Joomla Software solutions Template

Payday loan

Предложение за сключване на договор по ЗЗД. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЗД, когато предложението включва общи условия, приемането му е действително, ако съдържа писмено потвърждение на тези условия. Едва след като последва писмено приемане на предложението, ще има сключен договор при общи условия. При тези договори е възможно по искане на насрещната страна в договора да се включат уговорки, които се отклоняват от общите условия. Допълнително вписаните клаузи пораждат правно действие дори уговорките в общите условия, на които те противоречат, да не са заличени – чл. 16, ал. 2 ЗЗД.

В нашето законодателство правната уредба на договорите при общи условия не е задоволителна. Общите условия крият опасност страната, която ги изготвя, чрез тях да се постави в привилегировано положение спрямо насрещната страна и да налага своята воля при определяне н съдържанието на сделката, особено когато тя има и монополно положение в стопанския живот. За да се осуети злоупотребата с използването на общите условия, се налага да се упражнява контрол върху съдържанието им, което е предвидено например със специален закон в Германия от 1976 г.

В сравнително редки случаи част от съдържанието на сделката може да се определи от съда или от трето лице. Ако в сделката е уговорено, че длъжникът ще изпълни, когато има възможност, кредиторът може да поиска от съда да му определи подходящ срок, след изтичането на който длъжникът ще изпадне в забава, ако не изпълни.

При факултативни задължения, ако изборът е предоставен на трето лице, то ще определи коя ще бъде дължимата престация – чл. 130, 131 ЗЗД.

Понастоящем действащото законодателство не допуска с индивидуални административни актове или с решения на арбитраж да се определя съдържанието на сделката, независимо от волята на страните по нея.

3. Тълкуване на сделките.

Съдържанието на сделката може да се определи само след като се вникне и се изясни смисълът на волеизявлението. Това налага преди да се пристъпи към изпълнение на сделката, тя да се тълкува.

Правилата за тълкуването понастоящем са уредени единствено в чл. 20 ЗЗД пряко за договора. Те се прилагат съответно за всички видове сделки, тъй като са предназначени да разкрият смисъла на волеизявленията като съществен елемент на всяка сделка.

Тълкуването на правните сделки има някои сходни черти с тълкуването на правните норми. То също е мисловна дейност, чрез която се разкрива смисълът на обективирана мисъл и воля, поради което има вторичен, зависим характер. При тълкуването не могат да се внасят промени във вече осъществени волеви актове. Граматическото и логическото тълкуване се прилагат и при сделките.

Тълкуването на сделките има и свои специфични особености. Обект на тълкуването са конкретни волеизявления на определени лица. При изясняване на техния смисъл се държи сметка за някои субективни моменти като вътрешната воля и намерението на тези лица.

При спор по сделката, отнесен пред съда, дейността по доказването на фактическия състав на сделката предхожда тълкуването. Тя се състои в представяне от страните и допускане и събиране от съда на доказателствени средства: свидетелски показания, писмени документи, обяснения на страните, заключения на вещи лица, от които съдът черпи факти, за да приеме дали сделката е извършена.

От тълкуването се различава правната квалификация на сделката, която се извършва след като чрез тълкувателната дейност се разкрие смисълът на волеизявленията.

Тълкуването на сделката се основава освен на поведението на страните, чрез което те са обективирали вътрешната си воля, и на други факти и материали, които са свързани със сделката, като например преговорите, които предхождат сключването на тълкуваната сделка, други сделки с аналогично или близко съдържание между същите страни или на една от страните с други лица. Тези факти и материали, макар да не са предмет на тълкуването, могат да послужат като източник на косвени доказателства за смисъла на сделката.

Според чл. 20 ЗЗД целта на тълкуването е да се разкрие действителната обща воля на страните при договорите, а не да се ограничи с буквалния смисъл на думите, знаците или действията, чрез които е изявена волята. При едностранните сделки следва да се установи действителната воля на лицата, които ги извършват. Действителната воля на страните се отнася до желаните от тях правни последици.

Чл. 20 ЗЗД изисква сделката да се тълкува във всички нейни относително обособени части, наричани уговорки или клаузи. Тъй като те са част от единното волеизявление на едно или повече лица, те следва да се тълкуват не сами за себе си, а като едно логическо цяло в този смисъл, който произтича от цялата сделка.

Както отделните уговорки, така и цялата сделка следва да се схващат в смисъла, който отговаря най-добре на целта й. Сделката е правно средство за задоволяване на потребности, които се обслужват с постигане на поставената от страните цел.

Освен субективни моменти, свързани с волята, намерението и целите на страните по сделката, чл. 20 ЗЗД насочва тълкувателя и към два обективни критерия, които следва да се използват при изясняване на волеизявленията – обичаите в практиката и добросъвестността.

Под “обичаи в практиката” по смисъла на чл. 20 ЗЗД следва да се разбира онова повтарящо се поведение при сключване на сделки от даден вид и онзи смисъл, който се влага в тях обикновено, в мястото, където е сключена сделката. Ако от изявената воля не може да се направи категорично заключение за смисъла на волеизявленията, логично е да се предположи, че страните са желали с тях да постигнат онези последици, които обикновено в договорната практика на съответното място правните субекти уговарят. Ако една от страните по правоотношението твърди, че смисълът на сделката е различен от този, който обичайно се влага в такъв вид сделки, тя трябва да докаже отклоненията от обичаите.

Добросъвестността представлява изискване при сключване на сделките да се действа коректно и честно. При съмнение изявлението следва да се схваща в смисъла, който следва от едно почтено поведение, а не от стремеж да се измами и увреди насрещната страна.

Чл. 20 ЗЗД не урежда изчерпателно правилата, които могат да с използват при тълкуването. В отменения ЗЗД тълкуването на договорите беше уредено по-подробно. Макар и отменени, неговите разпоредби съдържат полезни указания, които и понастоящем могат да се прилагат. Ако една уговорка може да се тълкува в смисъл, при който не поражда правно действие, и в друг, при който би имала правни последици, предпочитание следва да се даде на втория смисъл.

При двусмислие отделните уговорки следва да се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на предмет на сделката.

При съмнение относно смисъла на уговорката, тя следва да се схваща против този, който я е предложил, и в полза на страната, за която тя поражда правни задължения.

Когато страните при сключване на сделката са употребили общи изрази, правните последици следва да се изяснят като се имат предвид предметите, за които страните са постигнали съгласие.

Ако в сделката е посочен един случай като пример за изясняване на волята на страните, с това не бива да се изключва действието й и спрямо други непосочени случаи, ако има основание и спрямо тях да се разпрострат правните й последици.

Тъй като при сключването на сделките някои от страните употребяват диалектни и жаргонни изрази, при тълкуването следва да се изясни какъв смисъл се влага в тези думи. Макар България да не е голяма, в нея съществуват различни диалекти, при които едни и същи думи могат да имат различно значение, например диня се употребява в смисъл на любеница, а в някои области на Северна България и като синоним на пъпеш.

В резултат от тълкуването може да се разкрие, че всъщност не е постигнато съгласие от страните и договор липсва. Ако лицето, до което е адресирано предложението, го е приело, но твърди, че го е схванало в друг смисъл, а не в този, който е вложен от предложителя, как следва да се тълкува сделката? Съображения за правна сигурност изискват в подобни случаи да се даде предимство на изявлението и то да се тълкува в смисъла, който обективно следва от него, т.е. онзи смисъл, който следва от външнообективираното поведение на страните за един нормален човек.