Joomla Software solutions Template

Payday loan

Гърция

(1945-2007)

В края на 1945г. окупационните войски на Германия и Италия напускат Гръцките територии и страната започва свободното си развитие.Но последиците от Втората Световна война за Гърция са огромни: материалните загуби са над 8 млрд. долара; човешките загуби са 5,5% от населението.Страните победителки от войната  си разделят зоните на влияние в света, като Гърция се пада на САЩ и Великобрита-ния, но поради стратегическото и място СССР също оказва влияние на събитията в страната.

Поради разделението в страната и многото терористични атаки след края на войната в Гърция започва Гражданска война. Комунистическата партия на Гърция-КПГ отказва да се включи в изборите и се подготвя за въоражена борба.

Ход на войната:

Като начало на войната се приема завладяването на населения пункт Литохоро от въоражен отряд под командването на Ипсилант. Това става в навечерието на изборите състояли се на 13 март 1946г. Постепенно от разхвърляните партизански отряди и групи се сформира Демократическата армия на Гърция (ДАГ) под командването на Маркос Вафиадис, един от най-талантливите генерал-комунисти. Той е твърд поддържник на воденето на „партизанска” война.

Тъй като оръжието останало от Втората Световна Война ,с което първоначално са въоражени партизаните е недостатъчно и трудно се намират боеприпаси за него, основен вносител на ново оръжие става Югославия. През нея са вкарвани съветски автомати, минохвъргачки,  полеви и зенитни оръдия. Партизаните са разполагали с няколко катера и дори една подводница италианско производство, с която са се извършвали военни доставки. Основната тактика на партизаните е мълниеносното нападение над селища цел завладяване на оръжие, взимане на заложници и избиване привърженици на правителството. Това води до недоволство от страна на мирното население, което търпи сериозни загуби.

Поради това че партизаните нямат масова подкрепа те са принудени да действат в програничните райони, така в случай на неуспех бързо да могат да избягат в Албания или Югославия.

Към 1947г комунистическите партизани наброяват 23 000 души като 20% от тях са жени. Срещу тях са изправени вече 180 000 души правителствени войски, но те са разпръснати по градове и села. Тактиката на партизанските удари, въпреки нейния успех, не може да доведе до решаващи резултати, затова Захариадис решава от отделните отряди да се създаде обединена армия, която да завзема територии чак до столицата. За тази цел той се обръща към Москва, Белград и Тирана да увеличат военната си помощ.

По това време обаче Великобритания предава отговорността за Гърция на САЩ. САЩ бързо взима нещата в свой ръце- сключено е споразумение според, което висшата власт на Гърция фактически се предава на президента на САЩ, тъй като правителството се задължава да изпълнява всяка молба на президента ( в името на сигурността на страната). САЩ отпуска на Гърция и значителни парични помощи: от 1944 до 1947г. тя получава 1,2 млдр. долара. По доктрината Труман са отпуснати 300 милиона долара.

Надеждите на партизаните за помощ от СССР не се оправдават. Сталин на среща с югославска делегация заявява, че въстанието в Гърция трябва да бъде приключено възможно най-барзо, защото САЩ няма да допусне Гърция да стане комунистическа държава.

Най-ожесточените сражения се водят в планинските райони на страната. Там партизаните са подпомагани от местното население с провизии и жива сила, но комунистите допускат грешки като се увличат с убииствата на правителствени чиновници, започват да набират насилствено бойци, с което губят много привърженици.Постепенно численото предимство на правителствените войски, получаването на нови оръжия накланя везните в тяхна полза. Затварянето на югославската граница е допълнителен удар върху партизаните. Така те вече изтласкани в северните части на страната, изгубили привърженици, и голяма част от оръжието си, решават да прекаратят войната.

Края на войната е през август 1949г., но последствията от нея са много сериозни: загубите правителствените войски са 12 777 убити, 37 732 ранени, 4 500 изчезнали, взривени са много мостове и железопътни станции.Партизанските сили дават 37 000 жертви, 16 000 са осъдени на смърт, а оше 25 000 са затворници.

В търсене на политическо равновесие

След края на Гражданската война в Гърция започва период на противопоставяне на политическите сили /1949-1967г./. Поради политическата нестабилност правителствата не се задържат много време на власт, а бързо се сменят. През 1952 година е приета нова конституция, проведени са избори по новия избирателен закон, въвеждащ мажоритарната систеяма. Те са спечелени от Гръцкия сбор.

На 18 февруари 1952год. Гърция се присъединява към НАТО, година по-късно е подписано гръцко-американско съглашение, по силата на което американският персонал в Гърция получава екстериториално право. Подписани са икономически договори с ФРГ, Франция, Великобритания и др., които разтварят вратите за чуждестранния капитал в страната. От октомври 1944г. до декември 1964г. общата сума на американската помощ възлиза на 3,984 млрд.долара.

През 1959г. по време на управлението на Караманлис Гърция извършва няколко значителни външнополитически акта, отреждащи й значимо място не само в Европа, но и в света. Гърция признава Цюрихско-Лондонското споразумение, което определя Кипър за независима държава; присъединява се към Европейската икономическа общност; през 1962г. влиза в сила споразумението за асоциирането на Гърция с Общия пазар.

Крал Павел І умира през 1963г. по време на избори, които за първи път от много време са спечелени от една партия – Съюз на центъра, начело с Георгиос Папандреу. Той се бори с нежеланието на Общия пазар да приеме гръцките стоки, НАТО отказва да изпраща военна помощ. Разкрит е заговор под кодовото име „Аспида”, планиращ смяна на монархическата форма на управление.

На 21 април 1967г. група офицери под ръководстовото на полковниците Г.Папандреу, Н.Макарезос и Г.Зонтакис завземат с преврат властта без знание на краля и установяват 7-годишна военна диктатура. Първите действия на правителството са увеличаване на пенсиите, декрети за финансиране на цените, преразпределение на земята. Към края на 1967г. постепенно Георгиос Пападопулос концентрира властта в свои ръце. Първоначалните реакции на световната общественост са отрицателни. САЩ спира и безтова оскъдните си военни доставки, Съветът на Европа дебатира за изключването на Гърция. Кралят прави неуспешен опит за контрапреврат и е принуден да емигрира в Рим. На 15 ноември 1968г. влиза в сила нова конституция. Военната хунта постига неочаквани успехи в установяването на дипломатически отношения със социалистическите държави. Търговски спогодби са подписани със Съветския съюз, ГДР, България, Румъния, Албания. На 1 юни 1973г. правителството на Пападопулос публикува закон, провъзгласяващ Гърция за президентска парламентарна република. На 19 август той полага клетва като президент. Пападопулос е свален с военен преврат от ген. Йоанидис. Финалната криза на режима настъпва през април 1974г. след поредната конфронтация с Турция във връзка с Кипърския въпрос. На 23 юли 1974г. президентът Гизикис поканва по телефона бившия премиер 67-годишния К.Караманлис да оглави гръцкото правителство.

Още на 24 юли 1974г. правителството на Караманлис отменя конституцията от 1968г. и възстановява конституцията от 1952г., възкресявайки републиканската форма на управление.

Синът на Георгиос Папандреу – Андреас Папандреу оглавява Общогръцкото социалистическо движение, а Караманлис съставя партията Нова демокрация.На изборите през 1974г. се ознаменува пълна победа за Нова демокрация.  В сила влиза нова конституция от 11 юни 1975г., която действа и до днес. Същата година Гърция излиза от НАТО, като знак на недоволство от окупацията на 36,4% от Кипър. Американските военни стратези не скриват предпочитанието си към Турция като страна с по-значимо стратегическо положение и военна сила. Американските помощи към Гърция и Турция са в отношение 7:10.

Караманлис е първият гръци политик, прокламирал политика към превръщането на Балканите в зона на мира. Той организира две Балкански конференции за техническо сътрудничество с участието на всички съседи, с изключение на Албания. Гърция постепенно се превръща от „барутен погреб” на Балканите в търговско предмостие към Близкия и Далечния изток. На 5 май 1980г.  Караманлис е избран за президент на Гърция, като за премиер е избран Георгиос Ралис. Одобрен е плана Роджърс за постепенна интеграция на Гърция в НАТО.

На власт през 1982г. идва А.Папандреу, като съставя първото социалистическо правителство. Сблъсквайки се с отговорностите на реалнота политика, много от обещанията в предизборната демагогия на А.Папандреу претърпяват силна метаморфоза. Критичната точка на политическата поляризация е достигната през 1985г., когато през май трябва да бъдат проведени президентски, а през октомври – парламентарни избори. За президент е избран кандидатът на ПАСОК – Христос Сардзетакис, а Караманлис заявява, че се оттегля от политическия живот. А.Папандреу е преизбран за премиер. Той прави по-рязък курс към социалистическите държави – посетен е от Тодор Живков, Ерих Хонекер – държавния глава на ГДР. Постигнато е съгласие между Гърция и СССР за съвместни икономически инициативи.

Започналите в края на 1989г. революционни промени в т.нар. социалистически страни и в СССР налагат преосмисляне и преориентация на общественото мнение. Съперниците на Папандреу го обвиняват в опит за сливане на партийния с държавния апарат по съветски модел.

Партията на Папандреу губи изборите през 1989г. и за министър-председател е избран 85-годишния банкер Ксенофонт Золотас.