Joomla Software solutions Template

Payday loan

Производство по международни граждански дела, призоваване, доказателства, доказателствена тежест, отвод при висящ процес

Като всяко производство, така и производството по международни граждански дела е динамичен процес. Всяко процесуално действие е едновременно правопораждащ юридически факт.  Така чрез последователно възникване, упражнение, изпълнение и погасяване на процесуалните права и задължения се развива постепенно производството. Процесуалните действия стават безпредметни и с обратна сила изгубват своето правно значение, ако крайният акт не може да бъде постановен и производството трябва да бъде прекратено. Затова те са недопустими,  ако липсват предвидените в закона условия, при които крайният акт може да бъде издаден.              Производството в международното частно право   е двустранно производство, обезпечаващо еднакви процесуални възможности на страните в производството.

В  международен план, това производство обикновено включва множество производства, приспособени към различните видове накърнени граждански права и към различната защита, от която те се нуждаят.

У нас, този вид производство е уреден в Кодекса по  международно частно право. Според чл 4 на Кодекса,  производство в български съдилища или международната компетентност на българските съдилища е налице, когато:

• ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България;
• ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България.

С други думи, производство може да  се започне, когато съществува един от горните два факта. Трябва да се посочи, че  в  производството по признаване на чуждестранното решение българският съд не разглежда спора по същество, с изключение на възражението за погасяване на правото след постановяване на решението. България признава чуждестранно съдебно решение било по двустранна или многостранна договореност със съответната страна, чиито съд е издал решението, било при условията на фактическата взаимност.

Българските съдилища и други органи могат да бъдат компетентни и при производства в следните случаи:

• по делата за промяна или защита на името, когато лицето е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България;
• по делата за ограничаване или лишаване от дееспособност на български граждани, както и по делата за отмяна на ограничаване или лишаване от дееспособност на български граждани;
• за учредяване и прекратяване на настойничество или попечителство, когато лицето, което се поставя под настойничество или попечителство, е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България;
• по обявяване на безвестно отсъствие или смърт на лице, което е български гражданин или е имало известно обичайно местопребиваване в Република България.

За да бъде признато чуждото съдебно решение и да породи действие у нас, е необходимо да са налице предвидените от закона  предпоставки. За да започне производството, на първо място е необходимо между нашата държава и държавата, чиито съд е постановил решението да има договор за взаимното признаване на съдебни решения. Ако няма такъв договор отношенията по признаване на съдебните решения ще се уредят при условията на взаимност. Това означава, че без да са уредени договорно тези отношения и двете държави ще признават чуждите съдебни решения. Държавите, спрямо които България се намира в условията на взаимност се определят от министъра на правосъдието.

Следва да се посочи, че съществуват някои специфики при производството по екзекватура.    Когато по реда на производството по признаване и допускане изпълнението на чужди съдебни решения у нас се признава решение по брачен иск на чуждестранен съд, отнасящо се до български граждани, се признава и без наличието на условията за започване на производството, ако по време на предявяване на иска ответникът е имал местожителство в страната, където е постановено решението. Това означава, че брачен иск, разгледан и решен от чуждестранен съд, ще бъде признат у нас и без да е налице договор между държавите или без да са налице условията за взаимност. Условието за да стане това е ответникът по делото да е имал местожителство в съответната държава към момента на предявяване на иска. Друга особеност при производството е свързана с възраженията на длъжника по искане за допускане изпълнението на чуждестранно съдебно решение. Както вече стана въпрос, при разглеждане на молбата за екзекватура, съдът не разглежда спора по същество, а само проверява налице ли са предпоставките на закона за признаване на решението. Когато обаче става въпрос за производство, образувано с молба да се допусне изпълнение на чуждестранно решение, ответникът може да противопостави възражение за погасяване на вземането след постановяване на решението. Дори да се признае съществуването на това задължение, длъжникът ще противопостави тези възражения в изпълнителното производство и отново ще се достигне до натоварване на съдебната система. Затова и законът допуска тези възражения да се направят пред съда по екзекватура.

За да започне производството по екзекватура на следващо място е необходимо чуждестранният акт, чието действие се иска да бъде зачетено, да има всички белези на съдебно решение според нашето право. Ако актът няма белезите на съдебно решение, то той не може да бъде признат от българския съд. Зачитането на арбитражните решения и съдебните спогодби се урежда в договорите за правна помощ. Основният акт за взаимно признаване на арбитражни решения е Нюйоркската конвенция за признаване силата на арбитражно решение, по която България е страна. Изискване е и съдебното решение на чуждестранния съд да е влязло в сила към момента на започване на производството.

В производството, както е известно, се използват различни доказателствени средства, като това са предвидени и уредени от източниците на международното право сведения за подлежащите на доказване факти /правно и доказателствено релевантни /.

Подобно на гражданското право, и в международното частно право, доказателствени средства могат да бъдат:

• Документът, който доказва материализираното в него изявление, защото се създава със самото извършване на изявление в писмена форма;
• Свидетелското показание, което  доказва възпроизведения от свидетеля факт, защото е последната брънка на причинната верига, която започва с факта, преминава през сетивното му възприемане, представата за подобни факти и запаметяването.

Според Кодекса обаче, съществуват редица особености при прилагане на доказателствени средства при производства. Така например, според Кодекса,  документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български език. Ако съдът не може сам да провери верността на превода, той назначава вещо лице  за проверка.

Според чл 30,  разпределението на доказателствената тежест се определя от материалното право, което урежда последиците от факта, подлежащ на доказване. Ако правото, приложимо по съществото на делото, разрешава свидетелски показания за обстоятелствата по чл. 164 от Гражданския процесуален кодекс, тези доказателства са допустими, ако фактът се е осъществил на територията на държавата, чието право е приложимо. Обезпечаването на доказателства, които се намират в Република България, се извършва от българските съдилища, дори когато те не са компетентни по делото, за чието решаване са необходими тези доказателства. Насрещната страна се уведомява за деня на обезпечаването, освен ако то търпи отлагане.

В сравнение с доказването по местни граждански дела, доказването по международни граждански дела има и други особености, като например:

• Важимост на чужд закон относно доказателствената тежест;
• Доказване чрез доказателства, събрани в чужбина от чужд съд;
• Доказване чрез документи, издадени в чужбина;
• Доказване на чуждия материален закон, приложим относно спорното право.

Събраните доказателства в чужбина, от чужд съд по поръчка на наш съд, имат по образуваното пред него дело същото доказателствено значение, което имат доказателствата, събрани от наш съд.  Издаденият в чужбина документ има доказателствената сила, която му придава чуждия закон. С тази сила българския  съд трябва да се съобрази при уговорката, че чуждият закон не противоречи на нашия обществен ред.  Действащите в друга държава правни норми следва да бъдат доказани от страната, която се позовава на тях, когато те са неизвестни на съда и той не е успял да ги издири.

Призоваването е процесът на уведомяване на страните по дело и други лица относно факта, че срещу тях е подадена жалба или е внесено обвинение, че е насрочено заседание по дело, в което участват, че е произнесено решение или относно различни други въпроси, свързани с дело или неговото движение. Тъй като да се разглежда дело в отсъствието на лице, което има интерес по делото, но не е уведомено за заседанието, е несправедливо и може да наруши правото на защита на страните, изискванията за призоваване са изключително конкретни и правилата за призоваване трябва да се следват много стриктно.

Съдебните книжа биват три  вида: призовки за съдебни заседания, съобщения (обявления) и други съдебни книжа:

• Призовката е вид съобщение, което се изпраща до страните и участниците в гражданския, наказателния и административния процес и служи за уведомяването им за датата и часа на разглеждане на делото в съответния съд.
• Съобщенията се изпращат за уведомяване на страните за съответните актове на съда и всички процедурни действия по делата. Съобщенията могат да бъдат такива, с които се известяват страните за разпореждания и определения на съда - например съобщение за прекратяване на производство по делото или съобщение за отстраняване нередовности на исковата молба. Чрез съобщения могат да се уведомяват и вещи лица за поставени задачи от съда.
• Съдебни книжа. Освен посочените по-горе призовки и съобщения до страните и участниците в процеса се изпращат и други видове книжа, когато това е изискуемо от закона или разпоредено от съда. Пример за такива книжа са писмени заключения на вещи лица, обвинителен акт, препис от исковата молба и от приложените към нея доказателства, препис от жалба, препис от решението и др.

Призоваването за ответници по дела, свързани с международното частно право,  както и връчването на съобщения и книжа в чужбина се извършва чрез българските дипломатически или консулски представители или компетентните чуждестранни органи. Българските органи се обръщат към тях чрез Министерството на правосъдието по ред, определен от министъра на правосъдието, като съдействие от българските дипломатически и консулски представители се иска само за действия спрямо български граждани. Когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен опит за призоваване на този адрес, страната се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник", направена поне един месец преди датата на заседанието.

Според Кодекса, българският съд спира служебно образуваното пред него дело, ако между същите страни, на същото основание и за същото искане има по-рано заведен процес пред чуждестранен съд и се очаква, че той ще приключи в разумен срок с окончателно решение, което може да бъде признато и изпълнено в Република България.

Според чл 37, българският съд спира служебно образуваното пред него дело, ако между същите страни, на същото основание и за същото искане има по-рано заведен процес пред чуждестранен съд и се очаква, че той ще приключи в разумен срок с окончателно решение, което може да бъде признато и изпълнено в Република България.

Българския  международен граждански процес подчинява на българския процесуален закон не само местните граждански дела, но и всички международни граждански дела, образувани пред български правораздавателни, изпълнителни, обезпечителни или охранителни органи. В това се състои основната отпращаща процесуална норма, важаща във всички държави,  изразявана кратко като важимост на закона на съда по всички граждански дела, образувани пред местни органи.

За тази важимост е достатъчно делото да е образувано пред местен орган даже и то да е свързано по всички други свои елементи с чужда държава.                  Законът на съда важи както за процесуалните действия на сезирания орган, така и за процесуалните действия на страните.  Местната процесуална форма може да се окаже несъответна на чуждото материалноправно съдържание и да изпадне в противоречие с него. Поради това се налагат известни отклонения от важимостта на закона на съда. Чуждият процесуален закон ще се приложи ако не противоречи на обществения ред.

Българският съд не прекратява, нито спира делото, започнато пред него, ако се окаже, че дело за същия спор или във връзка с него е висящо пред чуждестранен съд.