Home Психология Възпитание на децата

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Възпитание на децата ПДФ Печат Е-мейл

КОНСУЛТИРАНЕТО КАТО МЕТОД В СОЦИАЛНАТА РАБОТА

Консултирането като метод се определя като „специфичен метод на помагане на хора в затруднено положение. Той представлява сам по себе си комплекс от психологически, педагогически и психиатрични техники, насочени към промяна в съзнателната сфера на човешката личност” (5, с.112) Това е един двустранен процес на взаимодействие, чрез който клиентите биват подпомагани да се справят с различни житейски ситуации и проблеми.

Хората се нуждаят от консултиране когато срещат затруднения при решаване на проблеми, които всъщност са решими, когато са разтревожени и напрегнати, когато има значима промяна в поведението им и не осъзнават последиците от това поведение, когато не могат да се мобилизират и да вземат необходимите решения и пр.

Различни са подходите на които може да се основава професионалното консултиране. Един от тях е психодинамичният подход, а консултирането, основаващо се на него се нарича психодинамично(2, с.11). Консултирането, основаващо се на теорията на развитието пък  е известно като развиващо консултиране, а това което се основава на теорията за поведенческите стратегии не личността – поведенческо професионално консултиране. (2, с.11) Друг подход на консултирана се основава на теорията на C.R.Rogers за психологизиране на професионалното консултиране и се нарича личностно центрирано консултиране. То поставя ударението върху целите на клиента за себеприемане и себеразбиране, и му отстъпва активната роля. (2, с.12-13)

Цел на консултирането

Целите на консултирането могат да бъдат много и разнообразни, но във всички случаи те са свързани с някаква промяна в състоянието, личното самочувствие и поведение на консултирания.

Като основна, водеща може да бъде определена целта, която води до постигане на промяна в мисленето, способностите за учене, за вземане на решения, чрез оказване на помощ за по-добро разбиране на тези проблеми, чрез повишаване самочувствието на клиента и оказване на емоционална подкрепа.(5, с.114)

Видове консултиране

Различните автори дават различни класификации на видовете консултиране. Така например според Г. Илиева професионалното консултиране като начин на провеждане може да бъде:

Þ       индивидуално(директно) – най-често срещаното, консултиране „лице в лице”, включва един консултант и един клиент;

Þ       групово – един консултант работи едновременно с няколко клиента. Този вариант се определя като слабоефективен;

Þ       програмно – в основата му стои идеята, че е необходимо съгласуване на задачите на професионалното развитие с конкретните етапи от развитието на личността. (2, с.14-15)

М.Василева от своя страна разграничава следните видове консултиране:

Þ       психологическа консултация – консултиращите се са пълноценни партньори, търсещи сътрудничество при вземане на решения, а промяната в личностното състояние (навици, емоции, качества и др.) не е директна цел на консултирането;

Þ       професионална консултация – свързана с избор или смяна на професия.   Този вид консултация има за цел да диагностицира професионалната мотивация и евентуалните постижения и трудности в бъдещата професионална дейност;

Þ       консултацията по отношение проблемите на възпитанието - насочена към родители, учители и подрастващи. Проблемите   могат да бъдат от различни области – на интелектуалното развитие, на нравственото възпитание, здравното, естетическо и полово възпитание, конфликти при общуването, саморазвитие, самовъзпитание и т.н. (1, с.17-18) Именно в настоящата разработка ще се спрем и ще разгледаме по-подробно консултирането на родители по отношение възпитанието на техните деца.

Основни етапи при консултирането

Й. Атанасова разграничава следните етапи на професионалното консултиране:

  • начален – тогава се изграждат взаимоотношенията и се определят нуждите на клиента. Консултантът установява атмосфера на доверие и се настройва към чувствата и тревогите на клиента.
  • междинен – този етап включва проучване и фокусиране. Консултантът има за задача да подпомогне клиента да разкрие възможно най-пълно своите проблеми и грижи. В рамките на този етап консултантът използва различни техники и умения – за слушане, за задаване на въпроси, за перифразиране, техники за промяна на себевъзприемането и др.
  • заключителен – в него се съдържат няколко елемента – подготовка на клиента за предприемане на действия и план за действие, преглед на постигнатото и различни организационни моменти на приключването. (2, с.15-32)

Н. Петрова от своя страна отграничава следните четири етапа, през които преминава консултирането:

  • предварителен помощен етап - основната цел е да се установи дали ще се продължи с консултиране или не, да се изяснят очакванията на клиента, да се постигне предварително споразумение.
  • първи етап – изграждане на благоприятна атмосфера и отношения на доверие и откритост. Консултантът трябва да проявява уважение спрямо клиента,  да бъде искрен и съпричастен. Основната цел е да се установи кой е истинският проблем.
  • втори етап – същински, работен етап. Консултантът е в по-активна позиция, той се опитва да помогне на клиента да разбере, осъзнае същността на проблема като използва различни подходи за подпомагане.
  • трети етап – определяне на целите на основата на новото възприемане на проблема и изработване план за действие. Консултантът трябва да оказва подкрепа на клиента при осъзнаване от негова страна на собствените му силни страни и отговорностите, които трябва да поеме при вземането на решения.

През всеки един от етапите на консултиране се прилагат различни техники  и стратегии, които се използват за да се стимулира клиентът да разкрие по-пълно проблема, да успее да го разгледа и от друга гледна точка и да го осмисли по нов начин, да се повиши неговото самочувствие по отношение на справяне с проблема и т.н. (5, с.115-125)

КОНСУЛТИРАНЕ НА РОДИТЕЛИ ПО ОТНОШЕНИЕ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.

Основна, специфична и водеща функция на семейството е възпитателната. Тя е неизбежна и необходима, както за индивидуалното, така и за общественото развитие на човека. Семейното възпитание представлява многостранно взаимодействие на родителите с детето, с цел формиране на неговата личност, в съответствие с националните и общочовешки ценности.

“Възпитанието не се осигурява автоматически от факта на раждането на децата, нито от някакъв готов родителски инстинкт. То е сложна и отговорна работа, която изисква не само повишено съзнание за обществената отговорност, но и съответна подготовка и определена целенасоченост.” (6,с. 32)

Родителството е една сложна и трудна социална роля, която се появява в живота на повечето млади хора малко неочаквано и ги намира в повечето случаи неподготвени. За да се справят със ситуацията те се опират на семейните традиции, на личния си практически опит, но това не винаги е достатъчно. Съвременното общество не предлага практически никакво обучение за „професията” родител. Макар, че възпитанието е една неизбежна и естествена функция на родителите, макар че то се извършва в хода на техния живот, все пак се изисква известна целенасоченост от тяхна страна. Те знаят какво трябва да стане тяхното дете, какъв характер да се изгради, какво поведение, но е необходимо да знаят и пътищата и средствата, чрез които може да бъде постигнато всичко това. Тук именно идва на помощ консултирането.

Консултирането на родителите във връзка с възпитанието на децата може да бъде по отношение на някои от следните негови компоненти:

Здравно и физическо възпитание – здравето и жизнеспособността имат огромно значение за пълноценната реализация на човешкия потенциал – само здравият човек може да развие и изяви заложбите и способностите си в пълна степен. Здравното възпитание е един от основните компоненти в системата на възпитанието. То е целенасочен процес и дейност за развитие и усъвършенстване на физическото и психическо здраве на индивида. Здравното възпитание започва веднага след раждането на детето и продължава през целият съзнателен живот.

Целта на здравното възпитание е да съдейства за правилното формиране и укрепване на физическото и психическо здраве на детето и юношата, хармоничното им развитие като дееспособни и жизнеспособни личности. Крайният резултат е формиране на здравна култура, която да стане основа и източник на здравословен начин на живот и предпоставка за по-добро качество на живота и дейността на личността.

Семейството е средата, в която започва формирането на здравни навици у детето, там то усвоява първите си здравни умения навици и привички. Здравното възпитание трябва да започне още от най-ранна детска възраст. Задача на родителите е да осигурят на детето си нормална и здравословна битова среда и да го научат да живее по природосъобразен начин.

Физическото възпитание от своя страна е тясно свързано с физическото развитие. Грижите  за него започват именно в семейството като важно място сред тях заема закаляването, с което се повишават съпротивителните сили на организма.

От голямо значение е и родителите да изградят у детето един стабилен дневен режим, както и определени хигиенни навици, който включват основните, елементарни изисквания да си мият ръцете, да пазят облеклото си чисто и др. Всичко това трябва да бъде показано и обяснено на децата. Те трябва да разберат ползата от всяко хигиенно действие и последиците от неговото неспазване. Тук личният пример на родителите оказва особено голямо въздействие. Те също така трябва да изградят и правилен режим в живота на детето.

Интелектуално възпитание – крайна цел на интелектуалното възпитание в семейството е развитието на познавателните сили и интелектуалните способности на детето до степен, която позволява социално регламентиран успех в общата му и професионална реализация, както и възможности за по-нататъшно обучение и развитие. Семейството трябва да даде един максимум от обща интелигентност, достатъчен за нормалното и пълноценно  съществуване на човека.

Нравствено възпитание – децата трябва да усвоят нравствените норми, към които трябва да се придържат. В семейната среда те получават първите уроци по морал, изграждат представите си за елементарните норми на поведение и на взаимоотношения.

В. Кутева много точно дефинира задачите на нравственото възпитание в семейството, като ги свежда до:

  • развитие у децата на нравствено съзнание, формиране на знания за същността, нормите и правилата  на моралното поведение;
  • формиране и развитие на определени нравствени чувства;
  • формиране на устойчиви нравствени умения, навици и привички;
  • усъвършенстване на волята и положителните страни на характера;
  • единство на нравствено съзнание и поведение. (3,с. 116)

Трудово възпитание – негова цел е формирането на съзнателно отношение към различни сфери на трудова дейност и подготовка за труд. В съвременното семейство  почти липсват съвременни трудови дейности на деца и родители. Родителите би трябвало да възлагат редовно трудови задължения на децата си, да ги включват в общите домашни задължения и да проявяват такт и умение в процеса на трудовото възпитание. Те трябва да умеят да помогнат на децата си да видят и разберат смисъла на дребните  задължения към семейството. (3, с.118)

Естетическо възпитание – свързано с формирането на естетическо отношение към заобикалящата социална, природна и духовна действителност. То е процес на формиране на знания, умения, качества и нагласи на личността, свързани с естетически ценности, отношения и поведения.  Сферите и факторите на естетическото възпитание в семейството са няколко. На първо място е художествената култура на родителите, както и отношението им към изкуството. Родителите следва да съумеят да формират у детето естетическо възприятие, естетически чувства и вкус и естетическа оценка.

Полово възпитание – въпросът за половата просвета на децата е един от най-актуалните въпроси на семейното възпитание. Целта на това възпитание включва формирането на общокултурни, нравствени, естетически, медико-хигиенно издържани взаимоотношения между двата пола и то във всички сфери на човешкия живот. Много родители се оплакват, че не знаят как да разкажат на децата си тайната на пола. Те не знаят също и какво и кога да разказват. Необходимо е да им бъде разяснено, че половото възпитание не се изчерпва само с един разговор. Ето защо на родителите трябва да бъдат разяснени основните задачи на половото възпитание вътре в семейството, а именно:

  • формиране на култура на общуване и поведение между двата пола, която е в съответствие с техните физиологически, социално-психологически особености и изискванията на обществото;
  • възпитаване във взаимно уважение между двата пола;
  • изграждане на култура на чувствата с интимна насоченост – любов, вярност, привързаност;
  • социално-психологическа на децата и юношите и формиране на убеждения и нагласи за обществена отговорност за встъпване в брак и изграждане основите на здраво и щастливо семейство;
  • формиране на сексуално поведение и правилно отношение към сексуалността. (3, с. 120-122)

Половото възпитание е целенасочена диференцирана работа с много доверие, откритост, искреност и честност, които трябва да бъдат проявявани от страна на родителите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Възпитанието на децата е една от най-основните функции на семейството. То е един неизбежен, спонтанен процес, които в повечето случаи има предимно непреднамерен характер, тъй като се преплита с жизнените взаимоотношения в семейната общност. Семейството има определена обществена отговорност за създаването и възпитанието на децата, чрез които се реализира самото съществуване и развитие на обществото. Ето защо важна предпоставка за правилното възпитание е наличието на основни познания от страна на родителите. Семейният консултант може да помогне в това отношение давайки известна ориентация относно основните цели и задачи на възпитанието и подпомагайки родителите да осъзнаят, че детето е не само обект на въздействие, но и активен субект в процеса на възпитанието.


 

WWW.POCHIVKA.ORG