Home История България в началото на 20-ти век

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
България в началото на 20-ти век ПДФ Печат Е-мейл

Същност на абсолютизма

Докато Англия залагала на местното самоуправление и на ограничената монархия, Франция предложила друг път за модернизация на държавата и обществото- пътят на абсолютната монархия. Тази тенденция започнала още при управлението на Ришельо и се обославяла от различните географски дадености и традиции на страната. Голямата територия и многоброиното население на Франция, както и дълбоко вкоренените традиции на провинциалния сепаратизъм изисквали налагане на силна, централизирана кралска власт. Френския абсолютизъм израснал в/у победата на центъра над провинциалната аристократична опозиция. Владетелят нямал голям избор: или трябвало да се подчини на силните аристокраъични семейства и да стане тяхна марионетка или да ги обезличи, превръщаики ги в декоративни фигури без реална власт и влияние.

Тази задача била блестящо решена от Луи XIV (1638- 1715). Той използвал умело йеланието  на аристокрацията за титли, постове и служби, за да я направлява и съсредоточи в свои ръце нишки на властта. “Благородниците на шпагата”(старата наследствена аристокрация) били препятствие за централизирания контрол, но за да поддържат високия си стандарт на живод и лнкс, те разчитали на кралските пенсии  и служби. ЛуиXIV превърнал своя дворец в център на социалния живит на аристокрацията, където тя водела празно съществъване около особата на краля (1). След 1682г. Новата кралска резиденция във Версай станала средище на краля и център на политическата власт в страната. През 1673г. Кралят отнел на парламентите (за разлика от Англия, където имало само един парламени, във Франция те били 13 и изпълнявали ролята на провинциални съдилища) правото да регистрират кралските решния и по този начин ги обезличил напълно. Максимата, която движела Луи  XIV, била “Държавата- това съм аз”(2).

Тази система имала и своите недостатъци. Заради подкрепата, ковто оказвала на краля, привилегированите съсловия(дъховници и благородници) били освободени от данаци, което прехвърляло цялата издръшка на системата в/у т.нар. трето съсловие. Нуждите на двореца от пари водели до широка продажба на служби. Бюрокрацията станала грамадна, тромава и неуправляема Най- големия недостатък на тази система бил, че тя функционирала успешно под вещото ръководство на блестящи държавници от типа на Луи XIV, но била напълно безпомощна под управлението на бездарни или безлични владетели.

Раформите на “кралят слънце”

В гиганската задача по превръщането на Франция в модерна държава ЛуиXIV бил подпомогнат от своите министри, сред които се откроявали икономистът Колбер (3) и военния император Лавоа . Под вещото ръководство на Колбер френската икономика постигнала големи успехи. Били приети част от вътрешните митнически граница и с държавна помощ се организирали големи манифактури за произвотство на порцелан, коприна и стъкло(4,5). За първи път държавната намеса в икономиката била основана в/у една сравнително строина икономическа теория- меркантилизма. Меркантилистите се интересували на първо място от придобиването на повече злато и сребро, без наличието на които нито една страна през XVII в. не можела да се чуства незавиеима и силна.Според тях успешна икономическа политика трябвало да се стреми към запазване на зенните метали в рамките на страната и към ужеличавана на износа при драстично ограничение на вноса.

Френското столетие

Съвременниците наричат времето на ЛуиXIV “великата епоха”, в която Франция диктувала модата в литературата, обществената мисъл, изкуствата, образованието и маниерите. Френският език станал езикат на доброто общество в цяла Европа. Самата държава организирала “производството” на изку.ство като неделима част от системата на абсолютизма, ковто прониквала във всички сфери на обществото и се опитвала да направлява всичко “от горе”.

Въпреки това в полето на културата Франция показала най- добрите постийения на своя гений от този период. Комедиографът Жан- Батист Молиер (1622-1673) с особено внимание се концентрирал в/ у проблемите на обществото. В своята комедия “Тартюф” той осмивал неоправданите и глупави аристократични претенции на забогатели боржоа, а в произведения като “Мизантроп” и “Бнржоата благородник” критикувал едновременно и придворните, които живеели семо за церемониите от кралския кръг, и буржоата, чиято единствена цел била да напуснат смисленото си съществуване и да получат титла, осигуряваща достъп до дворцовите кръгове.

Редом с Молиер в полето на литературата сиаели имената на Лафонтен, Расин, Лабрюлер, Босюе, Корней и други творци, представители на класицизма. Вдахновени от клаеическата груко-римска древност, те създавали произведения, отличаващи се със строга композиция, усет за точна мяра, чистота и финес на стила.

В изобразителното изкуство най- изявения представител на френския бароков класицизъм бил Никола Пусен (1594-1655), които поставял ударение на величието и класическата красота (6). В областта на архитектурата класицизмът също доминирал с чисти линии, строги пропорции и уравновесена геометрична композиция.

Впечатляваща елегантност станала отличителен белег на френската архитектура от епохата на ЛуиXIV. Най- значимият паметник на тези достижения си остава дворцовия комплекс във Версай. Почти всички талантливи френски архитекти от този периот работели в/ у построяването на това красиво убежище, в коеко дворът се преместил официално през 1682г. Модата на версайската култура прехвърлила границита на Франция. Посланици и посетители на двора отнасяли в своите страни навините за френските церемонии, пиеси и опери, декорации и градини, строежи и музикални представления.

В цяла Европа крале и придворни започнали да имитират Версай. Това бил безпорно векът, в които стилът, изкуството и вкусът на Франция доминирали европейската цивилизация. меркантилизъм- икономическа теория, основана на държавен контрол в/у ценните метали, преобладаване на износа над вноса и държавно подпомагане на индустрията;

барок- стил в изкуството, пополярен през XVII в., отличаващ се  с необичайни форми, бляскавост и претрупани орнаменти;

класицизъм- направление в литературата, живописа и архитектурата, което се вдухнавявало от сюжети и теми, почерпени от класческата древност;

Гласът на историята

1. Луиза дьо ла Валиер(1644-1710), една от първите фаворитки на крал Луи XIV, родила му две деца.

2. Ролята на владетеля

Бог установява кралете като свой министри и чрез тях царува над народите. Чрез тях той управлявал своята империя. Кралския трон не е трон на човека, а трон на самия Бог. От всичко това се вижда, че личността на краля е свещенна и да се посяга с/у нея е светотатство. Следователно има нещо от религията в оважението, което отдаваме на владетеля. Само Бог може да съди за техните преценки и ьа тяхната личност. […]Владетеля като владетел не бива да бъде смятан за частно лице, а за обществена персона, въплащяваща цялата държава;волята на целия народ е включена в  неговата воля. Така както цялото съвършенство и сила са обединени в Бога, така и цвлата сила на отделните индивиди е обединена в особата на владетеля.

Из “Политика, извлечена

От Светото писание” от епископ

Босюе, 1678-1709г.

3.Жан- Батист Колбер (1619-1683)

Именит френски държавник от епохата на абсолютизма с голяма заслуга за реформирането на френската икономика. Смя-та се за един от основоположниците на меркантилизма, чиято цел била постигане на по- високи държавни доходи и несависима от вноса икономика. Роден е в Реймс. През 1669г. Бил назначен за държавен секретар по морските въпроси и имал заслуги за изграждането на мрежа от канали и удобни пристонища. Днес се смята за един от най- значимите държавници във френската история. “Търговските компании, това са армиите на краля. “ – бил неговия девис.

4.Кралската политика за стимолиране на производството

Искаме да ви информирама, че сме заделили за сметка на държавното съкровище 1 млн. Ливри годишно за стимолиране на манифактуристите и за ускоряване на корабоплаването[…];че работим непрестанно за премахването на митническите прегради по плавателните реки;че сме отделили вече над 1 млн. ливри за поправяне на обществените пътища; че ще помогнем с пари от кралското съкровище всеки, който възстанови старата манифактура или открие нова; че сме разпоредили на всички наши посланици при съюзните ни владетели да положат усилия за възстановяване на правосъдие във всички случаи, в които има замесени наши търговци, и да им осигурят търговска свобода; че всички търговци по море, които закупят кораби или построят нови такива, ще получат от Нас субсидия за всеки тон стока, които изнесът или внесът […]

Из писмо на Луи XIV до

жителите на Марсилия от 26 август 1664 г

5. Привилегии, дадени от френския крал на манифактуристи

Като искаме да се отнесем благосклонно с г-н Ван Робе и чрез неговия пример да привлечем тези от чужденците, които се отнасят с накаква манифактура [...], Ние му позволяваме да дойде и се установи в град Абевил с 50 работници холандци и да открие манифактура за платно […] с 30 стана. Ние искаме той и неговите съдружници и работници да бъдат уважавани французи; Ние го освобождаваме от всякакви данъци; Ние им позволяваме да продължат да изповядват своята т.нар. реформирана религия (протестантска); Ние заповядваме да им бъдат платени в брой 12 000 ливри за предприемачески стимул и 12 000 ливри за всеки стан, който монтират през първите 3 години [...]; Ние забраняваме на всяко друго лице да имитира или подправя запазената марка на тези платна в продължение на 20 години, както и да разполага подобни станове в града и на 10 левги от неговата околност.

Из писмо на Луи XIV

До манифактуриста Ван Робе, 1665 г.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG