Home Психология Съществува ли творчество в детска възраст_

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Съществува ли творчество в детска възраст_ ПДФ Печат Е-мейл

Отличителна черта на човека е езика и неговата реч, тъй като свойствата на речевите знаци, са чужди на общуването и реакциите на животните. Езикът и речта на всеки човек са уникално явление.Те подменят  действителността. Една дума е натоварена с това значение, което хората й придават. Вътрешната реч става външна. Езикът е нещо, което използваме.В общуването речта не е така организирана и планирана, както при писмената реч, но въпреки това не е стихийна, а е целенасочена именно по посока на комуникацията, реализирана във взаимодействието между събеседниците. Тя протича в двете взаимосвързани и взаимозаменяеми форми– говорене и слушане, като в същото време е на лице нейната съдържателна, вътрешно-смислова, семантична страна, и което е изключително важно – речта е свързана с цялата ситуация, в която се реализира взаимодействието между отделните индивиди. Чрез езика и културата ние създаваме свят  на представи, ценности и системи на убеждения. Ние мислим с имена , класифицираме и определяме нещата. Нашите емоции в психофизиологично състояние се отразяват върху мисленето и от там върху езика, чрез речта. Писмеността дава възможност на хората да предават опита си на следващите поколения. Културата и начинът на живот на определен народ са свързани с точно определеният език.

За овладяване на езика първите седем години от живота на човек са най-важни, защото именно в този период се формира в по-голямата си част човешкият интелект. В ранна и предучилищна възраст говорният апарат е най-пластичен, а структурните образования на мозъка, свързани с него  най-продуктивни по отношение на взаимодействието на еднаква и сходна информация, постъпваща чрез един или различни сензорни канали. Следователно потенциалните възможности на децата  във вида на механизми  и процеси е необходимо да се предоставят като възможни, взаимосвързани явления и феномени, както и характеристиките им, способстващи за развитието на речта.

Овладяването на езика и развитието на речта в предучилищна възраст се реализира съвсем закономерно в контекста на процеса по разширяване и увеличаване на социалните връзки на детето.Той е постигнат чрез специфична образователно-възпитателна система, която е съобразена с изключителните в тази възраст потенциални възможности на детето, със сензитивността на възрастовия период.Структурата на езиковите способности на детето се разглежда предимно в сферата на речевото общуване, което е предпоставка за развиване на комуникативността.

Основна задача на предучилищната подготовка е децата да могат да усвоят практически българския книжовен език.. Безспорно, за нейното реализиране най – съществен принос имат педагогическите ситуации по български език и литература. Овладяването на българския език включва редица задачи, които са взаимно свързани и зависими една от друга: развитие на свързана и граматически правилна реч, възпитаване на звукова култура на речта, работа върху семантичната страна на речта /обогатяване, затвърдяване и активизиране на речника/, както и запознаване на децата с художествена литература. От художествените произведения /приказки, разкази, стихотворения, гатанки, пословици и поговорки/, от куклените театрални постановки децата получават образци за правилна реч. Предучилищният период е твърде благоприятен за бързо и лесно осъществяване на всички тези задачи .

Разглеждайки учебното помагало ”ПРИЯТЕЛИ С БУКВИТЕ” на издателство  АНУБИС откриваме,че учебното съдържание покрива всички образователни ядра,заложени в програмата.При разработването му се определя водещото значение на комплексния характер на обучението по български език и литература.Във всяка тема е интегрирано учебното съдържание от различните ядра на учебната програма.

По Ядро “Свързана реч-говорене и слушане” можем успешно да работим  В света на приказките,От сърце изричаме,Отгатваме гатанки.Тук се формират умения за слушане, умения за възприемане на художествен текст,умения за разказване на приказка по илюстрация, умения за отговор на въпрос.Педагога умело води процеса на овладяване на речта като чете и разказва приказката, разглеждат се  илюстрацииите, откриват се  заедно героите.Подпомага при разказването на приказката, стимулира включването на  децата при преразказването на чужда реч.По този начин се формират речеви умения  за  цялостно изложение на текста .Тук можем да работим успешно и по Второ ядро ”Граматически правилна реч”-разпознаване на основните глаголни времена, конструиране на изречения по нагледна и словесна основа като децата  разпознават единствено и множествено число на съществителните имена, съгласуване на прилагателните и съществителните по род и число.При работа по Съставяне на изречения по картини и Разказваме по картини целенасочено формираме и развиваме умения за построяване на изречения, активизиране речника на децата; свързване на изречения в кратък текст по сюжетна картина; граматически правилно построяване на изреченията; отделянето на думите в изреченията в потока на речта и тук се вплитат задачи от Ядро “Звукова култура на речта”- различаване на отделните елементи на езика  и речта-фраза, изречение, дума, звук.Децата трябва да могат да отделят всяка дума от конкретното изречение/ чрез запълване  на квадратчета в схемите, дадени към тези задачи/,за да се формира и развива умението за диференциране на думите в потока на речта. Думата е основната градивна единица на езика. Без обогатяване на речника е немислимо усъвършенстването на свързаната реч, а от там и на речевото общуване. Развитието на понятийното мислене също е не възможно без усвояването на нови думи и между тях съществуват и собствено езикови връзки и  те се обединяват в определени „лексико-семантични групи”. Ориентацията на детето в звуковата форма  и същност на думата лежи в основата на цяла редица явления, които се срещат в предучилищна възраст. От методическа гледна точка тези съображения трябва да водят в хода на обучението по български език до овладяването на -елементите на езика, които са в непрекъснато взаимодействия помежду си.По темата Какво назоваваме с думите децата трябва да формират умения за използване на съществителни,прилагателни имена и глаголи и не на второ място формиране култура на общуване, използване на речеви етикет и форми на вежливост .Темите  Да празнуваме , От сърце изричаме ,В очакване на празниците дават представа за народните празнични традиции и възпитават отношение към българските народни обичаи.

Най-голямо значение за развитието и усъвършенствуването на свързаната реч, а от там и за развитието на пълноценно речево общуване с околните има усвояването на речниковото богатство и разнообразието на родния език. Оформянето на речника е неделимо от развитието на звуковата и граматична страна на речта. Речникова работа се осъществява преди всичко чрез запознаване на децата с околната действителност, с достъпни за тях  явления от обществения живот, както и с произведенията на художествената литература.Темите В театъра, На карнавал, Гледаме любими детски филми дават добра възможност за обогатяване на речниковия запас, както и  умение за ориентиране в някой елементи на сценичното изкуство-актьори, роли, костюми .

В ядро “Звукова култура на речта” особено внимание  трябва да се обърне на правилното артикулиране на звуковете,определяне мястото, броя и последователността на звуковете в думата и получаване на нови думи чрез заместване, прибавяне и разместване на звуковете.Приложение на задачите в това ядро намираме в помагалото в Говорим и играем заедно, както и в Изговаряме звуковете в думите. В скороговорките и различните дидактични игри децата осъзнават връзката между звук и буква.  Например, игри като:

При работата върху звуковата форма на думата е важно формирането на умение за отдиференциране на всеки звук в думата,особено на гласните.Това е наложително при овладяването на четенето и писането в първи клас,което води до системни упражнения по ядро “Писане и четене”. Детето трябва да разбира връзката между звуковия анализ на речта и графичнато му представяне.Тази тема е застъпена изключително често в учебното помагало в Откриваме елементи на букви в предмети.Авторите са дали много възможности децата да развият графичните си умения, фината моторика ,умения за пространствено ориентиране ,както и изграждане на хигиенни правила за писане. Чрез прерисуване на фигури върху мрежа, графични очертания върху права линия,свързване на прави и криви линии, извивки се дава основата на изписването на елементи на определени букви, както и цели букви.Задачите способстват децата да  могат да разпознават и пишат букви от българската азбука.

Ядро “Семантична страна на речта” Децата трябва да разбират връзката “обект-понятие-дума” в зависимост от речевия контекст; да разбират смисъла и многозначността на думите; да употребяват в речта си различни думи, антоними синоними и омоними.С помощта на методическите похвати разпознаване, преобразуване, съставяне на изречение и текст, чрез игрови похвати; тестови задачи, и др., се съдейства за овладяване и задълбочаване на знанията на децата за значение на думата, и за формиране и усъвършенстване на уменията им за определяне и уточняване значението на думата, за правилна употреба на думите според значението им в устната и писмената реч. Чрез задачи за обясняване значението на думите ( на картини или описателно); за съставяне на думи от срички и определяне значението на думите; за разделяне думите на срички и промяна на съгласния звук в първата сричка, за да се получи нова дума и определяне на значението й; откриване на разликата в значението и съставяне на изречения с тях; задачи за промяна на значението на думите чрез промяна на букви в състава им или на мястото на ударението, и употребата им в изречение или текст; за откриване на сродни думи в изречение/текст и определяне на значението им; за замяна на думи с други, близки по значение се използват игрови похвати (лабиринти, словесни верижки и др.);

В ядро”Художествена литература” децата трябва да различават определени  литературни произведения: гатанки,римушки,разкази ,стихотворения,разкази. Да различават в литературното произведение място на действието, начало и край, герои, случка и т. н. Да могат да възпроизвеждат любими литературни произведения или откъси от тях. Формирането на умения за възприемане и осмисляне на художествен текст, за откриване на богатия нравствен и емоционален подтекст на литературните произведения се осъществява в целия курс на обучение  в предучилищна възраст.В тази възраст се формират начални умения за възприемане и осмисляне на художествената образност, за общуване с автора на литературната творба.В тях те имат възможност да се докоснат до общочовешки проблеми, интерпретирани с помощта на различни изразни средства, със своеобразна стилистика.Важното е - децата да съпреживеят вълненията на любимите си герои, да се докоснат до магията на художествената образност и да осмислят нравствените и естетическите послания на създателите, да доловят как са интерпретирани изконни общочовешки проблеми с помощта на образите, създадени от авторите на тези творби.Тук у децата трябва  да се породи интерес към книгите, да  се изрази отношение към определени постъпки на героите, а също така да и да се формира умение за свързване на художествени форми за речево изразяване с тези на музикалното, изобразителното и приложно изкуство: готовност за естетико-продуктивно сътворяване на замисли.

От гореизложеното можем да обобщим, че овладяването на езика и развитието на речта при децата от предучилищна възраст е сложен и динамичен процес,в който педагозите , използвайки всички явления и феномени трябва да стимулират децата да реализират своите речеви способности, създавайки условия за активно общуване.Всяка една обикновена речева ситуация трябва да бъде превърната в целево организирана ситуация.

Според Виготски от изключителна важност е основното положение за ориентиране на обучението към “зоната на близкото развитие” на детето, според което обучението по роден език трябва да се гради преди всичко върху функционалния, а не върху възрастовия принцип. Това означава, че детето трябва да се учи не на това, което знае и може на съответната възраст, а на това, което трябва да знае и може. Детето трябва да се обучава на онези речеви умения, които все още не е усвоило, но ще усвои. Обучението трябва да се ориентира към утрешния ден от развитието на детето, т. е. към това, което сега то изпълнява с помощта на възрастния, а утре ще може да изпълнява вече самостоятелно.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG