Joomla Software solutions Template

Payday loan

Най-зачителни успехи в подготовката на Априлското въстание отбелязал ІV революционен окръг – Панагюрски /Пловдивски/. Още през януари 1876 г. апостолите П.Волов, Г. Бенковски, Г.Икономов, З. Стоянов предприели обиколки из окръга, възстановили старите комитети, създадени навремето от Левски и неговите съратници, разширили комитетската мрежа, най-напред в Клисура и Карлово, после в пловдивските села, в Копривщица, Стрелча, Панагюрище и т.н. В окръга били изградени 10 градски и 82 селски комитета и един екип от предани организатори на бунта – Т.Каблешков, П. Бобеков, П. Горанов, В. Петлешков, П.Бонев, Н. Караджов, К. Чистеменски и много още други. В хода на подготовката като главен организатор със своята решителност се налага Г. Бенковски. Апостолите превръщат в център на ІV революционен окръг Панагюрище, вместо Пловдив, където опасностите от провали били много по-големи. Организаторите насочили вниманието си към военнотехническите проблеми, като главната им грижа била да набавят оръжие. Бенковски смятал, че трябва да се осигурят най-малко 500 пушки, които се търсили по контрабандните пазари за оръжие. Населението било мобилизирано да лее куршуми, да приготвя барут, да шие бойни униформи. В хода на подготовката са направени и няколко черешови топчета, които трябвало да служат като артилерия на въстаниците. Комитетите по места направили списъци на годните за оръжие хора и ги разпределили по 10-тици, 50-тици, 100-тици и т.н. Определили бойните командири и набелязали позиции. Стотниците и десетниците трябвало да се погрижат за военното обучение на подчинените си въстаници. Наред с това навсякъде се приготовлявали знамена. В столицата на ІV рев. окръг ушиването на въстаническото знаме било възложено на Райна п. Георгиева Футекова. То било изработено от копринено кадифе, от едната страна зелено, от другата червено, с лъв посредата, ушит със сърма и с надпис отдолу “ІV революционен окръг” . На знамето били извезани думите “Свобода или смърт”

Подготовката се контролирала от създадената тайна въстаническа полиция и поща.

Когато наближил определеният ден за започване на въстанието апостолите на ІV рев. окръг решили да свикат общо събрание в местността Оборище на 14 – 16 април 1876 г. На него присъствали 78 представители на революционни комитети от 62 селища на окръга. Народните представители положили клетва пред свещеника поп Грую Бански, че ще служат вярно на отечеството си и ще пазят в тайна решенията на събранието. Най-напред депутатите обсъдили въпроса за пълномощията на апостолите, поставен от Бенковски. Същността на това искане се състояла в даване права на апостолите да вдигат въстание, да назначават войводите, да отдават разпоредби в хода на въстанието. Тези извънредни пълномощия създавали единно и здраво ръководство, което да координира действията на различните селища. При обсъждането на бойната тактика надделяло схващането за водене на отбранителни боеве в няколко укрепени въстанически пункта в Средногорието и Родопите. За център на въстанието бил утвърден гр. Панагюрище, където действал главният военен съвет. Събранието възложило на специална комисия, ръководена от Бенковски, да изработи оперативен план за провеждане на въстанието. За да не се допусне предателство Бенковски не обявава пред събранието точната дата на започване на военните действия. В тази връзка събранието в Оборище приело решение - в случай, че властта се опита да арестува някой от съзаклятниците, въстанието да се обяви незабавно, макар и преди определения срок. Всички селища били задължени да последват чрез съобщения от окръга ония, които първи вдигнат знамето на бунта. С това заседанията на първия български парламент завършили и делегатите, изпълнени с вяра и възторг, потеглили към своите родни градове.

Дейността на избраната в Оборище комисия, която заседавала три дни в Панагюрище, под председателството на Бенковски, намерила израз в съставянето на един протокол, написан във вид на въпроси и отговори. В 36 точки се засягали някои важни страни от стратегията и тактиката на бъдещото въстание. Комисията изработила и въззвание към българския народ, което трябвало да бъде разпространено чрез специални куриери в деня на обявяване на въстанието.

КОПРИВЩИЦА

Подготовката на въстанието през пролетта на 1876 г. не остава тайна за турските власти. Турското разузнаване донася , че между българите се готви бунт, че се засилва запасяването с оръжие и боеприпаси.Поради това властите своевременно започват да въоръжават местното турско население и държат в готовност башибозушката / нередовна /войска. Наред с това вземат мерки за подсилване на гарнизоните в Пловдив, Ниш, София,Сливен, Ямбол, Търново, Русе, Видин, Неврокоп и др.Предателството, което извършва един от делегатите на “Оборище” – Ненко Терзийски от с. Балдево и конкретните сведения, които той съобщава, задвижило механизмът на властта за смазването на въстанието още в зародиш.По нареждане от Пловдив и Пазарджик за Копривщица и Пангюрище са изпратени конни полицейски групи, които да арестуват заподозрените местни революционни ръководители и обезглави предстоящото въстание.Конната полицейска група, изпратена за Копривщица и ръководена от Неджип ага, започва арести в Копривщица на 19-20 април. Обаче Тодор Каблешков събира най- близките си съратници, напада и превзема конака.Мюдюринът и няколко заптиета били убити, но ловкият Неджип ага успял да изведе част от групата си невредима от Копривщица. На 20 април изстрелът на копривщенския революционер Георги Тиханек дал сигнал за започване въстанието.Въз основа на решенията на събранието в Оборище, Тодор Каблешков изпраща историческото “кърваво писмо” до апостолите и комитета в Панагюрище. Като ги известява за случилото се в Копривщица, той призовава да обявят и те въстанието в своя град и окръга. Веднага военен куриер полетял с кървавото писмо към столицата на ІV революционен окръг. Такива писма са разпратени и до останалите три революционни окръга.Председателят на Клисурският революционен комитет, който се намира в Копривщица, заминава веднага за родния си град , за да обяви незабавно бунта и там.

Още на 20 април Каблешков пратил известие за въстанието в Старо ново село и другите селища,а и сам на 22 април с малка чета посетил някои от тях.Въстанниците от тези села се присъединили към четата на войводата Георги Търнев и пристигнали в Копривщица.Но селата по Стряма не успели да се вдигнат,Карлово също, Клисура вече е опожарена и от другите селища пристигали нерадостни известия. От Златица и Карлово напирали турски войски и башибозук.След падането и на Панагюрище съдбата на Копривщица била решена.Копривщенските чорбаджии, за да спасят от погром града арестуват въстанническите ръководители: Тодор Каблешков , Панайот Волов, Георги Икономов, Найден Попстоянов и др.На 30 май в града пристига група панагюрски въстанници, начело с Павел Бобеков,които освобождават арестуваните .Те организират малка чета, която потегля към Северна България с надеждата да се свърже с въстанници от І революционен окръг.Четата обаче скоро е разпръсната. Панайот Волов и Георги Икономов се удавят в р. Янтра при село Бяла, Свищовско, а Тодор Каблешков е ранен, пленен и се самоубива в Габровския полицейски участък.

Копривщица е обградена от редовна войска и съпътстващите я башибозуци на 1май 1876 г. Последват неколкократни преговори между копривщенци и Хасан Хаири бей, които завършват с откупуването на Копривщица. Градът не е опожарен, но войската и “доброволците” го ограбват като избиват без съд около 150 души от намерилите убежище селяни от околните села. Много ог въстаниците се укриват и минават в нелегалност. С падането на Копривщица било сломено последното въстаническо огнище в Средногорието.

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В КЛИСУРА

Клисурци първи последват примера на Копривщица. Още на 20 април Никола Караджов занася “кървавото писмо” в родния си град и застава начело на въстанието. С голям ентусиазъм въстаниците превземат конака, а няколко чети заварват пътищата за Карлово и Златица. По тези места завзели позиции около 150 зле въоръжени въстаници. Сформираният военен съвет разработил план за подсилване на отбранителните позиции на града. По височините на изток и на юг били направени окопи, довършени били дървените топчета от черешово и брястово дърво и изкарани на позициите. Клисура се готвела упорито за бой. Военният съвет определил изпробването на едно от черешовите топчета на 25 април на Зли дол. С трепет и вълнение клисурци очаквали черешовото топче да възвести края на Османската империя.От върха “Шайковица” Иван Танков Козарев/Боримечката/, прочут клисурски юнак, със страшното си гласище предупреждава населението за великото събитие и се превръща в символ на пробудения български дух.На 23 април в Клисура пристига от Копривщица малобройна въстанническа чета начело с П. Волов и Г. Икономов , което повдигнало духа на въстанниците. Същия ден било осветено и въстанническото знаме.Апостолите дали указания за отбрана и напуснали отново Клисура.Така Клисура е оставена на собствените си сили за отбрана, не се предприемат и активни действия за разширяване на въдтанието в околните селища. В същото това време карловският мюсюлмански предводител Тосун бей събира многохилядна башибозушка орда от цялата Стремска долина и на 25 април се появява пред позиците на въстанниците на Зли дол.Въпреки упоритата съпротива на въстанниците,пълчищата на Тосун бей, въоръжени с модерно огнестрелно оръжие и жадни за плячка , успяват да пробият отбраната. Клисура е подложена на страшно ограбване и разорение.Озверелите башибозушки банди извършват невероятни жестокости над беззащитното население – жени, деца и старци. Мнозина от тях предпочитат сами да сложат край на живота си, но да не попадат в ръцете на башибозуците.Остава в историята подвигът на майката – орлица – Цана Козинарова, която заедно с четирите си деца избира достойната смърт, като скача с тях в кладенеца на дома си.Около 200 души / главно жени и деца / са зверски избити.Стотици побягват да се спасяват в планината.Тези от достойните синове на Клисура, които не загиват в боевете,намират смъртта си в Пловдивските зандани- Поп Божко Филипов, Недко Стойчев, Петър Попиванов, Харалампи Караджов и др.Увиснали по бесилките в Пловив и София Христо Нягулов Кадийски, Стойчо Ласкин и др. Над 80 души клисурци гнили по затворите и били изпратени на заточение. Заточен в Сен Жан Д”Акр е и Иван Боримечката,където умира на 19 януари 1878 г.

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В ПАНАГЮРИЩЕ

На 20 април 1876 г. в столицата на ІV революционен окръг пристигат куриери от Копривщица с “ кървавото писмо”, известяващо началото на въстанието. Същият ден следобед главният апостол Панайот Волов обявява въстанието и призовава панагюрци “на оръжие”. Неговият призив е посрещнат с необикновен ентусиазъм и въодушевление. Пушечните гърмежи изненадват полицейската група на Ахмед ага, запътила се към Панагюрище и тя се връща обратно към Пазарджик. Една от първите грижи на революционните ръководители била да разпратят съобщения за обявяване на въстанието до селищата в окръга. В Панагюрище по това време се намирали и членовете на специалната комисия, които още не се били върнали по местата си. Те бързо потеглили към родните си крайща за да предадат нарежданията за започване на въстанието.Революционният комитет в Панагюрище съставил тъй нареченото “Българско временно правителство в Средна гора” с председател П. Бобеков. Изработен е веднага сребърен печат на временното правителство. Апостолите написват и разпространяват едно Възвание към народа, с което обявяват въстание в цяла България - Мизия, Тракия и Македония и призовават всеки българин с оръжие в ръка да защити свободата и родината си. На 21 април става и тържественото освещаване на знамената. Главното знаме, изработено от Райна п.Георгиева / Райна княгиня/ е поставено да се развява над Правителствения дом / Хаджилуковата къща/. Ръководството на военната отбрана на Панагюрище било поверено на Иван Соколов. А под негово ръководство се определили позициите за отбрана и се извършили укрепителни работи около града, в чието изпълнение се включили стотици жители на Панагюрище. Като оставили ръководството на Панагюрище в ръцете на Временното правителство, апостолите се заели с организиране на въстанието в останалите части на окръга. П. Волов и Г. Икономов заминали да оглавят въстанието в североизточния район. Г. Бенковски събрал малка конна чета и се отправил на югозапад от Панагюрище. Този конен отряд, известен с името “хвърковата чета”, имал за задача да координира действията на въстаниците от различните селища, да нанася бързи удари върху врага, да се явява в помощ на застрашени места и да служи за връзка между силите на въстаниците. През нощта срещу 21 април Бенковски потеглил с четата си към селата Мечка, Поибрене, Мухово и др. Населението навсякъде го посрещало със спонтанен възторг, със звън на камбани и църковни хоругви. Четата на Бенковски бързо нараснала докъм 200 конници, той се завърнал в Панагюрище, тържествено посрещнат от въстаниците. Въстаническата столица приличала на истински военен лагер, където се приютили много селяни със семействата си от околните села- Баня, Бъта, Ерелий, Попинци и др. Същият ден Бенковски потеглил с четата си отново към други селища в окръга. Четата участвала в сраженията при с. Петрич на връх Еледжик и Белово. Междувременно Бенковски и неговият щаб решили да се притекат на помощ на Панагюрище, защото на 25 април турският генерал Хафъз паша завзел Стрелча и предприел настъпление към Панагюрище. Ожесточени сражения се водят в местностите Черешка река, Буево ниве и Балабановата кория. Твърда съпротива панагюрци оказали и в местностите Кукла и Св. Спас, където действали и две черешови топчета. Артилерията на турците, снабдена с модерни оръдия, сломила бързо съпротивата на борците, започнали сражения за отделни улици, махали и къщи. Някои въстаници, обградени, слагали сами край на живота си. Победителите излели своята ярост върху беззащитното население, вилнеели безнаказано, ограбвали домовете и сквернили храмовете.. Когато на 2 май “хвърковатата чета” на Бенковски наближила Панагюрище, било вече твърде късно.

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В ПЕРУЩИЦА

Перущинските революционни дейци, начело с учителят Петър Бонев извършили сериозна подготовка за въстанието. Те създават такъв ред и организация на въстаническите сили, че фактически завземат властта още след изпращането на делегат за Оборище. Изработен бил план за отбрана на селото, съобразно който въоръжените въстаници, застанали на стража, пазейки селото от слизащите за плячка башибозуци от Родопите. Едва на 23 април в Перущица била получена прокламацията за въстание, посрещната с възторг и ентусиазъм. В същия ден там пристигнал от Пловдив известният патриот Кочо Чистеменски, веднага заел едно от отговорните места в перущинската отбрана – позицията в южната част на Перущица. Организирана е кръгова отбрана с шест сектора. Създава се група от предани на революционното дело патриоти – Петър Бонев, Спас Гинев, бр. Тилеви и др На позициите около селото се включили повече от 600 души защитници. Перущинци се опитват да вдигнат на въстание околните селища, но усилията им не дали резултат. Перущица останала сама срещу неприятеля. Към селото се отправят ордите на Адил ага и устинските турци, които на 27 април запалват манастира “Св. Тодор”. Местните чорбаджии, в стремежа си да запазят Перущица от разрушения, увличат част от населението вън от селото, 60 души от тях са зверски посечени. Сраженията се водят както срещу башибозуците и черкезите, така и сруещу редовна войска, пристигнала от Пловдив, начело с Решид паша. Въстаниците отхвърлят предложението за капитулация и боевете продължават на 29 и 30 април. На 30 април загинал в боя и предводителят на перущинци П. Бонев. Въстаниците защитават всяка позиция, всеки подстъп, а накрая превръщат къщите и плевните в истински укрепления. След няколкодневните ожесточени сражения единствена опора за българите остава църквата “Св. Архангел”. 1 май- последният ден на защитата бил записан с безсмъртен подвиг на перущинските герои, които за да не попаднат в ръцете на врага, решават да сложат сами край на своя живота и живота на най-близките си.. Пример дават ръководителите на защитата на църквата Спас Гинев и К. Чистеменски. Последват ги въстаниците Ив. Тилев., Георги Мишев, Кирил Спасов и др., общо 32 души. Останалите живи въстаници – жени, деца и старци - били измъкнати от църквата и отведени в Пловдив, където били натъпкани по затворите “Таш капия”, “Тахта кале” и Панаир хан, а много от тях, вследствие жестоките побои, намерили смъртта си. Дейните участници във въстанието били съдени и изпратени на заточение. Д-р Васил Соколски бил обесен на 3 август 1876 г. пред църквата “Св. Георги” в кв. Мараша.

Цветущата някога Перущица била превърната в пепелище.

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В БРАЦИГОВО

Въстаническите действия в Брацигово са едни от най-ярките моменти на Априлската епопея. Благодарение на добрата предварителна подготовка брациговчани имат най-ефикасната организация за отбрана и нападение. Формирани били хилядни, стотни и десетки. Изработени били 18 черешови и брястови топчета. Брацигово е едно от малкото селища, където се създават трите рода войски – пехота, артилерия и кавалерия. Начело на въстанието в Брацигово застанал Васил Петлешков – пламенен революционер.

Кървавите писма и съобщенията за обявяване на въстание от центъра пристигнали в южния край на Панагюрския революционен окръг, когато вече в Копривщица гърмели пушките и народът тържествувал. На 20 април брациговският делегат на Оборищенското събрание В. Петлешков, като член на избраната комисия заседавал в Панагюрище и при обявяване на въстанието потеглил незабавно към родния си край. Веднага след пристигането му революционният комитет обявил въстание и изпратил призив към околните селища. В Брацигово се съсредоточили въстаниците от селата Аликочово, Радилово, Бяга, Козарско, Жребичко и Равногор. Образуваният въстанически и военен комитет бил назован Временно правителство, а В. Петлешков бил избран за главен войвода. За негов заместник бил определен бележитият революционер Георги /Гого/ Ангелиев, комитетски деец от времето на В. Левски. Селището било укрепено здраво, заети били добри позиции към изходните пътища, на някои места се издигнали барикади, а на крайните къщи били поставени стражи. Енергичните ръководители на брациговските въстаници създали здрава дисциплина и висок боен дух, добър ред и организираност. Това дало възможност на брациговци не само пасивно да се отбраняват,но да предприемат смели нападениая над събраните в околностите башибозушки групи. Оскъдното въоръжение било подсилено с черешовите топчета, които взели участие в боевете. Във въстаническото командване на Брацигово нямало нито един школуван военен, но въпреки това воденето на боевете било на висота и успешно. Провежданата от командването тактика на активна отбрана превърнало Брацигово в непревземаема твърдина. Повече от седмица въстаниците там се отбранявали геройски, но градът попада в изолация поради вече потушеното въстание в останалите селища на окръга. На 6 май при Брацигово пристигнал Решид паша с редовна турска войска след като сринал със земята Перущица. Тук бил и разорителят на Батак башибозушкият главатар Мехмед ага Барутанлията. Положението за въстаниците станало безизходно и те решили да сложат оръжие, но не като безусловно победени. Започнали преговори, с които градът наистина бил спасен от погромите, но това било изкупено с арестите на най-видните революционери и първенци на Брацигово. На 7 май войската влязла в обезоръжения град. Васил Петлешков бил подложен на нечовешки изпитания, но не предал организацията и другарите си , заявявайки “Сам съм. Други няма”. На 9 май в местността Мота, на пътя за Пазарджик, печен между два огъня, загинал ръководителят на брациговци. От Брацигово и от околните села загиват окло 50 души въстаници, а повече от 250 души са съдени и изпратени на заточение.

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В БАТАК

Въстанието в Батак е обявено на 22 април 1876 г. от председателя на революционния комитет Петър Горанов – делегат на Оборищенското събрание. Въстава цялото население и само няколко чорбаджии се обявяват в опозиция и впоследствие се опитват да спрат въоръжената борба. В Батак е образуван въстанически съвет, който поема командването на въстаниците, тяхното въоръжаване и прехрана, както и прехраната на цялото население. Първи помощници на П. Горанов са Стефан и Ангел Трендафилови, Тодор п.Нейчев, Вранко Паунов, Иван Божин и др. В Батак трябвало да се съберат въстаниците от други райони и градът да се превърне в силен въстанически център. Тъй като това не се осъществило въстаническият съвет възприема отбранителна тактика. Около града са изградени окопи по доминиращите височини и пътища, изкарани са на позиция и дървени оръдия. Скоро обаче над селото надвиснали многобройни пълчища башибозуци, водени от свирепият Ахмед ага Барутинлията. Те заели местността Петрово бърдо. Врагът имал голямо числено превъзходство, около 10 000 души, докато батачани извадили на позициите около 1000 въстаника с оскъдно въоръжение. Първите пристъпи на башибозуците били успешно спрени от баташките въстаници. Десеторното превъзходство на вражеската войска, както и обстоятелството, че редовните части са командвани от кадрови офицери дава своите пакостни последици. На 30 април боевете се пренасят в крайните къщи на града. Настъпилите разногласия сред въстаниците също допринесли за разгрома. Преговорите на чорбаджиите с предводителя Ахмед ага подлъгали част от въстаниците да предадат оръжието си. Турското командване нямало намерение да спази обещанията и предава Батак на грабеж и клане. Въстаниците, които не предали оръжието, се укрепили в църквата, училището и няколко по-големи къщи и се съпротивлявали отчаяно. На 2 май и тяхната съпротива била сломена. Батак бил превърнат в страшна човешка кланица, където загинало почти цялото население на цветущото някога селище. Около 3000 батачани са избити. Чудовищната разправа с българското население в Батак е едно от най-кървавите и безчовечни престъпления на века.