Joomla Software solutions Template

Payday loan

ТРЕТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА  1878Г.-1944 Г

Блянът САНСТЕФАНСКА БЪЛГАРИЯ

На   3 ІІІ 1878 г благодарение на предварителния мирен договор от Сан Стефано,който слага край на руско-турската война,България отново се появява на картата на Европа след петвековно забвение.Оттук нататък народът от Мизия ,Тракия  и Македония е сам срещу свободата,съдбата и Великите сили.

„България се издига до автономно княжество с християнско правителство и народна милиция.Пространството на бълг.княжество е определено в общи черти върху тук приложената карта,която ще трябва да послужи за разграничение”.Това гласи чл.6 от мирния договор между две империи-Руската и Османската ,подписан на 3 ІІІ 1878 г. в  село Сан Стефано,близо до Цариград.За по-голяма част от света това е просто споразумение,което слага край на поредната руско-турска война от 1877-78 г.За българите обаче то  възвестява бленуваната свобода и държавната самостоятелност и е начало  на поругаване от страна на Европа на тази скъпоценна свобода.

След година на кървави и упорити боеве за всяка педя от българската земя войната,която  поробеният  балкански народ южно от Дунава ще запомни като „освободителна”,приключва с примирие от 1 ІІ 1878 г. в Одрин.Там започват и преговорите за подписването на предварителния договор между двете империи.

От гледна точка на османските власти исканията на Русия са чудовищни,затова турската делегация им се противи докрай,разчитайки на подкрепата на Австро-Унгария и Англия.След 17 дневен яростен натиск от страна на Русия тя приема условията с тайната надежда,че те няма да се сбъднат и договорът ще бъде ревизиран.От името на Всерусийския император Александър ІІ Сан Стефанския договор е подписан от граф Николай Павлович Игнатиев,дългогодишен руски посланик в Турция и приятел на българите и началникът на руската дипломатическа канцелария Александър Иванович Нелидов,който лично формулира условията на примирието.От друга страна договорът парафират Сафет паша и Садулах бей.

Датата 3 ІІІ 1878 г. се оказва съдбовна за княз Владимир Александрович Черкаски,оглавяващ Временното руско управление на отвоюваните български земи,изработил Инструкция за първоначално управление на освободените български земи 1877 г. в първия освободен град Свищов.Князът умира на 54 г. в Сан Стефано в деня на подписване на договора,удовлетворен,чу усилията му са увенчани с успех.

Членовете от 1до 5 в договора се отнасят доЧерна гора,Сърбия и Румъния,а тези от 6 до 11 –за новата държава България.

След петвековно отсъствие от политическата сцена е създадено БЪЛГАРСКО АВТОНОМНО ВАСАЛНО(ТРИБУТАРНО) княжество.Чл. 7 постановява,че князът ще се избира от народа, утвърждава от Високата порта със съгласието на Великите сили.

Чл. 8 е категоричен:”Турска войска  НЕ ЩЕ ИМА в България”.Чл. 9 уточнява,че годишния данък,който България ще плаща на Османската империя ще се уточни по-късно.

Санстефанския договор предвижда още Събрание на първенците,което да изработи Органически устав.

Две години прохождащото българско управление ще става под надзора на руски комисар и руски гарнизон.

В късния следобед на 3 ІІІ 1878 г Сафет паша и Садулах бей трябва да се примирят с най-тежкото:независимо от това,че окончателните граници на Княжеството подлежат на определяне от смесена руско-турска комисия,русите държат ,че то ще обхваща земите от Дунав по новоустроената сръбска граница на каазите Враня и Куманово,по Кораб планина до р.Черни Дрин.Оттам границата се спуска на юг включвайки Качаник,Тетово,Гостивар,Галичник,Дебър,Струга,Охрид,Охридско езеро,Корча,до планината Грамос.После тръгва на изток до устието на р. Вардар и до Орфанския залив,като костур и Воден остават в България,а Солун и Халкидики в Гърция.От тук границата върви по Егейско море до Булгъол,включвайки Кавала,след това извива  на север до Родопите и на изток до Мидия и Черно море.Ксанти,Смолян,Кърджали,Лозенград и Люлебургаз остават в България,а Одрин-в Турция.Общата площ на Санстефанска България е 183 000 кв.км

Триумфът на нова България е само 3 месеца.Берлинския конгрес не само ревизира,но и преначертава картата на Югоизточна Европа и вгорчава живота на десетки хиляди българи,останали отново под турска власт-от Източна Румелия,Одринска Тракия и Македония.

Ден след подписването на Санстефанския договор руския военен министър Милютин  записва в дневника си :”общата радост на българите се парализира от враждебните действия на  Англия и Австрия..Щастливият мир,подписан пред вратите на Цариград…могат да бъдат отхвърлени от предстоящата конференция.

Явно ,англо-руските враждебни отношения се задълбочават.Англия  заменя външния министър Дерби с  далеч по-войнствения лорд Солзбъри.Англия извършва военна демонстрация в Дарданелите и частична мобилизация в страната.

По същото време Австрия декларира,че няма да допусне създаването на  мощна славянска държава в Югоизточна Европа и Австрия няма намерение да отстъпва ж.п.линията до Солун.

Франция също недоволства.В загубването на България и Босна Турция няма да бъде надежден партньор и ще се превърне  в неплатежоспособна страна.

Русия търси компромис и успява да договори в Лондон през май 1878 г. създаването на две държавни образувания-васално на север и автономно на юг,а  Македония и Беломорска Тракия да се върнат на султана.

От своя страна Англия и Австро-Унгария подписват специална конвенция помежду си.

През месец юли под ръководството на германския канцлер Ото фон Бисмарк в Берлин заседава т.н. „европейски концерт” и решава :

1.Да се обособи на север от Балкана и малка част от Софийско свободното Княжество България.То е самостоятелно трибутарно княжество с християнско правителство и народна милиция,но ще бъде под  върховната власт на султана.

Княжеството ще е Конституционна монархия.Князът ще се избира от народа и ще се утвърждава от Великите сили и султана.

По предложение на Франция се запазват всички договори,конвенции и спогодби за търговия и мореплаване-т.е. по отношение на Княжеството се запазва режимът на капитулациите  и свободната търговия ,наложени на империята,когато тя се превръща във второстепенна сила.Княжеството е натоварено с част от дълга на Турция към западните банки.

На юг от Балкана ще се създаде автономна област с българско самоуправление,начело с генерал-губернатор,назначаван за срок от 5 години от султана и одобряван от Вел.сили.Султанът  се задължава да брани областта Източна Румелия ,да издига укрепления и да държи войски по границата и.И за областта се запазва режимът на капитулации.Турция запазва и собствеността си върху ж.п.линиите в областта.

Берлинския  конгрес е типичен пример за компромис между Великите сили. Англия успява да ИЗТЛАСКА България и Русия от пряк излаз на Бяло море и получава остров Кипър и така запазва своите интереси в Източното Средиземноморие.

Франция запазва финансовите си интереси и излиза от международна изолация.

Австро-Унгария без да даде нито една жертва,получава правото да ОКУПИРА Босна и Херцеговина.

Знаете ли ,че…

Александър ІІ се нарича „цар Освободител” не защото освобождава българите,а защото през 1861 г.ОСВОБОЖДАВА от крепостничество селяните на Руската империя.

Заедно с отстъпващите турски войски  побягват и половин милион мирно турско население.В Константинопол емигрират и хиляди евреи,уплашени от антисемитизма на русите.

Заради Освободителната война Международния червен кръст се разделя на Червен кръст и Червен полумесец.Дотогава кръстът в емблемата на хуманитарната организация не се приема като символ на религиозност,а като знаме на неутрална Швейцария,която помага на всички ранени.След 1878 г.турците започват да гледат на емблемата като на кръстоносен елемент и настояват да се учреди Червения полумесец.

Какъв е бил съставът на руската армия и колко са загиналите?

Според десетки източници съставът на руската армия е от 117 000 до 250 000.

Според Българска енциклопедия/БАН 1999 г./Дунавската армия с трите отряда/източен,преден и западен/ е 117 000 души.

Според професорите Николай Генчев и Цветана Георгиева-188 463 души.

Според проф.Божидар Димитров-250 000,плюс 15 000 щурмоваци и т.н.

Колко са загиналите обаче? Ако те са 200 000,означава че няма оцелял

руски войник.

В „Сага за безверие”т. 11 ,Бургас Никола Странджански твърди,че от Дунавската армия са загинали 9527 души.

По последни данни /3 ІІІ 2009/ убитите от Дунавската армия са близо 70 000 души.Загиналите българи,вкл. и опълченци са около 30 000 и мирно население близо 20 000 души.

1.ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ-намерението на  руското правителство да разреши бълг.въпрос със военна сила поражда необходимостта от  редица мероприятия,които да осигурят ефективното управление на освободените територии.Още в края на 1876 г. император Александър ІІ нарежда   да се изгради специална  Гражданска  канцелария към руската армия,начело с княз ЧЕРКАСКИ.Стратегическата цел на тази канцелария е да се положат основите на българските държавни институции.Към канцеларията са привлечени видни българи като проф. Марин Дринов,Найден Геров,Тодор Бурмов,Тодор Икономов и др.Те за кратко време събират многобройни статистически,юридически и исторически материали,които послужват за изграждането на новите национални институции.

На 16 VІ 1877 е освободен Свищов е там е въведено новото гражданско управление.Пръв генерал губернатор става Найден Геров.В новите административни центрове се назначават предимно българи.

След 3 ІІІ 1878 г. Гражданската канцелария е премахната и цялата отговорност по изграждането на институциите се поема от княз Дондуков-Корсаков,назначен като руски императорски комисар.Той отправя Прокламация към бълг.народ и подчертава,че ще  съдейства да се изгради много скоро самостоятелното управление,основано на духа и потребностите на свободния български народ.

За своя столица Дондуков избира ПЛОВДИВ,за да докаже неделимостта на двете Българии. За до постигне пълноценно функциониране на институциите,създава Централно управление,което е първообраз на Министерски съвет,със 6 управители,между които и Марин Дринов.

Решенията на Берлинския конгрес намаляват срока на ВРУ на 9 месеца.

Първата задача на  Корсаков е да създаде БЪЛГАРСКА ВОЙСКА.През лятото на 1878 г. вече има 30 000 души,а през  август в София се открива и военно училище.

Започва да функционира и полиция,подчинена на изпълнителната власт.Паралелно с това се извършва и реорганизация на съдебната система.

Голямо внимание е отделено на учебното дело.Благодарение на Марин Дринов са уеднаквени учебните програми и продължава откриването на гимназии.

Берлинския конгрес задължава ВРУ  да поеме ръководството по  изработване и приемане на Основния закон на България.

На 10 ІІ 1879 г. отваря врати ПЪРВИЯ  БЪЛГАРСКИ  ПАРЛАМЕНТ  ,КОЙТО трябва да изработи КОНСТИТУЦИЯТА на Княжеството.Княз Дондуков-Корсаков улучва най-точната формула за народните представители.Освен избраните пряко от народа ,влизат и представителите на досегашната висша администрация,защото това са хора с натрупан вече опит.По право участват и  представители на религиозни общини,а сам Дондуков определя онези български възрожденци,които имат принос за възраждането на българите.В Търново пристигат и представители на българите от поробените земи.Това е ярко доказателство,че стремежът за НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ обхваща всички БЪЛГАРСКИ ЧАСТИ.

Близо месец преди откриването на първото заседание видни представители на българската общественост изработват две концепции за действие-или събранието да бойкотира решенията от Берлин и да поиска преразглеждането им,или  да протестира пред Великите сили и да започне изработването на Конституцията.Най-вече под давление на Русия се избира втория път.

Проектът за бъдещата конституция се изготвя от руския юрист Сергей Лукиянов,при активното участие на Дондуков и на Марин Дринов  и на видни български общественици.

Русия променя първоначалния проект в по-либерален дух,защото се страхува от засилване на властта на княза и евентуално откъсване на България от Русия.

На народните избраници е предоставено пълното и свободно обсъждане на проекта

Още в първите дни се оформят две групи: на либералите и на консерваторите.

Консерваторите в лицето на Григор Начович,Константин Стоилов и Димитър Греков настояват за :

-двукамарна парламентарна система;

-имуществен,образователен и възрастов ценз;

-окастрена общинска автономия,

-силна монархическа институция.

Целта е България да се управлява от образовани и опитни българи.

Либералите, които са мнозинство,начело с Петко Каравелов,Захари Стоянов и Драган Цанков успяват да се преборят и да устоят на българските идеи от Възраждането.

Първата Конституция на Третото царство  обявява България за НАСЛЕДСТВЕНА КОНСТИТУЦИОННА МОНАРХИЯ с парламентарна форма на управление и с широки пълномощия на Княза-да назначава и уволнява министри и да разпуска Народното събрание.Без негов подпис не може да излезе  нито един закон.Той издава присъди,но самия той не носи никаква гражданска и наказателна отговорност.

Народното събрание става единствения законодателен орган.Ще има два вида НС-обикновено и Велико.

Великото е с удвоен брой депутати и ще се свиква само при промяна на граници,избор на нов княз,при промяна на конституцията.

Обикновеното НС има законодателни функции.То определя  бюджета и сключва външни заеми.

ПЪРВО ВЕЛИКО НС-открито един ден след закриването на обикновеното НС-на 17 ІV 1879 г.То избира 22 г. поручик от германската армия  АЛЕКСАНДЪР БАТЕНБЕРГ-ТОЙ НЕ принадлежи на нито една от царстващите европейски фамилии и е племенник на руската императрица-т.е. отговаря на Берлинските изисквания.

СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПРОМЕНИ-руско-турската война явно изиграва ролята и на буржоазно-демократична  революция.Окончателно са унищожени османските  производствени отношения и се установяват дребнособственическите форми на владеене и производство.

Най-радикални са измененията в аграрния сектор.Там става ликвидиране  на едрото османско земевладеене  и връщане собствеността на българите.Заедно с това се премахват и многобройните феодални и полуфеодални зависимости и повинности.Българските селяни,които са 45 % от населението се превръщат в юридически и фактически собственици на основното средство за съществуване-земята.

Не така стои въпросът в занаятчийството.Там заради загубата на огромните турски пазари много от традиционните занаяти западат.Удар на занаятчийството нанасят и решенията на Берлинския конгрес,които  узаконяват режима на свободната търговия и с това улесняват навлизането на по-евтини и по-качествени промишлени стоки.Заради разорението на занаятчийството рухва и еснафството.

До Съединението  1885 г. са открити 24 по-едри предприятия предимно в текстилната,кожарската ,пивоварната и мелничарската промишленост.

Засилва се и процесът на социалната диференциация.Оформя се силна икономически търговско –лихварска буржоазия и бедно градско и селско население.Средна класа почти няма.

ПЪРВИТЕ  БЪЛГАРСКИ  ПРАВИТЕЛСТВА .Младият княз Батенберг не  може да приеме демократичната Търновска Конституция,особено в частта „правомощия на княза” и веднага започва преговори с руския император Александър ІІ за промяната и.От Петербург се страхуват за прекаленото засилване властта на  Батенберг и отслабване на влиянието на Русия в България   и  препоръчват промяната да се извърши само по законен път.

Първото правителство,назначено от княза е на  КОНСЕРВАТОРИТЕ ,начело с Тодор Бурмов-5 VІІ 1879 г.Батенберг не се съобразява с искането на Русия,първото бълг.правителство да е КОАЛИЦИОННО.

По време на законните избори ЛИБЕРАЛИТЕ печелят с голямо мнозинство.Князът има няколко възможности-да разпусне нар.събрание,да даде властта на либералите или да състави коалиционно правителство.Батенберг разпуска Нар.събрание и назначава нови избори.

ВТОРОТО правителство е отново на КОНСЕРВАТОРИТЕ,начело с Васил Друмев/митрополит Климент/.Изборите отново се печелят от  либералите.

Първото ЛИБЕРАЛНО правителство започва работа  в началото на 1880 г.,начело с Драган Цанков.За  13 месеца,доминирано от либералите Народното събрание приема 47 закона.Изградена е стройна административна система,състояща се от общини,околии и окръзи.Подобрена е финансовата система и се стабилизира бюджета.продължава аграрната реформа.Прави се всичко възможно за настаняване на бежанците,пристигащи в княжеството.

Извършено е едно  много грубо нарушение  на  Конституцията.На новия министър-председател Петко Каравелов,заел поста през  ХІ 1880 г.  са гласувани т.н. ЗАКОНОДАТЕЛНИ  пълномощия. Той има право заедно с правителството да разработва и приема закони между сесиите на Парламента.Гласуваните пълномощия не влизат в действие,но са опасен  прецедент и то в полза на княза.

РЕЖИМ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА КНЯЗА. За да промени Конституцията Князът се нуждае от  подкрепата на Великите сили и най-вече на Русия.На 1 ІІІ 1881 г. е убит император Александър ІІ, а братовчедът  на Батенберт-Александър ІІІ е готов да подкрепи промените в България.Взел съгласие и от Берлин,Батенберг  с помощта на министъра на войната ген.Казимир Ернрот подготвя държавен преврат и Прокламация,с която известява за  преминаването към нов режим на управление.

На 27 ІV 1881 г.превратът е извършен и Второто Народно събрание е разпуснато.За министър-председател е  назначен ген.Ернрот и са обявени княжеските искания:преразглеждане на Конституцията;7 годишен период на режим на пълномощията на Княза;изграждане на нови държавни институции.

За по-малко от два часа в Свищов ВТОРОТО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ одобрява исканията на княза.Така се осъществява съсредоточаване на законодателна и изпълнителна власт в ръцете на княза,чрез изградения Държавен съвет.До средата на 1882 г. Батенберг оглавява и правителството.Либералите остават непримирими и с всякакви средства се борят за сваляне на този режим.Князът иска помощ от Русия и назначава двама руски генерали за  министри-Леонид Соболев-министър-председател и Александър Каулбарс-министър на войната.Сложната политическа обстановка обаче принуждават Батенберг сам да преустанови този режим и да възстанови Конституцията.На 6 ІХ 1883 г.  с Манифест той се отказва от своите пълномощия и възстановява Конституцията.Съставено е КОАЛИЦИОННО правителство ,начело с Драган Цанков-от умерени либерали и от консерватори.

На изборите през юни 1884 г. печелят непримиримите либерали и Петко Каравелов отново съставя правителство.

СЪЕДИНЕНИЕТО НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ И ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ-6ІХ 1885 г.

Първите опити за Съединение –решенията на Берлинския конгрес веднага получават отпор.Кресненско-Разложкото въстание от 1878-79  е опит  за осуетяване на работата на Учредителното  събрание и движение за доказване на българския характер на  Източна Румелия.

Още преди пристигането си в България първият български княз Батенберг по време на обиколката си по европейските дворове ,повдига въпроса за изпълнение на чл. 23 от Берлинския договор за даване права на българите от Тракия и Македония.Така князът декларира съпричастност към съдбата на българите в откъснатите земи.

И двете първи български политически партии декларират,че  желаят постигане на „народното единство”.

Още в началото на 1880 г. с идването на Драган Цанков на власт се прави и пръв опит за Съединение.Инициативата е на източнорумелийското българско население.То изпраща двама свои представители Константин Величков и Д .Наумов, които да преговарят с  княза и правителството.Международната обстановка е твърде благоприятна,защото Гърция,Сърбия и Черна гора се готвят за война с Турция, заради спорни  въпроси  за границите, а в Англия  министър-председател става защитникът на българите по време на Априлското въстание- УЙлям  Гладстон.Преговорите довеждат до разпределение и на задачите- Княжеството да се заеме с дипломатическата подготовка на Съединението,а  в Източна Румелия да се мобилизира населението.На 17-18 V в Сливен се създава  Централен комитет,начело със Стефан Стамболов и Георги Живков,а  околийските подразделения да подготвят населението.

Дипломатическата мисия  е поверена на преподавателя от Робърт колеж Ст.Панаретов .Той е натоварен от княза да проучи  позицията на  Лондон   при  евентуален успех на Съединението.С цел да не се компрометира пред Русия Др.Цанков заема двойнствена позиция    и се прави на резервиран към мисията на Панаретов. Всички европейски столици усещат тази двойнствена игра и опита за съединение предварително се обрича на неуспех.

През 1881 г. се създава „Съюзът на тримата императори/Русия,Австро-Унгария и Германия/,който дипломатически подготвя Съединението,защото  този съюз е срещу политиката  на Англия .Решаването на балканските проблеми  този съюз оставя за по-далечни времена.

В началото на 1884 г. населението на Източна Румелия отново повдига този въпрос. Иван Евстатиев Гешов посещава Лондон,Париж и Виена,но без  резултат.

В началото на 1885 г. в Пловдив се създава българо-македонски таен комитет, начело със Захари Стоянов,  апостол на Старозагорското и Априлското въстание.Комитетът установява връзки с сродни организации в Княжеството,ръководени от  Димитър Петков,Димитър Ризов  и капитан  Коста Паница .Идеята   на организацията е да се освободи Македония или да се подобри положението на българите там. Три месеца по-късно ,през ІV 1885 г. комитетът прераства  в БТЦРК/български таен революц.комитет/ .Уставът и Програмата му са дело на З.Стоянов  има за първообраз документите на БРЦК в Букурещ.  В Чл. 1 е посочено,че трябва да стане окончателно освобождаване на бълг.народ  чрез революция” морална и с оръжие”.За кратко време се възстановяват много комитети,вкл.и в Ямбол.

Постепенно идеята за обединение на всички  бълг.земи отпада.Възможен  остава  само пътят за съединение на Княжеството  с Източна Румелия.

Ръководството на БТЦРК синхронизират действията си с княжеските институции.Княз Батенберг след провала  на режима на пълномощията и особено след изостряне на  отношенията с Петербург се нуждае от възстановяване на разклатения си авторитет.По тази причина той се заема с дипломатически сондажи  в Англия и Австро-Унгария,но успехът му не е голям,защото и двете държави не дават утвърдителен отговор.Категорична в своите позиции е Русия-тя смята,че не е време за СъединениеНа същото мнение е и Петко Каравелов-мин.председател.Князът подкрепя действията на БТРЦК.

Сложната  обстановка  в Източна Румелия  ускорява Съединението.На 2 ІХ 1885 г. ученици от Панагюрище  излизат на протест.Част от тях са арестувани.Гражданите принуждават властите да ги освободят.Напрежението нараства и на 5 срещу 6 ІХ БТРЦК обявява Съединението.Народни въоръжени части  навлизат в Пловдив.Те заедно с войските от гарнизона на Данаил Николаев овладяват града.Ген.-губернаторът Гаврил Кръстевич е арестуван.Създадено е временно правителство,начело с д-р Георги Странски.

Князът научава за голямото събитие във Варна и веднага заминава за Търново,където е мин.председателя.В съгласие с Петко Каравелов издава два указа-за обща мобилизация и за свикване на Народно събрание.

На 8 ІХ  князът издава Манифест  и заминава за Пловдив.Временното правителство е разпуснато и заменено с княжеско правителство,отново начело с д-р Странски.

ВЕЛИКИТЕ СИЛИ,БАЛКАНСКИТЕ ДЪРЖАВИ И СЪЕДИНЕНИЕТО-БЪЛГАРИТЕ ,само 6 години след Берлинския диктат,без да се съобразяват с мнението на държавите,подписали този договор ,отхвърлят несправедливите му и позорни решения и на практика обезсилват половината от клаузите му.

Великите сили са недоволни от Съединението и настояват този въпрос да се  реши с дипломатически средства.По-войнствени са Сърбия и Гърция. Вел.сили съветват   Цариград да не  предприема никакви действия,а България да не допусне напрежение в Македония и Тракия.

Изненадващо Русия  отзовава руските си офицери от България и е категорично срещу Съединението.Заедно с Австро-Унгария и Германия,Русия настоява за международна конференция в Цариград.Вярна на своята политика да се противопоставя във всичко на Русия,Англия вижда голям шанс да увеличи  влиянието си на Балканите.

Цариградската посланическа конференция  настоява за възстановяване на статуквото.

Над България надвисва нова опасност.

Ударът  обаче идва не от юг, а от запад.На 2 ХІ 1885 г. сръбския крал Милан обявява  война на България и напада от три фронта-север,център и юг.Войната не е неочаквана за България.Веднага след Съединението Сърбия демонстрира неодобрението си  и желанието си да се намеси за възстановяване на статуквото,защото със Съединението,България слага край на сръбските  надежди за хегемония на Балканите.

Сърбия разполага с над 60 000 войска,с много повече опит от българската и с много по-добре обучени офицери,повечето от които с чин  „генерал”.

По-голямата част от българската войска все още е на южната граница,защото е в очакване на сериозен военен конфликт.Много малка част от бълг.армия е прехвърлена на запад.Най-високият чин  е „капитан”, а армията е оголена  откъм висши офицери,след изтеглянето им от Русия веднага след Съединението.

Крал Милан разчита на много бърз успех.В тази си увереност ,той е подкрепен от много европейски правителства.Най-силна е подкрепата на Австро-Унгария,която зада задържи славянското население ,тласка Сърбия към разширение на юг.

За отблъскване на агресията е създаден Генерален щаб,начело с талантливия капитан Рачо Петров.Дава се заповед за прехвърляне на войските от юг на запад.До 4 ХІ сърбите овладяват Калотина ,Драгоман,Трън и Брезник.Същия ден коронния съвет в София решава главното сражение да се даде на Сливнишката  отбранителна линия,където ще се  съсредоточат  26 дружини и 5 батареи.Целта е да се забавят сръбските действия,докато от юг се прехвърлят още  20-25 дружини..

Боевете край Сливница започват на 5 ХІ  и  продължават два дни,като българите успяват да удържат тежките сръбски атаки.Най-кръвопролитни са боевете на 7 ХІ,когато при Гургулят и Три уши,сърбите са принудени да отстъпят.Благодарение на знаменитите „маршманьоври” на българската войска от юг на запад  и включването им в боевете,на 10 ХІ българите минават в настъпление, а на 13 ХІ ,Сърбия ,подкрепяна от Русия иска примирие.България  не  бърза.На 14 ХІ българите превземат Пирот и настъпват към Белград.Австро-Унгария с бързата си намеса предотвратява разгрома на Сърбия.

Според  Букурещкия мирен договор от  19 ІІ 1886 г. и единствения член 1 „мирът между двете държави се възстановява”

БЪЛГАРИЯ В КРАЯ НА ХІХ ВЕК  /1886 Г.- 1899 Г./

1.Политическата криза- подобно на всички млади държави в първите години на своето съществуване  княжеството е подложено на най-различни вътрешни и външни сътресения.Те се дължат на липсата на политически опит,на наличието на различни концепции за бъдещото развитие на България и не на последно място намесата на чужди сили във вътрешните работи на България.

До Съединението основният въпрос е запазването на Търновската Конституция.След 1884 г.,когато министър-председател става Петко Каравелов,князът започва да се държи като конституционен монарх.

Съединението обаче задълбочава политическата криза главно заради поведението на Русия.Тя се обявява против Съединението,отзовава руските офицери от българската армия, не защитава българските интереси нито по време на сръбско-българската война,нито по време на  Цариградската конференция.Това поведение поляризира бълг. Политически елит.За Др. Цанков,Тодор Бурмов и Т.Икономов приятелството на Русия е жизнено важно за запазване целостта на България и те издигат лозунга :”Без Батенберг,но с Русия”.Така те открито подкрепят политиката на Русия да отстрани бълг.княз Батенберг.

На другия полюс застават Дим.Петков,Захари Стоянов ,Дим. Ризов,представители на обществеността от  бившата вече Източна Румелия,които издигат лозунга :”Има Батенберг,има България”,което означава ,че те са зад Батенберг и срещу Русия.

Мин-предс. Петко Каравелов избира средна позиция и настоява за :”С Батенберг и с Русия”-т.е. запазване независимостта на България и подържане на добри взаимоотношения с Русия.Но това е път невъзможен,заради непоколебимата позиция на император Ал. ІІІ да отстрани от България Батенберг.

В Княжеството няма привърженици на идеята „Без Батенберг и без Русия.”Парадоксално е ,обаче точно тя се реализира.

2.Детронация и абдикация на Батенберг- през лятото на 1886 г. политическата криза се задълбочава. През нощта на 8 срещу 9 VІІІ 1886 г. офицери и войници от Военното училище извършват преврат и арестуват княза,като го принуждават да подпише манифест и да обяви АБДИКАЦИЯТА СИ.князът е изпратен до р. Дунав и оттамс яхта до руското пристанище Рени.Интересен е фактът,че точно офицери,но отявлени русофили като Атанас Бендерев,Радко Димитриев и майор Груев са начело.Без да се  консултират с политическите сили те назначават правителство от всички партии,начело с П.Каравелов,който категорично отказва да го оглави.

На политическата сцена се появява Стефан Стамболов.Като голям политик и държавник,той осъзнава,колко ще е гибелно за младата ни държава безвластието.От Търново до 11 VІІІ Стамболов  организира силите,неподкрепящи преврата-П.Р.Славейков,Димитър Филов,подп.Сава Муткуров.Детронаторите нямат друг избор и предават властта на Петко Каравелов.Т.н. наместничество  Стамболов П.Р.Славейков и д-р Странски на 17 VІІІ връщат княза в България.Той тържествено е посрещнат в Русе.За нещастие,Русия е категорично против неговото завръщане и той е принуден този път да абдикира.На 25 VІІІ  Батенберг назначава Регентски съвет в състав :Стамболов,Каравелов,Сава Муткуров и напуска България.Започва годината на „безкняжието”.

3.Управление на регенството-първата задача  е свикването на Велико Н.С за избор на  нов  княз.Чрез барон Каулбарс Русия грубо и открито се намесва в българските работи и дори изпраща руски кораби в черноморските ни пристанища.Исканията за отлагане на изборите и  освобождаване на детронаторите  не се приемат от Регенството  и мисията на Каулбарс се проваля.За  да постигне разбирателство  Регенството освобождава политическите затворници и вдига военното положение,но Русия е недоволна.Тя остава недоволна и след избора на Валдемар  Датски за княз,който е роднина на руския император.

Затворниците отново подготвят размирици,но те избухват само в Русе и иСилистра.На смърт са осъдени  Дим. Филов,Атанас Узунов,Олимпи Панов.

Благодарение на Ст.Стамболов на 11 VІІІ 1887 г. Фердинанд Сакс Кобург-Готски е  избран за Княз.той назначава Ст.Стамболов за мин.председател.

4.Голямото и противоречиво време на Ст.Стамболов-.главна задача на новото правителство е да  закрепи вътрешното положение и да  възстанови международния авторитет на България.

Непримиримите офицери-русофили,макар и извън страната продължават да слугуват на Русия и да следват нейната политика.Това принуждава Стамболов да вземе по-сериозни мерки срещу русофилите.

В икономически план правителството постига  невероятни успехи.Той налага т.н. политика на протекционизъм и вдига националната ни икономика на крака,като същевременно я прави и конкурентноспособна.Модернизацията на икономиката се опира на т.н. три стълба: държавна защита на националната ни икономика,широко промишлено и гражданско строителство и финансова стабилност .През 1882 г. е открито първото търговско изложение в Пловдив.

Тегли и външни заеми от  английски и австрийски банки и използва част от сумите за откупуване на ж.п. линията,строена преди  Освобождението и за построяване на нови линии.

За населението на поробена Македония издейства т.н. берати,за назначаване на нови български владици и за откриване на нови български училища.

През 1887 г. Стамболов прокарва в Нар.събрание Закон за сключване на международни търговски договори,което е нарушение на Берлинския договор и предизвиква  протестите на Турция.Въпреки това Стамболов сключва такива договори със западните държави.Изгодата е и икономическа и политическа.

За съжаление част от политическия елит не оцени по достойнство политиката на Стамболовото правителство и  той е освободен през  1894 г. от Фердинанд,а  през 1895 г. посечен в центъра на София. Има данни,че Стамболов е изпратил два вагона със злато до Русия с желанието ,Русия да спре да декларира,че е освободила България „безвъзмездно”.

Народната  партия на Константин Стоилов продължава икономическата политика на Стамболов.

5.България в началото на ХХ столетие-

Във външнополитически план Фердинанд търси сближение с Русия.

Във вътрешен план-икономически просперитет и стабилност.

На 2 ІІ 1896 г. престолонаследникът Борис ІІІ приема православното християнство.

Правителството на  К.Стоилов издейства нови берати за бълг.владици в  Македония,но не успява да постигне желаното от българите в поробените земи ,изпълнение на чл. 23 от Берлин за  разширяване на правата на българите там.

От своя страна българите продължават да се борят за постигане на автономия на всички бълг.земи.за това огромно съдействие им оказва Екзархията със седалище Цариград.

На 23 Х 1`893 г. в Солун се ражда Бълг. Македоно-одрински революционен комитет /БМОРК/,който се оглавява от 6 души,между които и Дамян груев и Христо Татарчев.Целта е да се постигне  автономия по подобие на тази в Източна Румелия и тя да се развива като втора българска държава..През 1902 г. организацията е преименувана на ТМОРО,с цел в нея да членуват не само българи.Тайната организация започва да показва на Вел.сили,че може да съществува като  самостоятелна област и в политическо и в икономическо отношение.

В работата на ТМОРО започва да се намесва създаденият през 1895 г. Върховен Македонски комитет в София.

През 1902 г. на честванията на  25 г. от Освобождението ВМК подготвя Горноджумайското въстание.То обхваща долината на р. Струма,но завършва с погром.

Напрежението в Македония избухва в Илинденско-Преображенското въстание от 2VІІІ-19 VІІІ 1903 г.Ръководителят Гоце Делчев е против прибързани действия, и на път за  Сяр е убит на 4 V 1903 г. Дамян Груев е още на заточение.Гьорче Петров настоява за перманентна революция с цел да съхрани силите на организацията, а Христо  Татарчев е за повсеместно  въстание.

Ръководителите на въстанието Дамян Груев,Борис Сарафов и Анастас Лозанов вдигат на 2 VІІІ въстание в Битолско, а Михаил Герджиков,Лазар Маджаров на 19 VІІІ в  Одринско.Царево /Мичуин/,Ахтопол са освободени и турците отстъпват до Малко Търново.В Одринско до 1904 стават 293 сражения с 26 000 въстаници срещу 350 000 войска.Същото е и положението в Македония.

България не може да се  намеси и въстанието е потушено

ОБЯВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ

РЕШЕНИЯТА НА Берлинския конгрес поставят България под пряката зависимост  от султана.Този васалитет влиза в остри противоречия с националните ни интереси,защото е комбиниран с грабителските системи на свободната търговия и режима на капитулации,които позволяват и на Турция и на Вел.сили да се намесват и в икономическия и в политически живот на  България.Този васалитет заплашва  и Съединението,защото областта продължава да съществува като такава юридически и князът е областен управител на тази област.На страната е забранено да сключва международни договори на равноправна основа.

На 11 юли 1908 г. в Турция е извършен преврат от т.н. младотурци,които засилват националистическата пропаганда.

На 30 VІІІ 1908 г.дипломатическия ни представител в Турция Гешов не е поканен на  прием на великия везир  с другите дипломатически представители.

На 5 срещу 6 ІХ 1908 г. избухва стачка по ж.п. линията Белово-Свиленград,която е собственост на Турция,но се стопанисва от  Компанията на Източните железници.Правителството слага ръка на линията,а Фердинанд заминава за Виена.Двете страни се договарят:България да постигне Независимостта си, а Австро-Унгария да окупира Босна и Херцеговина.така и двете страни ще нарушат Берлинския диктат.

На 21 ІХ 1908 г. А-У обявава анексирането на Босна и Херцеговина ,а на 22 ІХ 1908 г. България ОБЯВЯВА НЕЗАВИСИМОСТТА СИ ОТ СУЛТАНА И ФЕРДИНАНД ПРИЕМА ЦАРСКАТА ТИТЛА.Българското правителство приема твърд курс и е готово и на война.

Проблемът се решава с помощта на Русия.Тя декларира,че ще опрости турския заем и настоява Турция да не се намесва.

На 3 ІІІ 1909 г. Русия опрощава на Турция 125 000 000  лева  и иска от София 82 000 000.България няма пари и затова Русия и дава заем с продължителен срок и ниски лихви.Така в тази комбинация между Русия,Турция и България всички са доволни.

В края на VІІІ 1909 г. отношенията с Русия се възстановяват .

Обявяването на независимостта е акт с огромно историческо значение. Тридесет години след Освобождението си Българското царство вече тръгва по самостоятелен път.

Фаталната грешка на бълг.правителство на  Александър Малинов е,че изпълняват желанието на Фердинанд  и свикват Петото Велико НС,което  изменя чл. 17 от конституцията и дава право на княза и изпълнителната власт,без одобрението на народното събрание да сключва МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ.При следващите събития това се оказва фатално.

БАЛКАНСКИ ВОЙНИ 1912-1913 Г.

Поробените българи от Македония и Тракия продължават да пъшкат под варварското османско иго.След обявяването на балканската война българите с гайди и цветя изпращат мобилизираните.При огромен ентусиазъм 14 670 бежанци от Македония и Източна Тракия се присъединяват към българската войска.като доброволци се записват писателите Иван  Вазов,Елин Пелин и Райко Даскалов,а в редовете на редовната войска влизат Йордан Йовков,Антон Страшимиров,Димчо Дебелянов и др.

В стратегическия план се предвиждало Трета армия на Радко  Димитриев и Първа армия да разгромят източните турски части.На 9 Х при  Гечкенли и Селиолу,Ескиполос и Ериклер пламват ожесточени боеве,а турската войска е обърната в бягство.

При с.Петра окопаните турски части не мисят да отстъпят.Тогава гръмва националния химн и мощно „Ура”.Българите тръгват „На нож”.След здравите вървят леко ранените,а тежко ранените продължават да викат „Ура”.Турците панически отстъпват и на 11 Х българите са в Лозенград.С тях са и доброволци от Македоно-одринското опълчение.

На 15 Х българите  превземат и Бунархисар, Караагач,Люлебургаз.С продължаваща атака „На нож” те обръщат в бягство турската войска.

Изправено пред пълна катастрофа турското правителство отправя към руската легация в София предложение за примирие,но Кобурготски,заслепен  от мания за величие и подтикван от кайзер Вилхелм,отдава заповед за атака на Чаталджанската  позиция и става причина за хиляди нови жертви от холера и турски куршуми.След това той моли за мир,защото  устремът на българската армия е спрян.Прибързаното решение на главнокомандуващият ген.Савов е с фатални последици за бълг.армия.

На 20 ХІ 1912 г. примирието е сключено и започват мирните преговори.Извършена е нова дислокация на силите.на източния фронт са прехвърлени войските от Западния,а към Одрин се присъединяват  две сръбски дружинни.Румъния е притеснена от разширението на България и  иска удовлетворяване на претенциите си,но без да се включва във войната.

На 10 І 1913 г. в Цариград е извършен преврат.Империята подновява военните действия.В края на І и началото на месец ІІ 1913 г. българите отблъскват турците от Чаталджа,на Галиполския полуостров и при Шаркъой

Битката за Одрин е най-уникалното сражение.Самата крепост е изградена от германски специалисти и се счита за  най-силната крепост в югоизточна Европа.Гарнизон от 59600 души с 534 оръдия защитава крепостта от 24 форта.

Планът предвижда да се приложи пълна изненада,като главния удар се нанесе от източния сектор,командван от ген.Георги Вазов.Операцията по завземане на крепостта се възлага на ген.Никола Иванов-командир на  Втора армия.

С мощна артилерийска подготовка,настъплението започва на 11 март в 13 часа.Атаката продължава и през нощта.”Тая нощ,в часа,когато луната изгрее,да се поведе смело срещу крепостта атака и да се превземе”.Шипченци и родопци преодоляват телените заграждения и в два часа на 13 март превземат форта Ойджиолу и в 4 часа  Айвазбаба.

Към 8 часа всички укрепления в Източния сектор са овладяни.Отрядът на майор Мархолев влиза в  Одрин и пленява Шукри паша-комендантът на града

Само тук Турция загубва 423 оръдия,а само в Източния сектор са пленени 33500 турски войници.

През воЙната ПЪРВИ  българите прлагата ОГНЕВИЯ ВАЛ и неподвижния ЗАГРАДИТЕЛЕН ОГЪН.

На 16 Х пилотът поручик  Радул Милков и наблюдателят Продан  Таракчиев извършват

За пръв път в света БОМБАРДИРОВКИ над противникови обекти.

В края на месец април след кратка конференция на  дипломатическите представители на Вел.сили в Петербург Румъния получава Силистра,а българите остават излъгани от Русия,която  ги спира по пътя към Цариград с обещанието,че България ще си получи „Безспорната зона”,окупирана от сърбите.Отново на преден план излизат егоистичните интереси на Вел.сили и желанието им да не допуснат голяма и силна България.

На 17 V 1913 г. в Лондон  е подписан мирният договор между Турция и съюзниците.Балканските земи са освободени.Турция предава на балканските народи земите на запад от линията МИДИЯ-ЕНОС и беломорските острови.Териториалните претенции на съюзниците остават  на бъдещи преговори между тях.

Тук вече проличават големите грешки на бълг.дипломация при сключването на предварителните договори с Балканските държави.

Балканската война е пряко продължение на балканските възрожденски националноосвободителни борби и на Руско-турската освободителна война. Ако се изхожда от нейните социални,национални и политически цели и  резултати,войната има справедлив характер.Разрушени са османските  полуфеодални средновековни структури,дава се възможност за налагане на модерните производствени отношения,отчасти се разрешава  сложният национален проблем на Балканите.Балканската война обаче НЕ РЕШАВА българският национален проблем,а дори го задълбочава и то благодарение на българската дипломация.

След Лондонският мир ясно се разграничават позициите на Великите сили по отношение  на балканските проблеми.Държавите от Централните сили-Германия и Австро-Унгария имат интерес от задълбочаване на балканските проблеми.Те изтласкват на преден план Русия,ангажирана като арбитър в българо-сръбския конфликт за Македония.Цар Фердинад заменя министър-председателя Иван Гешев с удобен за Русия-Стоян Данев.

Зад гърба на България Сърбия и Гърция сключват,нов таен съюзен договор срещу България и целта е те да имат обща граница в Македония.

Русия иска от България и Сърбия да се въздържат от военен конфликт.Р,сия предлага компромисен вариант:Одрин за България,Солун за Гърция и Битоля за Сърбия. България обаче е на мнение,че този  конфликт може да се реши с война.Затова българските войски са дислоцирани на запад-срещу Сърбия и на юг-срещу Гърция.Северната и югоизточната ни граница са оголени,поради липса на достатъчно войски.

На 9 VІ 1913 г. коронния съвет във Враня  настоява да се обърне към Русия,която в 7 дневен срок да се  произнесе по арбитража.Сръбският министър-председател  Пашич си подава  оставката и оставя всичко на Скупщината,а руския цар заминава на риболов.

През цялото време сръбските и гръцки войски провокират българските части.В Македония  се  забраняват бълг.език,затварят се  училищата,изгонват  се бълг.владици.населението е принудено да се пише сръбско или гръцко.

Цар Фердинанд  и ген.Михаил Савов решават да направят съюзниците си по-отстъпчиви и допускат фатална грешка,защото Атина и Белград очакват точно това.

На 15 срещу 16 VІ  1913 г. ген Савов нарежда на Втора армия да настъпи към Солун, а Четвърта-към  сръбските позиции по долината на р. Вардар.

Русия,Сърбия  и Гърция искат незабавно прекратяване на действията.Министър-председателят Стоян Данев  се съгласява и дава заповед на Савов.Царят не е уведомен.Докато висшите се наумуват,сърби и гърци напредват  и пет дни след началото на военните действия се включват всички български войски. На 28 VІ с 500 000 армия Румъния достига почти до  София,сърби и гърци окупират Македония,, а Турция си връща Източна Тракия.Българската армия трябва да воюва на 4 фронта, а тона е невъзможно.Независимо,че от 4 до 8 юли българите спират сръбското нападение в Калиманското плато/новата Сливница/, а на 12 юли в Креснеското дефиле  в т.н. „чувал” заплшват гръцката армия пред пълно унищожаване.Крал Константин се надява на Румъния,която на 18 VІІ е на гара Враждебна.Българскотно правителство начело със д-р Васил Радославов иска примирие.

На 28 VІІ 1913 г. в Букурещ  България е разпъната на кръст и преживява ПЪРВАТА НАЦ;ИОНАЛНА КАТАСТРОФА. Южна Добруджа се дава на Румъния,  Македония е поделена между Сърбия и Гърция,а Източна Тракия остава в Турция.

България загубва 63 000 души и получава само 23 187 кв.км с над 400 000 души

ПЪРВА СВЕТОВНА ВОЙНА  /1914-1918 г./

На 28 VІ 1914 г. в гр. Сараево е убит австроунгарския престолонаследник от сръбски националисти.Великите  сили,които спорят за колонии и място световния  пазар,вече са се групирали.Зад Австро-Унгария и искането и тя да извърши разследването в сърбия застават Германия и Италия от Централните сили.Зад Сърбия и желанието и за ненамеса във вътрешните работи-Русия,Англия и Франция от Антантата/Съглашението/.

Войната избухва на 1 VІІІ 1914 г.България заема изчаквателна позиция и обявява неутралитет.

Започва надпревара между Антантата и централните сили за въвличането на България.Антантата няма големи шансове,защото е обвързана с Букурещ и Атина и обещава само земите на запад от линията Мидия-Енос.

Централните сили и по точно Германия обещава „Спорната и „безспорна „ зона,земите около р. Морава,дадени на Сърбия.Ако  Гърция и Румъния се присъединят към Антантата.Германия обещава и други териториални придобивки.На 6 ІХ 1915 г. двете страни сключват договор.Малко преди това Турция връща на  територии на запад от р. Марица,завладяни по време на Междусъюзническата война. Така България определя присъединяването си към Централните сили и става съюзник на вековния си враг-Османската империя.

На  14 Х 1915 г. България  обявява война на Сърбия.За трети път бълг.народ воюва за НАЦИОНАЛНОТО СИ ОБЕДИНЕНИЕ.В бълг.войска се стичат около 800 000 души,които воюват на три фронта-срещу Румъния, Гърция и Сърбия.

В края на 1918 г. бълг.армия изпада в критично състояниеСнабдяването и намалява от ден на ден.Българската икономика е в сривНеуспешенн е опитът на управляващите да излязат от войната.Д-р Васил Радославов е заменен с Александър Малинов.

В средата на ІХ 1918 г. при Добро поле съглашенските войскши нанасят тежко поражение на българските войски- 15 ІХ 1918 г.Отчаяните войници тръгват към София,за да накажат виновниците за поредната национална катастрофа.

НЬОЙСКИ   МИРЕН  ДОГОВОР  ОТ   27    ХІ  1919 г.-втора национална катастрофа

Южна Добруджа остава в Румъния.Струмишко,Царибродско и Босилеградско се предават на новото кралство на сърби,хървати и словенци. Беломорска Тракия остава под ръководството на съюзниците и през 1920 г. се предава на Гърция.

България трябва да заплати 2,25 млрд.златни франка репарации за срок от 37 г. при 5 % лихва.Българската войска се намалява на   на 20 000 души  с офицерския състав и  не е наборна,а доброволческа.Страната получава право на още  10 000 полицейски сили и 3000 гранична войска.Разрешава се само едно Военно училище.Другите се закриват.Забранява се  притежаването на подводници и военновъздушен флот.

България остава под контрола на  международна военна комисия.