Joomla Software solutions Template

Payday loan

Подготовка , обявяване и ход на Априлското въстание

Дългогодишните упорити и самоотвержени усилия на ръководителите на българското революционноосвободително национално-демократично движение да организират и осъществят всенародно въстание за освобождението на България, техните организационни възгледи и революционни идеи получават своя реален израз през април 1876г. с избухването на Априлското въстание, чиято организация практически е осъществена от дейците на основания в края на 1875 г. Гюргевски революционен комитет – приемник и продължител на политическата линия на БРК.

За всестранната подготовка на новото българско въстание в страната революционерите от радикалните среди на българската емиграция (Георги   Бенковски, Никола Обретенов, Георги Обретенов, Иван Данчев, Панайот Волов и др.) полагат през есента и зимата на 1875 г. началото на нов български революционен комитет с център гр. Гюргево (Румъния). След пристигането на Стефан Стамболов на 11 ноември се провежда и първото събрание на комитета. За председател е избран Стамболов, а за секретар – Стоян Заимов. Целта на комитета е да подготви и да вдигне едно общо въстание в България. От съображения за сигурност заседанията на комитета се  провеждат тайно, като не се водят протоколи. Заседанията продължават от 11-12 ноември до 25 декември, като в тях вземат участие и Ст. Заимов, Ив. Хаджидимитров, Иларион Драгостинов, Г. Икономов, Н. Мартинов, Т. Петков, Г. Апостолов, Хр. Караминков, както и Г. Измирлиев, Н. Славков, Тодор Кирков. Едно от важните решения на Гюргевския революционен комитет е да раздели територията на страната на четири революционни окръга – Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски, начело с апостоли, които да извършат неотложно необходимата за целта организаторска работа.

Към Пловдивския революционен окръг спадат районите на Средна гора и Стара планина, включително и селищата в западната част на подбалканските полета – Златишката и Карловската котловина, Пазарджишко, Родопска област и равнинния басейн на река Марица. По военно-тактически съображения по-късно за център на четвърти окръг е избран град Панагюрище. За главен апостол на този окръг е назначен Панайот Волов с помощник Георги Бенковски. По-късно като апостоли са привлечени Г. Икономов и З. Стоянов.

Подготовка на въстанието в IV революционен окръг.

Началото на подготовката за въстанието в IV революционен окръг е свързано с пристигането на двамата апостоли – Панайот Волов (пристига под псевдонима Петър Ванков) и Георги Бенковски. Клисура е първият пункт, където пипнешком започват своята дейност и основават революционен комитет. След Карлово, Пловдив, Копривщица (родния град на Бенковски) и Стрелча, пътят им ги води в Панагюрище – естествен център на околните български селища по това време. Панагюррци от дълго време обикалят обширните пазари на Османската империя като търговци и занаятчии и поради това идеите на времето бързо се пренасят. От поведението на панагюрци зависело бъдещето на въстаническото дело в цялото Западно Средногорие.

Бенковски и съмишлениците му изпращат в града Петко Бояджиев – Кундурджията – панагюрец по рождение, деец от времето на Левски и запознат с комитетските работи в града.

Петко пристига на 31 януари в града и се отправя в хана на Найден Дринов – брат на известния историк Марин Дринов, интелигентен човек и голям патриот. И в организационно, и в политическо, и в нравствено отношениене е неслучайно избирането на будно средногорско градче за център на целия революционен окръг.

Двамата подготвят успешно почвата за стъпването на Георги Бенковски в бъдещия център – “столицата” на IV революционен окръг, на Априлското въстание. На 7 февруари в присъствието на Георги Бенковски в Панагюрище се поставя основата на революционното дело в града. Съставя се “Приготвителен комитет”, в който влизат най-дейните и авторитетни граждани.Още сега у Бенковски назрява мисълта за установяване на революционния център вместо в Плодвив в Панагюрище, но чака да се убеди и да го съгласува с главния апостол Панайот Волов. На основата на този комитет се изгражда по - късно “Главния щаб” или “Привременното правителство”. Освен главния учител на Панагюрище Павел Бобеков, в него са участвали Найден Дринов, Симеон х. Кирилов, Искрьо Мачев, Иван Джуджев, Захари Койчев, Тодор Влайков, Петър Щърбанов, а вероятно и Г. Нейчев и Недко Стефанов.

Апостолската мисия на Георги Бенковски продължава и в селата Баня, Мечка (днешно Оборище), Поибрене и Петрич.

Към 15 февруари в Панагюрище пристига и П. Волов, но организаторските му качества се отличават от тези на Бенковски. Сблъсъкът с местните революционни дейци очертава по – голямата пригодност, организаторски талант и апостолски качества на Бенковски. Колкото единият е властен, рязък, самонадеян и честолюбив, толкова другият е мек, кротък, скромен, женствен почти. С това и с постигнатите резултати от апостолската дейност се обяснява и постепеното налагане на Бенковски като главен апостол на IV революционен окръг, въпреки че формално за такъв е определен Волов.

Мисията на панагюрци за доставка на оръжие от Румъния не успява и усилията се насочват към големите градове – Пловдив, Одрин и Цариград. Чрез Стефан Дренски на няколко пъти са доставени към 300 револвера, десетина пушки “Ветерли”, около 20 стари бойни пушки и 5 – 6 пушки “Винчестер”. С последните се въоръжават Бенковски, Волов и Бобеков. Доставени са и 1000 ловни пушки. Ханът на братя Дринови става база за снабдяване с баруд, куршуми и боеприпаси. Въпреки това, закупените оръжие и боеприпаси са недостатъчни. До деня на въстанието единствените качествени пушки са тези на Бенковски и Волов. Липсата и лошото качество на наличното оръжие дава отражение по време на бойните действия.

Освен за оръжие апостолите и революционните комитети се грижат и за други необходими принадлежности. В Панагюрище майстор – терзия Деян Белишки с голям брой помощници шие непрекъснато въстанически униформи, предимно за ръководителите на въстанието. Приготвят се цървули и др. принадлежности.

Навсякъде в центровете се пристъпва към изработването на въстанически знамена. Деян Белишки скроява, а Райна Попгеоргиева Футекова извезва главното панагюрско знаме. От едната страна е зелено, а от другата - червено с                                                                                                                          лъв по средата, изшит със сърма.                                                                                                                               На знамето били извезани и                                                                                                                                         надписите свобода или смърт” и                                                                                                                “IV Панагюрски революционен                                                                                                                              окръг”. Художникът, оформил                                                                                                                   рисунките на лъва и надписите, е                                                                                                                               Стоян Королеев от с. Баня.                                                                                                                                           Ръководителите на                                                                                                                                                              въстаническите окръзи отдават                                                                                                                   голямо значение на                                                                                                                                                       отличителните знаци върху                                                                                                                                          знамената и униформите на                                                                                                                                        въстаниците. Знамена с                                                                                                                                              разярения лъв и заветните думи                                                                                                                 “Свобода или смърт” се шият                                                                                                                      във         всички селища,   центрове на въстанието в четирите революционни окръга, на които е разделена територията на България. Изработването на знамената и декорирането им с лъвски знаци се възлагат на местни зографи или учителки, които умеят да бродират. Най-често те са от зелен плат и върху тях се рисува или бродира коронован лъв в хералдическа поза, тъпчещ турския полумесец.

При обявяване на въстанието знамето все още не е готово. Затова въстанието е обявено с т. нар. “Карловско знаме” по чиито образец, но много по – богато и красиво е изработено главното  панагюрско знаме. В Панагюрище са изработени от Иванчо Зографов и жена му Цвета още 12 знамена поверени на “Хвърковатата чета” и на панагюрските защитници.

Една от големите грижи е да се намерят военно подготвени хора, предводители и войводи. В панагюрище начело на въстанническите сили застават интелигентни хора, предимно учители. Липсата на военни познания и опит се чувства по време на бойните действия.

В навечерието на въстанието съгласно решението на Гюргевския комитет апостолите в IV революционен окръг свикват историческото събрание в месността “Оборище”.  Тук трябва да се явят представителите на местните революционни комитети, за да се направи равносметка на цялостната подготовка за въстанието, да се определи датата на започването му и да се реши плана за въстанието в IV революционен окръг. Събранието на Оборище заема особено място в българската национална и революционна история. То е най – виш момент на демокрация в нашата национална освободителна борба.

Делегатите следва да пристигнат в Панагюрище на 10 април, откъдето ще се отправят към предварително избраното място. Оборище е избрано като най – сгодно място. Отдалечено е на 1 ½ часа от Панагюрище и на половин час от Мечка и се намира в пазвите на Средна гора, в дълбок и закътан дол, обрасъл с гъста букова гора.

Депутатите пристигат на 9 – 10 април и групите биват отвеждани на определеното място  където зачакват пристигането на апостолите. На 12 април пристигат Волов и Икономов, а на 14 април пристига Бенковски. Захари Стоянов сочи, че техният брой е 56 души, историка на Априлското въстание Д. Т. Страшимиров – 67,   поименно и документално са изброени 69 представители, а напоследък въз основа на нови данни се наброяват до 75 души. Наред с представителите присъстват толкова души, заети с охраната и прехраната на събралите се.  Депутатите полагат клетва след молитва на поп Грую, а събранието е открито от Волов с кратка реч.  Единодушно с “да” депутатите гласуват да има въстание през пролетта на 1876 г., след което обсъждат характера на въстаническите действия, а именно: масово повсеместно въстание във всички центрове на района.  Датата 1 май е очаквания ден. Същевременно се решава, че ако властта започне арести, незабавно трябва да се обяви въстание, като се извести центъра в Панагюрище.

Избраната на Оборище комисия продължава работата си в Панагюрище, ката изготвя плана и инструкциите. Изработва и прокламация – възвание към българския народ. Взема се решение всички документи от събранието да бъдат доведени до знанието на останалите революционни окръзи. Когато комисията приключва своята работа, въстанието вече е обявено в Копривщица.

Обявяване и ход на въстанието в IV (Панагюрски) революционен окръг.

Подготовката в IV революционен окръг не остава в тайна. До средата на април официалната власт следи развитието на събитията и изчаква удобния момент за намеса. След предателството извършено от присъствалия на събранието в Оборище Ненко Стоянов Терзийски от с. Балдево (дн. Росен) властите в Пазарджик и Пловдив решават да действат. Азис паша заминава в Пазарджик и на 18 април изпраща две жандармерийски конни групи за Копривщица и Панагюрище със задача, да арестуват заподозрените местни ръководители. Революционерите в Копривщица разбират, че властите са в течение на комитското дело. Подозренията се засилват когато на 20 април сутринта в конака са извикани по различни поводи няколко комитетски дейци. Сам полицейският началник, предвождащ полицейската конна група - Неджип ага, отива в дома на Тодор Каблешков, за да може с хитрост да залови ръководителя на тамошния революционен комитет. Незабавно комитетът се събира и решава, ако продължат арестите, незабавно да се обяви въстание, съобразявайки се с решенията на събранието в Оборище. Около 20 въстаника нападат конака, но Неджип ага с по – голямата част от полицаите избягва. Пукотът на пушките и звънът на черковните камбани вдигат на крак всички копривщенски съзаклятници.

Каблешков не забравя своя дълг, да уведоми центъра в Панагюрище и апостолите, за да обявят повсеместно въстание. Бързо написва “кървавото писмо”. Поставя знак кръст и го поръсва с кръвта на убитите заптиета. Подобни писма са изпратени в Клисура и Карлово. Писмото за Панагюрище е предадено на Петко Разложков, придружен от Събо Загорчинов. Куриерите отнасят писмото в хана на Н. Дринов, а в Тутевата къща намират Бенковски и останалите апостоли.

Куриерите от Копривщица пристигат в Панагюрище след обед на 20 април. От вълнение Волов не може да разпечата писмото и през ръцете на Икономов преминава у Бенковски. Той обявява на висок глак: “Бунт!... Въстание!... На оружие, братя!...”. П. Волов вдига пушката си и изгърмявя два пъти. Панагюрище, центърът на революционния окръг, с това дава знак за начеващата се Априлска революция.

В къщата на Иван Тутев апостолите запяват бунтовна песен, приковават на прът карловското знаме донесено от Волов и излизат на улицата. Църковните камбани бият и призовават на оръжие.  Въоръжени и накичени със здравец момци пеят патриотични песни, а куршумите свирят.

Специални усилия въстаниците полагали за изработването на “лъвските знаци”, които са част от униформата. Те са изработени с матрици, отливани или пресовани от златни турски лири, от сребро, олово, бронз и месинг. Въпреки разликата в изображенията, автори на които са местни майстори зографи и златари, символиката им идентифицира борците за свобода на Отечеството. Знаците имат най-често елипсовидна форма, а надписът около изправения ръв е “Свобода или смърт”. До нас е достигнало само едно златно лъвче, принадлежало на Георги Нейчев от Панагюрище. Знакът се отличава по стил и е по-съвършен от останалите.

Въстаналите панагюрци и апостоли овладяват конака и убиват           пристигналия нов мюдюрин. Така града вече е свободен.  По това време в града има малко турски сили. Изпратената конна полицейска група начело с Ахмед ага пристига на 20 април в с. Баня, но не посмява да влезе в Панагюрище и избягва обратно към Пазарджик.

Първата грижа на апостолите е да съобщят на революционните комитети в останалите селища на окръга за началото на въстанието. Писма и възвания са изпратени по куриери и по членове на извънредната комисия, които членове все още се намират в Панагюрище. Брациговския председател Васил Петлешков тръгва към Брацигово и околните родопски селища.

В Панагюрище апостолите се заемат със създаването на органите на новата революционна власт. Приготвителният комитет е обявен за “Военен съвет”, или е наречен “Временно правителство”. В него влизат освен старите членове и 12 панагюрци, сред който Найден Дринов и Петко Мачев.

Военният съвет фактически е главен орган на революционната власт в ІV революционен окръг. По права той се ръководи от Георги Бенковски, а в негово отсъствие – от Павел Бобеков. Този комитет упражнява правото на върховен или главен комитет по отношение на останалите местни революционни комитети в целия окръг. Той се разпорежда с всички въстанически сили, поддържа връзка с останалите комитети, грижи се за отбраната, за реда и сигурността в града, за снабдяването на въстаниците.

Военната отбрана на града е възложена на коменданта на града -  пазарджишкия представител Иван Соколов, опитен във военното дело човек. Под негово ръководство са определени позициите на въстаниците около града и са извършени укрепителни работи по всички изходни и входни пунктове. Може би единствено тук, в  ІV революционен окръг е схваната нуждата от единен централизиран ръководен орган, от щаб на въстанието. Едновременно с военните дела, той осъществява и функционирането на новата гражданска власт.

Първата задача на военния съвет е да изпрати помощ в Стрелча, която се намира между Копривщица и Панагюрище. Там живеят  около 200 турци и татари. Необходимо е Стрелча да бъде овладяна и превърната в опорен пункт за отбраната на Панагюрище. Ето защо е сформирана чета под ръководството на стотника Иван М. Парпелов – Орчо. С тази чета тръгват Волов и Икономов, които трябва да достигнат до Копривщица и да се прехвърлят в останалите източни райони на окръга. Преди четата да е пристигнала, местния стрелчански комитет, предизвестен от Копривщица и Панагюрище за началото на въстанието, вдига знамето на бунта.  През нощта на 20 срещу 21 нападат и опожаряват турската махала. Част от турското население успявя да се скрие в джамията, оградена с висок зид. Заедно с четата на Орчо войвода нападат джамията, но без успех. На 21 април идват на  помощ от Копривщица още 40 – 50 въстаници.

Двудневните сражения завършват без особен резултат. Околното мюсулманско население образува голяма башибозушка потеря и освобождава обсадените турци. Това е първият неуспех на въстаниците в този район и първият невралгичен пункт в отбраната на Панагюрище. От тук по – късно главните сили на редовната турска войска преминават и навлизат в града.

Още на 20 април Г. Бенковски събира 10 -15 четници, предимно на коне, и се отправя към селата Мечка, Поибрене и Мухово. Така се слага началото на конната (“Хвърковатата чета”) чета на Бенковски. Знаменосец е Кр. Самоходов. Четата има двама секретари (адютанти), доктор, иконом (интендант) и стотник. Появата на четата по селата действа като импулс за разширяване на въстанието и за привличането на нови сили. Четата представлява не само агитационна, но и сериозна бойна сила.

На 21 април четниците се насочват към връх Еледжик и през Юруците и Елшица в състав около 200 човека се връща в Панагюрище където са тържествено посрещнати. Комендантът на града Иван Соколов отдава военни почести на Бенковски, който прави преглед на укрепленията около града и се настанява в сградата на военния съвет, а четниците – в училищата.

На 22 април в центъра на града се стича цялото гражданство и заедно с                                                                                                        “Хвърковатата чета” шествието                                                                                                                  потегля през града начело с готовото                                                                                                             вече панагюрско знаме, ушито от                                                                                                                              Райна Попгеоргиева в скривалище в                                                                                                         родната й къща. Крайчо Самоходов                                                                                                          носи второто знаме, т. нар. “карловско                                                                                                        знаме”, което до края остава знаме на                                                                                                      “Хвърковатата чета”. Освещаването на                                                                                                    главното знаме става в къщата, където                                                                                                      се помещава военният съвет от поп                                                                                                       Грую Бански. През ръцете на                                                                                                                      Бенковски знамето се подава на Райна                                                                                                     Княгиня и шествието преминава през                                                                                                           всички панагюрски улици. Появата на                                                                                                     младата учителка сред четниците                                                                                                                              предизвиква особен възторг и                                                                                                                     въодушевление и тя е акламирана за                                                                                                       “българската княгиня”.

За два дни (от 20 до 22 април) мирното Панагюрище се превръща в истинска крепост на въстанието в  ІV революционен окръг. Освен организацията по изграждане на окопите и съоръженията около града, за сигурността и реда в града се сформира тайна полиция, а нощем се поставят караули. Цялото население е въвлечено в изработването на дрехи, муниции и оръжие. Леят се куршуми, приготвят се фишеци, пекат се сухари. Една група изработва няколко черешови топа. Панагюрище става център за съсредоточаване на въстаниците от околните села.

След освещаването на знамето Бенковски потегля с четата си, за да помогне в Петрич, където въстанието избухва на 21 април. След укрепване на въстаническите позиции, на 25 април четата се озовава в друг застрашен район – връх Еледжик където вече е изграден  укрепен военен лагер с образцов военен ред и строга дисциплина.

На 26 април Бенковски получава съобщение за турската опасност, надвиснала над Панагюрище. Натам е изпратен с четата си Иван Орчо, а Бенковски се отправя към Белово. След превземането на Стрелча положението на панагюрските защитници става тежко. От Пазарджик през Стрелча за Панагюрище се насочва Хафъз паша с пехота, ескадронна конница и няколко оръдия – общо към 3000 души войска. Едва на 25 април Соколов и съветът в Панагюрище разбират за опасността. Изпратено е писмо до Бенковски с молба за помощ, но само четата на Орчо пристига за подкрепа.

На 27 април военният съвет сваля всички стражи от “Медет” и “Свети Никола” и започва усилено копаене на окопи в подстъпите към града.

На 28 април, след получаване на необходимите сведения за силата на въстаниците и въоръжението им от разузнавателните действия, Хафъз паша започва настъпление към гребена на планината. Въстаниците се оттеглят в Панагюрище, а пашата изчаква преминаването на нощта.

Рано сутринта на 29 април въстаниците заемат позиция на следващия подстъп към града – Балабановата кория. Дъждът отлага турската атака. На другия ден над 200 човека въоръжени с кремъклийки пушки и с един черешов топ влизат в бой с турците. Турците обаче нападат с главните си сили от към Кукла и Каменица.  Бобеков и членовете на военния съвет събират и въоръжават нови въстаници и ги насочват към  Кукла и Каменица. На Каменица е изкаран и нов черешов тол. Боят на върха обаче скоро завършва с поражение за въстаниците.

Не по–добро е положението на връх Кукла, където е и Орчо със своите четници.  Под напора на многобройните турски сили, въстаниците начело с Орчо и Бобеков напускат позиции и се отправят към Средна гора. Боят вече се пренася в самия град, в чиито покрайнини навлизат турските сили. Започва героичната и самоотвержена епопея на панагюрските защитници. Една след друга падат панагюрските къщи в ръцете на войската и башибозуците. Башибозуците избиват мирното население – старци, жени, деца. Една част от въстаниците заедно със семействата си успяват да се спасят и се укриват няколко дена в средногорските върхове. И Панагюрище, подобно на Клисура, е подложен на разорение, но поради наличието и на редовна войска, погромът и издевателствата не са така безогледни.

И все пак ужасите не са малко. От 2000 къщи, около 400 са изгорени, двете черкви, чаршията и двете мъжки училища също. Кореспондентът Макгахан пише: “ Но изгарянето на училища и черкви, а дори и на частни домове са престъпления, които чезнат в сравнителна незначимост и едва ли е целесъобразно да се споменават пред ужасните зверства срущу човека, извършени тук... Няма нищо възможно, с което да се допълни ужасът, изживян в Панагюрище.”

Единствена само Копривщица остава непревзета от средногорските селища. В града са арестувани Волов, Каблешков и Икономов. След опожаряването на Панагюрище, Бобеков, Орчо и Манчо Манев пристигат в Копривщица с намерението да създадат нов център на въстанието.

Печално завършва и отбраната на Еледжик, където оцелява единствено “Хвърковатата чета”. На 1 май четата се отправя към Панагюрище и достигайки до връх Лисец вижда пожарищата в Панагюрище. Четата минава през Средна гора. Една част от съратниците на Бенковски се укриват в родните балкани, а малка група от нея заедно със щабът на Бенковски продължават на изток през Стара планина, където намират смъртта си.