Joomla Software solutions Template

Payday loan

След Втората световна война част от Балканите започва да се възприема като част от Източна Европа, а друга част се включва в Западна Европа. Според унгарския историк Йеньо Сюч Европа трябва да бъде разделена на три региона и по-точно Източна Европа да се раздели на две части – Източно-Центрлана и Югоизточна Европа. По този начин Балканите се формират като отделна общност под името Югоизточна-Европа. Академичното изследване на Сюч приема Западна Европа за хомогенна общност, на която са съпоставени серия разлияни източноевропейски общности. Евразийският регион се възприема като четири изтока-Близък, Среден, Далечен и Източна Европа и само един Запад. Преструктурирането на Европа става обект на дискусии в медиите. Модата на централна Европа започва в началото на 80-те години с публикациите на Йеньо Сюч, Чеслав Милош и Милан Кундера.В есето си „Трите истирически района на Европа” Сюч твърди,че понятието Запад е възникнало през IX в. и с разширяването си на север и изток включва в границите си Източноцентрална Европа. Източна Европа остава притисната между два региона. Сюч пише за унгарската идентичност и за трудностите пред които е изправена тази страна,разположена между два противоборстващи региона- запада и изтока.Той говори за „органичния западен процес на промени във формите” и внушава,че процесът на Изток е „неорганичен”.Сюч пише в стил,който би могъл да се нарече европейска перифрастика,където политическото послание не се поднася явно,а следва от цялостното изложение.В есето си,авторът използва понятоето гражданско общество за да покаже,че това понятие за пръв път се появява през XIII в. ,синоним на автономно общество.Сюч представя възгледа си за предварителните структурни условия за демокрация  и представя Унгария като отговаряща на обективните предварителни условия.Авторът излага няколко пъти основното си разбиране: „наследените от действителността възможности невинаги са реализират-тяхната реализация зависи от усилието и добрата воля”.Чеслае Милош поставя въпроса за периферността на Централна Европа спрямо Европа като цяло.Милош има двойствено отношение към Русия.За да илюстрира изолацията и,той цитира станочището на историка Георгий Федотов,че всички нещастия на Русия идват от замяната на гръцкия език със славянския в богослужението.Милош противопоставя  руското месианство на западните идеи и иска освобождението на цяла Източна Европа.С разпалването на дискусията за съдбата на Централна Европа,Милош пише есе,с което се опитва да изрази принадлежността си към Централна Европа. Есето на Милан Кундера за Централна Европа е най-четено и най-известно от останалите.То е доста критикувано,също така и одобрявано от мнозина.Според Кундера,идентичността на Централна Европа като идентичност на семейство от малки нации е неразделна част от по-широкия европейски опит,но в същото вереме запазва своя собствен ясно очертан профил.Кундера обръща внимание на руските традиции и тяхната разлика от европейските.За него Русия е „друга” цивилизация.Милан Шимечка е човекът,който се противопоставя на твърденията на Кундера,че Русия е „демонична сила”.Централноевропейската идея се формира както е културен,така и в исторически план благодарение на Кундера,Милош и Сюч.А именно тази идея се противопоставя на Русия.През 80-те години,новата идея е като протест.До 1989г. протича втория етап от развитието на централноевропейската идея с нови публикации.Главна част от изданията е събрана в сборника „В търсене на Централна Европа”.Шьопфин следва идеята на Сюч и се опитва да покаже контраста между Русия и Западна Европа,и позицията на Централна Европа,като органична част на Запада.

Последовател на идеята на Сюч е Петер Ханак,който успява дори по-добре да покаже преобладаващото внимание към изостаналостта и модернизацията.Според Ханак,разликата между феодалната система на Централна и Източна Европа е радикална,а благородното съсловие в Унгария и Полша е много по-многобройно и организирано.Докато унгарците,поляците и чехите сравняват разликите между Централна и Източна Европа,германците сравняват риликите между Западноценрална и Източноцентрална Европа.Цаба Киш е чобекът,който следва идеите на Милош и се опитва да очертае централно европейската идентичност с художествена литература.Последовател на Кундера е Михали Вайда.Той е стига много по-далеч с нападките си към Русия.Други автори,негодуващи срещу тиранията на Русия са Предраг Матвейевич,който пише есето „Централна Европа,гледана от Изтока на Европа,Йожен Йонеско,който защитава централноевропейската конфедерация,която обхваща не само Австрия,Унгария и Румъния,но и Харватия и Чехословакия,която представлява „единствената европейска и човешка защита срещу псевдоидеологическото варварство на Русия.

През 80-те години Централна Европа е нов термин,но и нова идея.Фридрих Науман предвижда създаването на огромно политичско тяло от Северно море до Алпите,до Адриатическо море и Дунав. Променя се и отношението към исляма.Новото поколение трябва да покаже,че е преодоляло християнските предразсъдаци и наследения антисемитизъм.Може да се говори за новия юдеохристиянски антрибут на западната култура.Към края на 80-те години,твърдението за различията межу Източна и Централна Европа е оформено и възприето от много ителектуалци.Тази идея се разглежда от Тимоти Аш,който пише в своето есе : „Склонността да придава на централноевропейското минало това,което се надява,че ще характеризира централноевропейското бъдеще,смесването на това,което трябва да бъде,с онова,което е било,е твърде типично за новия централноевропеизъм.”За Аш истински централноевропейско е западно,рационално и хуманистично,а останалото е „източноевропейско”,руско.Аш смята,че централноевропейската идея за него е само идея. След 1990г. ,централноевропейската идея излиза от културната и влиза в политическата сфера.Балканите се намесват в спора.Идеята за Централна Европа се превръща от мисъл в действие.След 1989г.,светът дава на тази идея шанса да се актуализира като възможност за изграждане на регион.През 1993г. Гьорги Конрад пише есето си „Централна Европа redivivus”,в което „централна Европа беше,е и вероятно ще продължи да бъде”,тя е „малките нации между две големи – Русия и Германия.След 1989г. започва издаването на списание „Изток-Изток”,занимаващо се с проблемите на посткомунистическите източноцентралноевропейски общества.Както културата религията също навлиза все повече в речника на политическия журнализъм.Ню Йорк таймс пише „най-голямата надежда на Вашингтон е да се обърне към отдавнашното желание на предимно римокатолическа Хърватия да се разграничи от останалите балкански конфликти и да се свърже тясно със Запада”.Без съмнение журналистиката влияе върху политиката.Пример за това е президентът на САЩ,който се отказва от военна намеса след като прочита книгата „Балкански признаци”.Според Ричард Холбрук,съществуват три крила в изграждането на европейската сигурност:Западът,Централна Европа и Русия,която е Източна Европа.Съзтезанието,кой ще влезе пръв в Европа нанася удар върху самия централноевропейски проект.Третия кръг в развитието на централноевропейската идея след 1990г. е доказателство за излизането и от сферата на културната политика и навлизането и в практическата политика.

Балканите.Съществува ли Централна Европа?Не можем да зададем такъв въпрос относно Балканите,защото без съмнение те съществуват.Всичко започва когато гръцките градове-държави колонизират крайбрежието.Следва период на обединение на Балканите от македонските владетели.След него е римският период.По време на византийския период,полуостровът е политически разпокъсан.Името на полуострова е дадено от османците,които го завладяват по-късно.След оттеглянето на турците,Балканите отнова са разпокъсани.Може да се каже,че Балканите са османското наследство.Има две разбирания относно тази тема.Едното от тях е насилственото налагане на чужда религия и несъвместимостта и с християнството.Османското наследство може да се прослед в различни сфери като:музиката,хранта,архитектурата,изкуството

облеклото.За съвременна Турция,османското наследство е нещо органично,представено като чуждо на Балканите.Докато за Турция османския период се смята за стария режим,за Балканите е турско робство.Второто разбиране за османското наследство е,че столетия съвместно съществуване не могат да не доведат до общо наследство,а историята на османската държава е история и на съставящото я население.Православната църква е като пазител на религия,език и традиции по това време.Съществува още една двойка противоположни разбирания за османското наследство.Единият е подходът на обективистичния външен наблюдател,чиято централна наблюдателна позиция е хронологически разположена в османския период и има линеарен поглед върху историческото време.Резултатът от този подход е огромното количество литература,която се занимава с него.Авторите,придържащи се към този подход приемат,че османското наследство може да се определи обективно и че дори след разпадането на империята съществуват елементи на това наследство.Другият подход е субективното отношение на вътрешния наблюдател и е разположен хронологически е настоящето.Този подход може да се определи като ретроспективно оценяване на османското наследство.Османският период в историята на Балканите е продължителен и сложен процес,който завършва в края на XIXв.След като свършва,този процес се превръща в наследство.Главният проблем при османското наследство на Блаканите е въпросът за континюитета или прекъсването.Случая Босна е пример за действието на османското наследство в политическата сфера.Османското наследство в политическата сфера хронологично обхваща периода от началото на автономната държавност на Балканите до Първата световна война,която бележи края на политическото съществуване на Османската империя на Балканите.Чрез създаване на независими балкански държави се отрича политическото минало.Империята оставя по-осезателно наследство в икономическата и социалната сфера.Няколко са общите характеристики за почти всички балкански общества,които се отнасят до османския период.Първата е оцъствието на поземлена аристокрация.Втората характерна черта е съществуването на относително свободно селячество и следващото от това преобладаване на малки селски владения като основна единица на производството.Тези характеристики обесняват и това,което по-късно се смята за типично балканска черта,а именно привързаността към егалитаризма.Социалното наследство на свободното слячествп,липсата на аристокрация,слабата буржоазия и съществуването на силна централизирана държава са важни за политическото развитие на независимите балкански държави.Най-важното в социално отношение е османското наследство в демографската сфера.То е много трудно за преодоляване и има отражения днес.Демографската историч на Османската империя включва проблеми,свързани с географското движение на населението,демографските процеси и характеристики и други видове движения на населението.Между XIV и XVIв.,особено првез XVв. има преместване на население от Анадола към Балканите и обратно.През XVIв. не се наблюдава колонозация и движението на хора от Анадола към Балканите спира.Започва едно нарастване на мюсюлманското население,което се дължи на процеса на ислямизация.След отделянето на балканските държави от Османската империя,над един милион мюсюлмани напускат балканските държави.Въпреки промените сред населението нито една балканска държава не постига етническа и религиозна хомогенност.В опита си да разрешат малцинствените си проблеми,всички балкански държави прибягват до емиграция и асимилация.Неразрешените малцинствени въпроси са сърцевината на съществуващите и потенциални кризисни точки на Балканите.След Първата световна война османското наследство в съзнанието на поколението е устойчиво,но спомените за Османската империя затихват към навечерието на Втората световна война.Със създаването на турската република,османското наследство все по-бързо изчезва,но въпреки това турците виждат себе си като наследници на османското наследство.Влиянието на Турция на Балканите не се ограничава само с емиграционен апел,то влиза като потенциален съюзник или опонент в балканските международни отношения.Османският период осигурява структура за разнообразен разцвет на пост византийската балканска култура.Византийската културна сфера оставя своя ярък отпечатък върху литературата,изкуството на региона.На нивото на популярната култура и всекидневния живот османското наследство се оказва много устойчиво.То може да се търси в автентични османски елементи.Всички балкански страни прибягват до опити да изчистят езика и топонимията си от турцизми.Но когато се стигне до явления като храна и музика,османското наследство е много устойчиво.Османското наследство като продължителност показва различни степени на устойчивост.В практически всички сфери,без демографската и тази на популярната култура скъсването е направено почти веднага след придобиване на политическа независимост.Обобщена накратко,разпространяваната обща балканска представа за османското наследство е : в навечерието на османското нашествие средновековните балкански общества са достигнали висока степен на сложност,което ги прави съизмерими,ако не и по-напреднали от западноевропейските.Идването на османците е бедствие с несравними последствия,защото прекъсва естественото развитие на югоизточноевропейските общества.Утвърждаването на османската власт на Балканите изолира полуострова от европейското развитие и до него на стигат големите идеи и преобразувания на Ренесанса и Реформацията.Това довежда до дълбок културен опадък.

Османското наследство като възприемане е вградено здраво в дискурса на балканския национализъм като един от най-важните му стълбове.Османското наследство като продължение е в постоянен процес на упадък през изминалото столетие.Балканските страни се отдръпват от османското наследство,също така и от балканската си природа.От това следва,че наследствата не са вечни.