Home Психология Образователни технологии(2)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Образователни технологии(2) ПДФ Печат Е-мейл

През последните години, все повече се повишава вниманието към технологизацията на образованието. Това може да се обясни с нарастването на неговата роля за социално-икономическото развитие на обществото. Все по-определено се осъзнава, че от равнището и качеството на образованието зависи състоянието на цялото общество. Развитието на образованието способства за развитието на науката, което на свой ред осигурява разработка и внедряване на нови технологии.

Съвременният етап от развитието на нашето общество се характеризира с динамични изменения, много от които нямат аналог в човешката история. Наблюдават се все по-задълбочаващи се процеси на глобализация и интернационализация на обществото, променят се самият характер на труда, техническата база и организационните структури на икономиката, появяват се нови типове и видове дейност, а много от досегашните постепенно отмират. Промените в икономическата база дават своето отражение и в социалната сфера: изменя се структурата на обществото, съотношението между различните социални групи. Постъпателното развитие на демократичните процеси в гражданското общество води до значително изменение в ценностните ориентации, в поведението, начина на живот, отношенията между хората. Образованието се превръща в ключов фактор и условие за развитие на обществото. То изпълнява едновременно обществени, икономически, културни и редица други функции. Образованието осигурява приемствеността в обществото, предава знания, натрупания от човечеството опит. То възпроизвежда и развива човешки потенциал, който позволява на обществото непрекъснато да се обновява. Наред с това от образованието се очаква да съдейства за устойчивото икономическо развитие на човечеството, да улеснява борбата с бедността и безработицата, с различните форми на експлоатация и дискриминация.

Прогресът във всяка сфера на човешката дейност зависи както от характера и дълбочината на нейното опознаване, така и от възможностите за практическо приложение на теоретичните обобщения. Характерна особеност на която и да е наука е свойството й да генерира все нова и нова информация. Ценността на една или друга научна теория се определя не само от нейната пригодност за обяснение на изучаваните факти и явления. Тя се изразява по-скоро в това, доколко може да се операционализира и техонологизира в съответствие с човешките потребности. Науката и практиката се намират в процес на диалектическо взаимодействие. Теорията осветява пътя на практиката, но същевременно самата наука се проверява, усъвършенства и утвърждава чрез приложението на нейните обобщения в практически условия.

Човешкото познание обикновено започва от конкретното изучаване на действителността, издига се на равнището на абстрактната теория, но не спира до тук. Цялостното познание на изучаваните предмети и явления се постига чрез възхождане на мислене от абстрактното към конкретното. В резултат на това абстрактното знание се превръща в мислено-конкретно, в конкретно-действено. С други думи всяко обективно знание може да служи като основа за извличане на полезни за практическото действие норми, правила, процедури. За тази цел обаче то обикновено трябва да се трансформира, модифицира, операционализира, технологизира. Именно технологията е свързващото звено между знанията и практическите действия. Технологизацията е универсален механизъм, чрез който фундаменталните научни знания се операционализират за нуждите на многообразната човешка дейност. Тя усилва възможностите на човека, прави неговите действия по-рационални и по-продуктивни.

Всяка човешка дейност, независимо от какъв вид е тя, има своя технологическа страна, извършва се в една или друга форма, протича по един или друг начин, има свои етапи, провежда се в съответствие с едни или други методи и средства. Технологизацията съществува реално в обективната действителност, но същевременно тя е и субективно разбиране, осъзнаване на една или друга реалност. Тя разкрива активното отношение към тази реалност, независимо дали тя е в производствената сфера, в несъзнателната жива природа и в социалната сфера. Технологията се разглежда в специализираната литература като общ закон за функциониране на всяка социална сфера на определен етап от нейното развитие. Технологията като форма на съзнателната целенасочена дейност на социалния субект означава набор от начини за действие както с човешки, така и с материални инструменти, които се прилагат за сигурно осъществяване на предварително набелязаната цел. В този аспект образователните технологии се разглеждат като теории за преподаване и учене, определени от глобалната цел на образованието, а именно формиране индивидуалността на ученика. Следвайки логичното изложение се стига до образователните технологии, които в педагогическата литература се идентифицират с понятието “дизайн на обучението”. Значението на думата дизайн се приема като “творчество на форми, художествено оформяне на промишлено изделие, художествено проектиране”. В науката “дизайн на обучението” се определя като нов етап в развитието на образователните технологии (Бижков). Изхождайки от интерпретирането на понятието “дизайн на обучението” се вижда, че е компонент от цялостния процес на обучението, който се изразява в целта – повишаване качеството на обучението според индивидуалните особености и потребности на учениците; технологията – свързана с конструиране на обучението; ефективността от обучението.

В педагогическата практика все по-широко приложение намира използването на разнообразни технологии за възприемане, преработване и представяне на учебното познание, за да може традиционното обучение, което има репродуктивен характер, да се модернизира като се приложи иновационен подход към учебния процес. Негова основна цел е развитието у учениците на способността да усвоява новото на базата на целенасочено формиране на творческо и критично мислене.

Глобализацията в света изисква и глобализация в реалното образование. Въвеждането на новости в процеса на учене се обвързва с устойчивостта на образованието. Тя ни кара да се заинтересуваме от проблемите около нас. В контекста на устойчиво развитие, образованието означава учене през целия живот, а не само усвояване на истини за определен период от време. В образователния процес личността на младите хора стои в центъра на образователния план. Към образователната система са отправени нови изисквания за плурализъм, многообразие, за толерантност, за индивидуален път на обучение, за овластяване на образователните изпълнители. Многообразието на образователно отношение, свободата на личността, съвместното изследване и преоткриване на света, създаване на собствен свят, основан на ценности изискват и нови различни конфигурации на учител и ученик. “....образованието се превръща от познат до болка алгоритъм в игра за откриване на света и личността" . В този нов свят образованието трябва да създаде нова, творческа, интересна и значима за младия човек атмосфера, която да е основана на себепознанието и постоянно образоване на личността. Образованието трябва да бъде структурирано около практическите умения, знания за и в живота. Училището трябва да бъде общност на учещи се. Учителят постоянно се учи в определяне начините за постигане на стандартите, диалогизиране с учениците, родителите и колегите. А ученикът развива цялата си личност и интелигентност, той се намира в ситуация на емоционално и интелектуално развитие. В учебния процес се развиват и изграждат способности за търсене и придобиване на знания и умения, нагласи, а не усвояване на определен обем от знания и получаване на готов учебен материал. Ученикът емоционално разбира защо учи: за да знае как живее в този свят; за да изгражда света около него и изгражда хармонични отношения с другите около него; как да постига тази хармония; за да открива своя “АЗ”, да се утвърждава. В противен случай отново се връщаме в типичния училищен ден, изпълнен с разочарования от неизпълнени очаквания, възникване на стресиращи ситуации. А хроничният стрес въздейства върху способността на ученика да разграничава важното от маловажното и нарушава способността от дълготрайно запомняне.

В последните години особено много се говори за интерактивните методи на обучение. Те са известни отдавна в образованието, но сега се рекламират като съвременен модел на образователния диалог.

В груповата работа чрез интерактивните методи учениците преживяват и персонализират понятието, те изследват преживяванията на другите около себе си, те споделят, съвместно търсят решение на проблема и придават значения. Стимулират се вниманието, знанието и паметта, като се акцентира на емоционалните състояния на ученика. Усвоеният материал се рамкира и правят контекста значим. Отговаряйки на въпроса “КАК” ученикът търси рамките за опита си, сравнява и противопоставя, оценява. Това е начин за развиване умения за критично мислене.

“Интерактивни са методи, основани на едновременното получаване на знания, формирането на умения и изграждането на нагласи чрез поставянето на младите хора в ситуации, в които могат да взаимодействат и след това да ги обсъждат на основата на преживяното.

Осъзнаването, че личностното развитие се базира на преживяване на емоции, на съпреживяване, комуникативност и разрешаване на проблем, налага да се възползваме от интерактивните методи в обучението по различните учебни дисциплини. Тази обратна връзка, взаимодействието , ангажираността в разрешаване на проблемите се отработва успешно чрез използване на интерактивните методи в обучението, за да може да се усъвършенства в живота. Учениците са поставени в ситуация на постоянно обсъждане и изразяване на собствени мнения, идеи, становища. Постоянната им ангажираност в проблема, преживяването му, възможността за обратна връзка им позволява да градят стратегии за разрешаване, но и за поведение. “В широкия смисъл на понятието интерактивни методи не представлява конкретни техники и алгоритми, а цялостния процес на взаимодействие между образователните актьори, при който образованието от статично, от йерархизирано се превръща в процес, във взаимодействие, в постоянно разчупване на формите. Те водят до съвместна дейност, те определят границите на тази съвместна дейност, определят възможностите  Учениците са за действие и за свобода на образователните актьори.”  поставени в група. Те са ангажирани в различни групови дейности и мотивирани за участието си, те обсъждат и анализират, разработват планове и дейности, усвояват механизми за сътрудничество, а не извисяват съревнователния характер в междучовешките отношения, отстояват правата си, имат своите задължения, споделят отговорностите си в групата. Всеки ученик в групата разбира повече за себе си и изявява ценностите си. Той научава истини за живота.

Груповата работа се основава върху универсални норми на общуване и върху правата като човек. Учениците в групата разкриват свободно и искрено чувствата и проблемите си, както и разбират чувствата и проблемите на другите от групата. В групата не се дават оценки и етикиране. И тъй като в групата се работи по конкретни проблеми, споделят се конкретни преживявания, участниците се сближават. Поемат се отговорности както към групата, така и към собственото поведение: споделяне на преживяно, търсене причини за случилото се, води до диалог и приемане на диалога. Създава се атмосфера на добронамереност, защото се набляга върху силните страни на личността.Той е част от другите и това поставя участниците в равнопоставеност. Всеки може да търси и намира атмосфера на сигурност за самоизява, но и за признание. Това, че търси и получава информация за себе си и за другите го изгражда като отговорен за действията си. В групата се насърчава свободата на изказа, на неприкосновеността на личността, с което се оформя различно от агресивното поведение – асертивно поведение.

Групата работи съвместно, развива се , променя се, решава казуси, това е причината да се организира среда, в която да се въведат учениците, които ще са поставени в различни ситуации, изискващи отношения и взаимодействия. Поставен в групата, ученикът участва в някаква дейност, преживява процеса. След това споделя преживяното и видяното пред другите участници, които също са преживяли по свой начин. Всички участници обсъждат, обобщават наученото и могат да го приложат в живота. Следвайки тази последователност на работа в група за разлика от традиционно провеждащия се учебен час, се преминава през “ 6 равнища на знанието”.

Видовете интерактивни методи са: беседа, презентация, мозъчна атака, разработка на изследователски проекти, изследване на случай, игрови методи, ролевите игри и симулациите.

Ще се спра на интерактивният метод с ефектното име мозъчна атака. Твърди се, че методът на мозъчната атака бил измислен от древните викинги, които по време на своите плавания се случвало да попадат в трудна ситуация. В такъв момент на палубата на кораба се събирал целият екипаж. Всеки поотделно предлагал свой начин за решение на проблема, като първи започвал юнгата, а последен завършвал капитанът. Взимането на решение оставало прерогатив на вожда.

Методът на мозъчната атака (на английски – brainstorming) се използва за стимулиране на творческата активност на учениците по дадена тема или въпрос. Работата се провежда с група ученици и включва: генериране на идеи, анализ на проблемна ситуация, оценка на идеи и генериране на контраидеи. Поощряват се шегите, репликите, непринудената обстановка. Учениците свободно изказват идеи или мнения без каквато и да било оценка или обсъждане на техните идеи или мнения. Идеите се записват от учителя на дъската или на постер, а мозъчната атака продължава дотогава, докато не се изчерпят идеите или не завърши определеното за мозъчната атака време.

Мозъчната атака при работа с деца се осъществява в следната последователност:

1. В началото трябва да се определят целите, които най-общо са:

- Да научим детето да генерира идеи;

- Да може то да изказва смело своята идея пред групата.

- Да научим детето да фантазира по поставен проблем;

- Да научим детето да се изказва пред другите, да не прекъсва останалите и да уважава чуждото мнение;

- Да поощряваме стеснителното дете и да хвалим неговата идея, дори тя да е слаба.

- Да оценим общата активност на децата.

Начини за провеждане на мозъчната атака в група

2. Разделяме децата на две групи: едните са "генератори на идеи", а другите – "проницателни аналитици" или "експерти";

3. Обясняваме на децата правилата на играта и ги запознаваме със задълженията им. Подчертава се, че могат да бъдат изказани всякакви идеи, най-невероятни и фантастични, но никой няма право да се присмива. Всеки е длъжен да каже поне една идея, а може и повече. За всяка идея могат да се раздават картинки с различен цвят.

4. Предлагаме на "генераторите" да кажат своите идеи, и поръчваме на "аналитиците" внимателно да слушат, да запомнят или да си записват онова, което чуват, но през цялото време да мълчат. Ако "генераторите" шумят, това е нормално, даже хубаво. Децата трябва да изразят своите емоции заедно с идеите си, но едновременно с това да се учат да се изказват поотделно.

Добър пример за успокояване на шумния клас е предварителната уговорка, че щом учителят плесне с ръце и протегне ръце напред, всички трябва да замълчат. Даже е добре в течение на няколко дена да се потренира – "Шумите! Когато плясна с ръце, в този миг замълчете!

5. Всички идеи трябва да се запишат на дъската. Тук е уместно използването на диктофон.

6. Когато всички идеи бъдат формулирани, се дава думата на "аналитиците". Нека те дружелюбно да оценят всички решения, да изберат най-добрите, а също така да предложат и свои.

Непременно трябва да се даде възможност на всяко дете да защити своето решение, защото така ще създадем у него ценното умение то да отстоява личното си мнение или да се съгласява с чуждото, при наличието на достатъчно силни доводи.

Хвалят се всички деца, обръща се внимание на активните и остроумните.

7. Следващия път ролите на "аналитиците" и "генераторите" трябва да се разменят.

8. При мозъчната атака деленето на две групи не е задължително, методът може да се осъществи като всяко дете едновременно влиза и в двете роли.

9. Великолепен стимул за активност е, когато се попадне в ситуация, в която е необходимо да се помогне на някого, да се спаси от нещо или да му се даде съвет. Този някой трябва да бъде добър човек.

Децата трябва да се научат да си задават въпроси, да разчленяват задачата на отделни части и да търсят във всяка част онази информация, която ще им помогне да решат проблема.

Ето няколко "класически" въпроси за мозъчна атака:

- Как да изпратим тежка лодка (пирога), на Робинзон по море?

- Как да измерим дължините на всички отровни змии в терариума?

- Как да обезопасим пешеходците от падащите ледени висулки от покривите?

- Как да защитим язовира, от който градът ни черпи питейна вода, от къпещите се?

- Как да се стоплят хората на улицата, ако температурите са много ниски?

- Как да постъпим, за да не се скараме с мама?

- Какво бихте предложили да направим, за да стане много весело?

- Как през суровата зима да спасим птиците от глад?

- Какво може да се нарисува на асфалта?

- Как да си разбъркаме захарта в чая или млякото, ако нямаме лъжичка или бъркалка?

Възможност за използване на интерактивните методи дава обучението в екип. По този начин у учениците се възпитава чувство за другарство и взаимопомощ, умение за работа в екип, усвояват определени интерактивни умения, осъзнават собствените си възможности, обогатяват ценностната си система.

 

WWW.POCHIVKA.ORG