Joomla Software solutions Template

Payday loan

Балканската война се води между Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя през 1912–1913. Една от целите на Балканския съюз е отнемането от Турция на областите Македония, Одринска Тракия и Северна Албания, което останало в пределите на Турция. Османската империя губи войната и според Лондонския мирен договор (1913) е принудена да отсъпи териториите на запад от линията Мидия (Черно море) — Енос (Бяло море).

Балканската война е част от Балканските войни. Другата балканска война е Междусъюзническата, и в този смисъл Балканската война 1912–1913 е известна и като Първа балканска война.

След Руско-турската война от 1877–78 в пределите на Османската империя остават значителни територии с предимно християнско население (българи, гърци, сърби и албанци). Тъй като националноосвободителните борби не дали желания резултат, правителствата на България, Сърбия и Гърция се ориентирали към друг подход — война с Турция.

Освен това България се стремяла към излаз на Бяло море и присъединяване на Македония и Одринска Тракия, а Сърбия — към излаз на Адриатическо море, към Вардарска Македония и части от Албания. Гърция пък искала области в Албания, множество острови в Егейско море и части от Южна Македония. А Черна гора имала претенции за разширяване към Шкодра.

Турция, разбира се, не била съгласна с всички тези искания. На своя страна тя имала Австро-Унгария и Германия, които били против Турция да загуби владенията си на Балканите, като така защитавали своите интереси.

Русия била на страната на Балканския съюз, а Великобритания и Франция не взели ничия страна.

След като Италия и Турция влизат във военен конфликт през септември 1911, правителствата на държавите от Балканския съюз усилили своите военнотехнически и дипломатически подготовки. Великите сили не гледали с добро око на тези приготовления, тъй като скоро се очаквало да избухне световна война и те не искали обстановката на Балканите да се утежняват допълнително.

Кланетата над българското население в Щип през ноември 1911 и в Кочани на 25 юни 1912, дали търсения повод на правителствата на България, Сърбия, Гърция и Черна гора да поискали Османската изперия да спази изискванията на Берлинсикя договор и да извърши административни реформи в балканските си територии, като даде автономия на Македония и Одринска Тракия. Османската империя отхвърлила исканията на Съюзниците и скъсала дипломатическите си отношения с тях. На 26 септември 1912 войските на Черна гора нахлули в Северна Албания и се насочили към крепостта Шкодра. На 4 октомври 1912 Османската империя обавила война на държавите от Балнаския съюз. На 5 октомври България на свой ред обявила война на Турция, последвана от Сърбия на 7 октомври, .

Страните от Балканския съюз разполагат с войска от 902 422 души и 1800 оръдия. Турция разполага с 420 000 души и 930 оръдия.

България дава 607 422 души (от които 370 000 се включват пряко в бойните действия) и 1116 оръдия.

Българската войска има следният състав[1]:

Първа армия, съставена от 30 000 души, под командването на генерал от пехотата Васил Кутинчев. В състава и влизат две дивизии: Първа пехотна софийска дивизия под командването на генерал-майор Стефан Тошев и Десета пехотна сборна дивизия под командването на генерал-майор Стою Брадистилов.

Втора армия, съставена от 72 000 души, под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов. В състава и влизат три дивизии: Трета пехотна балканска дивизия под командването на генерал-майор Иван Сарафов, Осма пехотна тунджанска дивизия под командването на генерал-майор Димитър Кирков и Девета пехотна плевенска дивизия под командването на генерал-майор Радой Сираков.

Трета армия, съставена от 64 000 души, под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев. В състава и влизат три дивизии: Четвърта пехотна преславска дивизия под командването на генерал-майор Климент Бояджиев, Пета пехотна дунавска дивизия под командването на генерал-майор Павел Христов и Шеста пехотна бдинска дивизия под командването на генерал-майор Православ Танев.

Освен тези три армии, някои части от войската имащи второстепенна роля са пренасочени към македонския фронт. Това са Втора пехотна тракийска дивизия под командването на генерал-лейтенант Димитър Гешов и Седма пехотна рилска дивизия под комадването на генерал от пехотата Георги Тодоров.

Към тях влизат и Македоно-одринско опълчение, както и една конна дивизия. По предварителен план Първа армия трябва да действа по долината на река Тунджа, Втора по река Марица, а Трета е резервна на Първа като се насочи към Лозенград.

Сърбия мобилизира 291 000 души, от които 175–190 000 души са изпратени на фронта. Изпратени са 300 сръбски оръдия.

Гърция мобилизира 175 000 души, от които 90–120 000 души се включват пряко в бойните действия. Изпратени са 244 гръцки оръдия.

Черна гора се включва с 30 000-на армия.

Българската армия води бойни действия срещу централните турски сили в Одринска Тракия.

След планиран от началника на главния щаб генерал Иван Фичев преход през Странджа, на 11 октомври 1912 изненадващо е превзет Лозенград. На 16-20 октомври Трета българска армия, командвана от Радко Димитриев, превзема Люлебургаз и Бунархисар. След това настъпва към Чаталджа (на 40 км от Цариград).

Родопският отряд, командван от Стилиян Ковачев, разбива войските на Явер паша. Хасковският отряд завзема част от Родопите. На 5 или 8 октомври той завзема Кърджали, а на 8 ноември — Даръдере (дн. Златоград).

7-ма пехотна рилска дивизия настъпва по долината на р. Струма и заедно със сръбската армия завзема Македония. На 5 октомври настъпва към Кочани, Царско село и Горна Джумая. Успява да изтласка турските войски на юг от Кресненското и Рупелското дефиле. На 27 октомври 1912 достига Солун.

Въпреки че българският флот представлява по-малко от половин процент от българската армия през 1912, военните моряци участват активно в сраженията по море и суша. Изградена е първата в историята на България минно-артилерийска позиция във Варненския залив.

На 11 октомври турският крайцер „Хамидие“ и един контраминоносец наближават на 9700 м от Варна, но след кратък еднократен обмен на огън между българските и турските сили, вторите се оттеглят.

На 7 ноември достигат вести, че за Цариград от Кюстенджа в Румъния) са тръгнали два египетски кораба, натоварени с оръжие за турската войска. В малките часове на 8 ноември 1912 г. българските торпедоносци „Дръзки“, „Смели“, „Летящи“ и „Строги“ атакуват бронирания крайцер „Хамидие“. Боят се води североизточно от Варна. „Дръзки“, командван от командир мичман I ранг Георги Купов, торпилира „Хамидие“, нанасяйки му сериозни повреди и го изважда от по-нататъшно участие във войната. Морската блокада на българското черноморие е вдигната и така е премахната опасността от нападения срещу българските флангове в Одринска Тракия.

За пръв път в историята като бойни средства са използвани самолетите. Освен това те имат и разузнавателна функция. Първото военно използване на самолетите е през 1911г. в турско-италианската война, но тогава италианската армия използва авиацията само за разузнаване, докато в Балканската война българската армия за пръв път използва самолети за бомбардиране с ръчни гранати на турските позиции.

Сръбската армия разгромява турските войски в Куманово и Битолско и ги изтласква от Вардарска Македония.След като води успешни боеве при Еласона и при прохода Сарандапоро, гръцката войска изтласква на изток турските войски. Влиза в Солун на 26 октомври. Обсажда и Янина.Успехите на Черна гора се състоят в изтласкването на турците от Новопазарския санджак и обсаждането на Шкодра.На 3 ноември Турция се обръща към Великите сили с молба те да посредничат за преустановяването на военните действия. Започват преговори в Лондон, но в Турция е извършен държавен преврат на 10 януари 1913 от младотурците и военните действия се подновяват.

Турция атакува българските позиции при Чаталджа в Чаталджанската операция, но претърпява провал. Не успяват и в боя при Булаир и в десанта при Шаркьой. Съюзниците пък превземат ключовите крепости Янина и Шкодра.

Извършена е Одринската операция, при която Втора българска армия, заедно със сръбски войскови части, обсажда 6 месеца Одрин. На 13 март 1913, след щурмуване на източния сектор, крепостта пада.

Лондонският мирен договор е подписан на 17 май 1913. С него Турция отстъпва на съюзниците земите на запад от линията Мидия (на Черно море) — Енос (на Бяло море), както и беломорските си острови. Албания е призната за независима държава.При подписването на Лондонския мирен договор не са обсъждани териториалните противоречия между съюзниците. Но Сърбия и Гърция сключват таен договор два дни по-късно, насочен срещу България. Към тях се присъединява и Черна гора. Напрежението между страните от Балканския съюз довежда до избухването на Междусъюзническата война.

Балканската война има и положителни страни. Националният въпрос на Балканите се решава в известна степен. Османските полуфеодални средновековни структури са разрушени. Откриват се пътищата за навлизане на модерни производствени отношения.