Joomla Software solutions Template

Payday loan

Историята на  Индия  през  20 век на практика  се  определя  от дейността  на  една  организация – Индийският национален конгрес и от идеите на една личност – Махатма Ганди . Създаден още през ІХ . 1885  година  Индийският национален конгрес  дълго време не излиза  от рамките на лоялна  частица на британската  колониална система . Тази политика съвсем естествено  и закономерно довежда до създаването на екстремистки  крайни крила като т.нар. демократично направление , а като  по далечен исторически  процес  и разделянето  на  конгреса . Така  разцеплението  в конгреските  редици  става факт  през 1907 година . Съвсем  естествено  главната причина е  идеята  за  бъдещето  на  Индия – “ умерените “ считат , че  до  самоуправление  на  държавата  може  да се стигне  само  и  единствено  посредством  сътрудничество  с  английските  власти  на  базата  на  лоялност и  зачитане на правата . Подобна  позиция  е  отхвърляна  от  “ крайните “ ,  които  виждат  в  национал-освободителното движение  единствен  и  незаменим  път  към  самоуправление . Само  девет  години  по – късно  “ крайните “  се  завръщат  в структурите  на  Конгреса  ,  но  различията в  позициите  ще  останат  чак  до  1947  година . Въпреки  своя  статут  Националният  конгрес  става  отговорен  фактор  и  масова  организация  едва  през  годините  на  І – та  Световна  война , в  унисон  с  общосветовните  идеи  за  национална  еманципация  и  право  на  самоопределяне . Годините  на  войната  приближава  разрастващата  се  мюсюлманска  класа  към  националното  осъзнаване и  я  тласка  към  сближаване с  Конгреса  , дори  се стига  до  открити  съгласувани  действия  . Въпреки  това  І – та  Световна  война  не  води  до  капитална  промяна  в  индийското  общество  , в цялостния    начин  на  живот .

Краят  на  І – та  Световна  война  е  преломен  момент  в  дейността  на  Конгреса – причината  за  това  е  появата  на Махатма  Ганди – фигура  станала  емблематична  за  цяла  една  епоха  в  световната  история . За  силата  на  личността  на  Ганди  най – лесно  можем  да  съдим  от  спомените  на  неговите  съвременици  и  сподвижници . Дж. Неру   пише  в  своите  спомени  “ Пробуждането  на  Индия “ : “ Той  бе като струя  пресен  въздух ,  която  ни  накара  да  разгърнем плещи  и  дълбоко  да  поемем  дъх, подобно  светлинен  лъч , той  преряза  мрака и  завесата  падна  от  очите  ни , подобно  вихър  той  всичко  разлюля  и  най – напред  човешката  мисъл . “ Дори  да   пренебрегнем  вроденият  квиетизъм  на  индийците  и  склоността  им  към  преувеличение  и  мистицизиране – то  безспорно  личността  на  Ганди  става  движещата сила  на  новата  индийска  история . Промяната  , която  той носи  е  най – вече  психологическа – споменът  за  миналото  величие  и  за  днешното  подчинено  положение  се  сливат  и  от  техният  синтез  органически  се  ражда  новият  индийски  национален  дух .

Промяната  за  която  говори  Ганди  започва  най – напред  от  Конгреса – неговият  устав  е  изцяло  и  корено  променен – той  много  скоро  се  превръща  в  действена  и  демократична  организация . С  една  дума  Конгресът  се  обръща  към  масите  , но  в  същото  време  не  пренебрегвайки  и  висшите  класи .Основа  и  цел  на организацията  става  действието , осъществено  с  мирни  средства . Както  стана  дума  и  по  нагоре  по – рано  са  съществували  две  алтернативи – преговори и вземане на резолюции  или  терористична  дейност . Изработен  е  нов  метод  - абсолютно  мирен по  своята  същност   ,  той  все  пак  носи  в  себе  си  елементите  на  неподчинение . Специфичната  същност  на  промяната  в  индийското  съпротивително  движение  се  състои  и  в  борбата  срещу  мисленето  на  хората , в стремежа  да  се  постигне  национално  единство , разрешаване  проблема  с  малцинствата  и социалните  проблеми . Една  от  основните  задачи  в тази  насока  е  борбата  срещу  почетните  титли  ,  символ  на  английското  господство . Всичко  това  води  до  появата  на  нови  норми  и ценности ,  на  преобръщане  на  мирогледа  не  само  на  цели  поколения , но  и  на  един  цял  народ . Подобни  промени  се  отразяват  съвсем  естествено  и  на  вътрешнополитическото  развитие  на  конгреса . Няколко  от  по  консервативните  дейци  като  М.А.Джина  излизат  от  неговите  редици . Най – важната  част  от  дейността  на  Ганди  в  този  ранен  етап  е  сякаш  проповедническата  дейност  сред  нисшите  маси . А  тази    дейност  е  обърната  именно  към  народа , към  бедняците  от  всички  религии , защото  Ганди  е  човек  на  религията , индус  до  глъбината  на  душата  си , но  неговата  религиозна  концепция  няма  нищо  общо  с  догмата  ,  обичая  или  ритуала . Основата  на  тази  концепция  е  вярата  в  моралния  закон , който  той  нарича  закон  на  правдата  или  любовта . Правда  или  ненасилие  за  него  са  два  синонима  или  поне  две  страни  на  едно  и  също  понятие , две взаимозаменяеми  частици  от  едно  общо  цяло  наречено  Добро .  В  този  дух  е  изградена  и представата  за  бъдеща  Индия – “ в която  най – бедните  люде ще чувстват че  това  е  действително  тяхната  страна , в  чийто  строеж  те  ще  имат  решаващ  глас . “ Въпреки  тези  идеи  обаче  Конгресът   се  превръща  често  в  нелегална  организация – негови  книги  и  документи  се  изземват  от  полицията . Дори  в  периоди , когато  не  се  провеждат   кампании  на  гражданско  неподчинение , все  пак  се  подържа  общата  линия  да не  се сътрудничи  на  британските  власти  , само  защото  са  представители  на  Нейно  Величество . Когато  в  много  провинции  се  създават  конгресистки  правителства  се  поддържат  някакви  контакти  ,  но  те  нямат  степента  , която е  желана  от  англичаните . Все пак  основната  идея  на  Ганди  остава  сътрудничеството  между  една  свободна  Индия  и  Англия  на  равноправна  основа  като  две  равнопоставени  държави .

Първата  стъпка  в  тази  насока  е  създаването  на  конгресистки  правителства  . След  дългогодишна  работа  на  различни  комисии  и  комитети  и  след  много  дебати  пресз  1935  година  английският  парламент  приема  Закон  за  управлението  на  Индия . Той  предвижда  известна  автономия  за  провинциите  и  създаване  на  федерална  система  ,  но  съдържа  редица  уговорки  и  ограничения , така  че  цялата  политическа  и  икономическа  власт  остава  в  английски  ръце . Англичаните  запазват и  пълен  контрол  над  финансите , въоръжените  сили  и  външната  политика  на  Индия . В  резултат  на  този  закон  вице – кралят  става  дори  още  по – могъщ  от  по – рано . В  ограничените  рамки  на  провинциалната  автономия  предаването  на  властта  става  по – бързо ,  но  и  там  имат  сила  изброените  по – горе  ограничения .Поради  това  и  Конгресът не може  да  признае  закона  от 1935 година  за  решение  на  проблемите  на  Индия –политическата  конюктура  налага  обаче  участието  в  процесите  на  автономия  и  постепенно  отделяне  от  английската  колониална  система . По  този  начин  Конгресът  провежда  двояка  политика – от  една страна  борба  за  независимост , а  от  друга  участие  в  законодателните  събрания и  опити за  реформи  отвътре  на  самата  система . Политиката  на  интегритет  на  мюсюлманската  общност  обаче  не  продължава  със  същата  сила – коалиционни  правителства  са  създадени  само  в  провинциите  Асам  и  Пограничната  провинция . Съвсем  естествено  възникват  и  спорове  относно  навремеността  на  това  решение – от  него  се  възползват  редица  реакционни  елементи . В  политическо  и юридическо  отношение  новата  конституция  и  създаването  на  конгресистки  правителства  не  променя  същността  на  английското  управление . Голямата  промяна  е  в  психологически  план . Най – важните  провинции  като  Пенджаб и  Бенгалия  остават  в  ръцете  на  старата  аристокрация – там  няма  конфликт  между  тях  и  английската  администрация – нещо  повече  запазва  се  дори  секретната  служба  raj .

В новите законодателни  събрания  на  преден  план  излиза  наболелия  проблем  със  земята . Той  е  особено  силен  в  провинциите  Бенгалия , Бахар  и  Съединените  провинции . За  Конгреса  аграрният  въпрос  е  главно  социален и неговото  решаване  се  определя  от  спецификата  на  провинциалния  статут . Национална  и  единна  държавна  политика  така  и  не  се  изработва , по – скоро  отделните  правителства  сами  се  опитват  да  проникнат  в  закостенялата  английска  система  и  да  я  променят  според  своите  възгледи  и  разбирания .

Националният  конгрес , подобно  на  всички  други  политически  организации в  Индия  , дълго  време  е  погълнат  от  вътрешнополитическите  проблеми  и  оставя  на  заден  план  външата  си  ориентация . Единствени  мюсюлманските  организации  обръщат  внимание  на  останалия  свят , но и  тяхната  политика  е насочена  най – вече  към  Палестина  и  войнстващия  национализъм  в  Египет , Турция  и  Иран . През  1920  година  Конгресът  взема  решение  да  се  сътрудничи  с  всички  съседни  страни  ,  както  и  отношението  към  вече  задаващата  се  ІІ – ра  Световна  война . Одобрението  на  Конгреса  е  насочено  към  СССР , но  най – вече  като  форма  на  противопоставяне  на  Англия  и  Франция . В  крайна  сметка  превес  взимат  националните  интереси ,  както  във всяка  страна  по  време  на  големи  събития  или  криза . Главен  проблем  става  възможността  да  се  постигне  независимостта  на  Индия  в  условията  , а  може  би  и  благодарение  на  новия  световен  конфликт . Конгресът  настоява  и  индийският  народ  да  не  бъде  въвличан  във  войната , без  неговото  съгласие . В  противовес  с  това  решение  вице – кралят  обвързва  Индия  с  участие  във  войната . Тази  позиция   само  засилва  протестите  и  изправя  Индия  пред  нови  проблеми . Законодателните  събрания  са  времено  преустановени , а  следователно  и  блокирана  легалната  дейност на Конгреса . Взема  се  решение  да  се  подадат  оставки  във всички  местни  събрания . В  големите  провинции  Бенгалия  и  Пенджаб  правителствата  не  подават оставка , навсякъде  другаде  губернаторите  управляват  еднолично . Под  предлог  войната  Индия  се  връща  към  самодържавието  на  19  век . Победите  на  немската  военна  машина  в  началото  на  действията  обръщат  общественото  мнение  към  съчувствие  към  западните  държави . Естествено  има  гласове  да  се  възползват  от  създалата  се  обстановка , но  самият  Ганди  се  обявява  против  тази  идея  публично .

Военното  превъзходство  на  Вермахта  обръща  за  кратко  време  общественото  мнение  на  страната  на  западните  държави . Стремейки  се  да  бъде  в крак с  настроенията  на  индийския  народ ,  Конгресът  излиза  с  декларация  през  VІІІ . 1939  година . В  нея  се  определя  отношението  към  войната  вследствие  на  следвоенното  устройство  на  страната . Помощта  към  англичаните  и  включването  във  военните  действия  става  зависимо  от  идеята  за  национална  независимост.   “Кризата , която  преживява  Европа , засяга  не само нея – това  е  криза  на  цялото  човечество “ – пише  в  тази  декларация – “ а вследствие  на  това  се  поставя  въпроса  за  съдбата  на  всички  народи “ . В  началото  на  1940  година  повечето  от  водещите  личности  са  хвърлени  в  затвора , често  само  като  превантивна  мярка . През  ХІІ . същата  година  три  дни  преди  началото на  войната  в  Тихия  океан  следва  амнистия .

Конгресът  отдавна  е  възприел  принципа  и  практиката  на  ненасилие  в  своята  борба  за  свобода  и  единство . Тази  доктрина  не  се  отнася  към външните  врагове – армията е  един  от  бастионите  на  идеите на Конгреса . През  1937 година  се  иска  и  индиизирането  на  висшия  състав на армията ,  но то е отказано . Подобен  отказ  е  получен  и  през  лятото  на  1940  година . В  този  период  ,  когато  в  провинциите  действуват  конгресистки  правителства , много  от  тях  се  стремят  да  въведат някаква  форма  на  военно  обучение  в  университетите  и  колежите . Но  правителството  на  Индия  не  одобрява  тази  идея . Ганди  осъжда  тези  тенденции , но  не  се  меси пряко . Тъкмо  неодобрението  кара  Ганди  в  началото на  тридесетте  години  да  скъса  формалната  си  връзка  с  Конгреса . В началото на 40 – те години  Конгресът  отново  отказва  да  разгледа  идеите  на  Ганди  за  ненасилие  , което  води  до  пълно  скъсване  по  въпроса .

Вътрешната  криза  в  Конгреса  е  разрешена  в  края  на  1940  година , но  абсолятно  същата  криза  се появява  в  началото  на  1941 година , когато  Ганди  пожелава  да  се  спазва  принципа  за  ненасилие  изцяло . Става  все  по - ясно  ,  че  все  повече  хора  са  против  идеите  на  Ганди .

Приближаването  на  войната към  Индия  все  повече  започва  да безпокои  обществото  . Напрежението  обхваща  цялото  общество . С  падането  на  Пенанг  и  Сингапур  нова  вълна  от  бежанци  залива  Индия . Конгресът  бързо  се  обявява  за  тяхната  защита  и  бързата  им  интеграция  в  индийското  общество . В  тази  обстановка  пристига  английският  пратеник  сър  Стафорд  Крипс . Предложенията  му  са  ясни  и  конкретни – бъдещите  индийски  провинции  можеха  да  не  влизат  в  Индийския  съюз и  да  създават  свои  независими  държави . Дава  се  право  на  силно  местно  самоуправление  и  се  намалява  английската  администрация . Тези  предложения  не  задоволяват  Индийския  конгрес , който  се  обявява  за  единна  и  независима  Индия . На  преден  план  отново  излизат  икономическите  и  социални  проблеми , неразрешими  при  децентрализирана  държава . При  това  правото  на  самоопределяне  е  дадено  изцяло  на  местните  владетели  ,  а  не  на  народа  от  провинциите . Все  пак  желаейки  да  привлече  малцинствата  на  своя  страна  Конгресът  се  обявява  за  правото на  самоопределение . Въпреки  всички  идеи  обаче  до  съгласие не се стига , преговорите  са  внезапно  прекратени  през  есента .

Мисията  на  сър Стафорд  Крипс  е  последната  през  военните  години  ,  която  има  възможност  за  някакъв  резултат . Краят  на  войната  поставя  на  нова  основа  отношенията  между  Индия / респективно Индийският  национален  конгрес /  и  Англия . В  крайна  сметка  територията  на  Индия  със съгласието  на  Конгреса  се  разделя  на  две  независими  държави по  религиозен  признак – Индия и  Пакистан . Отдавна  лелеяната  мечта  за  обединена  и силна  Индия  пропада  окончателно . Новата  ситуация  променя  и  ролята  на  Индийският  национален  конгрес . От  1947  година  се  сформира  правителство  начело  с  Дж. Неру  , което  започва  бавно  и  мъчително  да  върви  по  пътя  на  независимите  правителства .

Национално – освободителното  движение  на  Индия  се  свързва  пряко  с  историята  на  Националният  конгрес  и  неговият  най – виден  ръководител  Махатма  Ганди . Съвсем  естествено  присъстват  несръчността, в  отделни  епизоди  дори  некомпетентността , но  всичко  това  се  компенсира  с  ентусиазъм  и  енергия ,  с  тесния  контакт  с  масите . От  другата  страна  се  обособяват  апатията и  консерватизмът  на  английската  управляваща  партия  и  нейните  подръжници . По  такъв  начин  Индия  ,  страната  на  традициите  представлява  странна  картина  : ролите  се  разменят . Англичаните  , дошли  като  представители  на  динамично  общество , стават  главна  опора  на  неподвижната  остаряла  традиция . Дълги  години  английското  правителство  разпространява  легендата  ,  че  помага  на  самообучението  на  индийците  и  ги  подготвя  за  новото  време . Движеща  сила  на  този  прогрес  става  самият  народ  ,  подтикван  от  идеите  и  най – вече  дейността  на  Махатма  Ганди . Под  порива  на  тази  сила  рухва  политическата  и  иконимическа система  ,  основаваща  се  на  полуфеодални  порядки  и  автократно  управление , борба  чийто  единствен  противник  се  оказва  времето .