Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. 1. Понятие и същност на принудителната административна мярка

Принудителната административна мярка /ПАМ/ е вид административна принуда. Другата административна принуда е административното наказание. Като вид административна принуда ПАМ има присъщите характерни белези на административната принуда въобще. В същото врема притежава и специфични белези, които и придават собствен правен облик, различен от този на административното наказание.

Принудителната административна мярка по отношение на административната принуда се отнася като част към цяло, като вид към род. Прилагането на ПАМ е проява на административна принуда, но последната не се изчерпва само с нея. За да се очертае по-добре правната характеристика на ПАМ, уместно е тя да се съпостави с административното наказание.

С административното наказание се прилага принципът за неотвратимост на наказанието и на правната санкция. При ПАМ се прилага принципът на неотвратимост на принудата. Административното наказание е мярка за реализиране на юридическа отговорност за виновно извършено административно нарушение. При ПАМ не става въпрос за реализиране на юридическа отговорност. При нея не се изисква задължително състояние на вина у този, към когото ще бъде приложена. Достатъчна е обективната противоправност на деянието. Това означава ,че ПАМ може да се приложи и спрямо юридическо лице и неговото поделение, и спрямо малолетни, и спрямо невменяем.

При административните наказания се реализира държавната репресия, изразена в съответен вид административна санкция. Не е така при ПАМ. Тя не е санкция, не е израз на държавновластническа репресия, а е само вид административна принуда без санкционен характер.

Тава е така, защото административното наказание е последица от нарушаването на правилото за поведение, визирано в дадена административноправна норма, докато при ПАМ нейното прилагане е израз на правомерно осъществяване на диспозицията на правната норма. В това се сътои същностната разлика между двата вида административна принуда.

Другата разлика между административното наказание и ПАМ е правното основание за тяхната реализация. При административното наказание трябва да има виновно извършено административно нарушение и тъкмо като реакция на държавата за това противоправно поведение се налага административната санкция. При ПАМ правното основание е от друго естество - това наистина е правното нарушение, но прилагането и е само във връзка с правното нарушение. Дори когато нарушението е налице, ПАМ се предприема не заради извършеното нарушение, а заради евентуални щети от него, с оглед да бъдат те възстановени.

При административното наказание става дума за реализиране на санкция на приложимата административноправна норма, а при ПАМ –диспозицията на съответната правна норма, то заради това законодателят използва различни глаголи при двата вида административна принуда. При административното наказание този глагол е налагам , а при ПАМ е прилагам. И в двата случая принуда има, но само при глагола налагам тази принуда има санкционен характер.

Преди всичко административното наказание се налага само заради извършени, в състояние на съответна форма вина, административни нарушения, т.е. при нарушена диспозиция на административноправната норма. Принудителната административна мярка се прилага без оглед на вината, т.е. достатъчна е обективната противоправност, а в определени случаи и това не е нужно. Чрез ПАМ се реализира диспозицията на приложимата правна норма и няма репресия, възмездие или санкция.

При принудителната административна мярка връзката с правното нарушение може да се изрази в три хипотези. При първата хипотеза има реална опасност да се извърши административно или друго правно нарушение и поради това, за да се осуети неговото извършване, се прилага съответната ПАМ. При втората хипотеза правното нарушение е вече започнало, но още не е довършено и следователно още не е породило докрай своите отрицателни последици. И за да се пресече по-нататъшното развитие на започналото вече правно нарушение, се прилага съответната ПАМ. При третата хипотеза правното нарушение е вече факт, но от него са последвали някакви вреди от материален или морален характер  и за да бъдат възстановени нанесените щети на съответните потърпевши, се прилага съответната ПАМ.

Различие има и в процедурата за прилагане на административното наказание и ПАМ. При административното наказание тази процедура е правораздавателна, а при ПАМ е административна- осъществява се административна дейност от принудително естество. Оттук и актът , с който се налага административното наказание е правораздавателен, а актът с който се прилага ПАМ, е административен.

Посочените общи характеристики и различия между ПАМ и административното наказание дават възможност  в практиката да се прилагат кумулативно и двата вида административна принуда. Това е възможно, кагато са налице правните основания деецът да бъде и санкциониран, и да му бъде приложена съответната принудителна административна мярка.

Принудителната административна мярка е вид административна принуда и като такава и е позволено от правото по изключение да нарушава неприкосновеността на личността и на нейните и на юридическите лица и техните поделение права във връзка с провонарушението, най-често административно. ПАМ се прилага с индивидуален или общ ненормативен акт, а по изключение и с наказателно постановление, израз е на административна дейност, а не на провораздаване.

Прилагането на ПАМ против волята на лицето не винаги се свързва със засягане на неговия интерес. Тя е важно средство, както за защита правата и законните интереси на гражданите и други правни субекти, така и на интересите на държавата и обществото.

1. 2. Правна уредба на принудителните административни мерки

Общата нормативна уредба на ПАМ се съдържа в специалния за нях раздел Трети от глава Втора на Закона за административните нарушения и наказания. Той обхваща само два текса на чл. 22 и чл. 23 от закона.

Текстът на чл. 22 гласи:”За предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за тяхното предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.” Текстът на чл. 23 гласи:”Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ.”

От цитираните текстове е видно, че ПАМ са правно допустими с оглед постигане на съответни цели, а за всички останали въпроси по тяхното фактическо прилагане в практиката се препраща да бъдат уреждани в съответните закони или укази

1. 3. Видове принудителни административни мерки

Деференцирането на ПАМ има своето правно основание в ЗАНН. Текстът на чл.22 от този закон установяна три вида принудителни административни мерки. Едните от тях са за предотвратяване на административните и другите правни нарушения. Другите са за преустановяване на тези нарушения. Третите са, за да се отстранят евентуално настъпилите вредни последици от извършени до известна степен или докрай административни и други правни нарушения.

Критерият на това разделение е предназначението на конкретната принудителна административна мярка или какво точно се цели с нея – предотвратяване, преустановяване на правно нарушение или възстановянате на вредни послеци от такова.

По този критерий ПАМ биват:

-          превантивни

-          преустановителни

-          възстановителни.

В административноправната литература се говори и за още един вид ПАМ- процесуалната, като се отбелязва, че тя няма самостоятелно значение, а е само средство за улесняване на административния процес, служейки като докозателство в процеса. И трите види ПАМ могат да играят ралята на процесуална.

В литературата са известни и други критерии за класифициране на ПАМ. Например според субекта, който ги прилага, според тяхното психическо и физическо естество, според това върху какви предмети и обекти са насочени, според времетраенето им, според сферата или отрасъла на държавно управление, в които се прилагат, според това дали се прилагат спрямо вменяеми или невменяеми лица и др.

Но основният и значим критерий е според предназначението им, което налага и тяхното по-подробно разглеждане в по-нататъшното изложение.

3.1. Превантивни принудителни административни мерки

Превантивните принудителни административни мерки са вид принудителни административни мерки. Като такива те имат общите черти на всяка ПАМ, но в същото време притежават и собствена спицифика, а оттам и собствена правна проблематика. Спецификата и е в предназначението и да предотврати извършването на административноправни и други правни нарушения и вредните последици от тях. Този вид ПАМ също се прилага във връзка с правно нарушение, като самата принуда се реализира чрез психическо или физическо въздействие върху адресата на принудата.

Специфичното при превантивната ПАМ е, че такова нарушение все още няма, но въпреки това, именно с оглед на евентуално такова, тя се предприема. Правното основание , за да се  приложи принудителна мярка от такъв вид е: да е налице опасност от извършване на правно нарушение. При това законодателят изисква да е налице реална, непосредствена, сериозна и несъмнета опасност. Тази мярка няма място при абстрактна, предполагаема, далечна, допустима опасност, при стечението на някакви неясни и неизяснени обстоятелства и при малка степен на вероятност за превръщането и в действителност. Въпросната опасност трябва да бъде явна, небудеща съмнение и конкретна.

Преценката на опасността се прави от този, който ще трябва да я приложи. Администраторът е този, който ще трябва, в условията на свободна преценка, да упражни правото си на оперативна самостоятелност.

Има случаи, когато превантивната ПАМ се прилага спрямо лице в изключително негов интерес, дори без опасност то да извърши някакво правонарушение. Такъв е напр. случаят, когато лицето, въпреки неговата воля и дори без да съзнава това, е настанено в отрезвително заведение, защото е било заварено от компетентните власти в състояние на пълно опиянение, поставящо в опасност живота му.

Превантивната мярка може да се приложи както във връзка с опасност да бъде извършено правно нарушение, така и за да се осуети настъпването на вредоносно събитие, напр. събаряне на сграда, застрашена от самосрутване.

Предприемането на превантивна мярка е твърде сериозно засягане на личността и имуществото на правните субекти и затова администраторът, компетентен да я приложи, трябва да си дава сметка, че носи юридическа отговорност за незаконното и неправилното и прилагане. Администраторът е задължен да използва само допустимите от закона  доказателства, средства и методи. В противен случай той ще действа противозаконно и неправилно приложената от него мярка за предотвратяване ще може да бъде предмет на атакуване по предвидения от правото ред. В процеса на извършвания контрол контролиращият орган ще трябва също да използва само допустимите от закона доказателства, средства и методи във водения от него административен процес.

Някои примери за превантивни ПАМ:

-          по Законът за Министерството на външните работи се предвиждат ред правомощия на органите на Националната полиция да предприемат превантивни принудителни мерки за опазване на обществения ред и за предотвратяване на престъпления. Така напр. полицейските органи предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни и се предполага, че ще извършат престъпление. Могат и да извършват проверки на помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие, когато следва да се предотврати непосредствено предстоящо тежко престъпление или пък е необходимо дя се окаже неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намират в опсност. Могат да настаняват в заведения за отрезвяване лица, които след употреба на алкохол или на други упойващи вещества са намерени на обществени места в безпомощно състояние.

-          Според Закона за движение по пътищата съответните контролни органи могат да отнемат свидетества за провоуправление на МПС за определено време на лица, неотговарящи на медицинските и психологическите изисквания, както и да подлагат на проверовъчен изпит водач, който е изтърпял наказание “ лишаване от право да се управляма МПС “ за срок повече от една година. Тава са само една част от примерите, но има и много други.

3.2. Преустановителни принудителни административни мерки

Връзката на този вид принудителна мярка с провонарушението  и най-често с административното нарушение, е в това, че нарушението е вече започнало, то се намира в процес на осъществяване. Нарушението е в положение на продължавано нарушение. За разлика от превантивната мярка, тук вече има нарушение макар и незавършило. Но този факт е противоправен и не бива да бъде търпян. Компетентните органи би трябвало да вземат незабавно нужните мерки, за да може колкото се може по-бързо да се преустанови по-нататъшното продължаване на нарушението. Правното основание в случаят е наличието на правно нарушение - най-често административно, което не е още завършило, а следователно и противоправните му резултати не са още настъпили в тяхната цялост.

Приложителят на този вид мярка би следвало да прояви оперативност и бързина, за да може по навреме да приложи мярката за пресичане на нарушението. Превантивният елемент в тази мярка е в това, че предотвратява продължаването на нарушението и по такъв начин осуетява настъпването на неправомерните последици от едно непрекъснато правонарушение.

Доколкото при преустановителните мерки правонарушението не е завършило, а оше продължава, то такива мерки могат да се вземат до момента, предхождащ завършека на провонарушението. Ако и този момент бъде пропуснат, нарушението е вече изцяло извършено и преустановителната мярка е недопустима, тя е безпредметна и зъкъсняла.

За прилагането на преустановителната мярка е достатъчна ебективната противоправност. И тук тежестта на доказване лежи върху този, който я прилага. Той е длъжен да използва само позволени от закона методи и средства. Преустановителните мерки най-често се изразяват в спирането работата на предприятия, които застрашават живота на работещите в тях и живеещите наблизо. По принцип към преустановителна мярка се пристъпва, като първо се предупреждават собствениците да преустановят нарушението си. След изтичане  на определен срок, преустановителната мярка става неизбежна  и позволена от закона средство за преустановяване на нарушение.

Примери за преустановителни административни мерки има много. Те се съдържат, както в закони, така и в наредби, правилници, постановления и като цяло във всички законови и подзаконови актове. Можем да посочим, че съгласно Закона за авторското право и сродните му права при системни нарушения се предвижда да се запечата мястото, в което те се извършват- магазин, студио, заведение, киносалон, театър  и др. Според Законът за движение по пътищата се спира временно от движение пътно превозно средство, което е технически неизправно, конструкцията му е изменена без разрешение или има лош външен вид, до отстраняване на неизправността.

3.3. Възстановителни принудителни административни мерки

И при възстановителните мерки правното основание е правното нарушение, само че при тях се изисква от нарушението да е последвала някаква вреда - имуществена или от морален характер. Ето защо възстановителната мярка е недопустима, безсмислена при липса на правно нарушение.

Възстановителната мярка може да се приложи независимо от преустановителната, но само при положение, че от недовършеното правонарушение са настъпили съответните вреди и те трябна да бъдат възстановени. Тази мярка обаче трябва да следва преустановителната. Те не могат да се предприемат едновременно, защото тепърва ще става ясно последвала ли  е или не вреда от преустановеното нарушение. Когато правното нарушение е завършено, но от него няма нанесени щети, нужда от възстановителна мярка няма. От правонарушението трябва да има вредоносни последици от материален или морален характер. В тези случаи въпросната мярка става неизбежна и нужна, за да се възстанови статуквото, доколкото това е възможно.

Предназначението на тази мярка е да отстрани, да възстанови вредните последици от извършеното вече правно нарушение. Тук се касае вече не за формално нарушаване на правна повеля, а за резултатно правно нарушение, което има своите външно изразени вредни последици. Материално или морално изразената вреда трябва да е следствие от прановарушението, извършено от определен субект на правото.

Прилагането на възстановителните принудителни административни мерки е нещо различно от възстановяването на вреди от държавата на граждани, причинени им от незаконни действия и актове на административни и правозащитни органи по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. По този закон се възстановяват вреди на граждани от незаконни актове и действия на държавни органи и длъжностни лица, извършени в процеса на изпълнение на техните компетенции. Такива вреди могат да настъпят от незаконен административен акт, от незаконно задържане под стража на невинен гражданин, от незаконна присъда на съдебен орган и т.н., но не и от правно нарушение на граждани. Възстановяването на вреди по посочения закон е израз на гражданско правораздаване, а възстановяването на вреди чрез принудителни административни мерки от възстановителен характер – израз на държавно управление от принудително естество.

Юридическото основание за прилагане на възстановителна мярка е да са нанесени реални, а не фиктивни вреди от извършеното правонарушение. Следователно правно нарушение от определен вид плюс реални вреди от него е същинското правно основание за прилагане на възстановителни мерки. При това под “ правно нарушение” ще следва да се разбира както довършено, така и пресечено в даден етап на неговото извършване правно нарушение.

Тежестта на доказване и при възстановителните мерки лежи върху този, който ги прилага. Той е този, който е задължен да докаже, че вреди от правното нарушение има, че те наистина са реални и възстановяването им е било възможно правомерно поведение от негова стрна. Обикновено възстановителната мярка не се прилага служебно, а при поискване от потърпевшия, от пострадалия, от този, който твърди, че от правното нарушение е понесъл определени вреди.

Характерно за възстановителната мярка е и това, че тя се прилага в интерес  на пострадалия от правното нарушение; че прилагането и води до реално отстраняване на вредата или вредите; че не съставлява правна санкция; че същинското и приложно поле е там, където реалното отстраняване на вредите е фактически  възможно; че е средство за реална защита на противоправно накърнени субективни права и законни интереси на съответните правни субекти и оказва важно възпитателно и превантивно въздействие; че съставлява самостоятелно проявление на принудителна административна мярка.

Някои типични примери за възстановителни принудителни административни мерки са:

-          премахването на незаконни строежи;

-          възстановяването на незаконно премахнати законно съществуващи строежи;

-          извеждане по административен ред на лице, което самоуправно се е настанило в жилищно или друго помещение, собственост на друго лице;

-          изземване на селскостопанска продукция на лицата, които противозаконно са я отнели;

-          изземване по административен ред на незаконно придобити материали или продукти от държавния или общинския горски фонд;

-          изземване на държавен имот или обработваема земя или пасище от лица , които ги владеят незаконно;

-          нареждане на контролен орган за връщане на неправилно получени доходи;

-          земеноизпълнение.

Отнемането в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, послужили за извършване на умишлено административно нарушение, предвидено в чл.20, ал.1 ЗАЛП , не е възстановетелна ПАМ, а административно наказание, санкция. Такъв ще бъде и случаят, когато в полза на държавата се отнемат вещи, които са били предмет на нарушението и притежаването на които е било забранено. Обаче отнемането в полза на държавата на вещите, които са държавна собственост, но нарушителят ги е придобил в резултат на нарушението, ще бъде възстановителна административна мярка, защото става с административен акт, а не с наказателно постановление, и защото това възстановяване на имуществото не е санкция.

4.Заключение

В заключение на гореизложеното можем да обобщим, че принудителните административни мерки се прилагат във връзка с извършено правонарушение и възникнали от това вредни последици. Законновото им, юридическото им основание е връзката им с правонарушението. При всеки един вид от посочените ПАМ тежестта върху установяването на правонарушението лежи върху контролния орган, който ще приложи съответния вид ПАМ, със съответен административен акт. За установяването на правонарушението са възможни единствено признатите от закона средства. Трите вида ПАМ са:превантивни, преустановителни и възстановителни. Съответно тяхната цел е да действат предварително преди извършването на правонарушение, когато има достатъчно доказателства, че такова може да се извърши. Да преустановят вече започнало, но незавършило правонарушение и да възстановят възникналити щети от довършено или преустановено правонарушение. Законовата основа на ПАМ е чл.22 и чл.23 от ЗАНН, но там се намира само общата постановка на същността им  и се определят видовете ПАМ. Във всички останали закони  и други нормативни актове може да се открият съответните ПАМ, които са пряко свързани с материята, която се урежда от съответния закон.