Home Туризъм Предприемачеството в България

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Предприемачеството в България ПДФ Печат Е-мейл

Предприемачеството в България

Предприемаческата дейност (предприемачеството) представлява инициативна, самостоятелна дейност на гражданите и техните обединения, на която са присъщи такива характерни черти като: търговска насоченост, риск, имуществена отговорност, самостоятелност при вземането на решения, целенасоченост към получаване на конкретен резултат, умение да се започне и да се реализира собствен бизнес.

Най-съществената черта на предприемачеството е неговата насоченост към получаване на печалба (доход). Без нея предприемачеството не може да съществува.

Към предприемачеството могат да се отнесат различни, незабранени от закона видове дейности, осъществявани както от физически, така и от юридически лица. Тя е част от стопанската дейност на ръководителите и специалистите в предприятията, търговските и финансовите организации.

За малкия бизнес е важна предприемаческата форма, под която действа. У нас най – общо съществуват три организационни форми на предприемачество:

- индивидуални (еднолични)   - партньорства    - корпорации

Най–характерни за малкия бизнес са индивидуалните и партньорските форми. Корпорациите не могат да се отнесат към малкия бизнес, тъй като притежават по–сложна структура и нормативно не отговарят на категорията на малкия бизнес.

Характеристика на организационните форми на предприемачество.

Индивидуалните предприемачи са лица, осъществяващи търговска дейност на основата на принадлежащата им собственост, носейки пълна имуществена отговорност за своите резултати.

В страните с пазарна икономика индивидуалните предприемачи преобладават сред всички форми на организация на предприемачеството, макар и техният дял в оборота да е незначителен.

Едноличното предприемачество е най-простата форма на малкия бизнес. Нейното разпространение е обусловено не само от простотата на организация и оформление, но и от редица нейни предимства - силна мотивация, оперативност и гъвкавост. Бивайки едноличен собственик, индивидуалният предприемач присвоява целия получен доход, което вече само по себе си е мощeн стимул за инициативна дейност. Освен това, непосредствената съпричастност към управленческата дейност не само носи лично удовлетворение, но и способства за укрепване на обществото. Всичко това създава мощни стимули за предприемачески начинания.

Индивидуалните предприемачи в най-голяма степен участват в пазарното търсене. Непосредствено работейки с потребителите и доставчиците, те са способни бързо да реагират на най-незначителните колебания в конюнктурата. Осъществявайки производство в незначителни мащаби, те могат бързо да го преориентират към продажба на по-конкурентна продукция. Оперативността и гъвкавостта са най-важните предимства на индивидуалната форма на предприемаческа дейност.

Едноличното предприятие има и редица недостатъци. Например отделният предприемач не е в състояние да организира крупно производство, тъй като неговите финансови възможности са ограничени. Освен това осъществяването от един човек на различни функции - управленческа, снабдителска, финансова, маркетингова и кадрова - снижава ефективността на прозводството - било поради прекомерно натоварване или поради недостатъчни знания. Привличането на други лица или организации за решаване на тези въпроси води до снижаване на мотивацията и разсредоточаване на отговорността, което е нежелателно за предприемача.

Най-значителният недостатък на индивидуалната форма на предприемачество е пълната стопанска отговорност на предприемача. Тя го прави заложник на своята работа. Предприемачът отговаря за активите на предприятието, дори и с цялото си имущество. В случай на неблагоприятен изход в работата той може даже да го загуби. Рискът е много висок, и това сдържа новаторските възможности на индивидуалния предприемач.

Партньорствата у нас са дружества (обединения) от закрит тип с ограничен брой участници, осъществяващи съвместна дейност на основата на дела от собствеността и приемането на непосредствено участие в управлението.

Характерни особености на дружеството са:

1)   фиксиран състав на участниците;

2)   дялово участие в предприятието;

3)   участниците носят лична имуществена отговорност.

В организационен план дружеството, макар че изисква договор между неговите участници, остава достатъчно проста форма на организация на предприемачеството. Съхранявайки предимствата на индивидуалния предприемач, тази форма дава по-големи възможности за привличане на ресурси, поради разширения кръг участници. По-широката имуществена база позволява да се разшири възможността за привличане на кредитни източници, гарантирани с имуществото на всички участници. Дружеството е по своята същност специфична форма за разделение на риска. Освен това обединяването на знанията на много хора, възможностите за тяхната специализация по определени функции на управление на предприятието, в значителна степен намалява проблемите, с които се сблъсква отделният индивидуален предприемач. В значителна степен се повишава устойчивостта на самото предприятие, чието съществуване не е толкова силно свързано с личността на притежателя, тъй като дяловете могат да бъдат предадени на други лица в случай на напускане на някой от участниците.

Дружеството с ограничена отговорност има някои недостатъци. Първо, разделянето на функциите на управление сред участниците създава трудности при решаването на конфликти както поради конкуренция между участниците, така и при борба за лидерство. Освен това се снижава оперативността при вземането на решения. Второ, дружеството съхранява в себе си голямата отговорност на участниците. Всичко това прави дадената форма за организация на предприемаческата дейност достатъчно уязвима.

Корпорацията е третата организационна форма на предприемачество съществуваща в България. ‘Корпорация’ са търговски организации придобили особено големи размери. Като начало може да се каже, че тя е коренно различна от индивидуалната и дружествената организационна форма. При корпорацията е характерно отчетливо разделение на собствениците и управленския екип. Въпреки относително малкия им брой в сравнение с едноличните дружества и кооперциите, корпорациите държат по-голямата част от бизнеса не само в световен мащаб, но и в България.

Следвайки тенденциите за окрупняване на бизнеса, в по-късен етап от развитието на българската посткомунистическа икономика, предприемачите осъзнават нуждата от създаването на по-големи организации – това води до създаването на дружествените форми на бизнеса.

ФОРМИ НАПРЕДПРИЕМАЧЕСКА ДЕЙНОСТ:

Традиционните форми на предприемачество са: франчайзинг, придобиване на чужд бизнес и придобиване на собственост в чужд бизнес.

Франчайзингът е съглашателство между производителя и притежателя на запазената марка и купувача, което дава изключителните права за локално разпространение по предварително определени процедури срещу предварително договорирани вноски за определен срок.

Франчайзерът е притежателят на правата за произвотство на продукта или услугат, който предлага опит и знание за това, кое е възможно и кое не в дадения бизнес. Предлага типизирани процедури, имидж, обща реклама и защита за осъществяването на дейноста срещу определено заплащане.

Франчайзистът е лице, което има възможност да навлезе в утвърден вече бизнес, ползвайки чужд бизнес, опит, реклама, като преодолява първоначалните проблеми на новия предприемач срещу определено заплащане, за определен срок.

Франчайзинга като форма на предприемачеството има определени предимства които са следните: премахват се всички стартови проблеми за новие бизнес и франчайзиста поучава план за действие. Разположението на бизнеса е предварително избрано, осигурена е защита от страна на франчайзера върху производството и продажбите за определен район, територия, ползва се обща реклама в масовите медии, обслужване от главен офис и тествана система за управление и контрол на дейноста и подкрепа при подготовката и обучението на персонала, необходим за осъществяване на дейноста.

Франчайзинга се дели на видове, като продукт/запазена марка е най- простата форма, при която франчайзерът притежава правата върху определен продукт или марака и продава тези права на франчайсиста. Фактически това е най- разпространената форма, която наи- често присъства във взаимоотношенията между участниците в много от отраслите в икономиката.

Втората по-сложна форма на франчайзинга е именно бизнес формат франчайзинг отразява много по-сложни отношения между двете страни. В този случай на всеки етап от развитието производството, разпространението и предлагането на продукта- услугата франчайзерът оказва конкретна подкрепа на франчейзиста, вклучително и финансова. Най- често приложение на този вид франчайзинг имаме при продажбите на леки коли, битова техника, при производството на напитки и други.

Преди сключване не договор за франчайзинг даден продукт, услуга е необходимо да се направи проучване което включва: оценка на продаваемоста на продукта, проучване на финансовата стабилност на франчайзера, както и броя на франчайсистите обслужван отнего, финансовия резултат на всеки един от тях, отношението приходи на франчайзера към приходите на франчайсиста, проучване на потенциалния пазар (определен от правата на разпространение на продукта или услугата) и планиране на финансовия резултат от реализирането на дейноста по франчайзинговия договор.

Тази информация може да се получи само от франчайзера и то срещу определена вноска при първоначалния контакт с франчайзера.

В България преобладаващата част от договорите се сключват без наличието на подобна информация и дори на франчйзизтите се дават готови форми на договорите.

Придобиване на чужд бизнес е втората форма на предприемачеството. За да бъдат избегнати негативни последствия при придобиването на едно чуждо предприятие е необходимо предприемачът-куповач да извърши оценка на придобиваната собственост.

Въпреки, че дейноста по оценката на едно предприятие е строго професионална, предприемачът трябва да има определена информация за преимуществата и недостатъците на всеки един от прилаганите методи за оценка на предприятието.

Има три основни метода за оценка на предприятията първият от които е метод на оценка на активите. Той се основава на оценката на чистата стойност на материалните активи, тя обаче не е пазарната стойност. Освен обаче материалните активи има и нематериални  активи чиято оценка е много субективна. Има и така наречените скрити активи, които най често се изразяват в застраховки, надвнесени данъци, скрити отчисления и друки.

Вторият метод е оценка на доходноста. Той се основава върху предположението, че предприятието ще продължи да работи в нормалните си условия и ще бъде доходоносно.

Третия метод е методът на пазарното съпоставяне. При него се изисква намирането на три- четири сродни по предмет на дейност, мащаби, технологично равнище и управление предприятие. След това дрябва да се намерят съпоставими показатели чрез които да се извърши сравнението.

Освен познаването на използвания конкретен метод за оценка на предприятието, новият собственик задължително трябва да разполага с конкретна и вярна информация за новото предприятие.

Също така предприемача не трябва да вярва сляпо на оценката на която и да е консултанска фирма.

За окончателно решение той трябва да извърши свое насрещно проучване. Това проучване трябва да се базира на автентични документи, защото той добре трябва да провери поднесената му информация.

Третата форма на франчайзинга е придобиване на собственост в успешен бизнес. При нея и двете страни трябва да знаят, че в практиката на бизнеса съществуват четири основни източника на доход: идеята, трудът, информацията и капиталът. Собственика на паричният ресурс  търси игодно вложение чрез придобиването на акционерен дял. Той трябва да има в предвид какво е заплащането на управляващият екип, какъв е делът на непроизводствените разходи спрямо производствените, към общите разходи и разходите за сродни предприятия, съществува ли клавза за персонификация на капитала в устава на дружеството. При отчитането на тези показатели предприемача може да реши да участва или не в дружеството.

Най-новото направление е виртуалното- предприемачество. Оценявайки от предприемаческа гледна точка дефинираните по- горе ограничения, както и цялостното развитие на предприемаческата пректика в мрежата, можем да посочим следните основни направления за бизнеса в мрежата: развитието на чистото виртуално предприемачество, развитие на мрежата за пренос на данни чрез сливане на съществуващи канали, защита на мрежата, сливане на информационните устрйства, създаване на система за арбитраж при спорове и прочие.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG