Home История Сръбската пропаганда в Македония след Освобождението

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Сръбската пропаганда в Македония след Освобождението ПДФ Печат Е-мейл

Oще от средата на 19 век Сърбия има изградена национлана програма за обединение на сръбството въплатена в постулатите на “Начертанието” на И. Грашанин от 1844г.  Сръбските управляващи мечтаят за обединението на всички южни славяни под скиптъра на сръбския крал. От тук идват и все по-честите апетит към Македония която е част от т.н. ‘Стара Сърбия’, територията на Сърбия при Стефан Душан. Македония, като че ли по всяко време интересува всяка от балканските държави. Края на 19в. тук се образуват два вида противоречия. Първият е между балканските държави и Османската Империя, а втория между самите балкански държави всяка от които има териториални претенции. Македония застав в центъра на спора за разпределението на османското наследство. Тук се преплита пропагандата на три балкански държави: България, Сърбия и Гърция.

Началото на 60 години се поставя  началото на оргаизираната сръбска пропаганда в Македония. След Берлинският конгрес подтиквана от Австро – Унгария Сърбия насочва интересите си на югоизток. Oтказва се от Босна и Херцеговина и получава подкрепата на Австро – Унгария за намеса в  Македония.

Първоначално сръбската пропаганда не се развива  с голям размах. Дори може да се каже че тя има епизодичен характер. Съединението на България с Източна Румелия обаче променя политиката на сръбските управници.  Te  залагат на засилване на пропагандата и противодействието на българските раволюционни организации в Македония. Сърбия вижда в съединена България съперник който може лесно да присъедини и македонските територии след успешното съединение с Източна Румелия и благоприятния за нея изход от Сръбско – Българската война. Това предопределя развитието на нова политика на Сърбия спрямо македонските територии, които са единствения път за разширение на Сръбското кралство. Първоначално се залага на развитието на просветното дело в Македония. През март 1885г. от Високата Порта е получено разрешение за разспространението на 32 сръбски учебника из македонските територии. Същевременно сръбското правителство води преговори с Цариградската патриаршия за назначаване на сръбски митрополити в Призрен, Скопие и Щип, но не постига голям успех. За това оказва влияние Гърция , която има голямо влияние в Патриаршията и не позволява назначаването на сръбски митрополити докато не се реши въпросът за разделението на Македония между Сърбие и Гърция. През това време се водят преговори между сръбското и гръцкото правителство за разпределение на Македония, но до успех на преговорите не се достига и двете държави претендират за спорните територии.  Това се оказва пагубно за преговорите с Патриаршията. Това   засилва заплахата за нереализирането на сръбската идея в “Начертанието” на Илия Грашанин. Затова започва по-активно  ангажиране на всички сръбски партии и дейци с дейността на сръбската пропаганда. Тук може да се сложи границата на нов период в развитието на сръбската пропаганда. Тя става национална политика и започва едно развитие от висшия ръководен орган към най-ниските нива.

През август 1886г. правителството свиква конференция на сръбските обществениции дейци на която се взема решението пропагандата да се води от дружеството “Св. Сава”.  Създават се и други организации “Дружество на сърбо-македонци”, което да разпространява идеята за македонската самостойност.  “Св. Сава” се занимава с отпускането на стипендии за ученици от Mакедония, които да се обучават в Сърбия. Също така разпространява сръбското образование на териториите заселени от македонско население и да открива сръбски училища. Тази политика се подкрепя от руските консули в Макединия. Заедно с дружеството “Св. Сава” в просветната борба дейно участие взема и правителството представено от министерството на просветата. Създава се специален отдел в министерството, който се занимава със сръбските църкви и училища извън пределите на страната. В същото време кординира действията на министерството със “Св. Сава”. Правителството продължава преговорите си с Високата Порта и Цариградската Патриаршия. През1887г. е открито консулство в Солун и Скопие, а през 1889г. в Битоля. Издаването на сръбски учебници е прехвърлено в Цариград от зимата на 1888 – 1889г.  резултат от преговорите е разрешението сръбски учители да преподават в пределите на Османската Империя. Високата порта разрешава съществуването на сръбски училища в Скопския вилает и други чясти от Македония. Междувременно се създават нови дружества свързани с пропагандата. Най – дейното от тях е “Велика Сърбия”, която през 1891г. организира две чети, които преминават в Македония.

В Белград започва силна анти-българска кампания в която участват почти всички вестници.  Националистите са тези които се занимават най–дейно с пропагандно дело. Под тяхна опека са дружествата “Св. Сава” и “Отдела за  училищата и църквите вън от Сърбия” Първоначално двете организации си сътрудничат, но постепено идеите им се разминават и започва разделение в пропагандното дело на сръбските революционери. Дружеството “Св. Сава” застъпва идеята за една все по–голяма публичност на сръбското дело.  Правителството от своя страна смята, че публичността на пропагандните действия ще породи съмнения в турскитет власти и това няма да се отрази положително на цялата дейност на сръбските организации.  Промяната на сръбския престол с детронирането на крал Милан водят до нова насока спрямо развитието на пропагандата. Новото правителство сформира отдел към Министерство на външните работи. Към него се създава Политико-просветен отдел, който да води пропагандната  дейност. Правителството пренасочва финансовата си подкрепа към отдела във Външно министерство, а дружеството “Св. Сава” остава изолирано. Въпреки това то продължава да играе важна роля в революционното движение. То открива две вечерни училища – основно и подготвително педагогическо.  В тези училища се подготвят кадри за сръбските училища в Македония.  В същото време правителството въвежда курс в Белград, към педагогическото училище ,който да обучава македонски българи за учители и да ги приобщава към сръбската идея. Първоначално държавните средства за стипендии се разпределят между Външно министерство и “Св. Сава”. Дръжеството открива пансион, който се превръща в интернат на богословското педагогическо училище. Подготовката в пансиона не допада на българите и започват серия от ученически бунтове, заради казармения живот и опитите да се наложат сръбските убеждения върху младежите.  Тези бунтове довеждат до отлив  на българите от училището. Това е удар върху сръбската политика сопрямо българските деца. В  същoто време бунтовете пораждат съмнения в турските власти което влошава  отношенията с Империята. Това кара сръбското правителство да се разграничи от дружеството “Св.Сава” и да спре връзките си снего през септември 1891г. Правителството остава основната движеща сила на пропагандното дело.  Дружеството се ограничава с  поддръжката на двете вечерни училища.

През 1891г. се свиква нова конференция която определя  Политико-просветния отдел за ръководен орган на просветната пропаганда.  Определят се консули които се заемат със събирането на учебници за сръбските училища и имат за задача да развиват пропаганда дейност в определените им райони.  В крайна сметка пропагандата се централизира под ръководството на Външно министерство.  Основна задача през този период е формирането на църковно-просветни общини.

Откриването на сръбски училища зависи от гръцките митрополити и техните намесници. Сръбските намесници влизат в преговори с митрополитите и чрез множество подкупи си издействат право да създават сръбски училища. Със същята цел се подкупват и турски чиновници. Като цяло сърбите прилагат всички възможни средства и варианти за придобиване на права за откриване на училища.

Част от сръбската пропаганда е колонизирането на Македония, което до 1893г. няма големи успехи. Изпращат се учители, занаятчии, лекари и др. Които да привлекат местното население към сръбската идея. Тази политика има минимални успехи тъйкато българското население не се оказва податливо на пропагандата.

Друга важна част от просветната пропаганда е развитието на идеята за Македонизма. Тази идея се появява като резултат от сръбската политика за обединение на сръбските територии под един владетел сръбския крал.  Пръв изразител на подобна идея е М. Милоевич, който разпространява идеите си за сръбския характер на  славяните в Македония. По-късно се развива идеята за Македонизма нейн основател е Стойко Новакович. Първоначално Новакович се обявава против идеята на Милоевич за сръбския характер на славяните в Македония. Той смята, че българския народностен елемент има дълбоки корени които трудно ще се изкоренят. Новакович формулира идеята че македонското население е нито сръбско нито българско, а е с македонска принадлежност. Той подкрепя сръбската пропаганда и става дипломатически агент в Цариград. Заедно с К. Групчиев и Н. Еврович подготвя издаване на бестник “Македонския лист” , който има за цел да влива сръбския дух в македонския народ. Също така ще доказва, че  македонците не са българи, а са си отделен народ. Така идеята на Новакович за приобщаване на македонци към сръбско, цели първо отделяне от българското влияние. Следващата стъпка е в изгонването на българските учители и владици и заместването им с  македонци възпитани в сръбски дух.  Програмата на Ст. Новакович предвижда да се създадат буквари на македонски диалекти, но със сръбски букви, като се изхвърлят всички български изрази. С изработването на такива буквари трябва да  се заема редакцията на в. “Македонски лист”.

На 8 юни 1887г. К. Групчиев  и Н. Еврович подават молба до великия везир за разрешение за издаване на вестника. В молбата се обявява че Македония няма нищо общо с България и другите балкански държави. Новакович формулира тезата, че съществува отделна македонска народност, която тябва да бъде подпомогната в процеса на своето самоутвърждаване. Високата Порта отказва издаването на вестника което не сломява желанието на Новакович и неговите сподвижници.  Една от задачите на сръбската пропаганда е да изпраща деца от Македония на обучение в Сърбия. Където  обработват част от тях  в духа на сръбската политика, а  на други внушават македонизма. Македонизмът е приет и от дружеството ”Македонски клуб”, който издава през 1902г. в. “Балкански гласник” в който се представят идеите за национален сепаратизъм на Македония. Дейците от “Македонския клуб” смята, че трябва да се създаде македонски литературен език въз основа на някой от местните наречия, кoито са български, Също така подкрепят назначаването на  сръбски владика в Скопие.  Тези идеи не се покриват с държавната политика на Сърбия и намесата на държавата довежда до прекратяване на съществуването на “Македонския клуб”.   Така се заражда идеята за независимостта на македонсото население както от българи така и от сърби. На тази основа стъпват бъдещите пропагандни дейци които целят обособяването на Македония като независма държава. Македонизмът като цяло дава положителни резултати за развитието на сръбската просветна пропаганда. Той дава база върху която сръбските държавни дейци да гръдят сръбската народностна маса макар македонизмът да прокламира независимостта на македонците както от сърби, така и от българи.

Края на 90-те години сръбската пропаганда  значително отслабва. И изживява остра криза. Дейността на българските революционни организации и нестабилното положение вътре в Сърбия са причината за тази криза. Страната се справя само за година и половина с кризата.  Майският преврат в Белград, поражението на Илинденско-Преображенското и Мюрцщегската реформа са факторите, които влияят за възобновяването на пропагандната дейност.

Превратът на 23 Май 1903 г . поставя началото на нова политка спрямо Македония. Заедно с династията на Обреновичите от политическата сцена слизат всички които спъват развитието на сръбската пропаганда. След преврата офицери от армията заемат важни политически постове. . Новите управници застъпват идеята на Илия Грашанин и   това води до промяна  в пропагандната дейност. На преден план излиза въоражената пропаганда , която покрива интересите на новите управляващи кръгове. Влияние оказва и Илинденско-Преображенското въстание. След наго се засилва терорът върху българското население  в Македония. Tурските власти започват да толерират сръбските и гръцките чети, които тероризират македонските българи като с това целят да отслабят влиянието на  българската пропаганда. От своя страна и сърби и гърци се стремят да  създадат благоприятна обстановка за понататъчната си пропагандна дейност. Сръбската пропаганда се активизира в Скопско, Кичевско и Кумановско.  Tук са и едни от първите срещи с четите на ВМОРО . Провеждат се редица ожесточени сръжения между българи и сърби. Сръбските чети търпят доста неуспехи и голяма част от членовете им преминават на страната на турците, а други се присъединяват към четите на ВМОРО.

Активизирането на сръбската пропаганда след 1903г. довежда до създаването на организация наречена “Главен отбор за помощ на сърбите в Стара Сърбия и Македония”, който да направлява и контролира цялостната пропаганда в  Македония. Започват да се възобновяват редица организации, които имат за цел финансиране на четническите структури. Такива организации са: “Дружество на сръбските сестри”, “ Главния комитет за подпомагане на  сърбите в Стара Сърбия”, “Сръбски братя”, “Княгиня Любица” и др.  Дружеството на “Сръбските сестри”  събира средства, оганизира  изграждането на сръбски училища в Македония и вербува учители.  Най–ползотворния  период на дружеството е през 1905г. когато към Външно министерство се създава отдел за пропагандата. През 1906г. цялата пропагандна дейност е съсредоточена в новосъздадения  “Централен одбор на сръбските организации”. Този нов орган получава значителни средства от сръбската Скубщина за организирането и изпращането на чети.

Пропагандата в годините след 1903 се извършва с всички възможни средства: политически, икономически, дипломатически и др. Сръбското правителство се заема и с активна външна политика за постигането на интересите си в Македония. Дори се достига до преговори с ВМОРО, но без някакви конкретни резултати.  Тъйкато интересите на Сърбия и на балгарското революционно движение се разминават. Докато България иска запазването цялостта на Македония, то сръбското правителство както и другите балкански държави искат разделението на  територията на сфери на влияние.  След Младотурския преврат през 1908г. нещата за сръбската външна политика не се развиват добре. И Сърбия губи завоюваните успехи, а анексирането на Босна и Херцеговина от Австро – Унгария затваря излаза на Адриатическо море. За Сърбия остава де насочи всички сили към Македония. Само там може да получи частично разширение и достигане до море. Това превръща решаването на Македонският въпрос като най – важния за сръбската Скупщина. През лятото на 1909г. Сърбия започва преговори с българското равителство. Като с тези преговори се цели да се потърси вариант в който България да приеме разделението на Македония като единствен вариант. Това е единственото което удовлетворява сръбската политика затова и правителството  хвърля огромни срества за разспространяване на пропагандата. Преговорите с България протичат трудно тъйкато българсата страна отстоява своите позиции за целостта на Македония. През 1910г. М. Милованович предлага разделение по линията: Враня – Демир Капия – южно от Вардар, на запад територията се обявява за сръбска.  За да осъществи замислите си Сърбия търси подкрепата на  Великите сили. Резултат дават  преговорите  с Русия.  Сръбският цар се наемсва в сръбско – бъкгарските отношения като арбитър.    Сръбското правителство печели позиции на международната  сцена, което  и дава възможност да бъде по – настойчиво д поставя ултиматоми пред България за решаване на Македонския въпрос. Въпреки настойчивостта на сърбите българското правителство оглавено от Ив. Гешов през 1911г. не дава никакви надежди на западните си съседи, че ще промени становището си. Едва след намесата на Русия октомври 1911г.  се стига до преговори с България за съюз. Тук България за пръв път допуска разделението на Македония. Преговорите за подялбата продължават чак до март 1912г. когато е подписан Договора за приятелство и съюз който определя териториалните придобивки на двете държави след бъдещата война с Турция. С този договор Сърбия нанася удар върху националноосвободителното движение на българите в Македония. Това позволява на Сърбия да наложи своето виждане за решаване на Македонския въпрос. Така външната политика на Сърбия допринася за развитието на попагандното дело извън пределите на страната.

Oсвен външната политика след Илинденско – Преображенското възстание в Сърбия се активизира пропагадата. Формират се две течения едното за автономия на Македония, а другото е за разделение на територията на сфери на влияние и чак тогава може да се говори за сближаване със съседните държави. Възстанието събужда страховете на сръбското правителство , че може да не успее да присъедини териториите от Македония за които претендира. Това довежда до активизиране на въоражената пропаганда. Активизира се Главният комитет на Сръбската четническа организация , който започва да вербува доброволци. Въоражената пропаганда е крайния резултат от започналата още през 18в. сръбска пропаганда. Тя е последната фаза която има частични успехи, но като цяло сръбската пропаганда не може да се похвали с големи резултати. Въоражената пропаганда се превръща в официална политика когато министъра на външните работи А.Николич дава инструкции да се поддържа военната чета  дейставща в Поречката нахия. Еин от първите инициатори за  сформиране на чети е д-р Милорад Годжевац, общински лекар в Белград. Toй се нагърбва да спечели хора за каузата си. Води разговори с видни офицери и граждани. В същотот време търси македонци в сръбската столица годни за неговите виждания, хора с революционно минало, които са потърсили временно убежище в Сърбия. Годжевац започва да развива дейността си още през 1901г , но точно в този момент сръбската пропаганда е в криза и това не позволява на Годжевац да развие успешно идеите си.

Първите резултати от започналата въоражена пропаганда са едва през зимата на 1903 – 1904г. когато правителството се заема с организирането на пропагандната дейност. На 7 юни 1904 г. Никола Пашич определя средства и целите на сръбската пропаганда. Като първостепенна задача е поставена борбата срещу бъкгарските просветни и религиозни институции в Македония. За година и половина от май 1903 г. до октомври 1904 г. се извършва преустройството на сръбската пропаганда и преминаването и на въоражена основа. През този период се изгражда структурата на Сръбската четническа организация (СЧО), която се превръща в главен орган на въоражената пропаганда в Македония. През авгус 1903 г. за прецедател на Главния комитет на СЧО е назначен Йоан Атанацкович, който изпълнява длъжността пръв военен министър. С това назнечение сръбското правителство слага ръка върху контрола на СЧО. Така с течение на времето организацията става все по-зависима от правителството. Първоначално се развива структурата на СЧО. В по-големите градове се правят комитети и подкомитети. Централно място заема комитетът в град Враня с капитан Ж.. Рафаилович. Разположението на града близко до границата го прави изходен пункт за навлизашите в Македония чети както и място където те се разформироват след завръщането си. За другите комитети остава задачата да събират доброволци за четите и да снабдяват оргаизацията с парични средства.

От края на 1903 г. СЧО започва изграждането на своя организация на територията на Македония. Управляващите разбират, че без структури в пределите на Македония борбата ще е безрезултатна. Опитите на четите са обречени на неуспех тъйкато нямат подкрепа отвътре. Повечето чети преминават на страната на ВМОРО или биват разгромени от нея. Това кара сърбите да засилят структурите си вътре в Македония. Това се оказва трудна задача, заради слабото влияние което има Сърбия в македонските земи. Липсата на народностна база на която да се опре кара СЧО да изгради вътрешната си структура на базата на органите на училщно-църковната пропаганда – консули, учители, училищни инспектори, свещеници и други платени агенти. Изграждането на структурата вътре в Македония започва след Илинденско-Преображенското въстание под прикритието на благотворителни дружества за разпределение на помощите за пострадалото население.  До есента на  1904 г. са изградени  комитети в Битоля, Кичево, Крушево и с. Самоков в Поречка нахия. Още четири се създават в Скопие, Куманово, Велес и В манастира “Св.Прохор Пчински”. Тези първи комитети остават доста време неизвестни за чуждите институции.  На 12 май 1904 г. турската войска унищожава една сръбска чета. Сред убитите е намерен правилника на СЧО, което налага извършването на промени в организацията за по-пълната и  централизация.

Проблемите са решени на конференция през октомври 1904 г. Ръководителите на сръбската държава решават да освободят генерал Атанацкович от поста му. Премахнат е  Главния комитет  на негово място се създава Върховен комитет, който  е под прякото командване на Министерството на външните работи. То поема управлението на структурите на СЧО. Всички решения минават през министерството, а във Върховния комитет се обсъждат резултатите на въоръжената пропаганда. Водеща фигура в комитета е Йован Йованович. Реорганизацията на СЧО завършва през 1905 г. когато Министерството на външните работи иззема дейността по организирането и изпращането на чети  от съществуващите комитети и подкомитети и я съсредоточва връцете на новосъздадения Централен комитет в състав от пет души със седалище Белград. Цялата власт е поверена на новия комитет, а старите комитети се запазват, но имат за цаел единствено да събират парични средства. Старите си функции запазва само Вранският комитет от който се създават две нови звена- Делови и Изпълнителен комитет. Дейността на първия е свързана главно с  тиловото осигуряване на четите, докато вторият осигурява преминаването им през границата.  Тази разделеност оказва доста трудности при работата на двата  подкомитета и още в края на 1905г. двата са обединени в един Изпълнителен комитет. Следе две години е закрит Централния комитет и от 1907г. СЧО действа в една опростена структура – Върховен комитет в Белград и Изпълнителен във Враня.

Еденовременно с организацията в Сърбия се изгражда и тази в Македония. Организацията стъпва на вече изградените през 1903 – 1904г. комитети. Тя се развива сравнително добре. Завършека на македонската организацията е изработката на основния и документ наречен “Правила на тайното држество  Срубска отбрана”. Той се състои от 34 члена, групирани в 11 раздела. Начело на организацията в Македония стоят два комитета – в Скопие и в Битоля. На тях са подчинени подкомитетите намиращи се обикновенно в казалийските центрове. Такива комитети има в Куманово, Велес, Охрид, Дебър, Велес, Крушево, Димяево Прилеп и др. Последното звено в организацията са селските комитети, които имат за задаяа да обединят хората от селото и да събират  пожертвования.  Въпреки добрата организация тя остава неефективна тъйкато завладяното със сила българско население не оказва никаква подкрепа на сръбските комитетски организации и чети.  Tова оказва влияния върху развитието на организацията . Единствените успехи на Македонската организация са в сърбоманските села  в Прошевска каза и Поречка нахия. Въпреки новите правила развитието на организацията вътре в Македония остава в ръцете на  Сръбските учители, училищни инспектори и свещенници. Правилата на “ Сръбска отбрана” не дават в информация кой води вътрешната организация. Цялата въоражена пропаганда продължава да се води от Министерството на  външните работи то кординира и издава всички заповеди както в СЧО така и във вътрешната Македонска организация.  Министерството налага своите заповеди чрез комитетите в Скопие и Битоля. За по добро функциониране на организацията през 1908г.  всички комитети в Скопския и битолския вилает минават под командването на Скопското генерално консулство. С това се цели централизирането на организацията.

Основна роля в организацията играят четите, те са тези на които се опира сръбската пропаганда. Липсата на народностна основа в Македомия която да подпомогне борбата кара лидерите на СЧО да подържат боеспособни чети, които чрез сила да всяват респект на българското население. Почти всиячки средства се отделят за  подръжката на четническия институт. Пред сръбската пропаганда не остава нищо друго осван да заложи на насилието за да прокара идеите сред българското население в Македония. Первоначално четническия институт  представлява съвкупност от чети, автономни в някой отношение. Първоначално функциите на четите са регламентирани в “Правилник на сръбските чети”  от началото на 1904г. От 1905г. въоръжената пропаганда минава в следващ етап под ръководството на  “Правила на тайното дружество”Сръбска отбрана” Създават се Горски щаб и селска милиция.  Горският щаб се образуван за да осъществява връзката между отделните чети и отговаря за действията на четите. Той осъществява връзката между комитетите в Скопие и Битоля и четническите дружини.  Също така Горският щаб поема ръководство на местните комитети и постоянните и тайни  чети, чиито войводи могат да бъдат сменяни само чрез одобрението на Горския щаб.

В същото време селската милиция се състои от по няколко въоражени мъже в сърбоманските села , които  влизат в състава на така наречените тайни чети. Освн тях СЧО разполага с куриери и тайна полиция , което изпулнява и функцията на терористи. През целия период на въоражената пропаганда четническият институт търпи развитие. Още през 1905г.  се превят нови промени . Територията на Македония е разделена на две територии като във всяка се обособява като ръководен орган Горски щаб, който отговаря за организацията и действията на четите. Личният състав на двете организации се попълва  предимно от сръбски офицери. Първоначално четите се попълват от македонски българи, пребиваващи в Сърбия към тях се прибават и бивши дейци на ВМОРО, които са  се провинили или са злоупотребили с правомощията си. След 1905г. положението се променя  увеличава се броят на сръбските бивши военнослужещи които влизат в състава на четите. Така българският контингент бавно е изместен от по важните постове.  Броят на четите започва да се увеличава едва през 1904г.  Той варира в зависимост от сезона, през зимата числеността им намалява тъйкато повечето се отеглят за почивка в Сърбия. Основните действия се водят от пролетта до есента. СЧО разполага с около стотина постоянни четници, които пребивават в Македония. Важно място заема така наречената селска милиция, която подпомага четите, но силата на милицията е само в сърбоманските села  главно в Прешовско, Кумановско и Порече.  Тук четите достигат до 1500 – 2000 души при нормален състав от около 170-200 души.

Големите средства нужни за организацията на четите  и поддръжката на въоръжената пропаганда са по силите само на държавния апарат. Именно Сърбия отделя значителни средства от държавния бюджет за поддръжка на продължителната военна  пропаганда. Декември 1903г. Скупщината  гласува  извънреден кредит “помощ за пострадалите в Стара Съсбрия и Македония” след Илинденско – Преображенското възстание. Малка част от парите отиват по предназначение, а останалата част се използва за изграждането на сръбската четническа организация. През следващите години Народната скупщина постоянно отпуска пари за въоражената пропаганда. Освен държавата в подкрепа на СЧО се включват и хора от буржоазията. До 1907г. в касите на СЧО влизат 800 000 динара от частни лица.

Oсвен, че снабдява четите с военни кадри, армията се грижи и за въоражението на четниците.  Лично военният министър следи въоражаването на СЧО. Това позволява на четниците да разполагат с модерно за времето си въоръжение.

До октомври 1904г. сръбската въоръжена пропаганда се въздържа от активни действия срещу българското население. СЧО привидно води преговори с ВМОРО докато води подготовката на бъдещите навлизания на чети на македонска територия.  Сръбскат а въоражена пропаганда изоползва различни методи, за да принуди българското населениеда се откаже от Екзархията. Основа на всички нападения в Македония са опожарявания и грабежи на българските селища. Насилието е основния метод с който СЧО развива пропагандата си. Чрез него най-лесно се постигат заплануваните цели. Успеха на СЧО се дължи на  стройната и организирана система, която СЧО прилага при завладяването на дадените райони. Първоначално сръбските чети съсредоточват вниманието си върху едно или няколко български села. Започват действия като първо изпращат писмо до кмета с което апелират към селото да се откаже от Екзархията. Като се дава срок от няколко дена селото да приеме сръбски свещенници и учител. При отказ сръбските чети преминават към следващия етап, окупяция на селото, която се извършва от чета или съвместно с милицията.  След окупацията четниците заставят кмета и селяните да преминат към Патриаршията. Ако селото не поддаде на натиска четата започва да действа с насилие, което  дава желаният резултат. Под натиска на оръжието българските села преминават под опеката на Сръбската патриаршия. Голяма част от тах при първа възможност се връщат към Екзархията.  От 1906г. за сръбските чети става все по-трудно да се справят със съпротивата на българските села затова  те започват да практикуват масовите убийства. Този метод сломява съпротивителните действия на селяните и те предпочитат да преминат на сръбска страна.  Въоражената пропаганда се изявява с наи-голяма сила през 1906г. През 1907г. настъпателната политика на СЧО видимо отслабва. Основната част от въоражените сили са изтеглени в сръбските теритотии, като СЧО оставя само няколко чети които заедно с милицията да задържат завоеванията в Македония.

Удар върху въоражената пропаганда оказва Младотурският преврат от 1908г. СЧО е принудена да изтегли всички чети от вътрешността на Македония. Разпадането на сложният апарат на пропагандата оказва влияние върху  завладяното население, което се оказва благоприятно за българите. Само за два-три месеца сръбската пропаганда губи повече от половината си завоевания.  Това предизвиква силна тревога на само у сръбските ръководители, но и у младотурците. Новите управници в Империята с много усилия успяват да подсилят антибългарската съпротива и да спасят сръбската пропаганда от пълен крах.

Сърбия успява да активизира пропагандата в старите си форми едва есента на 1910г. Към началото на 1911г. се подготва около стотина четници които са готови да навлезят в Македония.  СЧО започва да изпраща хора, които да възстановят старите структори на организацията. През1912г. навлизат нови чети в района на Скопско, Велешко и Кумановско където дейността на пропагандата става по-активна. Въпреки активизацията структурата на СЧО не може да достигне нивото си от преди Младотурския преврат.

Като цяло до Балканските войни сръбската пропаганда се развива успешно. За разлика от българската тя е изградена отгоре надолу което се оказва подходящия вариант за нейното безпроблемно рзвитие. Сръбската пропаганда е централизирана и това и позволява по лесно да се спряави при възникване на организационни проблеми. В същото време централизацията е единствения вариант за осъществяване на целите на пропагандата. Най трудно за сръбские революционни деици се оказва да завоюват позиции сред българкия етнос в македонските територии. Основна задача на сръбската пропаганда  се явява борбта с българските революционни организации и пробщаването на македонското население към сръбските идеи.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG