Joomla Software solutions Template

Payday loan

Развитие на правно  - информационните услуги

Въведение

Развитието на правно – информационните услуги се обуславя от два основни фактора: на първо място,  от развитието на съвременното информационно общество, което пък е в е резултат от промените, предизвикани от използването на новите информационни и комуникационни технологии.[1] На второ място, развитието на правно –информационните услуги е обусловено от непрестанното увеличаване на правната информация и необходимостта от координиране на международните и националните правни актове.

Основната тенденция, която се наблюдава при развитието на съвременните правно  - информационните услуги  е насочеността им и връзката им с новите компютърни технологии и интернет.

Може да се каже, че основните  характеристики на съвременните правно  - информационните услуги са:

• използването на информационни и комуникационни технологии;
• сегментиране на пазара, насоченост към различни ползватели на правна информация;
• непрекъснат процес на динамика на правната информация;
• връзка на правната информация и глобализацията.

Развитието на правно –информационните услуги се опосредства и от следното: през последните години развитите в технологично отношение страни - САЩ, страните от Европейския съюз и др. приеха стратегии и програми за преход към информационното общество. Такива документи са разработени и от почти всички страни от Централна и Източна Европа (Румъния, Естония, Унгария, Словения, Латвия, Литва и др.). Тези актове очертават интегрираната рамка за информационното общество  и обхващат ключови области като телекомуникации, научни изследвания и развитие, иновации, конкурентност, малки и средни предприятия, икономическа и социална кохезия, интелектуална собственост, защита на данните, електронна търговия, международни връзки и културен обмен, включително и обмен на правни актове.

1. 1. Основни приоритети при развитието на правно –информационните услуги

Публичната информационна система обслужва различни потребители в сферата на бизнеса като различни видове фирми, банки и кредитни институции, частни лица, учени,  правителствени и неправителствени организации, които имат нужда от правна информация.

За разлика от другите организации, предлагащи информационни услуги като библиотеки, информационни центрове към различни институти, правителствени или неправителствени организации, фирми и т.н., които имат точно определени функции, извършват точно определени услуги и работят с точно определена информация, то публичната  информационна система   обхваща целия спектър от информационни услуги и потребители на информация.

Особеност на публичните  информационни системи  е, че крайният продукт към потребителя е сбор от  информационни  знания с конкретен отговор за евентуалните действия, които биха могли да доведат до успешни резултати за клиента.  Предлагането и издирването на документи, литературните проучвания, и събирането на данни са основните услуги на правните информационни системи, но някои фирми предлагат и изчерпателни висококвалитетни независими доклади, които играят ключова роля за вземането на решения при изграждането на правни стратегии за техните клиенти.

Поради динамичността на бизнес средата на фона на  развиващата се икономика нуждите на потребителите се сменят много бързо. Публичните  информационни системи  удовлетворяват тези потребности, използвайки всички възможни и познати източници на човечеството за комуникация и достъп до информация като традиционните източници с информация като вестници, списания, правителствени и неправителствени документи, патентни документи и т.н.; фирмена литература; пълнотекстови бази данни; специализира софтуер; подобрените комуникационни технологии, телекомуникациите и Интернет.

За фирмите, чиято дейност не е свързана с информационни проучвания, но тяхната дейност и успех зависят от това, както и когато правителството и държавните институции не могат да предлагат пълноценни отговори на техните запитвания, услугите на правните информационни системи  е надеждна опция. Представителите на бизнес средите виждат правните информационни системи  като свои съдружници при работата, понеже осъзнават ползата  си при спестяването на време и пари при ползването на техните услуги, което също така позволяват на техните да се фокусират върху своите задължения и сфера на работа.

1. 2. Развитието на правно – информационните услуги в ЕС

Правно  - информационните услуги в ЕС се развиват успоредно с развитието на електронното правителство в ЕС.

Развитието на електронното правителство и  правно- информационните услуги е един от елементите на инициативата e-Europe, която стартира през 2000 г. Тази инициатива е част от Лисабонската стратегия на ЕС, чието изпълнение има за цел да направи Съюза най-конкурентната и динамична икономика в света до края на това десетилетия. Тази икономика следва да бъде базирана на знанието, да е способна на устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и да спомага за по-голямо социално сближаване. Дейностите в областта на е-правителството са част и от Плана за действие e-Europe 2002 (приет през юни 2000 г.) и от Плана за действие e-Europe 2005 (приет през юни 2002 г.).

Някои от основните цели на e-Europe инициативата в областта на правно  - информационните услуги са:

• стимулиране на предоставянето на електронна информация в Интернет;
• опростяване на електронните административни процедури, например при стартирането на нова компания;
• развитие на електронните административни услуги;
• подпомагане обмена на данни между администрациите;
• подобряване на взаимодействието на администрацията с гражданите и бизнеса с помощта на новите технологии;
• стимулиране на електронните обществени поръчки;
• стимулиране използването на е-подписите в администрацията. [2]

В началото на 2001 г. всяка държава членка на ЕС представи своето виждане за това кои са 25-те най-използвани е-правните услуги. Въз основа на предложенията беше изработен и одобрен списък от 20 базисни административни услуги, които бяха приети като основни индикатори за оценка на е-правителството в ЕС. Тези 20 услуги се разделят на две групи: 12 е-административно  - правни  услуги за гражданите и 8 е-административно  - правни  услуги за бизнеса. [3]

Напредъкът в областта на правно –информационните услуги от гледна точка на развитието на електронното правителство в ЕС  се оценява чрез базисните услуги и чрез четирите възможни степени на тяхното развитие. Тези степени са подредени във възходяща градация по тяхната сложност:

• Степен 1: Предоставяне на он-лайн информация за административната услуга в Интернет – това е най-обикновената форма на е-правителство;
• Степен 2: Еднопосочно взаимодействие - възможност за електронно изтегляне на формуляри от Интернет страниците на администрацията;
• Степен 3: Двупосочно взаимодействие - възможност за електронно изпращане в административните служби на изтеглени и попълнени формуляри;
• Степен 4: Цялостна електронна операция през Интернет базирани системи – включително е-доставка и е-плащане. [4]

На 1 декември 2000, Съвета на министрите на Европейския съюз прие 23 индикатора за измерване степента на прилагане на инициативата електронна Европа –“eEurope” Тези индикатори са цитирани в документа на Френското Президентство за прилагане на плана за електронна Европа (13515/00).    Съветът е привел следната дефиниция за долните два индикатора за електронно правителство:

• Процент на основните обществени услуги достъпни он-лайн;
• Използване на он-лайн обществени услуги от гражданите с цел получаване на информация и подаване на заявления.

3. Основни цели и приоритети за развитие на правно- информационните услуги у нас

С оглед на глобалните тенденции за развитие на ИО и при отчитане на българските реалности се формулират основните цели, които трябва да се постигнат за осигуряване на качествени информационни услуги у нас:

• разработване и приемане на цялостна правно-нормативна база, правила и процедури, хармонизирани с тези на Европейския съюз, за предоставяне на услуги, за живот и работа в информационното общество;
• осигуряване на всички граждани на равнопоставен достъп до съвременни, ефективни и качествени телекомуникационни и информационни услуги, както и на равни възможности за придобиване на умения за използването им и др.

4. Правна уредба за развитието на правно – информационните услуги у нас

България, следвайки европейския си избор, подкрепя усилията за изграждане на единна система от правила в обединена Европа, като обръща особено внимание на правната уредба, свързана с:

• достъпа до информация;
• далекосъобщенията;
• електронните медии;
• развитието на Интернет като глобална комуникационна среда;
• услугите за информационното общество;
• електронните подписи;
• сигурността на информационния обмен и защитата на данните;
• защитата на интелектуална собственост;
• компютърните престъпления.

У нас, са приети редица закони, имащи отношение към развитието на ИО, като Закона за далекосъобщенията, Закона за радиото и телевизията, Закона за националната стандартизация, Закона за статистиката, Закона за малките и средните предприятия, Закона за топологиите на интегралните схеми, Закона за марките и географските означения, Закона  за достъп до обществената информация, Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права и др.

Следователно, може да се обобщи: у нас, в синхрон с тенденциите на развитието на информационното общество и с тенденциите на развитието на е-europe, се създават реални предпоставки за повишаване на качеството на правните услуги.