Home Право Правно отношение

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Правно отношение ПДФ Печат Е-мейл

Много и разнообразни са отношенията, които възникват в живота между хората и между хората и предметите на външния свят. Всички те съставят сложната система на обществения живот и са насочени към задоволяване на най-различни човешки интереси. Появяват се винаги като грижи на човека да постави предметите на външния свят под властта си или да установи необходимите връзки между себе си и другите, за да създаде и осигури възможност за задоволяване на сетивните си и духовни нужди.

Отношенията, които се създават по този начин в живота могат да се обяснят чрез редица причини и най-разнообразни съотношения между тях като начало на техния живот и като основание за продължителността на тяхното съществуване.

Външните или обществени отношения на хората се определят до голяма степен най-напред от различията в пола и възрастта на хората. Някои автори посочват и влиянието на законите за наследствеността за създаването на физически и духовни прилики, на естествени групи,които се намират в постоянна взаимна зависимост или съподчинение помежду си.

От голямо значение за създаването на такава зависимост между хората са и най-разнообразните форми на тяхната икономическа дейност. С нея могат да се обяснят много от отношенията в съвременния обществен живот. Икономическият фактор е имал и ще има голямо значение за неговото създаване и за промените, които настъпват във взаимните отношения между хората.

Сложният механизъм на общественият живот в цялата история на неговото създаване и развитие е немислим без участието и на духовното начало в него. Не бихме могли да си обясним нито един момент от този живот, нито една страна на зависимостта и сътрудничеството между хората, ако не потърсим въздействието на човешкия дух като основа на този живот.

Заедно с възникването на обществените отношения е вървяло и тяхното организиране. С времето правният ред си поставя за цел да уреди и осигури онези от тях, които представляват интерес за него. Това става със системата от норми на неписаното и писаното право, които започнали да определят условията,които общественият живот е трябвало да спазва  в своето развитие, за да отговори на изискванията на правото. Това означава, че правоотношенията не са изкуствени образувания на обществения живот, а възникването им следва от само себе си възникването на много отношения в живота на хората в обществото съгласно известната максима, че няма общество в човешката история без право.

С превръщането на обикновени отношения между хората в правни отношения обикновената обществена зависимост се превръща за едни в правно задължение, а за други- в права. Така правото става елемент от обществения живот, който не само урежда този живот, но често се превръща и в стимул за създаване на нови обществени форми на зависимост и сътрудничество между хората. Там, където нормите на обективното право признаят известни отношения в обществения живот за правни, възникват правни отношения между хората. При тях правото определя границите на властта на хората в отношението им едни с други и в отношенията им с предметите на външния свят. Така правните отношения съставят в действителност сложния механизъм на обществено правния живот. Но отношенията, които представляват интерес за правото не могат да изпълнят цялото съдържание на живота в обществото.

Правото по своето понятие е принцип на ред, този ред обаче трябва да отговаря на изискванията на справедливостта, защото само така ще може да се приеме за задължителен. Със закона за личното равенство като съдържание на справедливостта правото ограничава практическата възможност на интересите на хората до условието да се съобразяват с чуждите интереси, които се засягат от техните постъпки. Сложната система на действащото или позитивното право със своите много и разнообразни норми съдържа най-подробни предписания, които му помагат да отдели от другите онези отношения в обществото, които трябва да въздигне в правни, за да ги уреди и защити.

Обстоятелството, че правото се интересува само от човешките постъпки като такива, без да държи сметка за това дали те произлизат от добри намерения или не, изяснява значението, което то има за обществените отношения на хората. Като обществени правните отношения се интересуват от постъпките на хората, като правни те разграничават сферата на дейност на хората, като признават на едни задължения, а на други-права.

Съществуват различни теории върху характера на правните отношения. Изясняването на правните отношения като отношения между лица води своето начало още от Савини, за който се казва, че за първи път в науката за правото се е занимавал обстойно и задълбочено със същината на правоотношението. Неговото схващане, което се споделя и от Бирлинг, А.Меркел, Буркхард и други, излиза от мисълта, че понятието за правно отношение представя от себе си съвкупност от права и задължения. Оттам и заключението, че отношение между право и дълг може да съществува само между разумни същества, идва от само себе си. Само такива същества могат да бъдат помежду си правно овластени или задължени. Неразумни същества или неодушевени предмети не могат да имат нито права,нито задължения. Това схващане, обаче, се противопоставя на приемането, че правни отношения могат да съществуват и между хора и вещи. Такова отношение може да съществува между две или повече вещи. Вещта в случая е предмет на поведение, за което отделни лица са правно задължени или овластени помежду си. От което следва, че според това схващане правните отношения и тук са отношения между лица, вещта е само посредствено предмет на правно отношение, тъй като поведението, към което тези лица са задължени или овластени, се отнася до една вещ.

Друга теория е тази за правното отношение като отношение между лица и между лица и безлични предмети. На това схващане се противопоставят Дембург, Гирке, Кроме, Енексерус и други. Според тях това разбиране не отговаря напълно на естеството на правното отношение, защото не взема предвид отношенията, които лицата могат да имат към вещта във външния свят. Забелязва се, че правното уреждане на тези отношения не се изчерпва с това какво другите не бива да вършат,а определя и отношението на правоимащия към нещата извън него, като отбелязва мярката на неговата правна власт върху тях.

Схващането за правното отношение между лица и животни се изяснява от Нелсън и неговите привърженици. От гледище на философията на правото те приемат, че субекти на права са всички същества, които имат интереси, субекти на задължение, напротив, са всички онези, които освен това са и способни да разберат изискванията на дълга.Това разбиране е възможно само за разумни същества. Ако наречем животното същество, което наистина е правен субект, но според природата си не може да достигне до разумно самоопределение, а човек-същество, което е правен субект и в същото време е разумно същество, можем да кажем, че всяко задължение е или към хора, или към животни. Така Нелсън твърди, че има задължения към животните и те са непосредствени, т.е. животните са носители само на права.

Теоретичните трудности, свързани с различното определение на субектите на правното отношение, се обясняват с обстоятелството, че законите употребяват термина правоотношение, без да го дефинират. А в областта на правните науки понятието за правно отношение е едно от основните понятия. То лежи в основата на всички по-важни правни проблеми. Неговото правилно схващане е решаваща предпоставка за правилното разрешение на тези проблеми.

Въпреки това основно негово значение, в правното отношение често включват най-разнообразни и разнородни явления и с термина правни отношения обозначават най-различни неща. Например някои юристи не правят разлика между правни отношения и юридически факти, които са предизвикали тяхното пораждане. Други пък смесват правните отношения с правни последици в тесния смисъл на думата и под понятието правни отношения разбират както самите правни отношения, така и действията, чрез които те се осъществяват обществено. Трета група юристи, имайки предвид централното място, което заемат правните отношения в развитието на правното явление, смесват едното понятие с другото и към правни отношения свеждат същината на цялото правно явление.

Но всички тези схващания върху същността на правните отношения са погрешни. Правните отношения  не са цялото правно явление, а само негова част, макар и необходима , основна и типична негова част. Те не са нито юридически факти, нито правни последици в тесния смисъл на думата. Те са онази категория отношения,които се пораждат поради предварителното проявление на юридическия факт. Правните отношения, както всички други отношения, са насочени и ориентирани към бъдещи явления, включени мислено в тях. Те са насочени към ефективното извършване на действия, чрез които се разрешават и осъществяват правни последици под формата на правни последици в тесния смисъл на думата. Но те не са и не могат да бъдат тези последици. Правни отношения са онези, които се пораждат след предварителното проявление на юридическия факт като първи етап в осъществяването а правни последици.

Разбирано по такъв начин, понятието правно отношение  придобива едно определено и установено съдържание. В него се включват само еднородни и еднообразни явления без странични примеси. В този си вид то може да съдейства за правилното разрешение на множество проблеми из областта на правните науки.

При изясняване същността на правното отношение се използват два подхода. Първият подход разглежда правното отношение като завършващ стадий и като елемент от механизма на правното регулиране. Под правен механизъм на правното регулиране следва да се разбира единен механизъм на въздействие на правото върху поведението на хората, а чрез него и на обществените отношения. При обществените отношения съществува обмен на дейност най-малко между две страни. В резултат на тези дейности настъпва изменение в социалната действителност. Субектите на общественото отношение задоволяват своите потребности чрез реално взаимодействие. При него поведението на единия индивид е насочено към задоволяване на потребностите на другия. От гледна точка на този подход правното отношение се разглежда като фактическо обществено отношение. С други думи фактическите обществени отношения  между хората  се превръщат в правни отношения. Следователно правното отношение е регулирано от правни норми фактическо обществено отношение.

Вторият подход, т. нар. догматико-юридически, разглежда правното отношение като въздействие между правни субекти, което се осъществява под формата на реализиране на субективните права и изпълнение на юридическите задължения в тяхната корелативна обвързаност. Този подход разглежда правното отношение като специфична юридическа форма на фактическото обществено отношение.

Взаимодействието между правните субекти в рамките на правното отношение се осъществява чрез реализирането на субективните права и юридическите задължения. В случаите, когато субективното право се реализира в рамките на правното отношение, притежателят има възможност да иска определено активно поведение от страна на задълженото лице.

Същността на правното отношение се свежда към онези отношения, които по силата на етическата зависимост между правните последици и техния юридически факт се пораждат веднага след проявлението на този факт. Това са отношенията между субективното право и правното задължение, насочени към ефективното извършване на действия или ефективното въздържане от действия, чрез които се осъществяват същински правни последици. В следствие на това правните отношения се пораждат незабавно след проявлението на юридическия факт. Те се пораждат спонтанно, по силата само на етическата зависимост между юридическия факт и правните последици, прикрепени към него. Връзката между правни отношения и юридически факт е само етическа, нормативна.Тя не е нито казуално, нито формално необходима.

Въздействието на човешката воля е потребно и необходимо за осъществяване на същинските правни последици, т.е. правни последици в тесния смисъл на думата. То не е необходимо за установяване на правни отношения. Установяването на правни отношения не само не предпоставя ефективното въздействие на човешката воля, но напротив, правните отношения са психологичната и етическата предпоставка за правилното въздействие на човешката воля при осъществяване на същинските правни последици чрез извършването или въздържането от съответни действия.

Структурата на правното отношение се състои от три елемента: субекти, съдържание и обекти.

Субекти на правното отношение са носителите на субективни права и юридически задължения, които задоволяват своите потребности чрез достиган на определени блага от духовен или материален произход. Анализът на категорията субекти на правото следва да се обвърже с адресатите на правни норми, следователно субектите на конкретното правно отношение следва да бъдат правоспособни и дееспособни, носейки то този начин белезите на правни субекти въобще. С оглед на видовото разнообразие на фактически съществуващите обществени отношения, придобили нова същност и съдържание, нова форма на съществуване след отразяване в правото не всички правни субекти могат да встъпят в определени правни отношения. Категорията адресати е свързващото звено между правните субекти и субектите на правното отношение.

Вторият елемент от структурата на правното отношение е съдържанието от гледна точка на догматико- юридическия подход. Под съдържание се разбира реализирането на субективни права и юридически задължения.

По начало съдържанието на правното отношение е същото, каквото е и съдържанието на правните последици въобще. Това е съдържанието на системата взаимно зависими действия или въздържане от действия, които предстоят да се извършат по силата на правната норма след предварителното проявление на юридическия факт. Но съдържанието на правното отношение не включва самото извършване на действията или въздържането от тях. Правните отношения само са ориентирани към тях, те визират извършването или въздържането от действия, но не се отъждествяват с тях.

Тъй като субективното право и юридическото задължение са съставни елементи на правното отношение, то тяхното съдържание е идентично със съдържанието на правното отношение. Също както него, тяхното съдържание е ориентирано към извършване или въздържане от действия. Самото извъшване или неизвършване на действия е упражнение на конкретните субективни права или юридически задължения. Т.е. съдържанието на правните отношения е идентично със съдържанието на субективните права и юридическите задължения, включени в тях, но преди тези права да бъдат упражнени, преди задълженията да бъдат изпълнени.

Третият елемент на правното отношение е обекта, при и по повод на който правните субекти си взаимодействат реално, а по-конкретно обекта на правното отношение са конкретни блага от материален или духовен характер, до които субектите достигат чрез това взаимодействие в рамките на самото правно отношение.

Правните отношения имат временно, преходно съществуване. Тяхното значение не е да запазят завинаги създаденото от тях положение, а да предизвикат ефективното извършване или въздържане от действия, чрез които се осъществяват  същински правни последици. След това правните отношения престават да съществуват. Правните отношения нямат самостоятелно значение. Те са функция на същински правни последици и придобиват истинския си правен и етически смисъл само в зависимост от тях. Правните отношения са дадени, за да може въз основа на тях да се пристъпи към действителното извършване или неизвършване на онова, което трябва да се извърши или неизвърши след предварителното проявление на юридическия факт. Тяхната правна същност установява техния временен и преходен характер и изисква те да преминат от положението на етически и правни в осъществени дадености.

Временният и преходен характер на правните отношения произтича и от тяхното предметно съдържание. Това съдържание е само мислено,идейно. Вследствие на това правните отношения винаги се стремят да се превърнат в осъществени правни последици, към които е ориентирано тяхното конкретно съдържание. Също тъй преходно и временно е съществуването на субективни права и на юридически задължения , включени в правните отношения. С упражнението на правата и изпълнението на задълженията престават да съществуват и самите права или самите задължения, освен ако тяхното съдържание визира множество единични действия или единични бездействия.

Правните отношения са обикновено конкретни  дадености на емпиричната правна действителност. Обикновено те са такива конкретни дадености, каквито са проявеният юридически факт, който е предизвикал тяхното пораждане, и правните последици, към чието осъществяване са насочени те.

Елемент от правото явление са правните отношения само в този техен конкретен вид. Но освен в тази форма, правните отношения имат и своята абстрактна форма. Това са всички онези правни отношения, които са установени от законодателя и правните норми като необходими и възможни последици от един абстрактно установен юридически факт. Правните отношения, разгледани в техния абстрактен вид, имат само чисто научно значение. Те изясняват понятието правни институти и определят научното съдържание на това понятие.

Правните институти са винаги правни отношения. Но това не са конкретни правни отношения, породени от проявлението на конкретен юридически факт, а абстрактни правни отношения, свързани по волята на законодателя с един абстрактно установен юридически факт. Правните институти са множество абстрактни правни отношения, свързани с единство като възможни правни отношения на един и същ абстрактен юридически факт и обхванати като единство от една обща законодателна идея, установяваща в абстрактен вид досега реално наблюдавани или възможни правни отношения на същия абстрактен юридически факт.

Друга характерна особеност на правното отношение са двете му страни- активна и пасивна. Активна е страната на правно овластения, пасивна- страната на правно задължения. Когато правното отношение е отношение между лица и вещи, страната на вещта се определя посредствено от лицето, от което се иска да се въздържи от извършването на едно действие.

Правното отношение може да бъде също така едностранно и двустранно. То е едностранно, когато едната страна е правно овластена, а другата правно задължена, както при правни отношения между лица. То е двустранно, когато и двете страни са правно овластени и правно задължени.

В най-общата си формулировка понятието за правно отношение се покрива с понятието за субективно право. Ако се приеме, че правното отношение е отношение между лице и лице или между лице и вещ, същото може да се каже и за субективното право, защото и то съдържа определено отношение между правоимащия и правнозадължения или някоя вещ. Но двете понятия не са идентични въпреки тази прилика, защото например субективните права възникват обикновено след правното отношение , което при това им служи и за основа. Само по изключение с възникването на право отношение може да възникне веднага и едно субективно право като единствено негово съдържание. Но дори и в такъв случай правното отношение остава основата на субективното право. Също така невинаги, когато едно правно отношение бъде отменено, заедно с него се отменят и създадените субективни права. Правното отношение като цяло остава непроменено между лицата, които са го установили, докато субективните права, възникнали заедно с него, могат да се отстъпят на други.

Общественоправният живот представя сложна система от най-разнообразни правни отношения. Тяхната сложност и разнообразие обаче се определят не толкова от изискванията на правото, колкото от нуждите на самия обществен живот. Механизмът на този живот ни разкрива всички отношения, които нормите на правния ред използват, за да подберат онези измежду тях, които се нуждаят от правно уреждане и заслужават да бъдат въздигнати в отношения на правото. Ясно е, че всички изменения и преобразувания, които стават или могат да станат в обществения живот, намират своето отражение и в отношенията на правото, доколкото се отнася до външните отношения на хората.

В дългата история на общественоправния живот няма случай, в който да не се забелязва изключителната роля на волята на човека и на нормата на правото. Без човешка воля,човешки действия и значи отношения в живота на хората са немислими и невъзможни. Отношенията в живота обаче сами по себе си не се интересуват от изискванията на правото. Едва когато за тях се заинтересуват нормите на правния ред, те престават да са обикновени фактически отношения на обществения живот и се превръщат в правни отношения. Възникването и животът на правните отношения винаги са зависели от човешката воля и правните норми, независимо от съотношението между тях.

В действителност историята на правните отношения е история на съгласуваната дейност на волята и нормата при възникването и живота на правните отношения. Волята не само е тласнала историческото развитие на правните отношения, но се е интересувала и от тяхното възможно съгласуване с изискванията на действащото право. Същото отношение към това развитие обаче е имала и нормата. Тя се е старала да се нагоди към наложилите се промени и преобразувания в живота на правните отношения, за да може да ги уреди и улесни в тяхното взаимно бъдещо развитие.

В заключение силите, които са играли и играят винаги решаваща роля при създаването и измененията и преобразуванията на правните отношения, са волята и нормата, свободата и необходимостта. От правилното съгласуване между тези сили е зависело винаги и нормалното развитие на всички отношения на правото.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG