Joomla Software solutions Template

Payday loan

Като историческо , социално и демографско явление емигрирането има свои специфични икономически , политически и културни измерения , които привличат отдавна вниманието на изследователи . В търсенето на по-благоприятни условия за живот или подгонени от преследвания и несгоди , или просто като начин за временно намиране на възможности за доходи , хората са се местили по-близо или по-далеч , единично , в по-малки или по-големи групи , за по-къс или по-дълъг период от време , дори за постоянно . С течение на времето преселенията са взимали различни форми , съпътствани са с провали , които са свързани с политическите и икономическите условия , характерни за времето когато те са се развивали, с особеностите на различните общества , с начина им на живот . Същевременно с развитието на цивилизацията формите на преселване се изменят , проявите носят своя индивидуален характер , налагат отделни проучвания . Тези общи закономерности важат и за нашите български емигранти.

Отзвукът от положението на българската емиграция в Щатите и отражението му върху политическият живот в страната дават само известна представа за положението на нашите изселници , настанили се отвъд океана . Дошлите в началото емигранти се сблъскват със съвършено нова за тях действителност . Те не познават езика , обичаите , нравите , носят със себе си само двете си ръце. Първите години от живота на българските преселници са много тежки- по-късно емигрантите постепенно изграждат своя нов живот , но в началото се сблъскват с огромни трудности . За тежкия живот , който водят тогава , са запазени немалко свидетелства , които красноречиво говорят за куража , мъжеството и усилията , проявени от първите пионери-колонисти българи в Новия свят.

Задълбочен изследовател,автор-имигрант , който полага доста усилия за да опише и анализира историята на българската емиграция е Николай Алтънков , който написва своята книга на английски език и я издава отвъд океана  в Калифорния през 1979. Той подробно се спира на периода от началото на българското движение на запад, описва живота на сънародниците си със негативните и положителните окраски, без да спестява нито капка от истината . Темата за българите и славяните в САЩ доминира във всичките му основни изследвания.

Българите са последните , които се присъединяват към процеса на имигриране отвъд океана,броят им според Алтънков не предвишава цифрата 80 000-100 000. Белезите , които са характерни за българите пребиваващи в Америка са дезорганизация , липса на единство , на солидарност , склоннст към разцепление . Те от своя страна определят и приничите поради които нашите сънародници са разпръснати из цялата страна. До началото на двадесети век българите са почти непознати в Америка . Първият период от преселването им започва около 1900-та година.Напускането на родния дом , за да се отиде в далечна и непозната страна , е твърде нерадостно преживяване , както за заминаващия , така и за неговите близки. Повечето от преселниците са ергени-селяни или работници чиято идинствена цел е да спечелят пари  за да се върнат в страната си и да започнат търговия.

Вторият период на българско емигриране в САЩ е между двете световни войни-като повечето от българските емигранти са жени и деца , които се присъединяват към своите съпрузи и бащи.Поради липсата на търговски опит и умения, както и на непознаване на езика , повечето са принудени да водят скитнически живот, да преживяват с нископлатените надници , и да се местят от район в район следвайки индустриалното развитие на страната. Това са и основните причини да не се създадат трайни български общности.По социалното и трудовото си положение българите се равняват с негрите , мексиканците и др.Но най-значимият проблем пред който се изправят нашите сънародници  е  адаптирането към новата и твърде различна среда в страната на “неограничените възможности”`. Като новодошли българите много често са последните , които се вземат на работа и те са първите , които биват уволнявани . В момента на тяхното пристигане в Америка те попадат във вихъра на всепоглъщаща икономическа и финансова криза –периода 1907-1909. Процентът на безработицата е висок, безопасността на труда е на много ниско равнище и главната причина за смъртните случаи тогава са били трудовите злополуки.Условията за живот са твърде тежки , българите живеят в малки пансиони , собственост на техни сънародници от по 2-3 малки стаи,минимално обзаведени с легла и одеяла. Определена роля за облекчаване положението на нашите сънародници изиграва националната солидарност . Някои по – заможни и изявили се българи оказват помощ.

Дружествата , които стават център на българските общности са черквата , банката , кафенето , вестника. Кафенето е място за почивка , за разтуха , за срещи със сънародниците. Съдържател е обикновено българин, който помага на новодошлите,служи като съветник,посредник продавач и пр. Вестникът също играе роля в организирането и обединяването на българската емиграция-първият вестик на местна почва е “ Борба “ , започнал да излиза през 1902 в Чикаго. По-късно на бял свят се появят и други печатни издания .

Религиозните български общности се развиват както на източноправославна , така и на протестантска основа . През 1909г. в Гренайт Сити е построена първата българска черква,наречена “ Св. Св. Кирил и Методий “ . Към създадените български религиозни общества се строят и неделни училища за децата на имигрантите. Там те изучават родната азбука , език , литература и религия .След първата световна война този вид училища се увеличават и разширяват своята дейност.

Обобщавайки изследванията на Николай Алтънков в САЩ , се обособяват следните факти : 1- че повечето от първите български преселници са ниско квалифицирани работници или селяни , които търсят по – светли перспективи за живот и най – общо казано стават гръбнака на българските американци. 2-Някои от имигрантите се завръщат в родината си , разочаровани от нищожните перспективи на запад , а други решават да останат с надеждата че и за тях ще дойдат по-добри времена. Въпреки неволите те не забравят България и близките си-пращат пари и средства ,  създават църкви , училища ,дори се появяват “махали” с имената на родните им градове- и всичко това в сърцето на американската земя.

В каква насока се е променил живота на сънародниците ни , в какво положение живеят те, свидетелстват данните от последната емиграционна вълна – след 1989  г. до днес. Със сигурност се е променил начинът по който са уредили своето заминаване първата и сегашната генерация имигранти.Работна виза , зелена карта или студентска бригада –това са най – разпространените начини да заминеш напълно легално  в Щатите. Неоспорим е   факта , че за днешните имигранти разликата в двата свята не е толкова шокираща и трудна за преодоляване , каквато е била за най-ранните преселници българи. Първите имигранти в началото на двадесети век са били изключително свързани с аграрното стопанство в България и с присъщите му социално – психологически и културни структури. Премествайки се в една много напреднала в технологическо отношение страна , те са принудени рязко да забързат времето си . Нещата изглеждат доста различно в края на двадесети век.За по-голямата част от новите имигранти преходът към нов ритъм вече не е толкова драматичен. Те тръгват от България с привична нагласа към 8-часов работен ден, пет дни в седмицата във всички сезони. Тези , които напускат българските села , тръгват вече с навика за допълнителен труд , но това , което притеснява мнозина от тях е потребността от повече време , за да се преодолеят разстоянията до работното място , до магазините , до училището на децата и пр. Американските пространствени мащаби нямат прецедент в предишният опит на повечето имигранти.И все пак трябва да се вземе предвид това че повечето имат ясно установена нагласа за това какво представлява “обетованата страна” , но най-абсурдното е че тази нагласа е изградена малко или много от медиите –киното ,телевизията, и по рядко от разговори с други имигранти.Опитът на българите потопили се плътно в американската среда сочи че ,романите и филмите не показват правилото- те по-скоро са изключение ,   своеобразна художествена интерпретация на различното , нетипичното в американският живот на отделните социални прослойки . Така и  “медийното” опознаване на САЩ дава нетипично , клиширано знание.

Важен фактор , който влияе върху създаването на българските общности в САЩ , е дистанцията между групата на старите имигранти (тези , които са напуснали България преди 1989 г.) и новите , тези , които имигрират в последните години със зелени карти трудуви договори или студентски визи.Тази дистанция се констатира навсякаде където има стари и нови общности  .”Старите българи”  показват една отчужденост и резервираност към новодошлите.Те се дистанцират от тези , които идват официално , с благословията на двете правителства , с легализираните си документи , парите , жените ,та дори и децата. “Старите наричат новите “гурбетчии” . Новите от своя страна се дразнят от старите – обвиняват ги че са необразовани , че вземат прекалено героични пози.Но при едно по – задълбочено изследване вътре в групата на новите имигранти също се очартават ясни граници на противопоставяне . Дистанциите се увеличават по социален и образователен показател , но тези имащи допирни точки  , като например близко местожителство , общуват много интензивно по между си.  Един вариант за общуване , който си остава изпитано средство още от времето на първите заселници е редовното събиране в кръчмите и кафенетата. Още в началото на ХХ век ,българските кафенета са изпълнявали функциите на своеобразна трудова борса , център на социален живот , място за извършване и получаване на дребни услуги. Особено в началото , в първите дни и месеци на имиграция , новодошлите често се нуждаят от посредничеството на приятели и познати при общуването с официалните власти , работодателите , понякога търговците и хората от различните услуги. За това те търсят интензивно хора , с които могат да си говорят.

Класическото правило валидно в Щатите – новодошлите да се заселват в по – бедните квартали , се променя в края на ХХ век. По – голямата част от бялгарските общности се заселват в т.нар. предградия.този нов процес не е характерен само за българите.Изменящата се образователна и социална структура на имигрантите ,в последните години, ги насочва към установяване в по-богатите и установени предградия на големите градове. Всички , които имат документи и трайно намерение за заселване в САЩ , полагат усилия за осигуряване на добър кредит , който би им позволил да купят дом в хубав квартал .Жилището се оценява като важна инвестиция , която при добър избор и добра поддръжка би могла да бъде продадена много изгодно след време. Домовете обитавани от българи не се отличават с нищо от тези на средния американец.Някои от хората са си направили “български кът” , който носталгично да напомня за родината .Жилището продължава да бъде важен център за социални контакти както в България.Българите предпочитат да се срещат у дома с приятелите си, вместо да ги канят в заведение , за разлика от масовата практика в САЩ.В случаите когато българите живеят в къщи , дворовете са предпочитано място за хранене,кафе ,и пр. винаги когато времето го позволява.

Липсата на развити родствени мрежи в имиграцията се компенсира с активното функциониране на приятелските кръгове.Българските семейни празници най-често се празнуват в по – тесен или по-широк приятелски кръг. Рождество Христово , именните дни , Великден ,Цветница  и др. се празнуват според традицията - доколкото разбира се позволява американският начин на живот.

Началото на идеята за “Американската мечта” е поставено от основателите на САЩ. Тя е записана в Декларацията за независимост от 4 юли 1776 г. В нея е изразено дълбокото убеждение , че всички хора са създадени равни и с неотменимите права на живот , на свобода и на преследване на щастието.Свободата и демокрацията безспорно са най-привлекателните елементи на Американската мечта за милиони хора по планетата. Днес тя е един от етикетите на американското общество. Имигрантите от България тръгват към САЩ с различни мечти и очаквания.Някои успяват да превърнат в реалност тези очаквания.Други постоянно се питат дали си заслужава кърския труд и не е ли по добре да си с по-малко пари но все пак в Родината и при близките..Трети продължават упорито да работят гонейки една единствена цел-просперитет, макар и постигнат с цената  на много труд и лишения. Колко от имигрантите ще останат завинаги в Щатите и и колко от тях ще се завърнат по родните места ,нито едно изследване не може да прогнозира.Да се надяваме че за в бъдеще българите ще водим един висок стандарт на живот-стандарт който би ни спрял да напускаме родната майка-България.