Joomla Software solutions Template

Payday loan

Нагласите на гърците спрямо ЕО през 70те- 80те години на ХХ век

Европейската общност се създава, за да гарантира мира и подпомогне развитието на държавите-членки, като чрез икономическо сътрудничество се постигне по-задълбочено политическо партньорство. Страните основателки на  Общността имат сходни стратегии за  политическо и икономическо развитие и общи ценности, които безпроблемно могат да бъдат отнесени към идеалите и стремежите на западните демокрации.

Желанието на Гърция да стане част от “клуба на богатите” поставя проблема доколко една слаборазвита и географски отдалечена страна, преживяла разрушенията на  гражданската  война и кошмара на режима на военната хунта, може успешно да се интегрира в ЕО. Въпросът за нагласите на гърците спрямо Общността поставя по-общия проблем за настроенията и очакванията в една балканска страна за интегрирането й  в многонационална структура, видимо превъзхождаща я политически и икономически. Погледнат през призмата на балканската идентичност, проблемът разкрива същността на спецификата на балканските стереотипи в контекста на евроинтеграцията. Не без известна условност, дължаща се на вътрешните различия в страните от региона, примерът на гърците може да послужи за очакван модел на поведение и на други балкански нации в процес на присъединяване към Европейския съюз.

Поставеният проблем  включва в себе си промените в нагласите и очакванията на политическите партии и на гражданите, в контекста на вътрешно и външнополитическите проблеми на страната. По-специално следва да се разгледат вижданията за бъдещето на основните партии, участващи в политическия живот след падането на хунтата, влошаването на отношенията Гърция-САЩ/НАТО и стремежите да се разреши Кипърският въпрос. Поради факта,че Гърция присъединява именно към Европейската икономическа общност следва да се обърне внимание и на очакванията на гърците в икономически план. За по-детайлното вникване в същността на обществените нагласи, се разглеждат вижданията на гърците за националната и европейската идентичност през този период.

Присъединяването на Гърция към ЕИО може да се характеризира като част от стремежите й да се превърне в модерна и демократична държава. Подобно на останалите балкански народи за гърците модернизацията винаги е била еквивалентна на европеизацията и вестернизацията.[1] Решението е продиктувано преди всичко от политически съображения, икономическите остават на по-заден план. Още с подписването на Атинския договор за асоциация на на Гърция в ЕИО на 9 юли 1961г., личат политическите мотиви на министър председателя Константинос Караманлис: той гледа на асоциирането като “средство за затвърждаване на принадлежността на Гърция към западния съюз и за легитимиране на нейната донякъде несигурна европейска идентичност.”[2]

През периодът на режима на военната хунта (1967-1974г.)Атинският договор за асоциация е замразен. Компрометирани са  гръцките военни и широки кръгове на десницата, активно сътрудничели с тях. Компрометирана е самата политическа система на страната, направила възможна седемгодишната фашистка диктатура.[3] Ето защо с идването си на власт през 1974г., лидерът на управляващата дясна партия Нова демокрация Караманлис си поставя като основна цел присъединяването на Гърция към ЕИО, за да се заздрави парламентарната демокрация в Гърция и да се идентифицира със западните институции.[4] Освен това партията, която договори условията за влизането в Общността, ще получи допълнителна тежест и легитимност. Гръцките управляващи вярват, че присъединявайки се към ЕИО, страната ще придо-бие по-голяма тежест и престиж на международната арена, отколкото ако остане една изолирана, второстепенна сила.[5]

Влошаваните отношения с Турция, в следствие на Кипърския въпрос и Егейския спор, свързан с претенциите на турците да търсят нефт в части от Егейско море,които според Гърция са част от нейния континентален шелф, също повлияват за активната проевропейска политика на Нова демокрация. Важна причина за присъединяването към ЕИО е да се неутрализира опасността от война с Турция, особено след турската двойна инвазия в Кипър през юли и август 1974г. Тъй като нито НАТО нито САЩ предотвратяват инвазията, Гърция е принудена да потърси нова рамка, за да се предпази от турската военна агресия.[6] Причини за акумулирането на анти-американските настроения сред обществото са както нарасналата икономическа и политическа зависимост от САЩ, както и факта,че повечето гърци гледат на американската администрация като инструмент за установяване на диктатурата на военните(макар да няма доказателства за това).[7]

Върху тези вътрешни и външни фактори се базира явната проевропейска ориентация на Караманлис, наречена още “политика на преувеличението”[8], наблягайки повече на политическите предимствата от присъединяването към ЕИО, без особено да се обръща внимание на икономическата страна на въпроса.

От гледна точка на икономическите очаквания на Нова демокрация, пълноправното членство се свързва с много надежди за излизане от кризисното положение на страната от 80те години. Те са описани в годишния доклад на Гръцката банка в годината на приемането: очаква се присъединяването към ЕИО да упражни натиск върху всяко предприятие от частния сектор, така че то да се реорганизира, модернизира и да започне да действа по-ефективно;ще се стигне на практика до засилване на пазарните сили и преодоляване на прекомерната държавна намеса;реорганизацията и модернизацията на държавните служби и финансово-кредитната политика на страната ще доведат до намаляване на бюрокрацията и необоснования протекционизъм и ще се създаде благоприятна икономическа обстановка за по-голяма инициативност. Изразява се надеждата, че с помощта на финансовите ресурси на ЕИО Гърция ще успее да преструктурира своето стопанство и да скъси дистанцията, отделяща я от по-развитите й партньори.[9]

Противно на постоянството, което показва Нова демокрация в подкрепата си за пълноправното членство в ЕИО, то набиращата все по-голяма обществена подкрепа ПАСОК, начело с Андреас Папандреу,променя позицията си от явно отрицателно към благосклонно отношение за гръцкото присъединяване към Общността. Д.Кацудас откроява три основни периода в политиката на ПАСОК спрямо ЕИО.[10] Първата фаза на антизападна , антикапиталистическа и анти-ЕИО възгледи съвпада с възстановяването на демокрацията в Гърция и се разгръща от 1974 до 1977г. Папандреу свързва Общността с икономическите интереси на САЩ и многона-ционалните корпорации и както той твърди, с намесата на ЦРУ  в създаването на военната диктатура от 21 април 1967г.

В специален доклад на Центъра за изследвания и пропаганда на ПАСОК от 1977г. се твърди, че членството ще бъде пагубно за страната-тя няма да бъде в състояние да прилага свое самостоятелно национално икономическо и социално планиране; неравностойната конкуренция с многонационалните гиганти ще създаде смъртна опасност за гръцката промишленост, селско стопанство и ще засили безработицата и емиграцията.[11]Тези него ви виждания са в основа та на идеите за установяване на специални отношения с Общността, при които Гърция би запазила по-голяма свобода на действие.

Втората фаза 1977-1980г. покрива “ерата на вратовръзките”, когато Папандреу се стреми да направи ПАСОК първа опозиционна сила, след като Съюза на центъра започва да се разпада. “Отминали са дните,когато ЕС се отрича като капиталистически клуб, прикритие за многонационалните компании, стремящи се да експлоатират страни като Гърция, разположени в периферията на капитализма. Сега настояването е за референдум за членство в Общността”.[12] Не бива да се пропусне факта, че след подписването на договора за пълно членство в ЕО, считано от 1 януари 1981, в двореца Запион в Атина на 28 май 1979, когато през следващия месец ратификацията по договора се дискутира в парламента ПАСОК заедно с комунистическата партия бойкотират заседанията.

Третата фаза започва след изборната победа на ПАСОК от 1981г.,спечелила с обещанието за “алаги”(промяна). Папандреу  противопоставя лозунгите “Гърция принадлежи на гърците” и “ЕИО и НАТО- един синдикат” на “Гърция принадлежи на Запада” на Караманлис.[13] С идването си на власт започва да смекчава позицията си спрямо ЕИО. Но въпреки че първоначалното искане за референдум бива изоставено, Папандреу налага виждането за необходимостта от установяване на специални отношения с Общността. За това свидетелства меморандума от 22 март 1981г., в който ПАСОК иска от Европейската комисия на Гърция да бъде предоставен специален облагодетелстван статут предвид по-ниската й степен на развитие и повече средства от структурните фондове на ЕИО. Въпреки смекчаването на позициите си, Папандреу не пропуска сгоден случай да се противопостави на ЕО, защитавайки “националното достойнство”. Свидетелство за това е отказът на Гърция да се присъедини към санкциите срещу военния режим в Полша и реакцията й след случая с корейския самолет през 1983г.[14] Но икономическата помощ предоставена от Общността води до качествена промяна в отношението на ПАСОК спрямо ЕИО. На конгреса на партията през 1984г. Папандреу заявява, че оттеглянето от Европейската общност може да има катастрофални последици. По време на втория си мандат(1895-1989г.) ПАСОК запазва тези си позиции.

Причина за промяната в отношението на ПАСОК и голяма част от гръцката общественост към ЕИО е “златният дъжд” и “сладкият звук на Брюкселската каса”(общо за перио-да 1981-1987г. Гърция получава от ЕИО чисти приходи в размер на 6,174 млрд.долара).[15] Общността одобрява пакетът от ограничителни мерки обявен през 1985г., целящ да стабили-зира на гръцката икономика. Дни след обявяването на стабилизационната програма  Комисията на ЕИО съобщава за предоставянето на Гърция заем от 1,7 млрд. екю за облекча-ване на платежния й баланс. Той отзнаменува края на всякакви колебания относно мястото на Гърция в ЕИО.[16]

Нагласите, изразявани от отделните партии в страната се пренасят и в избраната от тях линия на поведение в Европей-ския парламент след изборите от юни 1984г. Евродепутатите от ПАСОК се опитват да покажат своя собствена физиономия в социалистическия лагер, като избягват директно въпроса за членството на Гърция в ЕИО, запавайки неутрална позиция. Те избягват общите политически и идеологически дебати, като се концентрират върху специфични проблеми, касаещи Гърция, опитвайки се  да увеличат ползите й от членството. Депутатите от Нова демокрация се опитват да представляват както интересите на Гърция, така и тези на Общността. Те подкрепят не само икономическата, но и политическата интеграция на страната, показвайки се като класическа консервативна партия, пледираща за икономически либерализъм. От своя страна за представителите на Комунистическата партия ЕИО е източник на всяко зло и единственият шанс на Гърция да оцелее е тясно-то сътрудничество със СССР и страните от Източна Европа. Те винаги разглеждат проблемите от идеологическа гледна точка, като рядко участват в дискусии със специфичен технически характер.[17]

Нагласите на гръцките избиратели спрямо ЕО в повечето случаи следват настроенията в партиите, на които симпатизи-рат. Гласоподавателите на Нова демокрация още от самото начало на преговорите за присъединяване подкрепят в най-голяма степен ЕО и гръцкото присъединяване към него. Привържениците на Комунистическата партия показват най-слаба подкрепа, като стойностите за симпатизантите на ПАСОК са някъде по средата. 81% от привържениците на Нова демокрация биха гласували “за” ЕО ако през 1981г. се провеждаше референдум и 84% през 1989г. Гласоподавателите на ГКП единодушно биха отхвърлили членството през1981г. със слабо подобрение в подкрепата през 1989г. Стойностите за симпатизантите на ПАСОК са съответно 7% “за” през 1981г. и нарастват до 52% през1989г. Според П.Димитрас нарастването в подкрепата за ЕИО сред гласоподавателите на ПАСОК е повратна точка за гръцкото обществено мнение. Така резулта-тите се променят от стойности определящи гръцката нация като една от най-враждебните спрямо ЕО, до една от нациите най-силно подкрепящи Общността.[18]

Социологическите проучвания показват как се променят обществените настроения в страната в началото и в края на 80те години. Според Хеленобарометър ако в периода 1981-1984г. една трета от гръцките граждани подкрепят членството в ЕИО, то в края на 80те повече от половината население се изказват в полза на присъединяването към Общността. Според Евробарометър в началото на 80те едва 40% от гърците считат членството в ЕИО като “нещо добро”, а до края на 1980г. обществената подкрепа се покачва до 75%.[19]

Резултатите от проучванията на Евробарометър за Гърция показват една по-висока степен на интерес и подкрепа за ЕО от средните стойности за Общността. Според  84% от гърците проблемите, с които се занимава Комисията имат значение за страната им, като най-високите стойности са за датчаните (89%), а най-ниските за германците(81%). Гръцката подкрепа за членството в ЕИО(75%) е доста над средните резултати за Общността(69%). Гърците показват и по-благосклонно отношение към едно по-тясно обединение между страните членки на ЕО. 59% от гражданите на ЕО смятат, че Общността е повлияла благоприятно на страните им. Разглеждайки резултатите по страни ирландците (84%), следвани от  гърците (78%) считат, че техните страни са се облагодетелствали най-много. Половината от гражданите на Общността биха съжалявали, ако ЕО се разпадне. А стой-ностите за Гърция(57%) отново са над средните за Общността, само с няколко процента след Италия и Люксембург.[20]

В Гърция младите на възраст между 18-24години, хората от по-висшите социоикономически класи, тези с по-високи доходи, висшистите, хората от по-малките населени места както и симпатизантите на десницата(за разлика от останалите страни членки) изказват по-голяма подкрепа за Общността.

Според Евробарометър 30 (1988г.), широката подкрепа за ЕИО на гърците не им пречи да се чувстват най-горди от своята национална идентичност. Подобно на подкрепата за Общността и резултатите на въпроса дали членството  в ЕО предпазва националната идентичност са обусловени от партий-ни предпочитания. Гърците, определящи се като десни, а също младите и тези които се интересуват от политика, са по-склонни да вярват, че ЕО предпазва националната идентич-ност.[21] В Гърция когнитивна мобилизация или “бистренето на политиката” е сред най-високите спрямо останалите членове на Общността. Но този факт не влияе на гърците да се чувстват в по-голяма степен европейци, както се случва в другите страни членки на ЕО.[22]

Наблюдавайки вижданията на гърците за националната и европейската идентичност откриваме, че идентификациите с европейското свойство съществуват съвместно и допълват гръцкото свойство, като заемат второстепенно значение. Европейските характеристики на идентичността са главно добродетели и съвременни елементи(например дисципли-неран, защита на околната среда), различни от гръцките-главно емоции-добродетели и традиционни елементи( напри-мер добросърдечен, високо национално чувство).[23] Едно сравнение между ценностите на гърците и жителите на другите страни от ЕО, характеризиращи идентичността им, показва като обща черта стремежът към лично щастие. През 80те години то е свързано преди всичко с принадлежността към семейството.[24]

Нагласите на гърците спрямо ЕО през 70те и 80те години на ХХвек отразяват стремежът към модернизация на държавата и засилване на нейната политическа и икономи-ческа независимост чрез процеса на евроинтеграция. Гърците устремяват надеждите си за край на периодите на кризи и несигурност като се присъединят към една наднационална общност, като смятат,че това автоматично ще доведе до подобряване на икономическата обстановка в страната.

Десницата в лицето на Нова демокрация на Караманлис е обхваната в най-голяма степен от “евроеуфорията”, докато ПАСОК постепенно  извървява пътя от крайно отричане до неутрално към позитивно отношение спрямо Общността. В общи линии настроенията сред обществото следват промените в нагласите, изразявани от основните партии, като привърже-ниците на десницата изразяват най-пълна подкрепа за ЕО. Промяната в отношението към Общността зависи както от партийната ориентация на гражданите, така и от икономически фактори, в частност европейската финансова помощ за страната, които затвърждават у гърците положителното чувство, че са граждани на страна членка на ЕО.

Гърците съзнават ползите от членството на страната в Общността и допълват описанието на националната си идентичност с нови модерни характеристики, които считат за част от една по-широка европейска идентичност. Силното чувство за национална гордост допълва обществената подкрепа на гърците за ЕО, достигайки едни от най-високите стойности за цялата Общност.