Joomla Software solutions Template

Payday loan

Придобиване на права. Правоприемство. Изменение. Изгубване на права

Въведение

Терминът “субективно право” е основно понятие за гражданското право. До идеята за субективното право  се стига благодарение на теорията на естественото право. Поради тази причина едната от теориите, които дават обяснение за същността на субективното право е именно теорията на естественото право. Според нея правата на хората са нещо вродено и естествено, принадлежащи им по рождение, а не са създадени от позитивното право.

Задачата на позитивното право поради тази причина е да открие тези права, да ги санкционира и да им предостави правна защита.

След теорията на естественото право се появява т.нар. волева теория, според която субективното право не е нищо друго, освен отдадена от правния ред власт на неговия носител.

В България според преобладаващото разбиране, субективното право е предоставената и гарантирана от закона възможност на едно лице да има свое собствено поведение или да изисква спазването на определено поведение от други правни субекти. Прототип на субективно право, върху което почива това определение е правото на собственост. В него могат да се видят и двете от посочените възможности – собственикът може да си служи с вещта както намери за добре, да я владее, да се разпорежда с нея и същевременно може да изисква от останалите правни субекти да не пречат да упражнява правото си на собственост.

Смисълът на субективните права е да удовлетворяват или да служат за постигането на определен интерес. В този смисъл те са само един инструмент, чрез който се постига удовлетворяването на определен интерес. Тук следва да се представят становища, свързани с правата:

-според едното становище, интересът е неразделна част от същността на субективното право. Без интерес субективното право губи опората си.

-според другото становище, интересът не е органична част от субективното право, а е само цел, за чиято постигане субективното право е инструмент.

С правата се свързват и задълженията.    Правното задължение се явява като вид логически антипод на субективното право. Правното задължение представлява правно установената необходимост за едно лице да спазва определено поведение, изразяващо в действие или в бездействие, или пък може да се състои в това, лицето да осъществи определен резултат с оглед задоволяването на нечий чужд, правно защитен интерес. Задължението може да се изрази и в поведението да се търпи някакво чуждо правно действие и резултатите, които то произвежда в сферата на задълженото лице.   Между субективното право и правното задължение съществува взаимозависимост и обусловеност. Това е т.нар. корелативна връзка, която означава, че едно субективно право може да съществува като такова, доколкото кореспондира на определено, кореспондиращо му субективно задължение, както и обратното.

1.  Фактори, пораждащи правата в гражданското право

Правата  в гражданското право се опосредстват от наличие на граждански правоотношения. Гражданското правоотношение е вид механизъм, чрез който се осъществява правната норма.  Тук следва да се посочи, че съществуват няколко вида  отношения, пораждащи права:

- обществени отношения,   които не получават правна регламентация, тъй като при тях не е оправдана държавна намеса. Тези общ отношения се определят като ирелевантни за правото. Това са социалните контакти и други.

- обществени отношения, които са едновременно с това и правни отношения. Към тях спадат от една страна производствени отношения, отношения, свързани с производството на стоки и услуги- продажбени правоотношения, правоотношения, които възникват въз основа договор за изработка, договор за услуга, и в този смисъл те намират съответно правно регулиране. Втората група са отношения, свързани с възпроизводството на човешкия род- като те са свързани със семейното право. Възникват между родители и деца.

- обществени отношения,  възникващи  във връзка с правните  отношения- те са наложени от правото като обществени отношения. Без правото те не биха моли да съществуват- такива са административните правоотношения- наказателните правоотношения, професионалните отношения.

За да може едно обществено отношение да го определим като правоотношение, то следва да отговаря на следните специфични признаци:

Þ      -това отношение следва да е възникнало по силата на правна норма;

Þ      -това отношение обществено следва да се проявява като конкретна връзка между лицата, признати за субекти на Гражданското право;

Þ      -това правоотношение следва да се състои от съответни права и задължения;

Þ      -признак е и че то възниква при осъществяване на определен юридически факт, посочен в съответната правна норма.

Или, гражданското  правоотношение  се определя като създадена въз основа на гражданско правна норма, конкретна връзка между гражданско- правни субекти, която се поражда въз основа на определен юридически факт и се състои в граждански права и задължения.

Гражданските правоотношения възникват на базата от волеизявлението на страните. Гражданското правоотношение определя какви са насрещните престации   между страните. Гражданското правоотношение съставя тези две или повече престации. В гражданското правоотношение по правило едната страна е носител на граждански отношения, а другата на граждански задължения. Субективните права са едно средство за задоволяване на гражданските потребности на хората.  Или, субективното  право е  призната и гарантирана възможност на едно лице да има определено поведение и да изисква насрещно поведение с цел задоволяване на признати от закона интереси.

2.  Видове субективни права и прехвърлянето им

Правата могат да бъдат притезателни и непритежателни субективни права, в зависимост от това дали за осъществяване на субективното право е необходимо поведение на задълженото лице или не.

Притезателни субективни права са тези, които дават право на носителя им да изисква от насрещната страна по правоотношението спазването на определено поведение, което поведение може да се изразява в действие или бездействие. Това са вещните права или  облигационните права. Притежателят на облигацията изисква действие от облигационера.

Непритезателните права са възможности, уредени и гарантирани от закона, които дават право на носителя им едностранно да въздейства върху чужда правна сфера като предизвика пораждането, изменението, прекратяване или погасяване на съществуващи субективни права и задължения. Задължението, което съответства на непритезателните субективни права се изразява в обвързаност да се търпят предизвиканите правни промени.

Характерно за тях  е, че при тях едностранно се въздейства на чужда правна сфера. По тази причина те могат да съществуват само по силата на правна норма, докато притезателните права могат да възникват в следствие на волеизявление на правните субекти.                Притезателните субективни права се защитават чрез установителни и осъдителни искове, непритезателните субективни права се защитават чрез така наречените конститутивни искове.

Второто деление на субективните права е деление на прости и сложни субективни права в зависимост от техния строеж и тяхното съдържание. Прости са тези субективни права, които се състоят от една правна възможност. Сложните се състоят от съвкупност от правни възможности.

Отделната правна възможност се обозначава с понятието правомощие. Типичните сложни субективни права са вещните права, които включват в себе си три правомощия.

Следващото деление разпределя правата на прехвърлими и непрехвърлими, в зависимост от това, дали могат да променят своя носител, като промяната или прехвърлянето на субективното право може да стане въз основа на сделка или  въз основа на административен акт. По принцип прехвърлими са имуществените права. Имуществените права, които не са прехвърлими са:  вечно право на ползване, правото на издръжка, уредено в Семейния кодекс, и авторските права.

Непрехвърлимите права са по принцип личните неимуществени права- право на име, на достойнство, право на живот.

Субективните права могат да са и  главни и акцесорни субективни права, в зависимост от това, възникването и съществуването на субективното право дали е обусловено от съществуването на друго субективно право. Главните субективни права могат да съществуват сами по себе си и  не са обвързани с други права – това са правото на собственост, правото на име, правото на продавача да получи цената си, право на наемодателя да получи наема си и пр.

Възникването и съществуването на акцесорните субективни права  е поставено в зависимост от наличието на друго субективно право. Ако главното субективно право е недействително, това влече недействителност и на акцесорното субективно право.

Прехвърлянето на главното субективно право има за последица и прехвърляне на акцесорно субективно право. Прекратяването на главно субективно право има за последица прекратяване на акцесорно субективно право.

Правата могат да са и делими  и  неделими субективни права,  в зависимост от това,  дали обектът на правото може да бъде разделен на части, които да се използват самостоятелно,  без да изгубват значително стойността си в следствие на разделянето.

Ако субективното право е делимо, то може да се раздели между неговите съпритежатели, като всеки един от тях получава съответна част от това право.        Правата са и  имуществени и неимуществени субективни права. Имуществените са свързани с блага, които имат икономическа стойност в гражданския оборот и се поддават на парична оценка. Имуществени права са вещните, облигационните, наследствените, правото на издръжка, част от авторските права, част от семейните права, съпружеската имуществена общност.    Неимуществените права са  лични права, като те нямат икономическо съдържание, по принцип с тях се задоволяват неимуществени интереси. Това са правото на живот, на свобода, на здраве и пр.

Според  клоновете на гражданското право, правата са:

Þ      -лични права, тоест, изучавани от Гражданско право- Обща част. Тук спадат правото на име, правото на чест, на достойнство, на глас, на образ и други.

Þ      -вещните права – в основата си винаги имат някаква вещ, право на собственост, ползване, право на строеж и сервитути.

Þ      -облигационните права- те  имат за предмет определено действие или бездействие или прехвърляне на някакво друго субективно право.

Þ      -авторските и сродните на тях права-  те са свързани с произведение на науката, литературата, изкуството, права, които възникват по отношение изпълнение на артисти, звукозаписни програми.

Þ      -семейните права-  това са брак, родство, осиновяване

Þ      -наследствените права

Особен вид субективно право е така нареченото възражение. Възражението е субективно право, което дава възможност на носителя му да откаже изпълнението на едно притежателно субективно право.

3. Придобиване и загубване на права и гражданско правни задължения. Правоприемство

Субективното право е признатата и гарантирана от закона възможност на едно лице да има определено поведение и да иска от друго лице спазването на определено поведение.

Правата се придобиват първично и произволно. Гражданските права могат да бъдат придобивани чисто и обременено с някои условия.

Правоприемството е едно произволно придобиване на права и задължения. То бива по закон или на база субективната воля на праводателя. Говори се още за учредително правоприемство - случаите в които с волеизявлението се учредява ново право. Можем да говорим още за универсално (завещание, по закон) и частно правоприемство. Човек не може да отговаря за повече или по-малко от колкото има, т.е. той отговаря за това което е само негово, а не чуждо. Когато е прехвърлил повече, надвишението може да бъде частично обезсилено (има възможност за загуба на субективни права на собственост на нещо негово).

В понятието “правоприемство” може да се вложи различен смисъл в зависимост от контекста, в който се употребява, но така или иначе понятието има изцяло юридическо значение. Общият принцип при правоприемството се свежда до смяна на субектите на едно право, при което праводателят прехвърля свое право на правоприемника. Правоприемството може да е  общо (универсално) - например при наследяване, отделяне, разделяне, вливане и сливане на юридически лица; частно (сингуларно) - праводателят прехвърля, а правоприемникът придобива само едно или няколко отделни права. Правоприемство има и тогава, когато праводателят не прехвърля съществуващо право, а учредява право, което дотогава не е съществувало по силата на едно свое по-силно, по-голямо право (конститутивна сукцесия).

По определение,  придобиването на субективни права представлява установяване на връзка по силата на правната норма и при проявлението на конкретен юридически факт, тази връзка се превръща във връзка между определено лице и съответно право.

Изгубването на субективните права представлява преустановяване на вече установена връзка между съответен правен субект и определени субективни права. Това прекратяване на установената връзка може да настъпи поради различни обстоятелства – погиване на вещта, обект на субективното право, нейното отчуждаване и т.н.

Възникването на субективното право е не просто установяване на връзката между субекта и субективното право, а представлява тепърва създаване на ново гражданско- правно субективно право.

Изменението на субективното право изисква съществуването на едно субективно право плюс  един нов юридически факт, който да внесе някакви изменения в това субективно право.   Прекратяването на субективното право е налице не просто, когато се преустанови правната връзка между носителя на субективното право и това субективно право, а когато това субективно право престане да съществува в правния мир изобщо.

Основание за възникване, изменение и прекратяване на субективните права са определени юридически факти, с които конкретна правна норма свързва възникването, изменението и прекратяването им. Придобиването на субективно право може да съвпада с възникването на това право, но това не е задължително. Същото важи и за изгубването на субективните права – изгубването може да съвпада с тяхното прекратяване, но може и да не съвпада.

Начините  за придобиване на субективни права биват следните

- В зависимост от това, дали съответното субективно право се придобива пряко или това става по волята на правните субекти, субективните права се придобиват:
а) пряко– при това придобиване също винаги е необходим юридически факт или смесен фактически състав, в който може да има/да няма волеизявленията на страните;
б) придобиване на субективните права по волята на правните субекти.

- .В зависимост от съдържанието на юридическия факт, необходим за придобиването, правоприемството на субективни права бива:

а) оригинерно (първично) придобиване – при него лицето, което придобива съответното субективно право става негов титуляр без оглед на това, дали преди това някой го е притежавал. Т.е. оригинерното придобиване не  се извлича (не се основава) от правото на собственост на други лица.

б) деривативно (производно) придобиване – тук придобиването на съответното субективно право вече се основава на субективно право на друго лице. Санкцията, която законът налага тогава, когато праводателят не е собственик, не винаги е нищожност на сделката. Нищожно би било дарението на чужда вещ или завета на чужда вещ. Не е обаче нищожна продажбата на чужда вещ, завета на родово определени вещи и т.н. Принципът тук е задължението за вещно- прехвърлителното действие на договора.

Съществуват и  няколко изключения, като например:

-          ако  една сделка е сключена при крайна нужда, това е основание да се иска унищожаването й. Въпреки това, ако купувачът междувременно е продал вещта, правата на третото лице ще се запазят, стига те да са придобити преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора

-          при относителната недействителност, когато едно лице дава по отношение на един длъжник определена парична сума, но последният не само не връща сумата, но и продава имота си, за да осуети вземането на своя кредитор. В този случай, ако третото лице препродаде имота си на друго трето лице, правата на последния ще бъдат запазени, стига продажбата да е станала преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора

-          отмяна на дарение – в случаите, когато дарителят иска отмяна на дарението, но надареният е продал полученото на трето лице, то последния също запазва правата си, ако сделката между него и надарения е станала преди вписването на исковата молба за отмяна на дарението.

Изменението на субективните права представлява проявление на юридически факти, при което субективното право се запазва, но е с промени в съдържанието си   Най-често изменението на субективните права води до пораждането на някакво ново субективно право.    Изгубването на субективни права настъпва въз основа на юридически факти, които могат да съдържат или не волеизявленията на страните. Изгубването на субективните права следва да се отличава от изгубването/прекратяването на самото правоотношение.

При абсолютните права, с прекратяването на субективното право – прекратява се и правоотношението. При относителните права изгубването на едно субективно право не води до прекратяването на цялото правоотношение. Видовете  изгубване и прекратяване на субективни права са:

-          Без волеизявлението на титуляра – напр. при смърт на титуляра, при погиване на вещта и пр.

-          Въз основа на волеизявление на титуляра (разпореждане, прехвърляне, предаване).

В зависимост от това, дали волеизявлението на разпореждащия се трябва да се приеме, разпорежданията биват

а) отказ от право – за отказ от право говорим, когато законът изисква само волеизявление, без да е необходимо то да бъде прието.

б) отчуждаване на права – когато разпореждането със субективни права изисква приемането на волеизявлението.

Важно е, че разпореждането, като акт, засягащ изключително съществено субективното право, изисква пълна дееспособност/конкретна и изрична представителна власт.

Обобщение

Загубване на правата има в следните случаи:

- при прехвърляне на права;

- при отказ от права;

- в резултат на юридически факти, независещи от носителя;

- при разваляне на договор, когато другата  страна упражнява потестативното си право по правоотношението

Придобиването на права бива:

-          първично  /оригинерно/ - правото се придобива независимо дали някой го е притежавал

-          Производно /деривативно/ -правото  почива на правото  на друго лице; има прехвърляне на съществуващи права, т.е. налице е правоприемство. В  основата на правоприемството стои волята на страните и по-точно на праводателя, но и без негово волеизявление може да има право /при наследяване/; като другият се нарича праавоприемник или приобретател

-          - може да настъпи и в резултат на административен акт.