Joomla Software solutions Template

Payday loan

Трети декември 58г. - Сигурен съм,че тази битка,ще бъде победна за мен. Наблюдавах галите внимателно и забелязах, че всяко племе е разделено на три съсловия. Ще е лесно да ги разгромя, тъй като племената са пръснати в различни области и прекарват времето си във войни помежду си. Използвам това като превръщам някои от тях в съюзници, а други – убивам. Верцингеторикс, племенният вожд на галите, е най-силното им оръжие и той е единственото, което ме притеснява. Най-вероятно, ако го въвлека в решителна битка, ще успея да го победя.

Връщам се в Галия, за да предотвратя надигащото се въстание, и както обикновено,  ще разчитам на бързо и изненадващо нападение. Придвижвам се уверено през галските гори и реки. След бърз преход се опитах да си върна Ценабум. По пътя си превзех други градове – плячкосвах и ги опожарявах. После продължавах напред. По план се появих точно, където галите най-малко очакват. И сякаш нищо не може да ме спре...Галите се оттеглят и се скриват в Аварикум.

Често превземам градове с обсада. Легионите ми се заемат да строят платформа, по-висока от стените на Аварикум. Нужни са ми само време и търпение, но аз не разполагам с нито едно от тях. Имам нужните хора, но ще ми е необходим поне месец, за да построя достатъчно висока рампа. Освен това и Верцингеторикс пречи на операцията – прекъсва пътя на доставките и лишава хората ми от храна. Убедих пленници да ми кажат къде е лагерът на вожда им и веднага се запътвам към описаната блатиста местност, но се оказа, че съм бил подведен.

Озовахме се насред тресавище. Така, разположен по-високо, лагерът на галите е почти непревземаем. Изглежда съм подценил противника си. Ще изчакам той да направи първата крачка, въпреки че легионите ми са жадни за действие. При този терен обаче, шансовете за победа за много малки. Войската  ми е разочарована. Галите не се славят нито с добра дисциплина, нито с добър пълководец. Надявам се да смятат, че сме в по-слаба позиция, и да ни нападнат.

Изглежда, че Верцингеторикс също се е въоръжил с търпение и не смята да предприема нищо. Нямам друг избор, освен да се върна с хората си обратно към Аварикум. Това е тактическо отстъпление, но войската ми го приема като унижение.

Отмъщението ни не закъснява. Използваме предимството от проливния дъжд, за да разбием защитата на града. С моята благословия в Аварикум започва масова сеч. Радвам се, че мога да дам пълна свобода на действие. Това е най-удобният момет за войската ми да си отмъсти. Ако реши да избие всички – така да бъде. И нека съдбата на този град да служи за пример – 40 000 мъже, жени и деца минават под ножа.Подобна сеч може да пречупи съпротивата на хората или да ги разгневи още повече и да засили желанието им да отвърнат на удара. При галите станава второто. Принуден съм да  разделя войските си на две части – четири легиона пратих на север, а с останалите шест поех на юг към земите на Верцингеторикс.

Тази атака би била обида за галския вожд и затова очаквам галите да отвърнат. Територията на арверните се простира до река Алие. Аз се придвижвам по единия бряг, а Верцингеторикс ме следва по другия. За нещастие, той вече е унищожил мостовете. Враговете ни вървят с високо вдигнати глави,пеейки. Това е нещо невиждано! Какво си мисли Верцингеторикс? Ако успея да го въвлека в битка, то тогава бих могъл да го отстраня от пътя си,но ако продължава да избягва директния бой, трудно ще мога да се справя с него. Притеснявам се и че хранителните запаси са на привършване, защото разчитаме на местни доставки, а все повече племената се обръщат срещу нас. Въпреки всичко трябва да продъжа военните действия срещу галския вожд и да намеря начин да прекося реката. Трябва да предприема нещо ново. Избрах два легиона от 8 000 души, те трябва да се скрият до реката. Нищо неподозиращите гали продължават хода си. През това време двата избрани легиона я преминават зад тях. Верцингеторикс разбра какво става едва след като видя войската ми и се насочва на юг. Успяхме да ги надхитрим, но галите се прибраха в Герговия. Градът е силно укрепен и е разположен на стратегическо място. Наясно съм, че шест легиона са твърде недостатъчни, за да обсадя града. Това може би е едно от най-непревзенаемите галски укрепления. Имам известни опасения, но трябва да измисля нещо, и то колкото е възможно по-бързо.

За да надхитря галите, трябва да използвам единствената слабост на укреплението – западния склон. Смятам да  изпратя малък отряд, с който уж ги нападам. В същото време ще нападна директно по най-стръмния склон. Атаката е неочаквана. Бързо превзехме аванпостовете. Верцингеторикс разбра какво става и прати подкрепления. Опитах да изтегля хората си, но вече беше твърде късно. Явно унесени от устрема си, не чуват сигнала. Разразява се ожесточена битка. Галите изведнъж взимат превес над нас. Започват да ни отблъскват надолу по склона. След като ни изтласкват, Верцингеторикс дава знак за отстъпление.

Загубих над 7000 души от войската си, сред които 50 от елитните центуриони. Висока цена за залог, който не води до нищо. Но не аз съм виновен за тази загуба, а липсата на дисциплина у войските ми. Обратът се дължи на твърде големия ентусиазъм на легионерите. И все пак все още нищо не е свършило. За мен тази битка е в миналото. Трябваше да действаме светкавично. Рискът си заслужаваше, дори броят на загиналите е приемлив.

Засега се отказвам от обсадата и се оттеглям с легионите си обратно на север. Дойде време да обмисля немислимото – да се откажа от мечтата за покоряването на Галия.

Обединих всичките си сили. Сега разполагам с 40 000 души, но се намираме на вражеска територия, без съюзници и без запаси. Войските ми са обезкуражени. Няколко от моите офицери идват при мен.

- Господарю, Най-добре ще е за всички да признаем поражението, а легионите ни да се оттеглят на юг.

- КАКВО?! Та тога е унизително! Следователно е немислимо – извиках аз - Ще направим така че Верцингеторикс да реши, че се оттегляме и сме се предали. Тогава ще ни нападне и в този бой ще се реши всичко.

Така и става. Двете войски се сблъскват и галите претърпяват поражение. Верцингеторикс и хората му се насочват на север към Алезия. Въпреки численото им превъзходсто, не мога да изпусна подобен шанс. Алезия е разположена в скалиста местност, между две реки. Укрепен град, който до сега никой не е успял да превземе, но аз възнамерявам да го направя, без да повтарям миналите грешки.

Сега не трябва да бързам, не мога да нападна и тази крепост по същия начин. Заповядвам на легионите си да копаят. Ще бъде доста трудно да отблъснем 80-хилядна армия, затова ще ги обрека на глад, както той постъпи с моята войска. Нека този път Верцингеторикс да е лишен от провизии.

Изграждаме лагери, които превъжхождат галското укрепление, а после ще ги свържем с окопи около цялата крепост. Има перспектива да се бием на два фронта, затова се налага да построим втора отбранителна линия. Всичко е премислено, но остава един въпрос – Дали между тези две укрепления не сме самите ние в капан?

Неспособните да воюват гали, жените и децата, са изведени между укрепленията ни. Може би Верцингеторикс очаква милосърдие, но се боя, че трябва да ги оставя гладни в окопите. Не можем да ги приемем. Войните са жестоко нещо.

Изведнъж се чува тропот. После се вижда галското подкрепление, първо около 10 000, а след това повече от четвърт милион – може би най-голямата галска армия събирана в цялата им история. Свикнал съм с големите залози, но досега не съм поемал подобен риск. Тази битка е не само решаваща за съдбата на Галия, но и за самия мен – ако допусна грешка, ще потъна в забвение и всичко ще е напразно.

Галите се устремяват, за да превземат позициите ни. Въпреки че най-после разполага с обединена армия, Верцингеторикс не може да я управлява. Той е зад стените на Алезия и няма контакт с хората си. Явно подкрепленията се ръководят от неопитни хора без никаква дисциплина и липсва координация на действията.

До залез слънце отблъснахме галите. Но това е само началото. след часове те нападнаха отново, този път под закрилата на нощта. Събудиха ни виковете на обединената армия, изглежда са предприели мащабно нощно нападение срещу укрепленията ни. Имат предимство, че са ударили първи, но въпреки числеността си не успяват да обединят усилията си.

Виждм първите лъчи на зората. Отблъснахме и това нападение. Вече нищо не е сигурно....