Home Право Правата на човека - глобален проблем на международното право

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Правата на човека - глобален проблем на международното право ПДФ Печат Е-мейл

ПРАВАТА НА ЧОВЕКА - ГЛОБАЛЕН ПРОБЛЕМ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО

Резюме:Основният въпрос, който се разглежда е Международното право по правата на човека, залегнал в юридическите документи на Организацията на Обединените нации. Посочени са някои на-важни документи като: Всеобщата декларация и категориите права, които тя прокламира; Международната харта по правата на човека в рамките на ООН; Международната конвенция за премахване на расовата дискриминация; Конвенцията за правата на жените; Конвенцията за правата на детето; Конвенцията против изтезанията и други форми на наказания и жестокост.

Ключови думи: дискриминация, конвенция, права, равенство, харта.

Проблемът за достойнствата на човека и неговите права, възниква още със самото зараждане на човешкото общество и продължава да търси най-правилните решения и в наши дни.

Той преминава през много ожесточени борби и от движение, постепенно се претворява в стратегии и правни норми, които последователно залягат в националните законодателства на демократичните страни.

Стихийният икономически растеж на човечеството, двете световни и множество локални войни са свидетелство на грубо потъпкване на елементарните човешки права и норми и за опасно нарушаване на глобалното равновесие между човек, природа, общество.

Затова по инициатива на Организацията на обединените нации се създава Движение за всеобхватна система за международна защита и насърчаване на човешките права и се разработват международни стандарти за правата на човека. Закрилата на правата на човека е определена и гарантирана от четири основни юридически документа на ООН.

1. Всеобщата декларация за правата на човека (1948 год.)

2. Двата международни пакта за правата на човека 91966 год.)

Факултативният протокол към тях

Тези документи стават идейна основа, върху която се изгражда международното законодателство, за правата на човека - гражданските, икономическите, социалните, културните и др.

Днес международното законодателство в областта на човешките права включва над 80 универсални и регионални конвенции, спазването на които е задължително за страните-членки в тях. Глобалният характер на всеобщата декларация озарява пътя на новото хилядолетие на надеждата, свободата и правата на човека.  Тя е основен международен кодекс за поведение, обществен идеал, към който трябва да се стремят всички, независимо от раса, пол, език, религия, политически или други убеждения.

Изминаха повече от 50 години от приемането на този пръв по рода си документ. И днес много международни и национални правителствени и неправителствени организации от всички континенти дават своя благороден принос за практическото й приложение в живота на народите.

Като взе предвид, че Обединените нации потвърдиха в Устава своята вяра в основните права на човека, в стойността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените и обявиха желанието си към обществен напредък и по-добро жизнено равнище и че държавите-членки се задължават да постигнат в сътрудничество с ООН, всеобщо уважение и зачитане правата на човека и неговите основни свободи, Общото събрание провъзгласява Декларацията за правата на човека като общо мяра, към постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави.

Историческите корени на Международното право на човешките права се проследява в редица международни доктрини и институции. Най-важни от тях са хуманитарната интервенция, отговорността на държавата за вреди, нанесени на чужди граждани, защитата на малцинствата и Международното хуманитарно право. Доколкото тези доктрини и институции съществуват и днес, те са съставна част от съвременното Международно право на човека.

Под традиционно международно право се разбираше правото, което регулираше само отношението между национални държави. Единствено държавите се признаваха на субекти на международното право. След Първата световна война традиционното определение беше разширено и обхвана различни новосъздадени междуправителствени организации, на които бяха признати някои права, съгласно международното право - например: ако една държава малтретираше своите граждани, други държави нямаха право да се намесват в тяхна защита. Имаше обаче и изключения от това правило - например Доктрината за хуманитарната интервенция, изложена от Хюго Гроцип през ХVІІ в. и други юристи - международници, признаваха за законна употребата на сила от други държави, за да се спре малтретирането от дадена държава на собствените й граждани в случаите, когато поведението на тази държава е толкова брутално и широко мащабно, че шокира международната общественост.

В миналото с тази доктрина често се злоупотребяваше и тя се използваше като претекст за нахлуване и окупиране на по-слаби държави. Независимо от това, доктрината за хуманитарната интервенция първа даде израз на идеята, че съгласно международното право, съществуват ограничения на свободата на държавите при третирането на собствените им граждани.

Днес Съветът за сигурност на ООН все по-често предприема действия срещу мащабни нарушения на човешките права, като оторизира използването на принудителни мерки, които му предоставя глава VІІ на Устава на ООН. Тази глава се прилага при ситуации, съдържащи “заплахи срещу мира, нарушения на мира или акт на агресия”. (чл.39 от Устава на ООН).

Подобни действия бяха предприети от съвета за сигурност във връзка с положението на кюрдите в Ирак, положението в бивша Югославия, в Хаити и в момента при кризата в Ирак. Съветът за сигурност създаде Международен трибунал за бивша Югославия, за да се накажат виновниците за престъпленията срещу човечеството и за геноцида в този район. Това може да се разглежда като съвременна форма на колективна хуманитарна интервенция в борбата срещу масовите нарушения на човешките права. Следователно нито една държава няма законното право да твърди, че как тя третира гражданите си е единствено въпрос на вътрешното й законодателство. Този принцип е важен за развитието на международното право и постепенното интернационализиране на човешките права. Процесът на интернационализиране продължава и днес. Той води началото си от 19 век със сключването на договорите за забрана на търговията с роби и християнските малцинства в Турската империя.

Чл.23 от Статута на Обществото на народите засягаше въпроси, свързани със справедливите и хуманни условия на труд за мъжете, жените и децата. С тази задача се зае международната организация на труда (МОТ), която продължава и днес и е една от специализираните органи на ООН.

Съвременното развитие на хуманитарното право започва с поредица от инициативи, предприети през 19 в. от Швейцарците, които обявиха за сключването на международни споразумения, налагащи спазването на някои хуманитарни правила при водене на война. Тези инициативи доведоха до сключването на Женевската конвенция (1864 год.), чиято цел беше да защити медицинския персонал в болниците. Тя също постановява, че ранени и болни участници във военни действия, независимо от коя държава са, трябва да се прибират от бойното поле и за тях да се полагат грижи. (Чл.6). Женевската конвенция беше последвана  от Третата Хагска конвенция от 1899 год., която съдържаше правила, приложени към войната по море.

Различните разпоредби на най-новите протоколи в областта на хуманитарното право, отразяват принципите, заложени в съвременните международни документи по правата на човека. Това право и практиката положиха концептуалните и институционните основи на развитието на съвременното международно право на правата на човека. Съществуват постоянно растящ брой международни институции, които са компетентни да защитават отделните лица срещу нарушенията. Защитата на правата на човека се превърна в един от най-важните въпроси на съвременните международни политически дискусии с участието на правителства, междуправителствени организации и широка международна мрежа от неправителствени организации.

В резултата на това, хората по цял свят все повече вярват, че държавната и международна общност са задължени да защитават човешките им права. Очакванията, които това явление създава, правят политически все по-трудно, за все повече държави да отричат съществуването му. А това улеснява работата на привържениците на международната защита на човешките права. И като че ли в момента сме свидетели на хода на революция в областта на правото на човека. Голяма част от необходимото право е вече написано. За съжаление обаче, институциите, които трябва да го прилагат, са още твърде слаби. Задачата, която предстои е, да се даде тласък на правото, като се укрепят международните механизми за защита на човешките права и се разшири тяхната юрисдикция така, че тя да обхваща всички краища на света. Уставът на ООН интернационализира човешките права и страните-членки признаха, че правата на човека, споменати в него, са предмет на международна загриженост. задължението на страните-членки на ООН да си сътрудничат с организацията, предостави на ООН необходимите правомощия да предприеме сериозни действия за определяне и кодификации на тези права. Израз на това е приемането на Международната харта по правата на човека, която се разглежда в двутомното издание на ООН озаглавено “Правата на човека - сборник от международни документи” и се състои от: Всеобщата декларация за правата на човека, двата международни пакта по правата на човека и от факултативен договор към пакта за граждански и политически права. Декларацията прокламира две широки категории права: граждански и политически от една страна и икономически, социални и културни - от друга. Гражданските и политическите права включват: правото на живот, свобода и сигурност на човека, забраната на робството, изтезанията, унизителното третиране, правото индивидът да не бъде подлаган на произволен стрес, на изгнание, правото на справедливост в съдебен процес по граждански и наказателни дела, презумпция за невинност и забрана на ретроспективното прилагане на закони и наказания, правото за защита на личния живот, семейството, жилището, правото на собственост, правото да се иска и да се предоставя убежище от преследване.

Декларацията като основен списък на човешките права стана основен компонент на обичайното международно право, задължително за всички държави, а не само за членовете на ООН. Очевидно е, че международната общност днес придава особен морален и нормативен статут на Всеобщата декларация, какъвто друг документ не е имал.

Друг документ, приет от Общото събрание на ООН през 1965 год. и влязъл в сила през 1969 год. е Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация. Тя се счита за най-изчерпателната кодификация на идеята за равенство на расите. Конвенцията забранява “расова дискриминация”, която се определя като различие, изключване, ограничение или предпочитане на основата на раса, цвят на кожата, потекло - национален или народностен произход, което има за цел да унищожи признанието, ползването или упражняването на равна основа на човешките права и основни свободи в политическата, икономическата, културната или която и да е област на обществения живот. Международният съд прие това определение на расова дискриминация като автентично тълкуване на значението и обхвата на клаузата на недискриминация в Устава на ООН. Държавите-страни по конвенцията се задължават да премахнат расовата дискриминация на територията си и да приемат необходимите закони, за да гарантират недискриминация.

Общото събрание на ООН прие Конвенция за премахване на дискриминацията по отношение на жените (1981 год.). Тази конвенция определя като различие, изключения по признака на пола, затрудняващи ползването на правата на човека и основните свободи на жените в различни сфери на живота в дадена страна. държавите-страни по конвенцията се задължават да включат в националните си конституции принципа на равенство на мъжете и жените и да осигурят еднакви права на жените във всички области на живота.

Конвенция за правата на детето. Тази конвенция беше приета от Общото събрание на ООН през 1989 год. и влезе в сила на 2 септември 1990 год. С нея държавите поемат задължението да гарантират на децата широк обхват от граждански, икономически, социални и културни права, независимо от расата, пола, езика, религията, произход и др. Конвенцията определя като дете всяко човешко същество под 18 год. За първи път децата се определят като самостоятелни субекти на международни права и защити. Целта на конвенцията е да защити децата от многобройните практики, представляващи особена опасност за тяхното благосъстояние.

конвенцията против изтезанията и други форми на жестокост, унизително отнасяне или наказание. Тази конвенция бе приета от Общото събрание на ООН и влезе в сила през 1987 год. Целта на конвенцията е да предотвратява и наказва изтезанията, причинени от държавен служител, частни лица или групи (Чл.1). Държавите-страни по конвенцията се задължават да приемат ефикасни мерки - законодателни, административни, съдебни и др., за да предотвратят изтезанията на цялата си територия и да квалифицират като престъпления, съгласно своето наказателно право, всички действия на изтезание. чл.4 (1). Мерките за прилагане на конвенцията се контролират от Комитета срещу изтезанията и той позволява споровете да се отнасят до Международния съд на ООН.

Върховен комисар по правата на човека. Тази длъжност беше създадена съгласно резолюция 48/141 от Общото събрание на ООН на 7 януари 1994 год. Представителят на Еквадор в ООН Хосе Аяла Ласо беше назначен на този пост с ранг заместник генерален секретар, който носи главната отговорност за дейността на ООН за защита на правата на човека, под ръководството и отговорността на генералния секретар на Общото събрание на ООН. Създаването на този пост е още една важна стъпка напред към засилване ролята на ООН в борбата с нарушенията на човешките права.

Правата на милионите хора са непрекъснато глобален проблем на Международното право и то ще продължава своята хуманна мисия - борбата за справедливост, за сносен и мирен живот на човечеството от всички краища на земята.

ООН вече се наложи като най-авторитетната и хуманна организация, чиито резолюции трябва да спазват не само държавите-членки, но и всички народи, за да бъде животът ни такъв, какъвто се полага за 21-ви век - живот цивилизован, мирен спокоен и градивен.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG