черен базалт, а в третата (на снимката), бил ларариумът, или светилището на домашните духове (лари), където най-вероятно са се състояли официалните церемонии. Опасяващ се от терора на грозящ го заговор, Домициан монтирал в двореца мраморни плочи, полирани като огледала (фингити), които му позволявали да наблюдава движенията на хората зад гърба му...

И въпреки всичко, Домициан бил убит през септември 96 г. в кабинета си, в собствения си дворец при заговор, организиран от враговете му в Сената, Стефан, управител на покойната Юлия Флавия, членове на преторианската гвардия и императрица Домиция Лонгина.

Императорът знаел, че според астролигичните предсказания, че умре около обяд. По тази причина той не почивал по това време на деня. В своя последен ден, Домициан бил неспокоен и няколко пъти питал слугата си колко е часа. Момчето било посветено в заговора и излъгало, че е по-късно. Успокоен императорът отишъл при своето бюро да подпише няколко декрета, когато бил намушкан осем пъти от Стефан. Когато римският сенат разбрал за убийството му, издал декрет да бъдат унищожени всички негови изборажения.

Домициан през погледа на историците

Домициан бил от породата на Калигула и Нерон. „Той бил смел, избухлив, вероломен и прикрит; не обикнал истински нито един човек освен няколко жени; но се преструвал, че обича дори този, когото в действителност искал да убие. Неверен се показал и към онези, които го облагодетелствували, когато бил изпаднал в тежко положение.“ Иначе казано, този човек не държал на думата си, предавал и убивал дори и тези, които му служели. Така ни го описва Зонарас, „напълно достоен за доверие историк“, както го окачествява Папаригопулос, защото Зонарас бил почерпил сведенията от достоверни източници.

Но нека продължим портрета на Домициан такъв, какъвто ни го дава Зонарас. „Имал обичай, казва ни той, да убива всички, които доносниците обявявали за врагове на императора и следователно — и на родината. И конфискувал имуществото им. А пред общественото мнение се представял за невинен — ако повечето от хората загивали несправедливо, прехвърлял вината за това на… клеветниците! И за да покаже, че съжалява, избивал и доносниците!“

Подгонил също така всички приятели на баща си Веспасиан и „очистил“ мнозина от тях. И се развел с жена си Домиция не защото била любовница на брат му Тит, а на танцьора Парис. И собственоръчно убил танцьора насред улицата. А за да си отмъсти и на покойния Тит, който се радвал на прелестите на жена му, платил му със същата монета — направил своя любовница дъщерята на Тит Юлия и „живеел с нея открито като със съпруга“.

Но народът в Рим обичал Домиция и по сборищата настоявал императорът да я вземе отново. И тогава Домициан я взел отново, но не изоставил и Юлия.

За да се покаже защитник на нравствеността като Август, Клавдий и двамата Флавиевци, Домициан вършел това, което вършат всички покварени властелини — убивал много мъже и жени от аристокрацията, като ги обвинявал „в прелюбодеяние, при все че някои от жените били прелюбодействували и с него“.

И докато Веспасиан със своя практичен селяшки ум се подигравал на ласкателите, които искали да го убедят, че основоположникът на неговия род, рода на Флавиевци, бил един от другарите на Херкулес, то синът му Домициан „се смятал за бог и за такъв се представял“, сиреч искал да му се покланят като на бог и да го рисуват като бог! И по-точно — казвал, че е син на богинята Атина.

Голяма чест за Атина!

Този, значи, бог, убиец и прелюбодеец, но защитник на морала, забранявал на богатите римляни да използуват евнуси в харемите си — уж за да не се скопяват мъже за тази цел! Освен това се заел и с весталките, които били попрекалили с престъпването на клетвата за целомъдрие!

Във връзка с преследванията, предприети срещу весталките, бихме искали да отбележим следното — откакто Нерон осквернил техния свещен орден, девствените жрици на богиня Веста престъпвали както средновековните монахини клетвата си за целомъдрие. Веспасиан и Тит, които знаели какво е положението, се правели на слепи, за да избегнат обществен скандал, както ни казва Светоний. Ала този звяр Домициан искал да мери греховете на другите с аптекарски везни. И издал следния закон — ако весталката била прегрешила само веднъж, просто я убивал; но ако била прегрешила повече пъти — разбира се, така било почти винаги! — заравял я жива. И затова Оцелата и Веронила били убити, но игуменката Корнелия била заровена жива, защото не обуздавала желанията си.

Възмездието за всичките злодеяния и грабежи на Домициан дошло от аристокрацията и от жена му. Аристократите избрали човека, който трябвало да убие императора. Това бил ковчежникът на императрицата Стефан. Тъй като ликвидирането на чудовището било организирано много хитро, ще разкажем това.

За да не събуди подозренията на недоверчивия си и коварен господар, Стефан няколко дни преди убийството превързал лявата си ръка и скрил ножа си под превръзката. Една вечер тъкмо когато Домициан се бил запътил към банята, дежурният офицер го настигнал и му доложил, че един от дворцовите служители моли да бъде приет от императора, за да му предаде „важни и спешни новини“. Императорът разрешил да въведат този дворцов служител. Това бил именно Стефан, който му предал малка записка. И докато Домициан я четял изплашен, Стефан забил ножа си в корема му. Домициан се нахвърлил веднага върху нападателя, за да го обезоръжи, но тогава изскочили и други заговорници, все дворцови хора, и го довършили.

Така заплатил за греховете си този зъл владетел — „най-отвратителният император след Нерон“, както го нарича Зонарас.

6 За Домициан Марциал написва:

"Флавиев роде, що за позор ти донесе твоят трети наследник!

Зарад него да не бяха се раждали и първите двама."

ИНФОРМАЦИЯТА В РЕФЕРАТА Е ВЗЕТА ОТ ” УИКИПЕДИЯ”

9 г. - 96 г. - Династия на Флавиите.

Между 69 г. и 96 г. управлявали последователно Веспасиан и двамата му сина Тит и Домициан - династията на Флавиите. стане император, Веспасиан бил военачалник, постигнал забележителни успехи във войните на Изток. Флавиите п69 г. - 96 г. - Династия на Флавиите.
Между 69 г. и 96 г. управлявали последователно Веспасиан и двамата му сина Тит и Домициан - династията на Флавиите. Преди да стане император, Веспасиан бил военачалник, постигнал забележителни успехи във войните на Изток. Флавиите продължължили тендинцията от предишните десетилетия и се опирали повече на армията, отколкото на Сената и остатъците от републиканските институции. Монархическият характер на управлението станал все по-неприкрит, което предизвикало враждебността на римската аристокрация, особено при управлението на Домициан. Флавиите успели да стабилизират публичните финанси, да подтиснат бунтовете в провинциите и дори да постигнат известно териториално разширение в Германия и Британия. Били финансирани големи обществени строежи като Колизея в Рим, а жителите на Испания получили римско гражданство.

родължължили тендинцията от предишните десетилетия и се опирали повече на армията, отколкото на Сената и остатъците от републиканските институции. Монархическият характер на управлен-неприкрит, което предизвикало враждебността на римската аристокрация, особено при управлението на Домициан. Флавиите успели да стабилизират публичните финанси, да подтиснат бунтовете в провинциите и дори да постигнат известно териториално разширение в Германия и Британия. Били финансирани големи обществени строежи като Колизея в Рим, а жителите на Испания получили римско гражданство.

о предизвикало враждебността на римската аристокрация, особено при управлението на Домициан. Флавиите успели да стабилизират публичните финанси, да подтиснат бунтовете в провинциите и дори да постигнат известно териториално разширение в Германия и Британия. Били финансирани големи обществени строежи като Колизея в Рим, а жителите на Испания получили римско гражданство.