Joomla Software solutions Template

Payday loan

Варненските срещи на Стефан Стамболов

Стефан Стамболо е една от най-известните личности в новата българска история.Министър-прецедател на България в периода от 1887г. до 1894г. Той има определена роля  за модернизацията на страната във всички области от развитието й.

Във Варна Стамболов търси отдих от напрегнатата и изтущителната работа като министър-прецедател на България. Идва на почивка обикновенно през август или септември и отсяда в кьошка на известния български търговец Величко Христов. По-късно в месността „Салтанат”, по пътя за Евксиноград са наети три съседни кьошка за нуждите  на Стамболовото семейство и сътрудниците му. Отчуждени на два декара от мястото на Казанлъ Стойко за устройване на полицейски пост за охрана на министъра. В писмото на полицейския пристав в града до варненския кмет през 1892 г. се казва: „Господим кмете, предавам Ви думите на господин управителя още сега разпоредете да се достави в кьошка на господин министъра за служителите му три кревата с тюфлеци и завивки, също и един оседлан кон да изпрати, който ще служи, кога г-н министъра излезе някъде!”

Стамболов има много приятели в града. Сред тях да  са окръжният управител Иван Драсов, ботевият четник  Иваница Данчев и много други, чрез които той поддържа влиянието си в града.

Общината прави значителен реверанс на министър-прецедателя. С решение на Общинския съвет от 18 март 1893г. Стамболов е обявен за почетен гражданин на Варна, като общината му дарява едно празно място край морето.  По-нататък в мотивите за решението се говори за услугите на Стамболов за България че той неуморно се труди за запазване на независимостта на отечеството във всяко отношение, че не се спира пред никакво препядствие за процъфтяването на България, че неговите заслуги към отечеството са несъмнени и доказани.

Преди да дойде на почивка Стамболов е нарежда на своите съдружници да съберат информация за положението  в града и окръга и след като се установе трайно, поема местните първенци и с тях прави опити да разреши повдигнатите от обществеността въпроси. Много често тези срещи завършват със съвместен ловен излет. Стамболов обича язди и за това пред кьошла ми има оседнали коне за него и охраната му. На лов излиза на кон, придружаван от свои привърженици от града.

Традиционният банкет, който общината дава всяко лято на Стамболов, става на открито в Приморската градина.  За един такъв банкет  от 1892г участник в него разказва: „Всеки гледаше да избегне погледа на Стамболов и се снишаваше зад съседа си. Всички стояха пред трепезата като солдати, чинно, мирно и безмълвно, никой не смееше нито да се изкашля, нито да кихне даже. Никой не смееше да си издигне главата  и да погледне към оная страна, на която се намираше властелина, виновника за банкета.Всеки гледаше само пред себе си и пред платената от собствения му джоб трапеза да вземе нещо в уста. Гробна тишина владееше навсякъде – вън и вътре в градината  като в спахийско и кърджалийско време.”

Научаваме от „Варненския общински вестник” с дата 20 август 1894г., т.е. след падането на Стамболов. Като вестникът изразява възмущение от тиранията на Стамболов, той съобщава: „ Още при засядането на слънцето гражданстовото е изгонено от градината. Претършува се цялата градина, всичките й тъмни места и кюшета от тайни и явни полицаи. Входа на градината се заключва и поверява на строги полицаи. В определен час влизат само „банкетаджиите”.

Как постигна върховете на властта и упражнява воля над цяла България и успява цели осем години да респектира княз, министри, народ това довчерашно терзийче от чаршията на Велико Търново? Как успя да се изгради за кратко време като тънък дипломат, маневриращ политик, койъо знае кога да направи компромис, кога смело и безкомпромисно да настъпи и винаги в интерес на България – голямата му и истинска любов, на която

никога изневеряваше? Еднозначен отговор на тези въпроси на може да се даде, но все пак може да се каже, че към историческите обстоятелства  на времето трябва да се прибави  изключителната дарба на този балканджия, верният му политически усет, волята му на държавник и последователността в действията.

През лятото на 1893г. Стамболов престоява най-дълго време във Варна – почти два месеца. Тук е по времето на изборите за VII обикновенно народно събрание, които се провеждат на 18 юли 1893г.  В предизборната борба отначало в правителствената преса  и в речите на привържениците на Стамболов  говорят и внушават идеята, че в България трябва да има една ръка, която да управлява, една воля, воля лична и строга, воля твърда, воля сигурна и постоянна.Стамболов първи усеща, че неговият  силен режим е разколебан.Настъпва хладина в отношенията му с княза. Макар че и двамата за известно време летуват заедно във Варна, те почти не се и срещат. В града започва да се шушука за това.

В дните преди изборите Стамболов  пътува с кораб до Бургас, там той има среща с Димитър Петков и Михаил Савов и отново се връща във Варна. На 16 юли, само два дни преди изборите, издава странна заповед до всички окръжни управители с копие до градоначалника на София, в която между другото четем: „ Заповядвам, на 18 того Вие подведомствени вам полицейски чинове да не вземате никакво участие в изборите и да оставите напълно свободни избирателите да си гласуват за когото обичат. Както преди, така и в деня на изборите запретявам Ви да употребявате насилие срещу избирателите като затвори, интернирвания и пр.! Министър Стамболов.” Тази заповед се тълкува различно от привържениците и противниците на Стамболов. Привържениците смятат, че с нея той иска да установи реално каква опора може да има в държавната си политика, докато противниците му говорят за демагогски ход, защото започналото насилие в предизборната борба не може да се спре с една заповед, излязла два дни преди изборите. В дена на изборите – 18 юли 1893г., Стамболов се

установява във варненската телеграфопощенска станция и там престоява на телефона и телеграфа от 9:30 до 2 часа след полунощ.Когато узнава резултатите, заявава ядосан, че ще унищожи тези резултати чрез разпускането на камарата.Още на другият ден той заминава за Велико Търново, за да оправи там възникналото разногласие сред привържениците си. Връща се във Варна на почивка и тук през август получава покана от султана в Цариград. Това го радва, той желае тази среща, но князът е  в чужбина и това забавя отговора му.Освен това не е много сигурен в турската полиция след убийстовото на българският дипломатичен агент в Цариград д-р Вълкович.

Във Варна събитията около падането на Стамболов от властта му през 194г. се развиват много бързо. Още на 17 май едно множество около три хиляди души, ръководени от Коста Ранков, започва манифестация по централните улици на града.Отното и отново речи срещу партията, радост от падането на правителството на Стамболов. Изпратена е дори телеграма до двореца със съдържание: „Радостната вест за уволнението кабинета на Стамболов въодушеви сърцата на варненските граждани! – Ранков, Явашчиев, Папанчев.” Довчерашните негови служители, които не са давали да се каже лоша дума за него, сега се захващат да сринат тиранията му. С резолюция на телеграма, която са изпратили се иска съд за кабинета на Стамболов, амнистия за жертвите на неговия режим.Настъпва известно смущение и объркване, събраният народ иска да узнае какво става в София, окупира местната телефрафопощенска станция и заставя началника й да даде линия със София.  В тези страшни дни Стамболов запазва хладнокръвие и душевна устойчивост. „ Аз припознавам само един форум, който може да ме съди, потомството, да, само потомството може да ме съди. То ще прегледа делата ми, то ще прецени дали моето име е достойно да се величае в страниците на историята на Отечеството ми!”

На 20 май с.г. в телеграма до княза повече от сто варненци – общественици, търговци и други привърженици на Стамболов пишат:

„ Варненските жители като не могат да останат равнодушни към последните събития, които турят в голямо изпитание отечеството  ни имат чест да  изкажат на Негово Царско Височество следующето: Изказваме най-голямото доверие на населението към управщяващата до сега страна партия  и особено към доблестния защитник, най-преданият патриот г-н Стамболов остъпва  и се тури в много опасно и горчиво изтезание многострадалото ни Отечество!”

Правителството предприема мерки да отстраняване на властта на най-верните подръжници на Стамболов във Варна.Освободен от длъжност е и варненският градоначлник Иван Драсов.

Възмутен от случилото се, варненцът Иваница Данчев – бивш четник на Ботев, изпраща телеграма до Фердинанд, който по това време е двореца в „Евксиноград”, в която пише: „ Възмутен дълбоко от нападението направено на 24.VII. в столицата върху бившия Ваш съветник г-н Стамболов, моля най-покорно Ваше Царско Височество да вземете под покровителство скъпия живот на народа ни на тоя много заслужил за и нужен за Отечеството и короната пръв български гражданин и патриот, щото властите да не допущат на улични хора да оскърбят, да нападат человека, който от най-ранната си възраст и до сега тъй самоотвержено и патриотически е ритувал за политическата независимост на народа ни!”

Група варненци , сред които Самсаров, Спасов и Андреев  протестират пред Фердинанд, но той не отговаря, възмутено мълчи и правителството.  Стамболовщината става нещо страшно, дори Фердинанд започва да разграничава от бившето си приятелство със Стамболов. При такава обстановка се стига до очаквания край. На 3 юли 1895г. в центъра на столицата по касапски начин е съсечен диктаторът, реформаторът на нова България Стефан Стамболов. Само един глас от Варна  - на Иваница Данчев се издига със закона за мъст.

Днес историците не са единодушни в мястото на Стефан Стамболов в българската история.Трудно е да се даде еднозначна оценка за неговото място в нашата история, но никой не може да отрече, че управлението на Стефан Стамболов е време на модернизацията на България след пет века османско владичество.България има престиж и достойство, цени се на високо в Европа.Ще се приближа към една обективноисторическа оценка и ще го нарека голям български държавник в новата българска история. Като такъв неговото име се свързва и с гр. Варна, където той  прекарва известна част от своето време в периода 1887– 1894 година.