Home Туризъм Политическа рамка

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Политическа рамка ПДФ Печат Е-мейл

Политическа рамка

От прегледа, който следва, се вижда, че съществуващата поредица от стратегически и политически документи почти не съдържат специални текстове, посветени на екотуризма, но като цяло създават благоприятна политическа среда за неговото развитие.

2.2.1       Национални стратегии и планове за действие

Национална стратегия за околна среда и Национален план за действие за 2000-2006

Националната стратегия за околна среда е основният документ, определящ политиката на Министерството на околната среда и водите. Тя определя визията за развитието на националната политика по околна среда и формулира националните дългосрочни приоритети.

Дългосрочната стратегическа цел на страната в областта на околната среда е: Подобряване качеството на живот на населението на страната чрез осигуряване на благоприятна околна среда и запазване на богатата природа на основата на устойчиво управление на околната среда.

В националната стратегия са описани и междусекторните инструменти за осъществяване на политиката в областта на околната среда - ОВОС, екологични одити и разрешителни, институционално устройство, законодателство, информация за околната среда и привличане на обществеността в процеса на вземане на решения, европейска интеграция и международно сътрудничество, анализ на финансовото осигуряване на дейностите, свързани с опазване на околната среда. Повечето от тези инструменти се прилагат и по отношение на проекти за екотуризъм.

Националният план за действие е разработен с цел да се гарантира постигането на набелязаните в Националната стратегия по околна среда цели. В плана са посочени дейностите, които трябва да се извършат, отговорните институции, сроковете за започване и завършване, необходимото финансиране и възможните източници, както и ефектите, които ще се получат при реализацията. Специално място в плана е отделено на развитието на туризма, като предвидените дейности включват приоритетно разработване, приемане и прилагане на планове за управление на защитените територии, които представляват силен туристически интерес.

Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие (1994 г.)

Тази стратегия определя екотуризма като инструмент за опазване на биологичното разнообразие и като сфера с добри перспективи за развитие на българската икономика, предвид природните и културноисторическите богатства на страната. Екотуризмът се разглежда като възможност за осигуряване просперитет на местните общности, заедно със стимулиране на интереса на обществото към туризма и опазването на природата. Стратегията отбелязва, че екотуризмът трябва да се интегрира в процеса на регионалното и общинско планиране, в екологичните оценки и образователните програми по околна среда.

В Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие екотуризмът се определя като приоритетна област и се препоръчва разработването на ясна национална политика по екотуризма и план за действие за неговото развитие. В допълнение към това, стратегията препоръчва подходи за конкретно идентифициране на основни области, богати на екотуристически ресурси, въз основа на анализ на наличните природни и културни ресурси, райони на повишен антропогенен натиск върху природната среда, както и чувствителни на такъв натиск територии с висока консервационна и естетическа стойност. Стратегията насърчава тесни връзки между частния сектор и основните участници в опазването на природата, неправителствените организации и дейците на образованието, с оглед осъществяване целите на екотуризма.

Национален план за опазване на биологичното разнообразие (1999-2003 г.)

Този петгодишен план за действие бе разработен в резултат на приемането на Националната стратегия през 1998 г. Планът не се спира подробно на развитието на екотуризма като средство за опазване на биологичното разнообразие, нито разглежда в дълбочина ролята на екотуризма като възможност за партньорство между защитените територии и окръжаващите ги човешки общности. Затова пък Планът за действие е насочен основно към приоритетната нужда от разработване на ново законодателство в областта на лечебните растения и опазването на биоразнообразието, и от развитие на национална екологична мрежа. Последната е един важен принос към усилията на България за постигане на устойчиво развитие. Националната екологична мрежа е предназначена да обедини в един строен комплекс най-значимите места от гледна точка на опазване на природната среда, които включват националната мрежа от защитени територии и други жизненоважни райони в страната. Националната екологична мрежа е важна предпоставка за комплексно планиране на земеползването, като е част от съвместните усилия на частния и обществения сектор за постигане на устойчиво развитие.

В допълнение, Планът за действие набелязва важен набор от средства и инструменти, необходими за опазване на биологичното разнообразие на страната, като посочва проекти, подкрепящи различни форми на устойчив туризъм, опазване на местни растителни и животински видове и създаване на демонстрационни ферми за устойчиво еко-земеделие.

Стратегия за единно управление на водите в Република България (1997)

Стратегията за единно управление на водите е създадена през 1997 г. Тя представя мотивите за реформи в управлението на водите, и в същото време обосновава необходимостта от промени в българското и европейско законодателството за управление на водите. Огромен процент от необходимата законодателна промяна вече е извършена със Закона за водите и свързаните с него наредби.

Важен аспект от Стратегията за единно управление на водите е басейновият подход, който въвежда в практиката принципите на децентрализираното управление на водите на регионално ниво – чрез регионални структури за управление на водосборите. Тези принципи съвпадат с общия ландшафтен подход, който прехвърля отговорностите по разработването и прилагането на програми за устойчиво развитие на местно и регионално равнище.

Стратегия за развитие на културния туризъмСтратегията е съставена от Министерството на културата през 2002 г. и е в процес на разработване. Стратегията обосновава необходимостта от развитие на културния туризъм, като визира потенциала на българското културно наследство – един от стратегическите източници за социално-икономическо развитие на районите. Подчертава се приносът на културния туризъм за съхраняването на културноисторическото наследство и за развитието на съвременното артистично творчество и дейности. Дефинират се принципите и стратегическите цели на културния туризъм, като се има пред вид и Международната харта за културен туризъм на ИКОМОС. Определя се ролята и дейностите на Министерството на културата в тази област. Реализирането на стратегията за културен туризъм предвижда ангажирането на партньори на национално, регионално и общинско ниво.

Национална стратегия за насърчаване развитието на малките и средните предприятия за периода 2002-2006 година

Проектът на “Национална стратегия за насърчаване развитието на малките и средните предприятия (МСП) за периода 2002-2006 година” очертава целия комплекс от въпроси на сектора на малките и средните предприятия и е насочена към създаване и развитие на ефективни пазарни условия, благоприятна институционална, нормативна, административна, финансова и конкурентна среда за тяхното развитие в България.

Тази основна цел е подкрепена от шест подцели: свободна конкуренция, създаване на нови работни места, развитие на високотехнологичните производства, развитие на управленските умения, стимулиране на експортната активност на малките фирми и увеличаването на инвестициите в сектора на МСП. Постигането на тези цели е от съществено значение за развитието на екотуризма, тъй като основната икономическа единица в неговото функциониране е малката семейна фирма.

За постигането на устойчиво развитие и реален растеж на малките и средни предприятия, в проекта за Стратегия са дефинирани седем стратегически приоритети. Условно, те могат да бъдат класифицирани и групирани в четири области на държавно въздействие:

  • Създаване на благоприятна среда за МСП. Тук се включват следните приоритети: опростяване на административната среда за МСП и осигуряване на условия за развитие на МСП в регионален аспект;
  • Подкрепа на ресурсно осигуряване на МСП. Като приоритети са включени: подобряване на финансовата среда, подобряване на достъпа до информация и услуги и насърчаване на предприемаческия дух и умения;
  • Стимулиране на пазарната реализация;
  • Подкрепа на технологичното обновление и интегриране на МСП в “информационното общество”.

Национална горска политика и стратегия

През октомври 2002 г., Правителството на България започна процес по формулиранe на Национална Горска Политика и Стратегия (НГПС). Процесът е широко мащабна инициатива, включваща принос от експерти, представители на различни заинтересовани групи, а и на обществото като цяло и ще даде рамката за всички по-важни решения, касаещи сектора през следващите 10 години. Обект на горската стратегия е горският сектор, включващ както горското стопанство, така и горската промишленост – дървообработваща и мебелна.

НГПС се основава на няколко основни принципа:

  1. Устойчивост – българските гори трябва позитивно да допринесат за устойчивото развитие и да отговорят на международно приетите стандарти за устойчиво управление на горите;
  2. Широко участие – горите са национално богатство и принадлежат на българското общество. Горският сектор трябва да ангажира широката общественост във всичките си дейности, а цялостното управление на горите да се базира на обществената подкрепа;
  3. И не на последно място, горите следва положително да допринесат за подобряване качеството на живот на българското население. Този принос може да бъде в социален, икономически или пък в екологичен аспект като особена важност се придаде на непазарно насочените ползи от горите.

Проекто-документът отчита високия потенциал на българските гори за развитие на туризъм и рекреация, посочени са и основните проблеми и предизвикателства. Като стратегическа цел е записана: “Интегриране на туристическия бизнес в традиционните дейности по управление на горите”. За постигането й са посочени 2 стратегически действия: 1) Идентифициране и увеличаване на инвестициите, които да съдействат за максимално използване на съществуващия потенциал (сътрудничество с туристически агенции, обучение, реклама, развитие на инфраструктурата и т.н.) и 2) Анализ и идентифициране на туристическите ресурси на местно и регионално ниво.

Национален план за регионално развитие 2000-2006 г.

Националният план за регионално развитие е основен инструмент за формирането на цялостна, дългосрочно ориентирана и ресурсно осигурена политика на регионално развитие, основана на балансиране на националните, регионалните и местните интереси и приоритети. Необходимостта от такава политика се обуславя от това, че регионалните различия пораждат социални, политически и икономически проблеми, че националната икономика е силно зависима от своите регионални съставки и че само пазарните сили не могат да осигурят балансирано регионално развитие. От друга страна, той е отговор на изискванията, свързани с присъединяването на България към Европейския съюз в областта на регионалната политика и социално-икономическото сближаване и с възможностите за използване на предприсъединителните инструменти на Европейския съюз.

Националният план за регионално развитие е тясно свързан с Националния план за икономическо развитие, изготвян в рамките на Специалната подготвителна програма за структурните фондове на Европейския съюз в България. Тази връзка е регламентирана и в Закона за регионалното развитие. Те се съгласуват по отношение на целите, стратегията и приоритетите, заложени в тях. За предложенията, включени в Националния план за икономическо развитие (по-специално в неговия раздел, посветен на балансираното и устойчиво регионално развитие), които са част от предвидените действия в Националния план за регионално развитие, е възможно да се търси финансиране от предприсъединителните инструменти на ЕС. Националният план за регионално развитие и разделът за регионално развитие на Националния план за икономическо развитие са съвместими по отношение на предвижданите мерки, но се различават по техния обхват, в т. ч. териториален.

Децентрализацията на управлението означава разпределяне на отговорностите и задълженията за резултатите от управлението на местно ниво – там, където протичат реалните икономически и социални процеси. Реформата в местното самоуправление има за цел да осигури условия за прехода към децентрализирано управление. Тя включва реално повишаване на гражданското участие и демократизиране на процесите на вземане на решения. Децентрализацията на финансирането е механизъм за осигуряване на независимостта и самостоятелността на управлението на общините.

2.2          Законова рамка

Като цяло, съществуващата законодателна рамка на страната осигурява политически условия за развитие на екотуризма.

Съществуват няколко закона, имащи отношение към развитието на екотуризма.

Закон за туризма (2002 г.)

Законът урежда организацията и управлението на туризма в България. Целта му е да:

  1. Осигури условия за развитие на туризма като значим отрасъл с приоритетно значение;
  2. Въведе единни критерии за извършване на туристически дейности;
  3. Осигури защита на потребителите на туристическия продукт;
  4. Определи правата и задълженията на лицата, имащи отношение към туризма;
  5. Регламентира контрола върху туристическите дейности.

Законът регулира туризма като съвкупност от специфични стопански дейности, пътувания, участия в културни прояви, форуми и други дейности, насочени към създаване, предлагане, реализиране и потребление на стоки и услуги, които формират туристическия продукт.

Като туристически обекти в закона са посочени и националните паркове, природните паркове, резерватите, защитените местности и природните забележителности по Закона за защитените територии, музеите, резерватите, паметниците на културата и на историческото наследство по Закона за паметниците на културата и музеите, както и културните институти по Закона за закрила и развитие на културата. Екотуризмът и културният туризъм са включени като разновидности на туризма. В закона са определени начините, по които държавата осъществява политиката си в сферата на туризма, органите за управление на туризма на различните нива, възможностите за финансово подпомагане на туризма, условията и процедурите за осъществяване на туристически дейности. Законът не третира пряко развитието на екотуризма или на малките и микро-предприятията.

Закон за опазване на околната среда (2002 г.)

Законът за опазване на околната среда е рамков закон и урежда правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по отношение опазването на околната среда; събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда; контрола върху околната среда; оценката на въздействието на определени обекти и дейности върху околната среда. Законът не третира пряко екотуризма, но третира еко-етикетите и сертифицирането.

Закон за биологичното разнообразие (2002 г.)

Обект на този закон е опазването и ползването на биоразнообразието, запазването на естествени местообитания, на видове, екосистеми и процесите в тях, на генетични ресурси, както и специфични въпроси, отнасящи се до формите на опазване и търговията със застрашени видове. Законът не третира пряко екотуризма, но регламентира управлението на Националната екологична мрежа, отделни обекти от която могат да бъдат включени в екотуристическите дестинации.

Закон за защитените територии (1998 г.)

Законът за защитените територии регламентира категориите защитени територии, тяхното предназначение, режими, управление, охрана, финансиране. Основното предназначение на системата от защитени територии е опазването на природата и биологичното разнообразие, на екосистемите и протичащите в тях естествени процеси, на популациите и местообитанията на видове, обекти на неживата природа и пейзажи.

В плановете за управление на защитените територии, които се разработват съгласно изискванията на закона, се отделя особено място на развитието на устойчиви форми на поминък на населението във и около защитените територии, и развитието на щадящи природата дейности. Този основен подход цели създаването на условия за икономически просперитет на населението, основан на близостта до защитените територии и запазената природа. Стимулира се развитието на всякакви алтернативни форми на туризъм, чрез създаване на условия за посетителите – маршрути, туристическа и информационна инфраструктура, обезопасяване, популяризиране на обектите, както и на условия за развитие на дребната и средната частна инициатива за предлагане на туристически и свързаните с тях други специализирани услуги.

Липсват конкретни механизми за уреждане на взаимоотношенията между администрацията на защитените територии, доставчиците на екотуристически услуги и потенциалните инвеститори в екотуристическа инфраструктура в защитените територии.

Закон за горите (1997 г.)

Законът за горите регламентира управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите в Република България. Сред основните функции на горите са средообразуващите, защитните и рекреационните, въз основа на които се планират дейностите в устройствените документи, определящи начина на тяхното стопанисване. Като основен принцип за осъществяване на многофункционалното ползване на горите е принципът на устойчивостта. Ползванията не трябва да водят до увреждане на популациите и местообитанията и до изтощаване на ресурсите. В защитените и рекреационните гори не се допускат дейности, които водят до рязко изменение в екологичната среда.

Горите и земите от горския фонд са основа за развитие на туристически дейности и алтернативни форми на туризма, в частност на екотуризъм.

Закон за паметниците на културата и музеите (1969 г.)

Законът и неговите подзаконови актове определят правния режим за опазване на движимите и недвижимите ПК и уреждат: изучаването, издирването, регистрирането, опазването и популяризирането на ПК; видовете ПК и уредбите на защитените територии – резервати; отговорностите и задълженията на централните институти, местните органи и собствениците на ПК. Законът не третира културния туризъм, но регламентира изискванията за използването и стопанисването на ПК. За ПК с режим на резерват се издават специални наредби, които регламентират правилата за тяхното координирано проучване, опазване и стопанисване. Голяма част от тези наредби са значително остарели. Законът предвижда изцяло централизирано управление на културноисторическите обекти, като не позволява на местните власти да партнират в опазването и управлението на културното наследство.

В момента е внесен в Парламента нов законопроект за ПК.

Закон за закрила и развитие на културата (1999 г.)

Законът е рамков и определя основните принципи и приоритети на националната политика, културните организации и органите за закрила на културата. Според Закона се създават Национален и общински фондове “Култура”, които акумулират средства от различни източници, разходвани за подпомагане на българската култура, включително за опазване и популяризиране на културноисторическото наследство. Законът не разглежда паметниците на културата като туристически обекти и не предвижда събиране на такси.

Закон за устройство на територията (2001 г.)

Законът регламентира предназначенията на поземлените имоти в различните територии: урбанизирани, земеделски, горски, защитени (за природозащита и за опазване на културното наследство), нарушени – за възстановяване и рекултивация. Той определя системата от устройствени планове, като инструменти за териториално управление с цел опазване и развитие на териториите. Регламентират се режими за териториално-устройствена защита: територии с особена териториално-устройствена защита (според Закона за защитените територии и Закона за паметниците на културата и музеите), територии с режим на превантивна устройствена защита и културноисторически територии, подчинени на специфични правила и норми.

Закон за регионалното развитие (1999 г.)

Народното събрание на Република България прие през март 1999 г. Закон за регионалното развитие (ДВ, бр. 26 от 1999 г.), който регламентира органите за управление на регионалното развитие, видовете планови документи за регионално развитие, тяхното съдържание и сроковете за разработване, както и ресурсното му осигуряване. В изпълнение на закона правителството определи критериите за определяне на районите за целенасочено въздействие и териториалния им обхват и прие Правилник за организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет и на областните съвети за регионално развитие.

Законът дава правната основа за децентрализацията в управлението на местно ниво и създава предпоставки за икономическо развитие на общините на основата на идентифицираните от тях приоритети.

Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (1991 г.)

Законът третира правата на собствениците върху земеделски земи, под и върху които се намират неделими от тях археологически обекти и ПК, както и задълженията на собственици и ползватели на такива земи, свързани с опазването на ПК. Законът не предвижда развитие на туризъм и екотуризъм, нито опазване на биологичното разнообразие в земеделските земи. Няма разпоредби за създаването на Национална екологична мрежа, нито за опазване и използване на ландшафта.

2.3          Международни конвенции и договори

България е страна по 26 международни конвенции и двустранни споразумения. Единадесет от тях оказват влияние върху развитието на екотуризма в България.

Седем от конвенциите са пряко свързани с опазването на природата - Международна конвенция за защита на растенията, в сила за България от 1933 г., Конвенция за оценка на въздействието върху околната среда в транс-граничен контекст, в сила от 1977 г., Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, ратифицирана от Република България на 29 февруари 1996 г., Рамсарската конвенция 1975 г., Бернската конвенция 1991 г., Бонската конвенция 1999 г., Вашингтонската конвенция 1991 г. Международните споразумения, подписани от България, засягат опазването на околната среда като цяло, опазването на растителните и животински видове и оценката на въздействието върху околната среда. Две от международните споразумения, ратифицирани от България, са пряко свързани с опазването на различните видове културноисторическо наследство – Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа (СЕ, Гранада, 1985), Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство (СЕ, Ла Валета, 1992). Конвенциите включват като обект на защита “местностите” – комбинирани произведения на човека и природата, представляващи забележителен исторически, археологически, художествен, научен, социален и технически интерес. Те въвеждат понятието “интегрирана консервация”, осъществяваща координацията между опазването на културното наследство, археологическите проучвания и политиката в областта на културата, околната среда и териториалното планиране. В тази област съществуват и международни препоръчителни документи, имащи отношение към НЕТС, като: Международните харти на ИКОМОС за Културен туризъм (Мексико, 1999) и за Исторически градини (Флоренция, 1981), както и редица препоръчителни документи на СЕ за устойчив културен туризъм. Документът от Нара за автентичността (1994) дефинира ключовото изискване за съхраняване на автентичността на културното наследство.

През 1972 г. България подписва Европейската конвенция за пейзажа (все още не ратифицирана), която има пряко отношение към екотуризма и културния туризъм. Тя регламентира задълженията на държавите и местните власти за опазване, управление и устройство на ландшафти от различен тип, ролята на гражданското участие и международното сътрудничество в тази област. Важно е, че на тази основа българските ландшафти могат да се разглеждат като интегрална част от европейския пейзаж, включително да бъдат номинирани за европейски статут (Наградата на СЕ за пейзаж).

Конвенцията за опазване на Световното културно и природно наследство (Париж, 1972), ратифицирана от България, дефинира понятията “Културно наследство” и “Природно наследство” и задълженията на държавите за опазване на най-ценните обекти от двете категории, притежаващи “вътрешно присъща извънредна универсална стойност”.

Международните договори и конвенции не предвиждат безусловното и явно изключване на икономическите дейности в защитените територии, националните паркове и други природни обекти, музеите и паметниците на културата. Това означава, че няма международни правни регулации, които биха могли да се противопоставят на националното законодателство, даващо възможност за ефективно съчетаване на опазването на биологичното разнообразие и на културно – историческото наследство с икономическия растеж.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG