Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Правителства на България до края на XIX в |
![]() |
![]() |
![]() |
- либералите отказват да съставят коалиционно правителство конс.прав.,начело с Т.Бурмов - още на 7 юли 1879 – указ за учредяване на митници по юж.граница - въвежда пътна повинност; усилия за подобряване на администрацията; мерки с/у разбойничеството - прав. си поставя за цел установяване на норм. м/удържавни отн. с др.страни- дипл. агентства в Сърбия, Румъния, Турция - редица грешки – тълкуват Конст. според своите партийни принципи („Височество” вместо „Светлост”) - редица данъци; противопоставилите му се – гонения - протести на либералите – Търново, Габрово, Ловеч и др. Избори за I ОНС – спечелени от либералите (края на септ.-нач.на окт. 1879); Батенберг назначава правителство на умерени консерватори.
- правителството е неспособно да се справи с кризата в страната; Избори за II OНС – спечелени още по-убедително от либ. (януари 1880)
28 ноември 1880 – 27 април 1881 – П. Каравелов - управлява страната според Конст.; редица закони – Общински избирателен закон, З. за съдене на министрите, З. за народното опълчение и др. - твърда политика с/у консерв.; компромиси за княза – признават „Височество” - външ.пол. насочена към отстояване на независимостта на Княжеството и подготовка за обединение; противопоставяне на Авст.-Унг. и Герм., сътруд. с Русия - Дунавски и ЖП въпроси – против. се на проекта на Ав.-Унг. (по силата на Берл.д-р Княжеството е длъжно да построи Цариброд – Вакарел) – страхувайки се от сближаване с Ав.-Унг. и липса на средства отлагат изпълнението на това задълж. - за компенсация – идея линия София – р. Дунав (Свищов/Русе) – връзки не само с Ав.-Унг., но и с Русия и др.страни - строителство със собст.средства отказват даването на концесия на рус.частни предприемачи липсата на средства отлага решаването на този въпрос Възползвайки се от надигането на реакцията в Русия след убийството на Алекс.II с активното съдействие на ген. Ернрот,с подкрепата на консерв., Ав.-Унг., Герм., Франция – 27 април 1881 – прав. на либералите отстранено
- цел разправа с Конст. страната е разделена на 5 обл., оглавявани от „чрезвичайни комисари” - извънредни пълномощия – срок 7 год: да се образува Държ.съвет; преди изтичането на 7год.срок да се свика ВНС-изменение на Конст.; НС- само право да гласува бюджета на държ. - Конст. започва да се погазва, в страната на практика – военно положение - предизбор. борба преди II ВНС между либ. и конс. (подкр. княза) – жестока; - избори – 14 и 21 юни – с помощта на терор и фалшификации Ал.Бат. успява да наложи избирането на представители, готови да подкрепят режима - ВНС – 1 юли 1881 – Свищов – подписва се протокола за предост. на пълномощ. премахват се демокр. права и свободи; ограничават се гражд.свободи; създаден е Държ.съвет- далеч от изискванията на бурж.демокр.; нов избирателен закон цел да се отстрани народа от участие в упр. на държ., държ.власт- монарха и едра бурж. - скоро режимът изпада в тежко пол.--> въпреки че К.Иречек изготвя предложения за подобряване на уч.дело в Княж., подготвял се нов закон за чиновниците и др. – оставят незабелязани и не могли да повишат репутацията на режима - услож.обстановка – княза изисква от рус.прав. 2 ген., които да оглавят МС Леонид Соболев и Ал. Каулбарс 1 юли 1881 – 23 юни 1882 – правителството е без мин.-председател.
- засилено руско присъствие умиротворяване на страната- сближение на либ. и консер. - скоро – различия м/у княза, консер. и рус.ген. - и конс. и рус.предст. търсят съюзник в лицето на умер.либерали (те се обявяват за установяване на конст.режим, чрез спораз. с конс. и рус.предст.) - успоредно с изострянето на отн. м/у управл.сили борба на непримир.либерали доказват, че с поддръжката на княза, се подкопава влиянието на Русия в Б-я обявяват се за прекратяване на пълномощията и възст. на ТК - много министри си подават оставката началото на 1883 Батенберг и конс. в трудно положение търсят сближение с умер.либерали- Др. Цанков - преговори 8 август 1883 – споразумение – Гр.Начович и Др. Цанков – князът и конс. – връщане на ТК, Цанков (предст.на умер.либ)- съгласява се да се нанесат някои поправки в ТК - руската дипл.се стреми да ограничи всякакви действия, които могат да се тълкуват като намеса във вътр.работи дейността на 2мата ген. приключва - 30 август 1883 – комисия, която да изработи проект за изменения на Конст. - 6 септември 1883 – с манифест – възстановена – край на режима
- 5 декември 1883 – законопроект в III ОНС за изменение на ТК измененията ограничават правата на народа след 3г. трябва да бъдат узаконени от ВНС, консер. напускат правителството, то става хомогенно – ум. либерали - непримиримите осъждат отстъплението и повеждат борба
- законът от 5дек. за измен. на Конст.- отменен - Батенберт сериозно разклатил позициите си - Реж. на пълн. се отразява най-тежко на Конс.партия – престава да играе активна роля в полит.живот на Б-я - по време на режима горният слой на сред.бурж. укрепва материално и се доближава до ед.бурж.-умер.елем. от Конс. и Либ.партия се обединят в отделна партия – Др. Цанков (либерали-цанковисти)-израз.инт.на замогващата се сред.бурж.; либералите-каравелисти – дреб. и част от средната бурж. - вътр.-пол.дейност- законодателни мерки за орг.на държ.финанси, на военното ведомство и по образ.дело, разреш. на агр.въпрос - приети са редица закони Закон за народната банка (БНБ- държ.кредитно учреждение), Закон за господарските и чифлишките земи; Закон за акциза в/у питиетата, Закон за патентите и т.н.- строга данъчна политика; Закон за железниците (строителството и експоат.-само на държ.), възстановява се Законът за народното опълчение - осн.принцип – укрепване на Княжеството и недопускане намеса във вътр.живот - редица слабости – не приемат нито един закон за насърчаване на промишл.;политиката им за запазването на дребнособст.отн. спъва развитието на капитализма - външ.пол.- усилия за уреждане на межд.задълж.на страната; настойчиви опити за подобряване на влошените лични отн. м/у княза и руския имп. - нестабилното вътр.пол., слабите финанси и липса на външна подкрепа- негативно отн. на П.Каравелов към обявяване на Съединението, но след обявяването му- смело го защитава
25 юни 1887 – ВНС избира за български княз Фердинанд 2 август 1887- в Търново официално е провъзгласен за български княз
- след полагането на клетва от Фердинанд регентите снемат пълномощията си, а правителството подава оставка Ферд. го моли да изпълнява функц. си до формирането на нов кабинет - 10 август 1887 – князът пристига в София – дава вечеря на офицери от гарнизона, а на др. вечер приема вс. офиц. – разкрива се намерението му да търси опората на войската за укрепване на полож. си Сондажите за формиране на правит. започват непосредс.след полагането на клетва обръща се най-напред към Стамболов-отказ, след това- към д-р Стоилов и вече разпуснатото ВНС – Д.Тончев. Ферд.осъзнава, че никой др.политик не е в състояние да поеме властта в този момент - след заплахи на княза за състав.на военно правител. Стамб. приема да състави кабинет
- д-р К. Стоилов – мин.на правосъдието, полк.С.Муткуров – на войната, Гр. Начович – на финансите, Г. Живков- на просвешението и д-р Г. Странски- на външ.работи и изповеданията ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА:
- два фактора влияят в/у формирането и провеждането на вътр.пол: 1) стремеж към създ. на условия за стоп.развитие и запазване на общ. ред 2) смазване на недоволството от курса на правителст., независимо дали съпротивата е единична или организирана постоянен натиск в/у противниците на управл. (мерки-диктаторски методи за управл., премахване на трад.бурж.демокр.и функционирането на гражд.общ.) - програма – в. „Свобода” – насочена към дискредитиране на рус.полит.; цели спечелване на мнозинството от бълг.нас.(за него ТК е гарант за демокр.права и свободи, олицетворение на държ.суверенитет) - прав. не се опира на опред.пол.партия, опитва се да включи населението в осъществяването на правит.пол., чрез друж.”България за себе си” – отказ от многопарт.с-ма, издигнатия принцип е, че няма партии,а има българи, които имат задача да бранят родината си, княза и Конституцията антидемокр. насоченост- очевидна – не се възприемат от мнозинството от насел. - членският състав на друж. – ядро на създадената 1890-1892 – Народно- либерална партия – Стамболовистка. - вътре в страната опозиция не съществува – по време на регентството водачите на русофилските пол.сили са преследвани, някои емигрират- това води до разстройване на тези партии и тяхната дейност на практика е прекратена - опоз.пол.сили не са единни в програмните си виждания: Каравелов и привърж.-нормални и искрени отн. с Русия- против.на Фердинанд, изгонването му с руска помощ и установ. на пълно руско влияние; Цанков – в емиграция и работи за чужда намеса; южнобълг.съединисти – против въоражена борба; Д-р Радославов – единствена легална опозиция в страната – приемат избора на княз Фердинанд – само против правителството (стремят се да спечелят благо- волението на княза); духовенството също е против Фердинанд и Стамболов; войската също не е категорично предана - бълг.пол.емиграция също не е единна - независимо от липса на добре орг.опозиция- крупни мерки против появата на всяко недоволство и неподчинение да се унищожат в зародиш огнищата на русофилската опозиция - предизборната кампания за V ОНС – първи мерки спиране на органът на пръвърж. на д-р Радославов – „Народна воля”, и на Каравеловите „Търн.конституция”; насилие има и в изборния ден - съставът на V ОНС – привърженици на прав. позволя на кабинета да прокара такива закони, които да узаконят същест. полож. в страната - на първата сесия на V ОНС – Закон за изтребление на разбойничеството (както против разбойн., така и против полит.противници на режима) по принцип законът означава запазване на военното положение - 13 декември 1887 приет, а на 16 дек. утвърден Закон за печата- цензура, средство за недопускане на полит.прояви на опозиц.сили, чрез печата тези два закона са в разрез с Конституцията - Стамболов се старае да елиминира авторитетните личности, в чието лице вижда конкуренти – жертва майор Хр. Попов – обвинен в злоупотр.(пролет 1888), осъден и уволнен процесът дава повод на някои видни привърженици на мин.-пред. да се оттеглят- Начович и Стоилов - вътр.проблеми не се изчерпват с подавянето на опозицията на преден план излизат съпротивата на църквата, недоволство на част от офицерите безкомпромисни мерки с/у висшето духовенство - януари 1890 – разкрит заговора на майор Коста Паница – широки разслед. и арести не са извършени правит.не иска да компрометира войската наблегнато е на връзките на ръководителя му с руската дипл. и бълг.емигр.кръгове – Паница е съден за полит.му убеждения компрометирана е рус.политика и се доказва, че факторите за бунтовете в страната са външни Паница- осъден на смърт- правителството си спечелва гнева на част от офиц. и лица, свързани с макед.дружества и комитети; нескрито съперничество- Фердинанд печели все повече терен - след разстрела на Паница се променя формата на съпротива с/у Стамболов –след провала на опитите за повдигане на въстание отвън и неуспеха на заговора терористични актове – обект -> мин.предс. и неговите привърж. 15 март 1891 – убийство на Хр.Белчев, с предназначен за Стамболов куршум това убийство е използвано от правит. за окончателна разправа с противн. – на съд -> Каравелов (5 год.), Тр.Китанчев (3 год.) и др., 4 души осъдени на смърт тежките наказания водят до нова терор.дейност- февр. 1892- Цариград- убит бълг.дипл.агент д-р Г.Вълкович-един от най-верните поддръжници на Стамб. - несигурност в бълг.общ, най-вече сред управл.кръгове- подозрителност - крупните мерки против инакомислещите, взаимна подозрителност ерозия в правителст.лагер- мн.авторитетни общественици и политици напускат лагера на Стамболов- д-р Странски, Д.Тончев, Г.Живков и др.- заменени с верни на Стам. лица, но без необх.авторитет и способности; насел.намалява полит.си активност - избори за VI ОНС - лято 1890 – създадена правител. партия, верни на режима лица – Народно-либерална партия, предс. Д.Петков (факт.ръковод.- Стамболов) печели изборите, както и тези през 1893, но с цената на упражняван силен натиск в/у избирателите - 1892 – голямо напрежение в страната -> усилията на Стамболов да създаде династия чрез женитба на княз Ферд. за улесняването е необх. поправка в Конст. (чл.38- повелява престол.да изповядва източно-правосл.вяра) Стамболов внася проект за промяна на чл.38 и чл.86 (народен представител да се избира на 20000,а не на 10000)-> одобрен от VI ОНС на 7 дек.1892 - съпротива на Светия синод преодоляна със заплахи за спиране на субсидиите и средствата за бълг. църк.-учищ.дело в Македония и Одринско - пролет 1893 – свикване на IV ВНС – приема предложените изменения, князът се венчава е Пианоре за Мария-Луиза (дъщера на Пармския дук Роберт) Стамболов постига успех -> последен -> засилва все повече дейността на „Съединената опозиция” СТОПАНСКА ПОЛИТИКА - в първите години – подпомага развитието на бълг.икон.по капитал.път, но няма изработена последователна програма, която да насърчава местната индустрия - отпускат безлихвени заеми на отделни собственици на индустр.предпр. (привърж. на правителст.) - чрез НС кабинетът дава и концесии на редица фабриканти-освоб.ги за определен срок от данъци и такси (не плащат данъци при внос на необх.за фабриките им машини, съоражения, намаления на БДЖ и др.)-> от своя страна правител. се задължава да купува от концесионерите част от произв., ограничава строит.на предприятия с подобни производства в дадения район и т.н. - Закон за рудници, каменоломните и минерологичните заведения – 1888г, Закон за мините и кариерите – 1891, Закон за топлите и студените мин.извори – 1891 и др. - за проучване на икон.състояние на страната – 1888 – специална Индустриална комисия – 1891 – доклад до мин.на просвещението – земеделието и занаятите в страната са в плачевно състояние, необх.мерки за подпомагането им - 1887-> „Предложение за повдигане на местната народна промишл.” (Хр.Дюкмеджиев) -> някои категории държ.служители да се обличат и обуват с произведения на местната промишл.,на бълг.произв. да се правят отстъпки при построяване на фабрики, внос на машини, скл.на д-ри за готова продукция и т.н. не е прието от НС – непълнота и неопределеност (1891- приет спец.закон за снабдяване на армията с материали за въоражаване,облекло,храна и др.,като се дава предимство на дом.произв.) - 15 август 1892 – Пловдив – първо бълг. земеделско-промишл.изложение - първи български земеделски-промишл.събор по време на изложението – под ръковод. на Ив.Евстр.Гешов съборът изработва и приема осн.пунктове на подготвителен закон за насърчаване и покровителст.на нац.индустрия,за усъвър.на данъчната с-ма, за ветеринарното дело и т.н.-прави опит да формулира цялостна икон.пол. - 1892 – спец. Закон за насърчаване на местната пром. (на практика това е предложеният от събора законопроект) – в него се предвиждат – освобождаване на новопостр.фабрики за опр.срок от някои данъци и вносни мита, предпочитане произведенията на местната промишл. при доставки на държ.,отпускане на места за строеж на фабрики и т.н.; законът е приет, но обсъждането му на второ четене е отложено за неопр.време (приемането му става 1894 от VIII ОНС, Народна партия) - в/у развитието на бълг.инд. отр.роля играе капит.режим (бълг.правит. не могат да увеличават вносните мита и да защитават бълг.произв.от чуждестранен тип) - след продълж.преговори – 14 ноември 1889 – първа самост.спогодба с Англия – вносно мито – 10,5%; спогодбата е временна, впоследствие подновявана ежегодно до 1894 и влиза в сила от 1 януари 1890; 1890-1891 – аналогични спогодби с Герм., Швейцария, Франция, Италия, Белгия, Ав.-Унг. - развитието на нац.инд. се затруднява от липсата на знач.капитали - държавата се нуждае от външни заеми и правит. сключва: 1) 5 окт. 1888 – Лондон- първи държ.заем от англ.банка – откупуване на линията Русе-Варна от англ.дружество 2) 1889 – втори заем от виенската банка Лендербанк – за строителство на ЖП линията Цариброд – София – Вакарел – Белово (и за изплащането на дълговете в Лондон; останалата по-голяма част от заема- въораж.на армията) 3) 1892 – най-големият заем до края на века, Лендербанк – за строителство на пристинищата Варна и Бургас и линията Каспичан – Шумен – Плевен и София – Кюстендил - за нуждите на инд.строителство и търговията са необх.съобщ.средства и подобряване на същест.железници и шосета – приет Закон за пътищата- държ.,окръжни и междуселски – задълж.бълг.гражд. от м.пол да изпълняват определена повинност за направата, поправката и поддържане на пътищата. - 1888 – Цариброд – София – Вакарел – Белово (пряка връзка с Центр. и Зап. Евр.) - 18 май 1890 – открита Ямбол – Бургас - 9 декември 1893 – София – Перник (за въглища) - стоп.пол. на Стам. дава тласък на развитието на нац.промишл. – в страната са построени близо 80 нови фабрики, внасят се много машини; приоритет в инд.развитие в периода на упр.на Стам. има леката промишл. – стремеж на индустриалците и предпр. по-бързо да реализират вложените капитали и липсата на знач.своб.капитали за инвестиране в отр.на тежката промишл. - 1893 – основано Българско търговско параходно дружество - полагат се грижи и за развитието на вътр.търг. – Закон за монопола в/у солта; Закон за мерките и теглилките (1883); Закон за търг.и индустр.камари – вътр.търг. е главно е ръцете на бълг.търг. ВЪНШНА ПОЛИТИКА - осн.задача – излизането от междунар.изолация чрез признаването на Фердинанд - още в деня на пристигането на Ферд.,руското прав.се обявява против него и започва действия за отстраняването му -> полит.му е насочена и против правит.на Стам. - руск.правит. настоява пред Високата порта за изпращане на ген.Ернрот, в качест. на регент,с прерогативи на княз, който да състави ново правит. и да проведе избори за ВНС без участието на юж.бълг.нас.-против се обявяват Италия, Англия и Ав.-Унг.,единствено Франция я подкрепя султан Абдулхамид не отхвърля руския план,но се опитва да го провали - прав.на Стамболов -> инициат.на Русия по бълг. въпрос -> намеса във вътр.работи на страната полит.на правит. за запазване на същест.положение е политика на защита на нац.независимост (съвпада напълно с интересите на Англия, Ав.-Унг. и Италия, оказващи подкрепа първо на регентст.,а после и на правителст.) - при ВП постъпва остро възражение с настояване султанът да изпълни правата си на съзерен -> под натиска на Русия великият везир съобщава, че заемането на княжеския престол от Фердинанд противоречи на Берл.д-р, но по внушение на Англия и Ав.-Унг. бълг.правит.заявява, че ще обява Б-я за независима държ. -> Турция не настоява за изпълнение постановл.на д-ра. - политика на сближаване с Турция- главният въпрос е съдбата на бълг.в Мак. И Одр. Тракия - 1890 – нота до ВП – настоява се за признаването на Ферд. и берати за бълг.владици в Македония, съгласно фермана от 1870 -> в противен случай бълг. прав. ще търси собст.начини за излизане от създаденото полож.(ще спре изплащането на изт.румелийския дълг) след дълги колебания – 1890 – султанът издава 2 берата за владиците в Скопско и Охр.епария – с това Турция офиц. признава, че бълг.нас. в тези територии е преобладаващо 1894 – берати и за Велешка и Неврокопска епархия; по време на посещението си в Цариград – лято 1892 – Стам.извоюва екзархийски в-к „Новини” и автономен статут на бълг.у-ща в Македония - успехите на прав. във вътр.пол. се допълват и с приемането на Фердинанд на частна аудиенция от имп.Франц Йосиф на 5 юни 1891 – оценява се от евр.печат като равно на признаване на бълг.владетел - лятото на 1891 – прецедент в дипл.история – фин.мин.Гр.Начович посещава Цариград с лично послание на Стамб. и приет от султана последван през август 1891 приемането на мин. на външ.работи и изповед. Д.Греков, а на 31 юли 1892 – султан Абдулхамид II посреща лично Стамболов ПАДАНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СТАМБОЛОВ ОТ ВЛАСТ - средствата на терора, които използват – откъсва селячеството от правителст., буржоазната класа също оттегля подкрепата на кабинета, интелигенцията недоволства - в съперничеството м/у княза и Стамболов, Ферд. умело използва всяко недобре обмислено действие на мин.-предс. и печели терен сред ония ф-ри в страната, които могат да осигурят и гарантират властта – войската и нейното командване - при невъзможността да се свали правит. по парл. път княза се оказва решаващ фактор за осъщ. на целта им - най-големия неуспех в полит. на Стамболов е свързана с признаването на Ферд. Стамболов твърдо разчита на подкрепата на Англия в антируския си пол.курс, неосъзнал промените в динамиката на международ.отн. (англо-руските противоречия загубват остротата си – на преден план -> англо-германския антагонизъм за световно господство) тази пол.не само, че не води до признаване на Ферд., но и постепенно започва да губи безусловната подкрепа на брит.дипломация) - Съединената легална опозиция започва да действа края на 1892, когато са смегчени мерките срещу инакомислещите – обект на критика е вътр.политика на правителството – 1 юли 1893 „Свободно слово”- орган на съед.опоз. тактика разделяне на княза от министър-председателя - скандал м/у мин.-предс. и военния министър полк.М. Савов -> април 1894 последния си подава оставката скандалът и отн.на княза към него принуждават и мин.-пред.да си подаде оставката Фердинанд я приема чак след като се убеждава, че войската, водена от новия военен мин. полк. Р.Петров ще бъде на негова страна при евентуално противодействие на Стамболов 18 май 1894 – край на близо 7-годишното управление на Стамболов. 13 19 май 1894 – 9 декември 1894 - Константин Стоилов – Народна партия 9 декември 1894 – 18 януари 1899 - през 1894 К. Стоилов няма своя партия -> сондажи -> дейците на съединената легална опозиция д-р В. Радославов, Гр. Начович, Д.Тончев дават съгласието си да влязат в коалиционното правителство - края на май и първата половина на юни се създава Народната партия -> изразител на интересите на знач.част от едрата бълг.буржоазия - през 1894 -1895 се оформят програмните принципи на НП -> привърженик на конституционна монархия; идея да се съдейства за закрепването на престола на династията на Ферд.; НП декларира, че ще работи за икон.повдигане на страната; външ.пол.- като принцип се прокламира признателността към Русия ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА - с идването си на власт -> преустройване на бюрокр.апарат-> премахнати са привържениците на Народнолиб.партия - лято 1894 – избори за окръжни и общински съвети –> голяма борба около свикването на VIII ОНС -> избори- 11 септ. -> спечелени от правит.партия -> след като си спечелва подкрепата на мнозинството в камарата -> отстраняване на радославистите; октомври приема оставката на Д.Тончев - декември -> Фердинанд възлага на Стоилов да състави кабинет -> хомогенно - правит. на НП -> парлам.анкетна комисия за делата на бившия кабинет -> след убийството на Стамболов (юли 1895) разследването е прекратено - правят се промени в Закона за печата от 16 дек. 1887; приет З. за амнистията – дава се всеобща амнистия за вс.полит.престъпления - 24 дек. 1883-15 дек. 1884 - преследването на опозицията няма такава острота като при Стамболов -> наложени някои ограничения -> образов.ценз за редакторите в периодичния печат, премахнато безпл.пренасяне по пощата на полит.литер., големи глоби за оскърбление на княза – накърнява се свободата на словото - правителст. опорочава избир.с-ма в страната - според НП – князът да взема „разумно участие” в упр.на страна -> причина за влошаването на отн. с княза и падането им от власт - важна роля за очертаване на позициите на партията по стоп.въпроси – Ив.Евстр. Гешов (след смъртта на Стоилов той поема партията)- май 1894 – фин.министър; - 20 декември 1894 – Закон за насърчаване на местната индустрия -> по силата на този акт в подкровит.на държ.попадат същест.в момента предприятия и тези, които ще се създадат в срок от 10 год., капитал-25 хил.лв и 20 работници не плащат данък „сгради” и данък „занятие”-15 год., безмитен внос на суровини от чужбина, превоз на стоките по държ.железници с 35 % нам., предимство при изкупуване на произвед.им при държ.търгове индустриален протекционизъм - февруари 1897 - Закон за задължителното носене на местни дрехи и обуща - края на 1896 – НС подписва решение вс.бъдещи търговски д-ри да се скл.въз основа повишаване на вносните мита (1896-1897 -> д-ри с Ав.-Унг., Англия, Герм., Русия, Франция, Италия, Холандия, Сърбия – средно 14% вносно мито) - 1895 – Закон за проектиране и построяване на ЖП мрежата -> предвидено е строителство на т.нар. паралелна линия, която да отклони бълг.износ от Дедеагач към Бур.пристанище (пуснати линиите Шумен – Каспичан, Перник – Радомир, София – Роман, Гебедже – Девня) - развива се акционерното и банковото дело – 34 акц.друж., редица застр.комп. - вземат се мерки за подобряване на СС – редица закони, внасят се модерни машини; въведен е поземлен данък (отменен десятъка) ВЪНШНА ПОЛИТИКА - с идването на власт се поставят въпросите за нормализиране на отн. с Русия и признаването на Ферд. - помирение с Русия -> редица стъпки -> юни 1895 – делегация, начело митрополит Климент – поднасят венец на гроба на Алек.III -> приети от мин.на външ.работи Лобанов засилват се контактите м/у Русия и Б-я -> постигнато е споразумение за възст.на отн. м/у двете държ., при условие, че престолонаследника се прекръсти по православен обичай -> 2 февруари 1896 -> церемония по миропомазване на Борис (кръстник Николай II) ВС и Турция също признават Фердинанд - нач. на 1897 – военен конфликт м/у Турция и Гърция -> бълг.правителство -> неутралитет -> султанът дава още 3 берати- Битолска, Дебърска и Струмишка епархии; търг.агентства в Одрин, Дедеагач, Сяр, Солун, Билотя, Скопие - НП възприема идеята за автономия на Македония и Одринско, чрез поддържане на добри отн. с Турция ПАДАНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НП - помирението с Русия и признаването на Ферд.не стабилизират позициите на кабинета - в нач. на 1896 – отн. вътре в партията се изострят – бившите съединисти обвиняват Стоилов, че разширява правата на княза; опозицията не е доволна от правителството; цанковисти – каравелисти – обвинения в неискреност към Русия; радослависти и стамболовисти – прекалено русоф.политика - опозицията се надява да спечели изборите за IX ОНС, ноември 1896 – неуспех, заради острите противоречия във възгледите им - особено неблагоприятно – напускането на Ив.Евстр.Гешов на кабинета – август 1897 – свързано с разразилата се фин. и стоп.криза - др.причина – изострянето на отн.между Стоилов и Ферд. - най-големите трудности на прав. са свързани със строежа на парал. ЖП линия -> поради липса на средства за строеж на Ямбол- Бургас правит.решава да откупи наема за експоатация на Хиршовата линия Саранбей – Търново – Сеймен – Ямбол и Бельово – Саранбей -> за да го изплати сключва тежък заем срещу това се обявява цялата бурж.опозиция и дори дейци от НП - 13 януари 1899 – Стоилов подава оставката на кабинета 17 май 1913 – Лондонски мирен договор 28 юли 1913 – Букурещки мирен договор 16 септември 1913 – Цариградски договор 29 септември 1918 – Солунско примирие 3 октомври 1918 – абдикация на Фердинанд 27 ноември 1919 – Ньойски мирен договор 23 март 1923 – Нишко споразумение Обединена народно-прогресивна партия – Народната+ Прогресивнолиберална Народен сговор – представители на всички по-десни среди на буржоазията Конституционен блок – Обединена народно-прогресивна+ Демократическа+Радикалната
|