Home Право Облигационно право- Изработка. Обща х-ка. Отграничения. Страни. Сключване

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Облигационно право- Изработка. Обща х-ка. Отграничения. Страни. Сключване ПДФ Печат Е-мейл

Изработка. Обща х-ка. Отграничения. Страни. Сключване.

Чл.258 „С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение”.

След. дог. за израб. е консенс., двустранен, каузален и възм. дог. Той е неформ. дог., достатъчно е съгл. на стр. Писм. форма или нотар.заверка е необх. и препоръч. особено при голям материален интерес.

Характерни особености:

1) Трудов резултат – изпълнителят се задължава да изработи нещо. Предмет на задължението му е един продукт на труда, един трудов резултат, който може да бъде най-различен. Безразлично е дали този резултат ще се постигне ч/з полагане на умствен (юрид. консултация) или физически труд.

2) Лични качества – дълж. р-ат по пр-ип тр. да бъде осъщ. лично или поне с негово лично участие.

а) ако дог. е скл. с оглед личните качества на изпълнителя, той не може да бъде заместен в работата. Защото личните качества на изпълнителя са мотивирали поръчващия да скл. договора, те са условие на дог. Всяка заместване е равносилно на неизпълнение на договора.

б) дог. за изработка може да не е скл. с оглед личните качества на изпълнителя – тогава те не са условие на договора. За поръчващият е важно работата да бъде извършена, независимо от кого. Поради това изпълнителят може да бъде заместен, да прибегне до услуг. на трето лице. Затова дог. не се прекратява със смъртта или неспособността на изпълнителя да извърши работата – неговите наследници могат да се съгласят да я извършат (чл.269,ал.1). Изпълнителят сам може да я възложи с дог. на др.лице (подизпълнител).

3) Самостоятелност – изпълнителят тр. да изработи нещо. Как ще го изработи, това той сам решава. Той е специалистът и в работата си ще вложи своите знания, опит, умение, способност и похват. Т.е. той е стоп. и операт. самостоятелен. Това е така, защ. изпълнителят не дължи труда си на поръчващия, а р-та от труда си. Ако работата му не даде р-ат, никакво възн. не му се дължи. След като рискува, редно е самост. да решава. Затова винаги когато изпълнителят не решава самост., отпада рискът му да не получи възн-ние.

4) Рискът – „Изп-лят се задължава на свой риск да изработи нещо” (чл.258). Понятието има 2 значения:

а) по отношение възнаграждението – изпълнителят не може да претендира никакво възнаграждение, ако в резултат на някакво случайно събитие – на обстоятелство, което не може да бъде вменено във вина на никоя от страните – поръчаното не може да се изработи или изработеното погине, или се повреди, преди да бъде предадено. Това е така, защ. изпълнителят дължи една завършена работа, един трудов р-ат.

Ако обаче, той е предупредил поръчващия, че проектът му е неизпълним или че материалът му е негоден и че трябва проектът да се поправи или материалът да се замени, а поръчващият е държал на своето  и така е лишил изпълнителя от самостоятелно решаване на нещата, редно е не изпълнителят, а поръчващият да носи последиците от невъзможното изпълнение. Поръчващият трябва да плати възнагр. на изпълнителя (267,ал.2). В/у поръчващия ще премине рискът и когато изпълнителят му е предложил работата съобразно уговореното, но поръчващият е забавил приемането.

б) по отношение на материала – случайното погиване или повреждане на материала е за сметка на този, който го е дал (чл.263). Началото, че „вещта погива за нейния собственик”, тук намира приложение.

Естествено нещата ще се решат по обратния начин, ако погиването не е случайно, а виновно или дори ако е случайно, но след като страната, която е дала материала е в забава.

Разлики от други договори.

1. Продажба и изработка – главната разлика е различният предмет на задължението – продавачът се задължава да прехвърли собственост, докато изпълнителят – да изработи нещо.

Когато материалът на изпълнителя е принадлежност или допълнение към този на поръчващия, има чист дог. за изработка.

Ако изпълнителят трябва да изработи незаместима вещ имаме договор за изработка, макар и материалите да са изцяло от него. Обратното – замест. вещ с матер.изцяло на изпълнителя – имаме продажба.

Процесът на производството (изработването) има съществено значение при дог. за изработка. Този момент е включен в съдържанието на договора. При продажбата обаче, за купувача произв. п-с е без значение.

2. Изработка и трудов договор – разл. е в предмета и тук – при дог.за израб. се дължи трудов резултат, готово произведение, а при труд.дог. – работната сила.

При дог.за изр. изпълнителя е напълно самост., т.е. рискът от сл.пог. или повр. на материала (ако е негов) или на изработеното тежи в/у него.Той дължи изработеното и не получава нищо, ако то погине, преди да бъде предадено и прието. При тр.дог. работн. не носи риска от сл.пог. или повр. и се дължи възн-ие.

3. Изр. и дог. за поръчка – изпълнителят се зад. да изработи нещо (матер.д-ия) на свой риск, а с дог.за пор. довереникът – да извърши възложените му пр.* действия (чл.208,законод. е пропуснал „правни”) за с/ка на доверителя си. Изпълнителят ще извърши работата с/у възнагр, а довереникът – поначало безвъзм.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG