Home Право Наследяване по завещание. Запазена и разполагаема част

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Наследяване по завещание. Запазена и разполагаема част ПДФ Печат Е-мейл

Предговор

Наследственото право е възникнало въз основа на обичая за разпре­деляне имуществото на покойните между преживелите ги. В този смисъл то се явява като допълнение на семейното право и неговите институти, но с времето еволюира в самостоятелен гражданско правен отрасъл.

Като всеки правен отрасъл и наследственото право притежава свои специфични характеристики, свеждащи се до неговия предмет, метод на прилагане, източници и система на действие.

  • Относно предмета – за разлика от семейното право, наслед­ственото регулира само имуществените отношения, пораждащи се с факта на смъртта (действителна и обявена), с цел разпределяне на придобитото приживе имущество.
  • Относно метода – това е типичният за гражданското право метод, т.е. равнопоставеност между субектите в наследствените право­отно­шения и на практика никакво присъствие на административен елемент в сложната система от правоотношения.
  • Относно източниците – и тук важи делението на материални (условия на живот) и формални източници, изразени в съответна система от нормативни законови и подзаконови актове.

Материалните източници представляват утвърдилата се в практиката и самия живот система от обичаи и правила за поведение, много преди формулирането им в наследственото право.

Що се отнася до формалните източници, това е системата от нормативни актове, основен от които е законът за наследството от 49 г., който се определя като най-трайният въпреки последвалите известни изменения в него.

  • Относно системата на отрасъла – тя включва основните му институти и понятия, а именно:
  1. Наследяване, т.е. наследствено право, приемственост;
  2. Наследство, т.е. съвкупността от субективни права и задъл­жения, подлежащи на наследяване;
  3. Откриване на наследството – включва процедурите и спосо­бите за осъществяване на наследственото правоотношение;
  4. Способност за наследяване – субектната структура на правоотношението (между тези, които ще го реализират)
  5. Недостойнство – онези качества, при които субектът изгубва способността си да наследява, която е следвало да има по закон.

Казано по друг начин и систематизирано, наследственото право е тази част от гражданското право, която регулира имуществените отношения, пораждащи се по повод смъртта на гражданите и във връзка с преминаването на тяхното имущество към други лица.

Във връзка с това наследственото имущество обикновено преминава към членовете на семейството на починалия. По отношение на най-близките от тях законът установява особено предимство – запазена част от наследството, с което наследователят не може да се разпорежда с безвъзмездни актове (завещания и дарения).

Освен наследяване по закон, съществува и наследяване по завещание, при което също има запазена част за наследниците, но и разполагаема.

Използвани съкращения:

ЗН – Закон за наследството

ЗЛС – Закон за лицата и семейството

ГПК – Граждански процесуален кодекс

Наследяване по завещание

І. Понятие за завещанието

Наследодателят може да измени реда на наследяването по закон, да внесе изменение в наследствените части на наследниците или да се разпореди с имуществото си в полза на лица, които не са наследници по закон. Това той може да направи със завещание.

Завещанието съществува от най-ранни времена. През различните исторически епохи и у различните народи то е вземало различни форми. Тясно свързано със собствеността, наследяването по завещание е минало през съответните етапи на развитие, през които е минала и собствеността.

Завещанието е едностранен акт, който съдържа волеизявлението само на една страна – завещателя. То произвежда действие за след смъртта на завещателя и несъмнено трябва да изразява последната негова воля. Поради това до момента на смъртта си завещателят по всяко време може да отмени направеното волеизявление.

Законът за наследството не допуска извършването на т.нар. съвместни завещания. Съгласно закона две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица. Смисълът на тази забрана е, че с едно такова общо завещание – резултат на две и повече съгласувани воли – би се ограничила свободата на разпореждане за след смъртта, тъй като един от завещателите не би могъл сам да отмени завещанието, а в такъв случай би се влязло в разрез с основата, върху която е изграден институтът на завещанието – зачитане последната воля на завещателя.

Завещанието може да бъде направено само лично от завещателя. То отразява волята на последния и затова само той лично трябва да направи волеизявлението. Недопустимо е извършването на завещание чрез друго лице – представител (пълномощник, настойник) с участие на попечител и др.

Завещанието е формален акт. Формата, която законът изисква за завещанието, е съществен елемент на същото. Тя е необходима за действителността на акта, а не само за доказването му.

Завещанието трябва да съдържа разпореждане с имуществените права на завещателя за след неговата смърт. Касае се за такива имуществени права, които завещателят може да отстъпи другиму приживе. Не може например  той да завещае пенсията или издръжката си, която получава. Завещанието може да съдържа и някои разпореждания, които нямат имуществен характер – разпореждане относно възпитание на децата и др.

Със завещанието наследодателят извършва разпореждане с имуществото си по безвъзмезден начин, както при дарението. От друга страна, завещанието се извършва едностранно и по своята същност, както се изтъкна, е отменяем акт, а дарението е договор и неотменяемостта на същото е негов характерен признак.

Завещанието може да съдържа няколко разпореждания. Макар и да са извършени в едно завещание, тези разпореждания могат да бъдат независими едно от друго. В този случай, ако някое от тези разпореждания е недействително, то не опорочава другите.

Завещанието следователно е едностранен личен и отменим безвъзмезден акт, с който едно лице в установената от закона форма се разпорежда с имуществото си или с част от него за след своята смърт в полза на едно или няколко лица.

  1. 1. Завещателна дееспособност

По своята същност завещанието представлява акт, насочен към установяване или прекратяване на граждански правоотношения. Такива действия може да извърши само този, който е дееспособен.

Кое лице е дееспособно и може да прави завещание? Според закона “всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание” в този смисъл е дееспособно.

Способността за извършване на завещание следователно се покрива с общата гражданскоправна дееспособност. С навършването на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и могат да разполагат с имуществото си по всички предвидени в закона начини, включително и със завещание.

Неспособни да се разпореждат с имуществото си чрез завещание са лицата, които, макар и пълнолетни, са ограничени в тяхната дееспо­собност. Според Закона за наследството това са лицата, които са поставени под пълно запрещение поради слабоумие и не са способни да действат разумно. Съгласно чл.5, ал.1 ЗЛС (Закон за лицата и семейството), под пълно запрещение се поставят лицата, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи и дела. Т.е. и в двата случая лицето е недееспособно.

Както се изтъкна, завещанието е личен акт, който отразява волята на завещателя. Последният сам трябва да направи волеизявлението, свободен от чуждо влияние. Поради това завещанието не може да се извършва от другиго (от настойника при пълно запрещение) или с чуждо сътрудничество (с попечителя при ограничено запрещение). В случая е недопустимо нито представителството нито сътрудничеството, каквото поначало е необходимо за извършване на правни действия от тези лица, съгласно клаузи от Закона за лицата и семейството.

При всички случаи завещателя трябва да е имал завещателна дееспособност в момента на извършване на завещанието. Когато при съставянето на същото завещателят не е бил способен да прави разпореждания, завещанието е унищожаемо. Същото не става действително само по себе си, ако по-късно завещателят придобие способност да извършва завещание. И обратното: изгубването на завещателна дееспособност (например завещателят изпадне в слабоумие) след извършване на завещанието не оказва никакво въздействие върху последното.

Физическият недостатък на едно лице, което например е глухо, нямо, глухонямо, сляпо и пр., сам по себе си не оказва никакво влияние върху завещателната дееспособност. Такива лица могат да извършват завещания.

1.1. Способност за наследяване по завещание

Поначало всички лица – граждани и юридически лица – могат да наследяват по завещание. Единствено чужда държава не може да придобие по завещание недвижим имот, който се намира в Република България.

Могат да наследяват по завещание и лицата, които са били заченати при откриване на наследството и които са родени способни да живеят.

Граждани, които са неспособни да наследяват по закон, са неспособни да получават и по завещание. Не могат да наследяват по завещание недостойните лица, указани в чл.3 ЗН.

Докато при наследяването по закон кръгът на наследниците и размерът на техните части е изчерпателно посочен в закона, при наследяването по завещание завещателят може в рамките, установени от закона, да внесе едни или други изменения в частите на наследниците по закон, да завещае конкретно определен имот, както и да направи завещателни разпореждания в полза на лица, които не влизат в кръга на наследниците по закон.

Съгласно чл.14 ЗН завещателят може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество. Във всички случаи завещателните разпореждания не могат да накърняват запазената част.

  1. 2. Форми на завещанието

Завещанието съдържа волята на завещателя, която е изразена приживе, но която ще се изпълни след неговата смърт. То трябва да бъде съставено така, че точно да изразява тази воля и да изключи всякакви спорове в това отношение. След смъртта на наследодателя никой не би могъл да обясни какво точно същият е имал предвид при извършване на завещанието. Затова текстът на завещателния акт, правните последици по който ще възникнат едва след смъртта на завещателя, има голямо значение за правилното тълкуване и изпълнение на волята на наследодателя. За да се обезпечи правилното изразяване на тази воля и нейното точно изпълнение, законът изисква спазването на определена форма при извършване на завещанието. Макар тази форма да създава известно затруднение на гражданите, тя е необходима с оглед правилното тълкуване и изпълнение на волята на наследодателя.

Изхождайки от тези съображения, законът установява ред правила за извършване на завещанието.

Завещанието трябва да бъде извършено преди всичко в писмена форма.

Законът за наследството предвижда два вида завещания: нотариално и саморъчно.

2.1. Нотариално завещание

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса, а в градовете, където няма нотариус, а има районен съд, нотариалното завещание се извършва от последния.

Компетентен да извърши завещанието е всеки нотариус без оглед на района на неговото действие.

Нотариусът обаче не може да отиде в района на друг нотариус и там да извърши завещанието.

Обикновено завещанието се съставя в канцеларията на нотариата. Но нотариусът може да извърши завещанието и извън канцеларията си, ако завещателят е възпрепятстван да се яви пред него. Нотариалното завещание може да бъде извършено и в извънработно време, когато има уважителни причини за незабавното му извършване.

Нотариусът не може да извършва нотариални завещания, в които участва като завещател самият той и лицата, посочени в чл.471 ГПК.

При извършване на завещанието нотариусът е длъжен преди всичко да се увери в самоличността на завещателя.

За да състави завещанието, нотариусът трябва да констатира, че лицето, което желае да направи завещателното разпореждане, е способно да го извърши.

Нотариалното завещание се извършва в присъствието на двама свидетели. Това са т.нар. инструментални свидетели, т.е. свидетели за извършване на завещанието.

При извършване на завещанията не могат да бъдат свидетели: недееспособните, неграмотните на български език лица, тези, които се намират със завещателя, с лицата, в полза на които се извършва завещанието и др.

Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена. При записване на завещанието нотариусът може да прави стилни поправки, да заменя нелитературни думи в изявленията на завещателя, но като употреби съответни изрази, които да не изменят смисъла на разпорежданията. Завещателният акт трябва да бъде автентичен израз на волята на завещателя.

След като запише изявлението на завещателя, нотариусът прочита завещанието на последния в присъствието на свидетелите. Той трябва да отбележи в завещателния акт изпълнението на тези формалности. Разбира се, в случая не е необходимо нотариусът да употреби някои специални изрази. Достатъчно е със свои думи да означи изпълнението на изискваните от закона формалности.

В акта нотариусът трябва да означи мястото и датата на съставянето му.

След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. Законът за наследството предвижда, че когато завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и достатъчно е нотариусът да отбележи изявлението на завещателя в това отношение в това отношение преди прочитане на завещанието. Това изявление замества неговия подпис.

2.2. Саморъчно завещание

Това е форма, по-лесно достъпна за извършване на завещателни разпореждания.

Законът изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от завещателя. И затова ползващият се от саморъчно завещание е длъжен при оспорване на неговата автентичност да установи, че то е ръкописно написано и подписано от завещателя.

Очевидно само грамотно лице може да направи саморъчно завещание.

Законът предвижда, че завещанието трябва да е написано ръкописно от завещателя, а от това следва, че то не може да бъде написано с пишеща машина или от друго лице. Написването му може да бъде извършено на обикновена хартия с мастило или обикновен молив. То може да бъде написано на български или на чужд език.

Неозначаването на мястото, където е съставено завещанието, няма значение, когато е безсъмнено, че то е съставено в страната от български гражданин.

Но саморъчното завещание трябва да има дата. Датата е необходим елемент за действителността на саморъчното завещание и има значение, за да се определи дали завещанието е извършено по време, когато завещателят е имал дееспособност да прави завещателни разпореждания, както и при конкуренция между две завещания, извършени от един и същ завещател на различни лица за един и същ имот.

Датата трябва да е пълна, да са означени денят, месецът и годината на съставяне на завещанието. В случай, че датата е поставена от друго лице, а не от завещателя, макар и с негово съгласия, завещанието е нищожно.

Саморъчното завещание може да бъде запазено у завещателя или да се предаде на друго лице за пазене. Но завещанието може да бъде предадено за пазене и на нотариуса, респ. на районния съдия, който извършва нотариални дела.

Саморъчното завещание, предадено за пазене в нотариата може да бъде взето обратно само лично от завещателя, но не и от друго лице, дори ако това лице е натоварено със специално за това пълномощно. В този случай, ако завещателят поради болест или други причини е възпрепятстван да се яви в нотариата, нотариусът е длъжен да отиде при него, за да му предаде завещанието.

Когато саморъчното завещание не е било предадено на нотариуса, лицето, у което се намира то, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя да поиска обявяване на завещанието от нотариуса по мястото, където е открито наследството. Ако лицето, у което се намира завещанието не го представи за обявяване, заинтересуваните лица могат да искат от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.

Завещанието може да съдържа и неимуществени разпореждания. В него могат да бъдат изразени разни желания, указания и др. (например за възпитанието на децата на завещателя, за начина на погребението му и др.), но всички тези разпореждания сами по себе си нямат юридическа стойност.

Обикновено със завещанието се цели облагодетелстването на известно лице. Възможно е обаче завещанието да съдържа разпореждания, които да не ползват това лице. Това може да се яви например, когато пасивът на наследството надминава актива на същото или когато лицето, в полза на което е извършено завещанието, е обременено с тежести, които изчерпват целия актив на наследството. Завещание, с което е възложено изпълнението на известни задължения, без да е предоставено наследствено имущество, може да има за наследника морална, но не и юридическа стойност.

2.3. Видове завещателни разпореждания

С оглед съдържанието на завещателните разпоредби те биват универсални (общи) и заветни (частни завещания).

  • Универсалното завещание съдържа разпореждане относно цялото имущество на завещателя или относно идеална част от него, без да се конкретизират отделните предмети от имуществото. Ако наследодателят е определил със завещанието за наследник само едно лице, без да му е определил дела, счита се, че в полза на същия е завещано цялото имущество, посочено в завещателният акт. Когато завещателя е завещал имуществото си на няколко лица, без да укаже чехните части, последните се считат за равни.
  • Завещателното разпореждане, което се отнася до единично определено имущество, представлява завет и придава качеството на заветник на лицето, в полза на което е извършено.

Предмет на завета е едно определено право, обикновено вещно (право на собственост, ползване и пр.) върху конкретно определена вещ.

  1. 3. Модалитети при завещателните разпореждания

Обикновено завещателните разпореждания се правят чисти. Например: “Завещавам на А разполагаемата си част.” Или: “Завещавам на Б апартамента си на ул.Х”.

Но завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие, със срок или с тежест. Това са така наречените модалитети при завещателните разпореждания. Когато тези елементи са вмъкнати в завещателното разпореждане, те изменят неговото съдържание и с това изменят и нирмалното пораждане на правните последици.

3.1. Условие

Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие. В този случай действието на тия разпореждания, т.е. проявяването или погасяването на правните последици, се поставя в зависимост от настъпването или ненастъпването на едно бъдещо и несигурно събитие.

Условието може да бъде отлагателно или прекратително.

Правните последици на завещанието с отлагателно условие настъпват след сбъдване на събитието. Например: “Завещавам на Б къщата си в София, ако той получи софийско жителство.” До сбъдването на това отлагателно условие завещанието не може да прояви своите правни последици.

Сбъднатото условие има обратно действие. Това значи, че завещателното разпореждане, направено под отлагателно условие, което се е сбъднало, се смята за безусловно от откриване на наследството и прехвърля завещаната вещ от този момент.

Що се отнася до завещанието, направено под прекратително условие, то проявява всички правни последици от откриване на наследството до сбъдване на условието. Например: “Завещавам на А апартамента си в София, но ако бъде отчуждена къщата ми в Кюстендил, апартаментът да се раздели между наследниците ми по закон.” Ако условието се сбъдне, завещанието прекратява своето действие и всичко се възстановява в предишното състояние, като че завещателното разпореж­дане никога не е съществувало. Когато прекратителното условие не се сбъдне, завещанието става действително като напълно безусловен акт.

На практика условните завещания у нас са рядкост.

3.2. Срок

Както условието, така и срокът е едно бъдещо събитие: само че докато условието е бъдещо несигурно събитие, срокът е бъдещо събитие, което непременно ще настъпи.

И срокът бива отлагателен (начален) и прекратителен (краен).

Началният срок отлага изпълнението на завещанието. Последното може да се изпълни само след като настъпи началният срок. Например: “Завещавам на А апартамента си на бул.”Руски”, същият да го получи пет години след моята смърт.” Тук срокът забавя изпълнението на завещанието с пет години от откриване на наследството.

Крайният срок действа прекратително. Докато той е висящ, завещанието се изпълнява. Но с настъпването на крайния срок завещанието престава по право да проявява всякакви правни последици. Например: “Завещавам на А апартамента си на бул.”Руски” до пет години след своята смърт.” След изтичане на указания срок завещанието губи своето действие.

3.3. Тежест

Тежестта е клауза, с която завещателят налага на лицето, в полза на което е направено едно завещателно разпореждане, да извърши нещо, някакви действия.

Със завещание могат да се възложат тежести, които трябва да се изпълнят след смъртта на завещателя, а не приживе.

Тежестта може да бъде наложена на облагодетелствания в интерес на завещателя, например: “Завещавам на А къщата си, като го задължавам след моята смърт да ми издигне подходящ паметник.” Тежест може да бъде установена и в полза на трето лице. Обикновено тежестта в полза на трети лица се извършва с общополезна цел.

  1. 4. Субституции (заместване) при завещателните разпореждания

4.1. Обикновена субституция

Завещанието произвежда действие само ако лицето, в полза на което е направено то, преживее наследодателя. Същото важи и при недос­тойнство или отказ от наследство, но в този случай завещателното разпореждане не произвежда действие.

Завещателят обаче може да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай че наследникът или заветникът почине преди него, недостоен е да наследява или се откаже от наследството или завета. Това е обикновена субституция. Тя е условно назначение на наследник и като такова се подчинява на правилата на условните завещателни разпореждания.

При субституциите, ако лицето, в полза на което е направено завещанието, почине преди завещателя или е недостойно, или се откаже от завещаното имущество, последното не преминава към низходящите на облагодетелствания; то може да бъде заместено само от лицето, което завещателят е посочил и тук заместването спира.

4.2. Фидеикомисарна субституция

Тя води началото си от робовладелското право, където е била създадена с оглед да се заобиколят някои неспособности за получаване на наследство. Завещателят е назначавал за свой наследник известно лице с поръчение то да предаде завещаното имущество на друго лице. Първоначално това поръчение е имало само морални, а не юридически последици, а по-късно му е признато известно действие.

При феодализма фидеикомисарната субституция е придобила ново съдържание. С цел имуществото на наследодателя да се запази неразделно за рода наследодателят е завещавал имуществото си като го е оставял на един от наследниците, обикновено първородния син, до смъртта му със задължение облагодетелстваният да го предаде на най-стария син и т.н.

С упадъка на феодализма изчезва и фидеикомисарната субституция. Тя е била забранена от Френския граждански кодекс, а по-късно и от другите буржоазни граждански кодификации.

Фидеикомисарната субституция по своята същност представлява разпореждане на завещателя, с което се задължава облагодетел­стваното лице да запази през целия си живот имуществото, което му се завещава, за да го предаде след своята смърт на друго лице, посочено от завещателя.

Нашето обичайно право не познава фидеикомисарната субституция. Тя никога не е била практикувана у нас и е чужда на нашия бит.

ІІ. Запазена и разполагаема част

Поначало всеки гражданин приживе може да извършва възмездни актове със своето имущество без каквито и да било ограничения.

Законът за наследството осигурява свободата на гражданите да се разпореждат с имуществото си. Тази свобода на разпореждане обаче е ограничена с оглед да бъдат обезпечени интересите на семейството и специално на най-близките наследници по закон – низходящи, родители, съпруг. Когато има такива наследници, наследодателят може да разполага по безвъзмезден начин само с определена от закона част от имуществото си.

Тази част от имуществото на наследодателя, която законът запазва за посочения кръг наследници и с която същият не може да се разпорежда чрез завещание или дарение, се нарича запазена част.

Частта от наследството, която е извън запазената част, е разполагаема част на наследодателя.

Запазена част имат само необходимите наследници: низходящи, съпруг и родители.

Когато наследодателят е оставил наследници със запазена част, той не може чрез завещание или дарение да накърни тази тяхна запазена част. Той може да се разпорежда по безвъзмезден начин само с разполагаемата си част.

Размерът на запазената и разполагаемата част се определя в зависимост от броя на призованите към наследяване необходими наследници и от категорията, към която спадат.

За определяне на тези размери е меродавен моментът на откриване на наследството. Поради това, ако по време на извършване на завещанието не е имало наследници със запазена част, но в момента на смъртта на завещателя е имало вече такива, ще следва да се счете, че е накърнена тяхната запазена част. И обратно – ако по време на извършване на завещанието е имало наследници, които имат право на запазена част, но по времеоткриване на наследството не е имало вече такива, ще следва да се приема, че със завещанието не е засегната никаква запазена част.

Отказът от наследяване на някои от наследниците след откриване на наследството също не е основание за изменение на запазените части. В случая се увеличават само дяловете на останалите наследници.

Когато наследодателят не е оставил съпруг, запазената част на низходящите е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя (по равно за всеки един от тях).

Когато наследодателят е оставил съпруг и низходящи, запазената част на съпругата е равна на частта на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Когато преживелият съпруг наследява сам, запазената му част е 1/2.

Такава е и запазената му част и когато той наследява с наследници, които нямат запазена част (с трети лица).

Запазената част на родителите или на преживелия от тях е 1/3.

  1. 1. Възстановяване на запазената част

Както се изтъкна, наследодателят може да прави завещателни разпореждания и дарения, но в никакъв случай той не може да накърни запазената част на наследниците. Когато наследодателят излезе вън от тези рамки, законът позволява наследниците, които имат право на запазена част (низходящите – брачни, извънбрачни и осиновени, преживе­лия съпруг и родителите), да искат намаляване на завещателните разпореждания и на даренията до размера, необходим за допълване на тяхната запазена част.

Намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част могат да искат само наследниците със запазена част, които са призовани към наследяване по откритото наследство, а не и други лица, влизащи в кръга на наследниците по закон.

При това наследникът трябва да е приел наследството. Не може да иска възстановяване на запазената част и наследникът, който макар и да е призован към наследяване се е отказал от наследството.

Правото да се иска намаляване на завещателните разпореждания и дарения има имуществен характер и може да се предяви от наследниците на този, чиято част е накърнена. Това право е наследимо.

При бездействие на наследника със запазена част кредиторите му могат да искат намаление на завещания и на дарения за възстановяване на запазената му част, доколкото не могат да се удовлетворят от личното му имущество.

Когато искането за намаляване на завещателните разпореждания и даренията е направено от наследника със запазена част, то се извършва в размер, необходим за попълване на запазената част на същия. В този случай намалението ползва само наследникът, който е предявил иска, а не и другите наследници, които не са направили искане за възстановяване на техните запазени части.

Искът за намаляване на завещанията и даренията и за възстановяване на запазената част е ограничен със срок и това е срокът на общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието.

Самото искане се предявява обикновено в делбатното производство, но може да бъде предявено и с отделен иск преди делбата.

Ищец по иска за възстановяването е наследникът, чиято запазена част е накърнена, а ответник е облагодетелстваният със завещателното разпореждане или дарението, който е получил повече от това, което се съдържа в разполагаемата част.

  1. 2. Изчисляване размера на запазената част

За да се определи размерът на разполагаемата и запазената част, е необходимо да се има предвид цялото имущество на наследодателя, такова, каквото то е било по време на неговата смърт. За тази цел се образува една маса от всички имоти (движими и недвижими), които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, както и вземанията на същия. Извън наследствената маса остава имуществото, което наследодателят е притежавал под отлагателно условие, което не се е сбъднало още, както и “плодовете”, придобити след откриване на наследството.

Разполагаемата част се изчислява само върху чистия актив, тъй като само с него могат да се правят облагодетелствания. С оглед на това от масата на всички имоти в момента на смъртта на наследодателя следва да се извадят дълговете. Тук влизат всички задължения, които е имал наследодателят било към някои от наследниците, било към други лица.

Към тази маса се прибавят и даренията, направени пряко или косвено, с изключение на обичайните такива (подаръци по повод сватба, годеж, рожден ден и др.). Самите дарения се оценяват според тяхното положение при подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството – за недвижимите имоти, и по време на подаряването – за движимите.

След извършване на всички споменати операции от получената обща маса, оценена в пари и представляваща цифрова величина, се определя стойностно размерът както на запазената, така и на разполагаемата част, според броя и вида на наследниците с право на запазена част.

  1. 3. Ред за намаляване на завещателните разпореждания
  • При универсалните завещания, било че в тях е посочена разполагаемата част без указания за нейния размер, било че е посочен размерът на завещаната дробна част, намалението се извършва от съдът, който постановява вместо завещаната част от имуществото същото да бъде намалено съобразно чл.29 ЗН.
  • Заветът се намалява, след като предварително се оцени цялото наследство и отделно завещаният имот и съобразно с размера на разполагаемата и запазената част се установи дали надвишава, или не, разполагаемата част на наследодателя, т.е. дали накърнява, или не, запазената част на наследниците по закон. Ако заветът надвишава разполагаемата част и е само един, заветникът се поканва да заяви кои имоти желае да задържи. Ако не стори това, завещанието се намалява от съда, като се върви по последните по ред имоти към по предните.
  • При намаляване на универсалното завещание с имоти за предпочитание съдът също нарежда да се оцени както целият имот, така и имотът, посочен за предпочитание в завещанието, за да се види дали той е равен по стойност на разполагаемата част, или е по-голям или по-малък от нея. Съобразно с резултата от тая оценка на наследника по завещание се отреждат или посочените в завещанието за предпочитание имоти, или към тях се прибавят и други, ако те не стигат да се допълни завещанието, или част от тия имоти се взема от завещанието и се прибавя към частта на наследниците със запазена част.

ІІІ. Приемане на наследството

За разлика от дарението, което се отправя на момента и подлежи на незабавно приемане, завещанието всъщност е по желание – никой не е задължен да се възползва от него.

Затова въпросът за приемането му и най-вече моментът на приемане е изключително важен с оглед отношенията между сънаследниците, а също и спрямо третите лица, имащи отношение с наследници и наследодател. В случаите, когато няма завещание по отношение на наследника ситуацията е аналогична – универсалният правоприемник също може да откаже наследството. До ’92 г. всеки според ЗН е можел да бъде задължен от съда да декларира приема си или не. Днес по иск на заинтересованите съдът може да даде определен срок (преклузивен) за произнасяне на бездействащия наследник (срокът обаче не е фиксиран).

Приемането на наследството може да се извърши направо или по опис.

1. Приемането направо може да бъде изрично или мълчаливо.

Изричното се извършва с писмена декларация до районния съд, а мълчаливото – чрез извършване на действия, които несъмнено предполагат волята да се наследи и са несъвместими с друго качество на лицето, освен с качеството на собственика. За такава дейност съдебната практика приема:

-                   всички актове на разпореждане с каквато и да е наследствена вещ;

-                   ако наследникът поиска извършване на оценка от общината;

-                   при предявяване на иск за делба, съответно присъединяване на конкретния наследник към вече започналата делба;

-                   представяне на завещанието в полза на наследника, ако е ответник по делбен иск;

-                   получаване на трудовото възнаграждение на наследодателя, на суми от влоговете му или заплащане на дългът му;

-                   писмено споразумение за ползване на наследения имот;

-                   отказ от наследство, направен обаче срещу някакво насрещно задължение от някой друг сънаследник (по същество това е разпоредителна сделка, аналогична с т.нар. продажба на наследството, само че в случая следва да го наречем размяна на  наследствения дял – допустимо е само ако си приел наследството и съответно ще се третира като приемане на наследството, дори ако наследникът не е искал това).

Практиката приема някои двусмислени действия като приемане на наследството (по-точно като липса на ясно изразена воля). Типични примери за това са:

-                   участие като ответник в делбеното дело, съответно възражение по такива искове или срещу предявени от наследодателя начети, дългове;

-                   използване на обикновената покъщнина, както и всички действия на обикновено управление на имота (стопанисване с цел да не се съсипе имуществото);

-                   получаване на застраховки, наследствени пенсии, а също на наеми, ако те се събират и прибавят към общата наследствена маса.

Не е приемане подаването на данъчна декларация, обжалването на данъчния акт и евентуалното плащане в законния срок.

Веднъж приел, наследникът не може повече да се отрече от наследството, т.е. по необходимост ще отговаря, както за активите, така и за пасивите на наследодателя си. С тази цел, за да не се ощетява наслед­никът е предвиден механизмът за приемане на наследството по опис.

2. Приемането по опис е изрично, писмено и става пред районния съдия в три месечен срок от узнаването за наследството. Описът се извършва чрез съдия изпълнител по редът на ГПК.

Наследникът е длъжен да посочи имущества, които са му известни, а възраженията при описа се протоколират и решават по исков път.

Приемането по опис ползва всички наследници, но ако искат и те могат да се откажат от наследството.

Приемането е задължително само ако наследници са държавата, юридически лица или наследници, направили възражение за възстано­вяване на запазената част.

Държавата обаче по принцип отговаря за дълговете на наследодателя само до размера на актовите, дори ако по някаква причина описът не се е съставил.

Наследник по опис може да се разпорежда с имуществото само след уреждане на дълговете и отговаря пред кредиторите ако не е стопанисвал имота, полагайки съответните грижи, в резултат на което го е съсипал. С тази цел се забранява отчуждаването на недвижими имоти до пет години от откриването, а на движимите – до три години, освен с разрешение от районния съд. Сделки без разрешение са действителни, но наследникът ще отговаря за евентуални дългове, които биха излезли наяве по-късно.

Освен приемане, съществува и отказ от наследство.

Това е едностранна сделка в определена от закона форма, която задължително се вписва в съответния регистър на районния съд и която означава, че лицето се отказва от наследствените си права, поради което не поема и задълженията на наследодателя, в това число и задълженията на наследственото имущество.

Делът на отказалия се уголемява пропорционално делът на останалите наследници.

Отказът на наследника погасява както неговите права върху имуществото, така и правата, които неговите наследници биха имали по право на заместване.

Отказът обаче важи за правото на универсален наследник, но не и за правото на частен (в случай на завет в негова полза), т.е. загубва се наследствения дял, но не и конкретната завещана вещ, ако има завещание в полза на същия.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG