Home Право Правен статут на заместник-кмета

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Правен статут на заместник-кмета ПДФ Печат Е-мейл

Изпълнението на предизборната програма на кмета на общината, както и на предоставените му разнообразни по характер правомощия е в най – тясна зависимост от това, дали той си е подбрал подходящ екип от сътрудници, които да го подпомагат в това отношение.

Основно място и роля в този екип принадлежи на наместник кмета. В статута на последния могат да се открият три аспекта.

Първият е, когато кметът на общината изпълнява своите функции и заместник кметът през това време само създава необходимите условия той да може да извършва това.

Когато няколко души са заместник кметове, всеки един от тях действува само в съответни отрасли и сфери, а когато е един, изпълнява такива задачи и работи по проблеми, които му възлага кметът.

Другият аспект е, когато кмета на общината не може да изпълнява своите функции, но пълномощията му не са прекратени. В този случай заместник кмета само временно го замества до завръщането му.

Предпоставки за настъпването на този аспект е отсъствието на кмета на територията на общината или когато същият, поради заболяване или други причини, не може да изпълнява функциите си. В този случай заместник кмета встъпва временно е изпълнение на неговите функции. Кметът продължава да бъде такъв, неговите пълномощия не са прекратени. Той само временно е възпрепятстван да изпълнява функциите си. Заместник кмета има положение само на временно изпълняващ длъжността кмет на общината, но не е кмет. През това време той продължава да изпълнява функциите си и на заместник кмет.

И последния аспект в статута на заместник кмета е, когато пълномощията на кмета са предсрочно прекратени при наличието на някое от основанията, предвидени от законодателя. В този случай той поема функциите на кмет, т.е. той става, макар и временно, кмет на общината.

За този аспект е характерно, че досегашния заместник кмет до избирането на нов кмет, е вече кмет на общината. В случая той не замества временно кмета, както е при втория аспект, а по силата на закона и решение на общинския съвет той става кмет до избирането на нов такъв. През това време той следва да получи възнаграждение, което се полага на кмета на общината.

При предсрочно прекратяване пълномощията на кмета обаче, общинския съвет не е длъжен непременно да избере заместник кмета за временен кмет до произвеждането на избори за нов кмет.

Статута на заместник кмета в тези три аспекта се характеризира с няколко особености – наличието на съответни правомощия, характера на извършващата дейност и пр. Така например дейността му при първи аспект може да се характеризира като организационна, координационна и надзорна. В нея не можем да открием ръководни правомощия. Тези аспекти ни дават основание да приемем, че през по-голямата част от времето на пълномощията си той е фактически помощник кмет. При повече заместник кметове в съответната община и определянето на един от тях за първи, той е този, който, когато се налага, ще замества кмета, а останалите за дефакто помощник кметове, когато говорим за понятието заместник кмет, заслужава внимание необходимостта от разграничение, от прокарване на разлика между заместник кмета на общината и заместник на кмета на общината. Последната формула според нас в по голяма степен съответствува на принципа на единоначалието, на основата на който е изградена кметската институция.

Заместник кмета е един от служителите в общинската администрация, над който също се разпростира действието на Кодекса на труда. Той може да има качеството на длъжностно лице по смисъла на този правен акт, ако му бъде възложено да упражнява ръководство върху част от трудовия процес в тази администрация.

Два са правните актове, в които се регулират основите на статута на заместник кмета. Главният по значение е Законът за местно самоуправление и местна администрация (ЗМСМА). Неговите разпоредби определят статута на всеки заместник кмет.

На присъщата тенденция на местното самоуправление на разширяване регулиращата роля на общинския съвет, може да се отнесат някои особености в статута на заместник кмета на отделната община.

Общинският съвет в приемания правилник може не само да контролира някои от законовите разпоредби, но и да даде първични регламентация на някои от въпросите от статута на заместник кмета съобразно конкретните условия в общината. Те не могат да противоречат на постановките, дадени от законодателя. Така например могат да се уредят взаимоотношенията за заместник кмета със съответните специализирани органи в общинската администрация, както и участието му в заседанията на общинския съвет и пр. Заместник кмета е длъжен да спазва тези разпоредби на Правилника за местната администрация. С този акт се преследва утвърждаването и по нататъшното усъвършенстване принципа на единоначалието при осъществяването на общинската изпълнителна власт.

Може да се прояви съмнение в целесъобразността правилника да се регулира, както това е в някои общини, въпроса за разпределение на отраслите и сферите на управление между кмета, заместник кметовете и секретарят: по този начин се предава по-голяма стабилност на регулирането му и не се дава възможност да се внасят по-бързо някои налагащи се от практиката.

Практиката показва, че при сегашния характер на разпоредбите на чл. 39 от ЗМСМА не е абсолютно необходимо избирането на заместник кмета при осъществяването на общинската изпълнителна власт.

Досега главно по две причини не са били избирани заместник кметове в съответни общини.

Първата от тях е по-особеното отношение на общинските съветници като представители на политическите сили. Представителите на нито една от тях не са могли да съберат при гласуване необходимото мнозинство. Този въпрос не могъл да бъде решен независимо от обстоятелството, че кметовете на съответните общини са предлагали алтернативи кандидати.

Другата причина е, че кметовете на някои общини по финансови и други съображения са се отказвали да предлагат избирането на заместник кмет. Това се отнася за сравнително по-малките по големина общини. Като последица от това се създава практика която не съответства на ЗМСМА, т.к. отсъствие или невъзможност, поради болест кмета да изпълнява функциите си, същия се замества от секретаря на общината, т.е. от лице, което не е избирано от съответния общински съвет. А също и при предсрочно прекратяване пълномощията на кмета, нямам да могат да намерят напълно приложените разпоредби на чл.42, ал. От ЗМСМА.

Изискванията, които законодателя предявява при избирането на заместник кмета, както при кмета. Това обстоятелство се обяснява с факта, че заместник кмета при определени условия може да встъпи в изпълнение на неговите функции.

Когато очертаваме статута на заместник кмета ще отбележим вложената в чл.41 ал.1 от ЗМСМА тенденция същият да стои по настана от ръководните органи на политическите партии, фирми и търговски дружества, като предвижда забрана да участват в дейността им.

Тази забрана не бива да се разбира само в смисъл да не бъде член от състава на посочените органи, но и да участвува в тяхната дейност и то не само постоянно но и периодично като присъствие на съответни конференции, заседания, срещи или под други форми да участва в дейността им. Следователно забраната е цялостна, пълна и обща за всякакво участие на зам. кмета в дейността на съответния орган. Посочената забрана не изключва възможността заместник кмета да продължи да членува в съответната партия. Би могло в бъдеще да се мисли и за замразяване членството му в съответната партия. Това би било важна по значение предпоставка за отдаването му изцяло на общинските дела и при осъществяването им да излиза не от партийни  интереси, а само от общинските интереси.

Изискването по чл.41 ал.1 от ЗМСМА е насочено и към посочените ръководни органи, които са длъжни да освободят съответния свой член по силата на обстоятелството, че вече е избран заместник кмет.

В правилниците на някои общински съвети е залегнала постановката заместник кмета в едномесечен срок от деня на избирането му да преустанови участието си в съответния орган. В случая по-скоро този срок би следвало да важи за освобождаването му от състава на този орган, но не и, че може да продължи да участва в дейността му още един месец след избора. Тази постановка би била в противоречие със замисъла на законодателя вложен в постановката за въвеждането на забрана. Съображенията за тази забрана са, че той може да се поддаде на политическо пристрастие при решаването на някои от въпросите, да съдейства за разрешаването на някои въпроси в интерес на съответното търговско дружество и пр.

Общинският съвет в правилника си може би трябва да урежда въпроса за начина, по който да се установява този факт – дали заместник кметът участва или не в съответни ръководни органи. Избраният за такъв може би следва да декларира, че не участва, или ако е налице този факт, да поеме задължението да направи постъпки за освобождаването и за неучастието си в работата им. Общинският съвет е органът, който ще постави в действие последиците от нарушението й. При нарушаване на разглежданата забрана, общинският съвет ще следва да се произнесе по деянието на заместник кмета. Неизпълнението на това законово изискване, т. е. несъобразяването с посочената забрана, може да доведе до предсрочното прекратяване на пълномощията на съответния заместник кмет. Поради обстоятелството, че заместник кметът не е изборно политическо лице, то законодателят може да предявява изискването той да притежава определено образователно равнище, което според законодателят ще е достатъчно той да може да изпълнява функциите и задачите си, които ще има в това му качество. Това е съществена предпоставка за избирането му от общинския съвет. За заместник кмет може да бъде избирано лице най – малко със средно образование, което е навършило 18 годишна възраст, дееспособно, не осъждано за престъпления от общ характер и нереабилитирано за тях.

От досегашната практика се вижда, че не се предприемат практически действия за установяването дали действително съответният кандидат отговаря на този ценз, т. е. дали притежава изискваното образование.

Изводът е, че кметът преди да направи предложението си до общинския съвет в това отношение, следва да изисква необходимия документ за притежаване на съответното образование. Ако се установи, че избраният кандидат за заместник кмет не притежава необходимото минимално образование, то решението на общинския съвет ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Основно място в статута на заместник кмета заемат въпросите, свързани с трудовоправните му отношения. В тази насока на първо място стои начинът на тяхното възникване. Те са резултат на избирането му от общинския съвет.

Към особеностите за избирането му, т. е. за възникване на трудово-правните му отношения, се отнася изискването по чл. 39 от ЗМСМА. Само по предложение, направено от кмета на общината съответното лице може да бъде избрано за заместник кмет. Кметът е този, който може в рамките на правомощията си да направи или не предложение за избирането или не на заместник кмета. Но след това той може да поиска да бъде освободен от тази длъжност само при наличието на което основанията, предвидени от законодателя.

След избирането на заместник кмета от общинския съвет, кметът на общината е длъжен да сключи трудов договор с него, с който да се определят някои от елементите на труда му. Следователно, с трудовия договор само се дооформят възникналите вече по силата на избора трудовоправни отношения.

От тук възниква и въпросът – с кого заместник кметът се намира в трудовоправни отношения:  с общинския съвет, с кмета на общината или и с двата органа?

От обстоятелството, че сключва трудов договор с кмета, който може да оказва известно въздействие върху тях, ни дава основание да приемем, че той се намира в трудовоправни отношения и с двата органа, т. е. другата страна на тези отношения са общинският съвет и кметът на общината.

Към кръга на особеностите се отнася и тази, че тези трудови правоотношения винаги са срочни, за разлика от тези със секретаря на общината.

С оглед на заплащането на труда заместник кметът се явява изцяло платен държавен служител. В досегашната практика нямаше

Информация за избран заместник кмет при условията на частично заплащане, изпълняване задълженията си на хонорар или на обществени начала.

Когато разглеждаме основите на трудовоправните отношения на заместник кмета, може да възникне и въпросът намират ли приложение към тях разпоредбите на раздел III , гл. 5 от  Кодекса на труда? Последният намира приложение доколкото в ЗМСМА не са предвидени други специални разпоредби. Така например намира приложение чл.85 ал. 6 от Кодекса на труда, предвиждащ обикновено мнозинство /не по-малко от половината от гласовете участвували в гласуването/, тъй като съгласно чл. 27 ал. 3 от ЗМСМА общинските съвети приемат решенията си при мнозинство повече от половината от присъстващите съветници.

Към особеностите, характеризиращи разглежданите отношения, можем да отнесем и това, че в чл. 42 от ЗМСМА са посочени конкретните основания, при наличието на едно от които общинският съвет може предсрочно да прекрати същите. Следователно особеност представлява невъзможността кметът да уволнява заместник кмета. Между предсрочното прекратяване на трудовите правоотношения и дисциплинарното уволнение, уредено в Кодекса на труда, не може да се поставя знак на равенство. За предсрочното прекратяване пълномощията на трудовоправните отношения на заместник кмета не се изисква наличието на дисциплинарно нарушение

Поради това, когато очертаваме основите на трудовоправните му отношения, необходимо да се даде отговор на въпроса може ли кметът на общината да му налага предвиденото в Кодекса на труда дисциплинарно наказание, а именно забележка? Няма правна пречка кметът да извършва това. Нещо повече, тук бихме добавили още, че при наличието на съответните основания, например нанесени вреди поради небрежност при и по повод изпълнението на трудовите си задължения, да му потърси имуществена отговорност, както и при извършването на административни нарушения -  административна отговорност.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG