Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Възпитание на децата |
![]() |
![]() |
![]() |
КОНСУЛТИРАНЕТО КАТО МЕТОД В СОЦИАЛНАТА РАБОТА Консултирането като метод се определя като „специфичен метод на помагане на хора в затруднено положение. Той представлява сам по себе си комплекс от психологически, педагогически и психиатрични техники, насочени към промяна в съзнателната сфера на човешката личност” (5, с.112) Това е един двустранен процес на взаимодействие, чрез който клиентите биват подпомагани да се справят с различни житейски ситуации и проблеми. Хората се нуждаят от консултиране когато срещат затруднения при решаване на проблеми, които всъщност са решими, когато са разтревожени и напрегнати, когато има значима промяна в поведението им и не осъзнават последиците от това поведение, когато не могат да се мобилизират и да вземат необходимите решения и пр. Различни са подходите на които може да се основава професионалното консултиране. Един от тях е психодинамичният подход, а консултирането, основаващо се на него се нарича психодинамично(2, с.11). Консултирането, основаващо се на теорията на развитието пък е известно като развиващо консултиране, а това което се основава на теорията за поведенческите стратегии не личността – поведенческо професионално консултиране. (2, с.11) Друг подход на консултирана се основава на теорията на C.R.Rogers за психологизиране на професионалното консултиране и се нарича личностно центрирано консултиране. То поставя ударението върху целите на клиента за себеприемане и себеразбиране, и му отстъпва активната роля. (2, с.12-13) Цел на консултирането Целите на консултирането могат да бъдат много и разнообразни, но във всички случаи те са свързани с някаква промяна в състоянието, личното самочувствие и поведение на консултирания. Като основна, водеща може да бъде определена целта, която води до постигане на промяна в мисленето, способностите за учене, за вземане на решения, чрез оказване на помощ за по-добро разбиране на тези проблеми, чрез повишаване самочувствието на клиента и оказване на емоционална подкрепа.(5, с.114) Видове консултиране Различните автори дават различни класификации на видовете консултиране. Така например според Г. Илиева професионалното консултиране като начин на провеждане може да бъде: Þ индивидуално(директно) – най-често срещаното, консултиране „лице в лице”, включва един консултант и един клиент; Þ групово – един консултант работи едновременно с няколко клиента. Този вариант се определя като слабоефективен; Þ програмно – в основата му стои идеята, че е необходимо съгласуване на задачите на професионалното развитие с конкретните етапи от развитието на личността. (2, с.14-15) М.Василева от своя страна разграничава следните видове консултиране: Þ психологическа консултация – консултиращите се са пълноценни партньори, търсещи сътрудничество при вземане на решения, а промяната в личностното състояние (навици, емоции, качества и др.) не е директна цел на консултирането; Þ професионална консултация – свързана с избор или смяна на професия. Този вид консултация има за цел да диагностицира професионалната мотивация и евентуалните постижения и трудности в бъдещата професионална дейност; Þ консултацията по отношение проблемите на възпитанието - насочена към родители, учители и подрастващи. Проблемите могат да бъдат от различни области – на интелектуалното развитие, на нравственото възпитание, здравното, естетическо и полово възпитание, конфликти при общуването, саморазвитие, самовъзпитание и т.н. (1, с.17-18) Именно в настоящата разработка ще се спрем и ще разгледаме по-подробно консултирането на родители по отношение възпитанието на техните деца. Основни етапи при консултирането Й. Атанасова разграничава следните етапи на професионалното консултиране:
Н. Петрова от своя страна отграничава следните четири етапа, през които преминава консултирането:
През всеки един от етапите на консултиране се прилагат различни техники и стратегии, които се използват за да се стимулира клиентът да разкрие по-пълно проблема, да успее да го разгледа и от друга гледна точка и да го осмисли по нов начин, да се повиши неговото самочувствие по отношение на справяне с проблема и т.н. (5, с.115-125) КОНСУЛТИРАНЕ НА РОДИТЕЛИ ПО ОТНОШЕНИЕ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА. Основна, специфична и водеща функция на семейството е възпитателната. Тя е неизбежна и необходима, както за индивидуалното, така и за общественото развитие на човека. Семейното възпитание представлява многостранно взаимодействие на родителите с детето, с цел формиране на неговата личност, в съответствие с националните и общочовешки ценности. “Възпитанието не се осигурява автоматически от факта на раждането на децата, нито от някакъв готов родителски инстинкт. То е сложна и отговорна работа, която изисква не само повишено съзнание за обществената отговорност, но и съответна подготовка и определена целенасоченост.” (6,с. 32) Родителството е една сложна и трудна социална роля, която се появява в живота на повечето млади хора малко неочаквано и ги намира в повечето случаи неподготвени. За да се справят със ситуацията те се опират на семейните традиции, на личния си практически опит, но това не винаги е достатъчно. Съвременното общество не предлага практически никакво обучение за „професията” родител. Макар, че възпитанието е една неизбежна и естествена функция на родителите, макар че то се извършва в хода на техния живот, все пак се изисква известна целенасоченост от тяхна страна. Те знаят какво трябва да стане тяхното дете, какъв характер да се изгради, какво поведение, но е необходимо да знаят и пътищата и средствата, чрез които може да бъде постигнато всичко това. Тук именно идва на помощ консултирането. Консултирането на родителите във връзка с възпитанието на децата може да бъде по отношение на някои от следните негови компоненти: Здравно и физическо възпитание – здравето и жизнеспособността имат огромно значение за пълноценната реализация на човешкия потенциал – само здравият човек може да развие и изяви заложбите и способностите си в пълна степен. Здравното възпитание е един от основните компоненти в системата на възпитанието. То е целенасочен процес и дейност за развитие и усъвършенстване на физическото и психическо здраве на индивида. Здравното възпитание започва веднага след раждането на детето и продължава през целият съзнателен живот. Целта на здравното възпитание е да съдейства за правилното формиране и укрепване на физическото и психическо здраве на детето и юношата, хармоничното им развитие като дееспособни и жизнеспособни личности. Крайният резултат е формиране на здравна култура, която да стане основа и източник на здравословен начин на живот и предпоставка за по-добро качество на живота и дейността на личността. Семейството е средата, в която започва формирането на здравни навици у детето, там то усвоява първите си здравни умения навици и привички. Здравното възпитание трябва да започне още от най-ранна детска възраст. Задача на родителите е да осигурят на детето си нормална и здравословна битова среда и да го научат да живее по природосъобразен начин. Физическото възпитание от своя страна е тясно свързано с физическото развитие. Грижите за него започват именно в семейството като важно място сред тях заема закаляването, с което се повишават съпротивителните сили на организма. От голямо значение е и родителите да изградят у детето един стабилен дневен режим, както и определени хигиенни навици, който включват основните, елементарни изисквания да си мият ръцете, да пазят облеклото си чисто и др. Всичко това трябва да бъде показано и обяснено на децата. Те трябва да разберат ползата от всяко хигиенно действие и последиците от неговото неспазване. Тук личният пример на родителите оказва особено голямо въздействие. Те също така трябва да изградят и правилен режим в живота на детето. Интелектуално възпитание – крайна цел на интелектуалното възпитание в семейството е развитието на познавателните сили и интелектуалните способности на детето до степен, която позволява социално регламентиран успех в общата му и професионална реализация, както и възможности за по-нататъшно обучение и развитие. Семейството трябва да даде един максимум от обща интелигентност, достатъчен за нормалното и пълноценно съществуване на човека. Нравствено възпитание – децата трябва да усвоят нравствените норми, към които трябва да се придържат. В семейната среда те получават първите уроци по морал, изграждат представите си за елементарните норми на поведение и на взаимоотношения. В. Кутева много точно дефинира задачите на нравственото възпитание в семейството, като ги свежда до:
Трудово възпитание – негова цел е формирането на съзнателно отношение към различни сфери на трудова дейност и подготовка за труд. В съвременното семейство почти липсват съвременни трудови дейности на деца и родители. Родителите би трябвало да възлагат редовно трудови задължения на децата си, да ги включват в общите домашни задължения и да проявяват такт и умение в процеса на трудовото възпитание. Те трябва да умеят да помогнат на децата си да видят и разберат смисъла на дребните задължения към семейството. (3, с.118) Естетическо възпитание – свързано с формирането на естетическо отношение към заобикалящата социална, природна и духовна действителност. То е процес на формиране на знания, умения, качества и нагласи на личността, свързани с естетически ценности, отношения и поведения. Сферите и факторите на естетическото възпитание в семейството са няколко. На първо място е художествената култура на родителите, както и отношението им към изкуството. Родителите следва да съумеят да формират у детето естетическо възприятие, естетически чувства и вкус и естетическа оценка. Полово възпитание – въпросът за половата просвета на децата е един от най-актуалните въпроси на семейното възпитание. Целта на това възпитание включва формирането на общокултурни, нравствени, естетически, медико-хигиенно издържани взаимоотношения между двата пола и то във всички сфери на човешкия живот. Много родители се оплакват, че не знаят как да разкажат на децата си тайната на пола. Те не знаят също и какво и кога да разказват. Необходимо е да им бъде разяснено, че половото възпитание не се изчерпва само с един разговор. Ето защо на родителите трябва да бъдат разяснени основните задачи на половото възпитание вътре в семейството, а именно:
Половото възпитание е целенасочена диференцирана работа с много доверие, откритост, искреност и честност, които трябва да бъдат проявявани от страна на родителите. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Възпитанието на децата е една от най-основните функции на семейството. То е един неизбежен, спонтанен процес, които в повечето случаи има предимно непреднамерен характер, тъй като се преплита с жизнените взаимоотношения в семейната общност. Семейството има определена обществена отговорност за създаването и възпитанието на децата, чрез които се реализира самото съществуване и развитие на обществото. Ето защо важна предпоставка за правилното възпитание е наличието на основни познания от страна на родителите. Семейният консултант може да помогне в това отношение давайки известна ориентация относно основните цели и задачи на възпитанието и подпомагайки родителите да осъзнаят, че детето е не само обект на въздействие, но и активен субект в процеса на възпитанието. |